Sylvia Borissova | Bulgarian Academy of Sciences (original) (raw)

Drafts by Sylvia Borissova

Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се с... more Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се съсредоточава върху нейния систематичен потенциал; и в пряка връзка с това обръща внимание върху главната слабост на негативната естетика – нейния уклон към рефлексивна регресия и разтваряне на естетическото в негативното – както и на два възможни пътя за преодоляване на тази слабост. Целта на текста е да представи проблемното поле на негативната естетика и неговия потенциал за актуални интерпретации на феномените на съвременната (естетизирана) културна ситуация. Ключови думи: некласическа естетика, негативна естетика, неидентичност, субективна негативност, трансгресия на естетическия код на красивото, негативни естетически ценности, неокласическа прагматистка естетика, екзистенциална семиотика. / The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on its systematic potential; and, in direct connection with these, it draws attention to the basic weakness of negative aesthetics – its bias toward reflexive regression and dissolution of the aesthetic in the negative – as well as to two possible ways for its overcoming. The aim of the paper is to present the purview of negative aesthetics and its potential for actual interpretations of the phenomena of the contemporary (aestheticized) cultural situation.

Papers by Sylvia Borissova

The article is devoted to the study of personal and national identities on the example of sports ... more The article is devoted to the study of personal and national identities on the example of sports photos as a symbolic capital. The purpose of this study is to show how photography and sports come together, in a way that together contributes to the consolidation of the nation, contributes to national pride and identity, and hence—to forming personal identity on the base of them either. The structural-functional approach is used, in particular, the theory of ‘social action’ by the American philosopher J. G. Mead. Photography is the channel through which the most international language such as sports can be transmitted, and the individual experience by it unified and integrated in the process of forming personal identity. Of particular interest are the photographs of athletes in Europe and how they contribute to the accumulation of symbolic capital for nation-states, and for self-determination of personal identity. The authors note that photography is an important part of people’s daily lives, and its significance goes beyond their nature to entertain. A photographic image provides the basis for identification. A person through a visual image seeks to determine his personal, and then national identity. In today’s world, identity is a dynamic system. In this regard, it can be compared with sports, which also constantly develop and ultimately open up new sports, modify qualification competitions, etc. Another social field that is on the rise at the same time is professional sports. By the mid-20th century, the sport of the privilege of the rich was becoming a mass sport. It was not until the 20th century that workers, women and minority groups had access to sports. The authors conclude that in the context of the importance of interdisciplinary research, which allows revealing the processes of formation of national and personal identity, research of this nature can take on further development. *Keywords: identity, self-identity, self-identification, national identity, self-determination, visual image, punctum, philosophy of sports, social philosophy, symbolic capital.

The topicality of the problem is connected with the fact that nowadays photography has an importa... more The topicality of the problem is connected with the fact that nowadays photography has an important role in shaping the perception of ourselves. The stateof-the-arts analysis of the work related to the study of the 'selfie' phenomenon has shown the necessity for a deeper philosophical understanding of this issue. Thus, the article is meant by its authors as a pilot research to a larger and long-term humanitarian plunge in the philosophy of selfie photography, directly addressing the research fields of personality philosophy and psychology, visual anthropology, culture studies, self-presentation theory, behaviorist paradigm, semiotics of photography, and aesthetics of body. The study prospects shall provide an opportunity to develop and consider important discussions concerning contrasting philosophical aspects of selfie as social and culture phenomenon.

