Погановски манастир в Поганово, Сърбия • Poganovo monastery • Pravoslavieto.com (original) (raw)
Християнско поклонничество
Сърбия, с. Поганово, Димитровградско
Погановски манастир "Св. Йоан Богослов"
Poganovo Monastery. The Monastery of St. John the Theologian at Poganovo Village near Tsaribrod in Serbia
По-долу:
- Кратка информация за Погановския манастир
- Манастирът "Св. Йоан Богослов" в Поганово
- Икони и стенописи от Погановския манастир
Виж също:
- Снимки от манастира в с. Поганово
- Imagined Images: Visions of Salvation and Intercession in a Double-Sided Icon from Poganovo Bissera V. Pencheva .pdf
- Св. апостол и евангелист Йоан Богослов
Кратка информация за Погановския манастир
Манастирът "Св. Йоан Богослов е разположен на левия бряг на живописната река Ерма близо до гр. Димитровград в Югоизточна Сърбия, недалеч от София.
В края на XIV в. деспот Константин Деян започнал изграждането, а след смъртта му неговата дъщеря Елена - съпруга на византийския император Мануил II Палеолог продължила строежа на манастира, но едва през 1499 година храмът бил завършен и зографисан.
През периода юли 1879 - ноември 1920 г. манастирът е влизал в пределите на България.
Храмът е богато украсен, стенописите са разгънати на площ повече от 360 квадратни метра.
Една от най-хубавите икони от края на XV век - известна като "двустранната икона от Поганово", е красяла храма до избухването на Втората световна война. На едната й страна е изобразена Пресвета Богородица Катафиги със св.ап. и евангелист Йоан Богослов, а на другата - Христовото чудо в Латом (виж иконите по-долу). Предполага се, че тя е дарена на манастира от дъщерята на деспот Константин. Преди войната светинята е била пренесена в България и днес е изложена в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София (виж тук).
Pravoslavieto.com
Манастирът "Св. Йоан Богослов" в Поганово
Погановският манастир се намира на около 20 километра югозападно от Димитровград (Цариброд). Отвесни скални стени обграждат от всички страни скромните манастирски постройки, а в подножието им буйно и пенливо тече река Ерма.
История на Погановския манастир
В края на XIV век Погановският манастир влизал в пределите на Кюстендилското деспотство, което по това време се управлявало от деспот Константин Деян († 1395 г.). Константин бил женен за дъщерята на цар Иван Александър – Кера Тамара. Тяхната дъщеря Елена се омъжила в 1393 година за византийския император император Мануил II Палеолог и станала византийска императрица. Тъкмо по това време турците напредвали на запад и нанасяли на балканските владетели удар след удар. Деспот Константин имал в тези борби трагична съдба – той станал не само васал, но и бил принуден да се бие с турците срещу християните. В такъв бой в Румъния през 1294 година той бил убит.
Малко преди смъртта си деспот Константин започнал градежа на манастир в Поганово, посветен на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Поради размирните времена строежът останал недовършен, и чак през в първите години на XVI в. Погановският манастир бил възстановен и изографисан от неизвестен български иконописец.
Манастирската черква и иконостасът
В средата на неголям, красиво подреден и поддържан двор се издига манастирската църква. Постройката е скромна като градеж, но се отличава с оживени архитектурни форми. В източната част е същинската църква, сложена върху осмостенен барабан с тесни и високи прозорци, с три полукръгли апсиди към изток, север и юг. До църквата е високата и просторна нартика с ъгловати фонтони и четвъртите кула, а на запад е прибавено отворено от три страни предверие с дървена колонада.
Църквата"Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир в днешна Сърбия.
Снимка Мартин Митов, © Галерия Словар
Самата църква е еднократна и четвъртита, с четири здрави свода, които поддържат куполния барабан. Около резбования иконостас са и големите иконостасни икони, от всички страни ни гледат очите на десетки фигури на светци, застанали един до друг в кротки, благовейни пози, а над тях чак до купола се редят сцени, които ни предават живота и страданията на Спасителя. В купола и по барабана виждаме Иисус и пророците, по долу са евангелистите, а по сводовете са представени най–важните църковни празници: Кръщение Господне, Преображение, Възнесение и др. Още по-долу, в един непрекъснат пояс и без всякакво разграничение са изобразени Страданията на Господни, като се започне от Тайната вечеря и се свърши със сцените след разпятието и слагането в гроба. Под тези сцени се редят кръгли медалиони с бюстови образи на разни мъченици, а още по-долу по стените следва редицата на стоящите светци, повече монаси и пустинници, които държат отворени свитъци с написани по тях поучения за манастирските братя.
