Св. Симеон Нови Богослов • Pravoslavieto.com (original) (raw)
 Св. Симеон Нови Богослов. Гръцка икона. Източник: nea-romaiosyni.blogspot.com |
Св. Симеон Нови Богослов Свт. Симеон Новый БогословSt. Simeon the New Theologian ок. 949 — ок. 1020/1022 година Празнува се на 12 март, заедно със св. Григорий Двоеслов и преп. Теофан Изповедник |
|---|
Тропар, глас трети
Божественное озарение, Симеоне отче, восприяв в души твоей,
светило в мире показался еси светлейшее,
разгоняя того мракобесие и всех уверяя искати,
юже погубиша, благодат Духа,
Егоже прилежно моли даровати нам велию милост.
По-долу:
- Кратко животоописание
- Щрихи от житейското и духовно-творческото поприще на Св. Симеон Стефан Стефанов
Виж също:
- Из духовното наследство на св. Симеон Нови Богослов
- Жизнь и подвижничество иже во святых отца нашего Симеона Нового Богослова житие прп. Симеона, составленное его учеником прп. Никита Стифат
Кратки сведения за живота на св. Симеон Нови Богослов
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден в 949 г. в знатно семейство, той получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера при царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот, на какъвто се отдал под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни.
В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изградил своя подвиг. След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски монастир и в монастира на св. Мамант, той бил постриган за монах.
От това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на монастира и ръкоположен за свещеник, въпреки волята му. Той винаги със сълзи говорел за неизразимото величие на свещеническия сан и с благоговейно умиление извършвал светата Литургия. Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа църковно–писателска дейност, която ползувала не само братята на монастира, но и цялата Църква. След като благоустроил св.обител външно и духовно, той поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие. По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов монастир, в който прекарал последните години от живота си в душеполезни трудове и занятия.
Св. Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено към края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12/25 март - деня, в който той се преставил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които е произнасял пред монастирското братство, а също тъй някои тълкувания на Свещеното Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва Отъ сквeрныхъ устенъ, една от молитвите преди Светото Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. Апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които, обаче, той е сроден по дух и благодатни дарования. Основна тема в творенията на св. Симеон е учението за благодатта на Светия Дух, тази "душа на нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред.
Брой 2 за 1994 година
Щрихи от житейското и духовно-творческото поприще на Свети Симеон Нови Богослов
![[Συμεών+ο+Î Îος+Θεολόγος.gif]](http://www.pravoslavieto.com/life/icons/003/03.12_sv_simeon_novi_bogoslov.jpg){kind=icon}
През тази (2005) година се навършват 985 години от блажената кончина (1020 – 2005 г.) и 955 години от откриването на светите мощи (1050-2005 г.) на св. Симеон Нови Богослов.
Св. Симеон Нови Богослов е един от по-късните по време велики отци на Църквата. Роден е през 949 г. в знатно и богато семейство в пафлагонийското селище Галат. Получил литературно и философско образование в Константинопол, където му предстояла блестяща кариера в царския двор. Но това не го блазнело: младежът жадувал за духовен живот.
Скоро той му се посветил под ръководството на мъдрия старец Симеон Благоговейни. В основата на неговото духовно-аскетическо възпитание старецът поставил "Лествицата" и съчиненията на св. Марк Подвижник, върху които младият послушник изграждал своя подвиг. (Виж Св. Йоан Лествичник и неговата "Лествица", бел.ред.)
След дългогодишно послушничество в прочутия Студийски манастир, по съвета на духовния си наставник постъпил в обителта на св. Мамант, където бил постриган за монах. В това време преп. Симеон усилил още повече своите подвизи, украсил се с добродетели и достигнал такава висота, че бил достойно избран за игумен на манастира и ръкоположен в презвитерски сан, въпреки че не желаел това. Винаги със сълзи на очи говорел за неизразимото величие на свещеническото служение и с благоговейно умиление извършвал св. Литургия.