The main aim of the article is to depict the mythology of the beautiful through the search for th... more The main aim of the article is to depict the mythology of the beautiful through the search for the human identical-beyond the relative mythologies (Losev), the identities of culture and the social roles that everyone plays alone while seeking a community, be it real or only in mente. For this purpose, the intersection points/items of the mythology of the beautiful and the mythology of the identical will be explicated: 1) in the myth-creating impulse of art as a striving to "capture what fleets away, not what remains" (Adorno), and to justify existence through some coherent whole, however contingent and unexpressible in discourse it might be; 2) in the common horizon, "the background", of the idea of the fall and paradise lost (wholeness), which embraces mythology and art in the same way, as preservers of an inevitable theogonism in the activity of capturing the fleeting and the evanescent; 3) in thinking of the possible-the possible identical and consubstantiality: world, life, reality, personality-through myth, art form and symbol as forms of keeping and holding myth; 4) in the essential need for, and at the same time necessary entry of, otherness, in mythology and utopia, totality and beauty; 5) in the place and fate of the beautiful as an image pierced by otherness. In this sense, distinguishing mythology of the beautiful as a mythology of the identical opens up a possibility for entering into dialogue with the problem of the crisis of the identical, introduced by the dialectic of Enlightment, and particularly with negative aesthetics as a mythology of the loss of the beautiful. *Keywords: the beautiful, beauty, the identical, mythology of the beautiful, mythology of the identical, mythology of paradise lost, myth, myth-creative impulse, art form, symbol, thinking of the possible, utopia, totality. / Главен стремеж на изследването е да осветли митологията на красивото в перспективата на търсене на човешкото идентично – отвъд относителните митологии (Лосев) и идентичности на културните и социалните роли, които всеки човек играе сам, докато търси общност, било и само в представата. За целта статията извежда и експлицира пресечните пунктове на митологията на красивото и митологията на идентичното: 1) в митотворческия импулс на изкуството като стремеж към „улавяне на отлитащото, не оставащото“ (Адорно) – към обосноваване, колкото и контингентно и дискурсивно несподелимо да е, на съществуването през някаква кохерентна цялост; 2) в общия хоризонт, „задния фон“ (Лосев) на идеята за падението и изгубения рай (цялост), удържащ по еднакъв начин митологията и изкуството като пазещи неизбежен теогонизъм в работата по улавяне на отлитащото и скоропреходното; 3) в мисленето на възможното – възможното идентично и единосъщие: свят, живот, реалност, личност – през мита и художествената форма и символа като форми на пазене и удържане на мита; 4) в насъщната необходимост и същевременно необходимото врязване на другостта в митологията и утопията, тоталността и красотата; 5) в мястото и съдбата на красивото като „лик“ (Лосев), прорязан от другостта. В този смисъл обособяването на митологията на красивото като митология на идентичното открива възможност за диалогизиране с проблема за кризата на идентичното, внесена с диалектиката на Просвещението, и в частност – с генеалогията на негативната естетика като митология на загубата на красивото. *Ключови думи: красиво, красота, идентично, митология на красивото, митология на идентичното, митология на изгубения рай, мит, митотворчески импулс, художествена форма, символ, мислене на възможното, утопия, тоталност.

The study seeks to find and highlight the conceptual links between Losev’s ‘absolute mythology’ a... more The study seeks to find and highlight the conceptual links between Losev’s ‘absolute mythology’ and Blumenberg’s ‘absolute metaphorology,’ viewed in the context of Blumenberg’s work on myth. For this purpose, the simultaneous affinity and contradistinction of myth and metaphor is taken as a support; the two are seen in their inevitable dialectic and in the ontological impossibility of one existing without the other. This dialectic marked Schelling's idea of primordial (pre-mythical, pre-metaphorical) monotheism, of consubstantiality with otherness. For its part, Schelling’s philosophy of myth produces a kind of ‘mythology of the lost paradise,’ which the author outlines in the article, beyond the formulations given in Schelling’s early and later writings. The author thereby proposes a possible way of consolidating the bridge between Losev’s and Blumenberg’s ideas. *Keywords: myth, metaphor, absolute mythology, absolute metaphorology, Losev, Blumenberg, Schelling, mythology of lost paradise. / Статията се стреми да открие и открои концептуалните връзки между Лосевата „абсолютна митология“ и Блуменберговата „абсолютна метафорология“, разглеждана в контекста на работата на Блуменберг върху мита. За тази цел като отправна точка се взимат едновременното сродство и поставяне на мит и метафора; двете се разглеждат в тяхната неизбежна диалектика и в онтологичната невъзможност едното да съществува без другото. Тази диалектика очертава идеята на Шелинг за първичен (предмитичен, предметафоричен) монотеизъм, за консубстанциалност с другостта. От своя страна Шелинговата философия на мита произвежда своеобразна „митология на изгубения рай“, която авторът очертава в статията отвъд формулировките, дадени в ранните и по-късните трудове на Шелинг. По този начин авторът предлага възможен начин за укрепване на моста между идеите на Лосев и Блуменберг. *Ключови думи: мит, метафора, абсолютна митология, абсолютна метафорология, Лосев, Блуменберг, Шелинг, митология на изгубения рай.

