Радио и телевизия в Калофер — Предавател България (original) (raw)

РРТС връх Ботев

Радиорелейната и телевизионна станция връх Ботев е основна част от предавателната мрежа на „Виваком България“ (PLO-2210). Намира се на едноименния връх на Калоферска планина, дял от Централна Стара планина. Станцията работи от 50-те години на 20-ти век и осигурява радио- и телевизионно покритие на повече от 65% територията на България.

Ботев (до 1950 г. Юмрукчал) е най-високият връх на Стара планина с надморска височина 2376 м. Разположението на върха близо до географския център на България способства предаванията на националните радио и телевизия, излъчени оттук да имат широка зона на покритие, както в южна, така и в северна посока. Станцията осигурява качествен радио-ТВ сигнал в голяма част от Горнотракийската низина (регионите на Пловдив, Пазарджик, Чирпан, Хасково, Свиленград, Ямбол); Средногорието (Пирдоп, Карлово, Казанлък, Ихтиман); Средна Стара планина и Предбалкана (Велико Търново, Габрово, Троян, Ловеч); Софийска котловина (София); части от Дунавската равнина (Попово, Плевен, Лом) и Родопите (Велинград, Пещера, Чепеларе). Радио и телевизия от връх Ботев се приема стабилно и в Южна Румъния, включително в Букурещ, Крайова и други.

Още през 1956 г. на върха са монтирани първите устройства за радиорелейната линия София-Пловдив, което е първата радиорелейна връзка у нас. Първи ръководител на радиорелейната станция е инж. Спас Данаилов Димитров. За създаването на станцията той разказва в книгата си „Една година преди телевизията: Записки на инженера“, издадена през 2009 г. в Габрово. През следващите години радиорелейните линии в страната се разширяват многопосочно - от София, през връх Братия към Плевен, Варна и Бургас, установява се връзката София - Русе - Букурещ - Москва. Съоръженията дават техническа възможност качествено да се предават програмите на Българското радио и Българската телевизия на територията на цялата страна.

Връх Ботев се оформя като възлов национален център за радиорелейните предавания и УКВ-ЧМ радиоразпръскване. След няколкогодишно строителство, на 30 декември 1965 г. влиза в редовна експлоатация новата радиорелейна и телевизионна станция. Тя се състои от техническо здание и 77 метрова стоманобетонна кула. Антенната система за предаване на Първа телевизионна програма се състои от 16 четиридиполни целовълнови платна, разположени в 4 етажа, комплектувани с коаксиални разклонители и съудинителни кабели. Поради тежките метеорологични условия на върха, антенните системи не телевизионните и УКВ предаватели са затворени в специални полиестерни цилиндри.

На 10 юли 1966 г. членът на Политбюро и секретар на ЦК на БКП М. Григоров официално открива новата радиорелейна и телевизионна станция на връх Ботев. На тържеството присъстват още министърът на съобщенията Ст. Тончев и председателя на Комитета по култура Павел Матев. В началото от станцията сe излъчват двете програми на Българското радио (70.88 и 72.44 MHz) и програмата на Българската телевизия (11-ти канал).

През 70-те оттук започват да се излъчват Трета и четвърта програми на Българското радио - „Орфей“ и „Знание“ (на 71.66 MHz) и Втора програма на Българската телевизия (на 24-ти канал). През 1981 г. с Указ на Държавния съвет на НРБ за постигнати високи успехи във всенародното социлистическо съревнование за изпълнение на плана по покриване на всички показатели на VII-та петилетка, колективът на „РРТС връх Ботев“ е награден с „Орден на труда“ I-ва степен. През 80-те години са инсталирани нови японски предаватели NEC. Започва преминаване към „западния“ УКВ обхват 87.5-108 MHz (CCIR), от 1983 г. програма „Хоризонт“ на Българското радио излъчва на 100.9 MHz.

През 1993-1998 г. вместо закритите програми „Орфей“ и „Знание“ на 71.66 MHz излъчва БНР Радио Пловдив. В същия период се реализират всекидневни регионални включвания от ТВ Канал „Пловдив“ на честотата на БНТ Канал 1. През 2000 г., след закриването на „Ефир 2“, на 24-ти канал започва излъчване първата частна национална телевизия bTV. През 2003 г. е включен нов радиопредавател за програма „Христо Ботев“ на 92.2 MHz. В края на същата година са спрени предавателите излъчващи в „източния“ УКВ обхват 64-74 MHz (OIRT).

В продължение на повече от 60 години станцията е един от най-важните комуникационни центрове в България. Оттук се осъществяват ключови радиорелейни връзки и се предават националните телевизионни и радио- програми. Мощните телевизионни предаватели в станцията захранват около 1/3 от маломощните ретранслатори в страната с аналогов телевизионен сигнал.

На 16 август 2013 г. е прекратено аналоговото телевизионно излъчване от РРТС връх Ботев. На връх Ботев са включени цифрови предаватели за национални мултиплекси за зона „Плевен“ (41, 51 и 57 канал) с насочена диаграма на антената на север. Сигналът е предназначен за районите на Ловешка и Габровка област. На 1 ноември 2016 г. излъчването на мултиплекса отново е прекратено. През 2016 г. са изключени предавателите за 1-ви и 3-ти мултиплекс (съотв. 51-ви и 41-ви канал), а на 1 юни 2020 г. честотата за втори мултиплекс е променена от 57-ми на 41-ви канал.

Технически данни: Пълно наименование: Радиорелейна и телевизионна станция „връх Ботев“ Географски координати: 42°43'03" с.ш., 24°55'01" и.д. Надморска височина (кота терен): 2376 м, височина на кулата: 77 м

Връх Ботев е едно от най-студените, облачни и мъгливи места в България. Зимите тук са снежни и дълги - повече от седем месеца в годината. Средната температура през януари е -8,9°C, през юли - едва 7,9°C, средната годишна температура е -6°C, а абсолютната минимална -28°C. От 1940 г. насам на върха работи високопланинска метеорологична наблюдателница в България.

Връх Ботев се намира в Национален парк „Централен Балкан“ . Околностите на върха попадат в биосферния резерват „Джендема“, който е най-големия старопланински резерват. Дълбоките и тесни каньони, шилестите скали и пенестите водопади внушават страхопочитание към природата, ревниво скрила тук образци от великолепието си. Сред величествени пейзажи националният парк опазва първични местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие със световно значение за науката и културата. Безспорното богатство тук са горите - почти недокоснати от човешка ръка и обширните пасища, превзети от масивни варовикови скални венци. Тук е най-високия български водопад - Райското пръскало - с височина 124.5 метра, събиращ води от снежните преспи, разположени под върха.

Връх Ботев е сред стоте национални туристически обекта по програмата на Българския туристически съюз . Печатът се намира в хижа „Рай“, стопанисвана от туристическо дружество „Хайдут“ - Калофер. Най-популярният туристически маршрут до върха е от град Калофер, през хижа „Рай“. За покоряване на върха са необходими туристическа подготовка и подходяща екипировка.

Снимките се публикуват с любезното съдействие на Драгия Стойчев - LZ1CDS, Иван Ценов, Димитър Рашев, Мирослав Вълев, Стефан Стефанов, Валентин Райков, Теодора Павлова, LZ50D, LZ1ILM, LZ2RAH, www.planinari.org, www.bulgarian-mountains.com.