Като игумен той се посветил на усърдна проповедническа и църковно-писателска дейност, която била от полза не само за братята на манастира, но и за цялата Църква. След като благоустроил св. Обител външно и в духовно отношение, поставил за игумен един свой изпитан ученик, а сам се отдалечил в усамотение, като се предал напълно на богомислие.
По-късно преподобният напуснал своя доброволен затвор, за да основе с благословението на патриарха нов манастир. Новата обител била основана в местност, принадлежаща на неговия ученик и последовател, патриция Христофор Фагур. В тази обител живял в продължение на 13 години, които оползотворил в душеполезни трудове и занимания, след което последвала блаженната му кончина.
Св.Симеон починал през 1020 година. Много са случаите на благодатна прозорливост и изцеления по молитвите на праведника, които зачестили особено в края на живота му. Тридесет години след смъртта му (в 1050 г.) били открити неговите благоуханни и чудотворни мощи. Паметта му се празнува на 12 март – деня, в който се представил пред Господа.
Св. Симеон ни е оставил преди всичко множество слова, които произнасял пред манастирското братство, а също така и някои тълкувания на Свещ. Писание, писма до монаси и миряни и молитвени песни. На него принадлежи и умилителната молитва: "От скверни устни, от мерзско сърце, от нечист език, от осквернена душа, приеми моление, Христе мой...", една отмолитвите преди Св. Причастие, която той написал в стихове. Съчиненията му са проникнати с дълбоко благодатно прозрение в истините на вярата, поради което Църквата с право го нарича Нови Богослов, отличавайки го от живелите много преди него св. апостол и евангелист Йоан Богослов и св. Григорий Богослов, с които той е сроден по дух и благодатни дарования.
Основна тема на неговите творения е учението за благодатта на Св. Дух, тази "душа в нашата душа", както се изразява самият той. Друга характерна черта на неговите съчинения е непосредствената сърдечност, топлота и умиление, които лъхат от всеки техен ред. В един от своите химни той благодари на Спасителя за всичко, което е изтърпял от своите гонители; в скърбите си преживявал Христовите страдания и се учел да пребивава във смирение:
"Благодаря Ти, Господи, благодаря Ти Сърцеведецо, праведний и всемилостивий. Благодаря Ти, че си станал човек, подобен на мене, но нетленен и без грях, за това, че несправедлево си пострадал от беззаконници. Дай ми сили, Господи да Те следвам!"
Светецът се молел да бъдат съпричастни на Христовите страдания всички християни и самия той:
"Удостой твоят грешен и малък раб да бъде съпричастен на Твоите пречисти страдания, за да се приобщя към Твоята слава..."
Любовта към враговете и спасителната молитва за тях е също следване на Иисус Христос. Същевременно близостта до Гопода, когото той мистично съзерцавал, изпълвала Божия угодник със всеобхватно чувство за лично недостойнство и подсилвало ужаса му:
"Аз треперя и се радвам, ставам безгласен затова, че Творецът на света ме е посетил, мене, грешния човек."
С цялото сияние на Своята божественост Господ Иисус Христос ще блесне по време на Второто пришествие, а сега Той освещава всеки вярващ като звезда, която се приближава до вярващите и прониква в сърцата им. Във вечния живот, когато ще изчезнат всички образи и символи, ние ще се наслаждаваме на Божия Син, като го съзерцаваме.
Строгото монашеско подвижничество на преп. Симеон би могло до известна степен и в определена мяра да бъде вградено в личния живот на мнозина православни християни съобразно духовните им сили, религиозното им разположение и благословението на духовния им наставник. Подвижничеството е средство по пътя към спасението, а към спасение са призвани както монаси, така и миряни.
Стефан Стефанов
Виж също:
- Православен календар за текущата година
- Православната читалня: През вековете: Жития на светиите по векове
- Православната читалня: През вековете: Светоотеческо наследство
- Духовни бисери от Св. Писание и Св. отци