The study proposes a philosophic-aesthetic schematization of the correlation between the notions ... more The study proposes a philosophic-aesthetic schematization of the correlation between the notions of ‘the aesthetic in experience’ and ‘aesthetic experience;’ this serves as a starting point for the conceptual differentiation of the aesthetic in emotions, and hence, of the types of aestheticization of emotions in art: those of the creators, of the performers and of the recipients of art. *Keywords: the aesthetic in experience; aesthetic experience; aestheticization of emotions in art; Dewey; Kandinsky; Breton. / Студията предлага философско-естетическа схематизация на връзката между понятията „естетическото в опита“ и „естетически опит“; която служи като отправна точка за концептуалното обособяване на естетическото в емоциите, а оттам и на видовете естетизация на емоциите в изкуството: тези на създателите, на изпълнителите и на реципиентите на изкуството. *Ключови думи: естетическото в опита; естетически опит; естетизация на емоциите в изкуството; Дюи; Кандински; Брьотон.

The article introduces the key figure of the writer George Egerton for the first-wave feminism in... more The article introduces the key figure of the writer George Egerton for the first-wave feminism in the Bulgarian research field of the aesthetics of protomodernism and early modernism, as well as in the field of literary studies focused on these areas from the late 19th—early 20th century. Based on the biography and bibliography of Mary Chavelita Dunn (Bright), the study sheds light on her motives for choosing to write under a male pseudonym, her personal position on the ideas of ‘Eternal Femininity’ and ‘New Femininity,’ as well as the vividly musical element at all levels of her fiction: starting from the very choice of titles for her first three collections (Keynotes, Dissonances, Symphonies) and the often expressed in her stories admiration for the philosophical and ideological work of Nietzsche, known for his own musical opuses, for his reflections on Richard Wagner and on new music as a phoenix of the sunset of culture, as well as for composing The Birth of Tragedy from the Spirit of Music (1872) on Schopenhauer’s raging wild and blind will of the world, most fully expressed as life through music among all the arts. / Статията въвежда ключовата за първата вълна на феминизма фигура на писателката Джордж Еджъртън в българското изследователско поле на естетиката на протомодернизма и ранния модернизъм, както и в полето на литературознанието, съсредоточено върху тези направления от края на VІХ – началото на ХХ век. Като стъпва върху базисната биография и библиография на Мери Чавелита Дън (Брайт), изследването хвърля светлина върху мотивите за избора на писателката да пише под мъжки псевдоним, за личната ѝ позиция спрямо идеите за „Вечната женственост“ и „Новата женственост“, както и за отчетливо музикалния елемент на всички нива в нейната художествена проза: като се започне от самия избор на заглавия за първите ѝ три сборника („Ключови тонове“, „Дисонанси“, „Симфонии“) и често изразяваното в разказите ѝ възхищение от философското и идейното творчество на Ницше, известен със собствените си музикални опуси, с рефлексиите си върху Рихард Вагнер и върху новата музика като феникс на залеза на културата, както и с композирането на „Раждането на трагедията от духа на музиката“ (1872) върху Шопенхауеровата бушуваща дива и сляпа воля на света, изразима най-пълнокръвно като живот през музиката изсред всички изкуства.

The article discusses Gadamer’s statement about the ‘relevance of the beautiful’ in order to emba... more The article discusses Gadamer’s statement about the ‘relevance of the beautiful’ in order to embark on an alternative answer to the question of when and how beauty has perseverance. For this purpose, the more general tendencies in the understanding of beauty in the history of Western philosophical-aesthetic thought are considered first, in order to discuss the relevance and perseverance of beauty: and why it is relevant to speak of such in a contemporary context from the standpoint of a deeper, negative aesthetics, overcoming the heavy cross of the requirements of proportion, symmetry and external prettiness. / Статията разисква постановката на Гадамер за „актуалността на красивото“, за да се впусне в алтернативен отговор на въпроса кога и как красивото има трайност. За целта са разгледани първо по-общите тенденции в разбирането за красиво в историята на западната философско-естетическа мисъл, за да се стигне до разискване на актуалността и трайността на красивото: и защо е релевантно да се говори за такива в съвременен контекст от позициите на една по-дълбока, негативна, преодоляла тежкия кръст на изискванията за пропорция, симетрия и външна миловидност естетика.

This article considers the pledge of Ian W. King’s new study The Aesthetics of Dress (2017) to te... more This article considers the pledge of Ian W. King’s new study The Aesthetics of Dress (2017) to tell not a rigorous historiography of dress in human culture but a moving story about the body and its intentions and actions on this world. In this context, dress appears to be an indispensable comrade for the body: whether as a piece of matter for
hiding or revealing (para 1), or a phenomenological “simultaneous dress” (para 2).