Както вече споменахме манастирът се състои от притвор с четириъгълна кула и кораб, който освен олтарната апсида има още две полукръгли певници. По простия си каменен градеж и скромната керамикопластична декорация на фасадите се приближава много повече до българската църковна архитектура по това време, отколкото до сръбската. Два реда хоризонтални фризове – корнизи разделят стените отвън. За пластичния ефект на сградата допринасят още и очертаните по стените изпъкнали дълги проекции на вътрешните сводове и полуколонките на куполния барабан.
Стенописи и храмова украса
Украсата на храма е завършена през 1499 година. Стенописите са добре запазени и предлагат един доста пълен цикъл на църковна живопис. По своето разпределение те са близки до храмовата декорация на повечето балканските от XIV век насетне.
Куполът в църквата "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
Снимка Мартин Митов, © Галерия Словар
В избора на сюжети погановските стенописи стоят твърдо на византийската художествена традиция на Балканите от VIII и IX век. Сцените са изпълнени с подробности и се редят една след друга без външни граници, по подобие на стенната живопис от християнския Изток. Сцените на Празниците, построени също по византийски иконографски схеми, са обогатени с някои нововъведения на балканската живопис от XIV–XV век.
Литургично–догматичните композиции заемат главно купола, неговия бараба и пандативите: Бюст на Христос Вседържител, Божествената литургия и Евангелистите.
В апсидата са изписани величавият и строг образ на Богородица Ширшая небес, Причастието на апостолите и Мелисмос.
На източната страна се намира видението на Петър Александрийски, а в страничните апсиди редом с някои от Богородичните празници са поместени интересните в иконографско отношение сцени "Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст" и "Изворът на св. Григорий Благослов".
Стените на кораба и горните части на страничните апсиди и олтара са заети от фриз със сцени на Страстите Христови. Цикълът започва на Южната страна на олтара и след като обикаля църквата, завършва на северната й страна. Под този цикъл се намира фриз от медальони с образите на мъченици. Под тях са изобразени в цял ръст светци, сред които свв. Иван Рилски, Йоаким Сарандапорски, Сава Сръбски и Симеон Сръбски.
От цикъла на Страстите Христови в иконографско отношение, особено интересни са сцените на "Тайната вечеря", "Измиване на нозете", "Поругание", "Носене на кръста" и "Слагане в гроба".
В иконата на Разпятието на копието на Центуриона се вее малко рицарско знаме, което е чисто западен мотив и се среща в италианските разпятия още през 13 век, но на балканите се среща за първи път в Погановския манастир. Силният емоционален израз на лицата и жестовете на персонажа в тази сцена напомня старата Охридска школа. Към композициите с италианско влияние трябва да се отнесат "Предателството на Юда", "Изворът на премъдростта на св. Йоан Златоуст" и "Изворът на премъдростта на св. Григорий Благослов". Шлемовете на някои войници и техните правоъгълни щитове показват непосредствено италиански източници от XIII–XIV век.
Едно необичайно явление в дотогавашната иконописна традиция е изображението на персонажите с мустаци, но без брада, което се считало за варварска мода. Това се среща в "Предателството на Юда" и в "Отвличането на Петър". И в двете композиции виждаме своеобразни прически, мантии с кръгла изрезка и забрадки със силует на пресечена пирамида, родствени с тези на персонажа на някои италиански образци. Сходствата са само схематични и налице има влияния от живота и местната материална култура. Интересно, е че през XV век в поробена от турците България, когато условията за художествено творчество били съвсем лоши и когато по нашите места изкуството било лишено от всякаква закрила, един български иконописец пренебрегнал иконописните традиции и подражавал на италианските майстори.
interclass.dir.bg
Изглед от Погановския манастир. Снимка "arhangel", 4coolpics.com
Икони и стенописи от Погановския манастир
Св. Богородица Катафиги и св. Йоан Богослов.
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от манастира в Поганово.
Днес в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София (виж тук).
Източник: www.metmuseum.org
Видението на пр. Йезeкиил и Авакум (Чудото на Христос в Латом).
Едната част на двустранна икона от 1395 г. от манастира в Поганово.
Днес в криптата на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София (виж тук).
Източник: www.metmuseum.org
Стенописите над олтара в манастирската църква "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
© Мартин Митов, Галерия Словар
Куполът в църквата "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
Снимка © Мартин Митов, Галерия Словар
Стенописите от манастирската църква "Св. Йоан Богослов" на Погановския манастир.
© Мартин Митов, Галерия Словар
Виж също:
- Православни храмове и църкви
- Православните манастири по света
- Православната читалня: Нашата надежда: За монашеството и манастирите
- Православната читалня: Вяра и култура: Църкви и манастири. Православният храм
- Православната читалня: През вековете: Българска история