Систематични възможности на негативната естетика, 2015

The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on i... more The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on its systematic potential; and, in direct connection with these, it draws attention to the basic weakness of negative aesthetics – its bias toward reflexive regression and dissolution of the aesthetic in the negative – as well as to two possible ways for its overcoming. The aim of the paper is to present the purview of negative aesthetics and its potential for actual interpretations of the phenomena of the contemporary (aestheticized) cultural situation. *Keywords: non-classical aesthetics, negative aesthetics, non-identity, subjective
negativity, transgression of the aesthetic code of beauty, negative aesthetic values, neoclassical pragmatist aesthetics, existential semiotics. / Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се съсредоточава върху нейния систематичен потенциал; и в пряка връзка с това обръща внимание върху главната слабост на негативната естетика – нейния уклон към рефлексивна регресия и разтваряне на естетическото в негативното – както и на два възможни пътя за преодоляване на тази слабост. Целта на текста е да представи проблемното поле на негативната естетика и неговия потенциал за актуални интерпретации на феномените на съвременната (естетизирана) културна ситуация. *Ключови думи: некласическа естетика, негативна естетика, неидентичност, субективна негативност, трансгресия на естетическия код на красивото, негативни естетически ценности, неокласическа прагматистка естетика, екзистенциална семиотика.

This paper is focused on clarifying the concept and the phenomenon of aesthetic heterotopia. The ... more This paper is focused on clarifying the concept and the phenomenon of aesthetic heterotopia. The paper takes as its starting point the cultural phenomenon of heterotopia itself and then reveals its aesthetical component in order to find the “topos” of aesthetic heterotopia in contemporary culture. Thus, the main task of the paper will be exploring the boundaries and the relations between possibility and reality in aesthetic heterotopia through W. T. Anderson’s central figure of the postmodern ironist as the only type of worldview with future. In this context, some important issues of contemporary philosophical aesthetics will be discussed, such as: what is the mechanism of creating new aesthetic heterotopias, and what is it based on? Why can the field of classical aesthetics not cover such a cultural phenomenon? Why can non-classical aesthetics also be called process aesthetics, and what do aesthetic heterotopias and the field of process philosophy have in common? And last but not least: what moral attitudes do plenty of aesthetic heterotopias encourage?

"To Educate a Xenophobe": Outcomes Review of the Advocacy Campaign for Tolerance in Education (Verbal and Visual Contents in Primary School Textbooks) in Bulgaria, 2019

In recent years, the problem of methods of education in values of tolerance to difference is subj... more In recent years, the problem of methods of education in values of tolerance to difference is subject to increased public attention at the EU level. However, even a sparse reading of the Bulgarian primers and readers shows that the first meeting of children with what is officially “normal” in the social world excludes the “different” people. The main objective of the project “To Educate a Xenophobe” (2015-2016) implemented by the Bulgarian NGO Political Science Center in collaboration with Institute for Creative Civil Strategies was to address the absence of systematic orientation to the initial stage of education as crucial for assimilating a tolerant attitude towards the different people in society. The project aimed to increase public attention and initiate a constructive dialogue with Bulgarian decision makers and stakeholders on the need for conducting reforms in state education requirements and legislation via a package of analyses, surveys and in-depth interviews.

Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се с... more Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се съсредоточава върху нейния систематичен потенциал; и в пряка връзка с това обръща внимание върху главната слабост на негативната естетика – нейния уклон към рефлексивна регресия и разтваряне на естетическото в негативното – както и на два възможни пътя за преодоляване на тази слабост. Целта на текста е да представи проблемното поле на негативната естетика и неговия потенциал за актуални интерпретации на феномените на съвременната (естетизирана) културна ситуация. Ключови думи: некласическа естетика, негативна естетика, неидентичност, субективна негативност, трансгресия на естетическия код на красивото, негативни естетически ценности, неокласическа прагматистка естетика, екзистенциална семиотика. / The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on its systematic potential; and, in direct connection with these, it draws attention to the basic weakness of negative aesthetics – its bias toward reflexive regression and dissolution of the aesthetic in the negative – as well as to two possible ways for its overcoming. The aim of the paper is to present the purview of negative aesthetics and its potential for actual interpretations of the phenomena of the contemporary (aestheticized) cultural situation.

The article is devoted to the study of personal and national identities on the example of sports ... more The article is devoted to the study of personal and national identities on the example of sports photos as a symbolic capital. The purpose of this study is to show how photography and sports come together, in a way that together contributes to the consolidation of the nation, contributes to national pride and identity, and hence—to forming personal identity on the base of them either. The structural-functional approach is used, in particular, the theory of ‘social action’ by the American philosopher J. G. Mead. Photography is the channel through which the most international language such as sports can be transmitted, and the individual experience by it unified and integrated in the process of forming personal identity. Of particular interest are the photographs of athletes in Europe and how they contribute to the accumulation of symbolic capital for nation-states, and for self-determination of personal identity. The authors note that photography is an important part of people’s daily lives, and its significance goes beyond their nature to entertain. A photographic image provides the basis for identification. A person through a visual image seeks to determine his personal, and then national identity. In today’s world, identity is a dynamic system. In this regard, it can be compared with sports, which also constantly develop and ultimately open up new sports, modify qualification competitions, etc. Another social field that is on the rise at the same time is professional sports. By the mid-20th century, the sport of the privilege of the rich was becoming a mass sport. It was not until the 20th century that workers, women and minority groups had access to sports. The authors conclude that in the context of the importance of interdisciplinary research, which allows revealing the processes of formation of national and personal identity, research of this nature can take on further development. *Keywords: identity, self-identity, self-identification, national identity, self-determination, visual image, punctum, philosophy of sports, social philosophy, symbolic capital.

The topicality of the problem is connected with the fact that nowadays photography has an importa... more The topicality of the problem is connected with the fact that nowadays photography has an important role in shaping the perception of ourselves. The stateof-the-arts analysis of the work related to the study of the 'selfie' phenomenon has shown the necessity for a deeper philosophical understanding of this issue. Thus, the article is meant by its authors as a pilot research to a larger and long-term humanitarian plunge in the philosophy of selfie photography, directly addressing the research fields of personality philosophy and psychology, visual anthropology, culture studies, self-presentation theory, behaviorist paradigm, semiotics of photography, and aesthetics of body. The study prospects shall provide an opportunity to develop and consider important discussions concerning contrasting philosophical aspects of selfie as social and culture phenomenon.

The main aim of the article is to depict the mythology of the beautiful through the search for th... more The main aim of the article is to depict the mythology of the beautiful through the search for the human identical-beyond the relative mythologies (Losev), the identities of culture and the social roles that everyone plays alone while seeking a community, be it real or only in mente. For this purpose, the intersection points/items of the mythology of the beautiful and the mythology of the identical will be explicated: 1) in the myth-creating impulse of art as a striving to "capture what fleets away, not what remains" (Adorno), and to justify existence through some coherent whole, however contingent and unexpressible in discourse it might be; 2) in the common horizon, "the background", of the idea of the fall and paradise lost (wholeness), which embraces mythology and art in the same way, as preservers of an inevitable theogonism in the activity of capturing the fleeting and the evanescent; 3) in thinking of the possible-the possible identical and consubstantiality: world, life, reality, personality-through myth, art form and symbol as forms of keeping and holding myth; 4) in the essential need for, and at the same time necessary entry of, otherness, in mythology and utopia, totality and beauty; 5) in the place and fate of the beautiful as an image pierced by otherness. In this sense, distinguishing mythology of the beautiful as a mythology of the identical opens up a possibility for entering into dialogue with the problem of the crisis of the identical, introduced by the dialectic of Enlightment, and particularly with negative aesthetics as a mythology of the loss of the beautiful. *Keywords: the beautiful, beauty, the identical, mythology of the beautiful, mythology of the identical, mythology of paradise lost, myth, myth-creative impulse, art form, symbol, thinking of the possible, utopia, totality. / Главен стремеж на изследването е да осветли митологията на красивото в перспективата на търсене на човешкото идентично – отвъд относителните митологии (Лосев) и идентичности на културните и социалните роли, които всеки човек играе сам, докато търси общност, било и само в представата. За целта статията извежда и експлицира пресечните пунктове на митологията на красивото и митологията на идентичното: 1) в митотворческия импулс на изкуството като стремеж към „улавяне на отлитащото, не оставащото“ (Адорно) – към обосноваване, колкото и контингентно и дискурсивно несподелимо да е, на съществуването през някаква кохерентна цялост; 2) в общия хоризонт, „задния фон“ (Лосев) на идеята за падението и изгубения рай (цялост), удържащ по еднакъв начин митологията и изкуството като пазещи неизбежен теогонизъм в работата по улавяне на отлитащото и скоропреходното; 3) в мисленето на възможното – възможното идентично и единосъщие: свят, живот, реалност, личност – през мита и художествената форма и символа като форми на пазене и удържане на мита; 4) в насъщната необходимост и същевременно необходимото врязване на другостта в митологията и утопията, тоталността и красотата; 5) в мястото и съдбата на красивото като „лик“ (Лосев), прорязан от другостта. В този смисъл обособяването на митологията на красивото като митология на идентичното открива възможност за диалогизиране с проблема за кризата на идентичното, внесена с диалектиката на Просвещението, и в частност – с генеалогията на негативната естетика като митология на загубата на красивото. *Ключови думи: красиво, красота, идентично, митология на красивото, митология на идентичното, митология на изгубения рай, мит, митотворчески импулс, художествена форма, символ, мислене на възможното, утопия, тоталност.

The study seeks to find and highlight the conceptual links between Losev’s ‘absolute mythology’ a... more The study seeks to find and highlight the conceptual links between Losev’s ‘absolute mythology’ and Blumenberg’s ‘absolute metaphorology,’ viewed in the context of Blumenberg’s work on myth. For this purpose, the simultaneous affinity and contradistinction of myth and metaphor is taken as a support; the two are seen in their inevitable dialectic and in the ontological impossibility of one existing without the other. This dialectic marked Schelling's idea of primordial (pre-mythical, pre-metaphorical) monotheism, of consubstantiality with otherness. For its part, Schelling’s philosophy of myth produces a kind of ‘mythology of the lost paradise,’ which the author outlines in the article, beyond the formulations given in Schelling’s early and later writings. The author thereby proposes a possible way of consolidating the bridge between Losev’s and Blumenberg’s ideas. *Keywords: myth, metaphor, absolute mythology, absolute metaphorology, Losev, Blumenberg, Schelling, mythology of lost paradise. / Статията се стреми да открие и открои концептуалните връзки между Лосевата „абсолютна митология“ и Блуменберговата „абсолютна метафорология“, разглеждана в контекста на работата на Блуменберг върху мита. За тази цел като отправна точка се взимат едновременното сродство и поставяне на мит и метафора; двете се разглеждат в тяхната неизбежна диалектика и в онтологичната невъзможност едното да съществува без другото. Тази диалектика очертава идеята на Шелинг за първичен (предмитичен, предметафоричен) монотеизъм, за консубстанциалност с другостта. От своя страна Шелинговата философия на мита произвежда своеобразна „митология на изгубения рай“, която авторът очертава в статията отвъд формулировките, дадени в ранните и по-късните трудове на Шелинг. По този начин авторът предлага възможен начин за укрепване на моста между идеите на Лосев и Блуменберг. *Ключови думи: мит, метафора, абсолютна митология, абсолютна метафорология, Лосев, Блуменберг, Шелинг, митология на изгубения рай.

The study proposes a philosophic-aesthetic schematization of the correlation between the notions ... more The study proposes a philosophic-aesthetic schematization of the correlation between the notions of ‘the aesthetic in experience’ and ‘aesthetic experience;’ this serves as a starting point for the conceptual differentiation of the aesthetic in emotions, and hence, of the types of aestheticization of emotions in art: those of the creators, of the performers and of the recipients of art. *Keywords: the aesthetic in experience; aesthetic experience; aestheticization of emotions in art; Dewey; Kandinsky; Breton. / Студията предлага философско-естетическа схематизация на връзката между понятията „естетическото в опита“ и „естетически опит“; която служи като отправна точка за концептуалното обособяване на естетическото в емоциите, а оттам и на видовете естетизация на емоциите в изкуството: тези на създателите, на изпълнителите и на реципиентите на изкуството. *Ключови думи: естетическото в опита; естетически опит; естетизация на емоциите в изкуството; Дюи; Кандински; Брьотон.

The article introduces the key figure of the writer George Egerton for the first-wave feminism in... more The article introduces the key figure of the writer George Egerton for the first-wave feminism in the Bulgarian research field of the aesthetics of protomodernism and early modernism, as well as in the field of literary studies focused on these areas from the late 19th—early 20th century. Based on the biography and bibliography of Mary Chavelita Dunn (Bright), the study sheds light on her motives for choosing to write under a male pseudonym, her personal position on the ideas of ‘Eternal Femininity’ and ‘New Femininity,’ as well as the vividly musical element at all levels of her fiction: starting from the very choice of titles for her first three collections (Keynotes, Dissonances, Symphonies) and the often expressed in her stories admiration for the philosophical and ideological work of Nietzsche, known for his own musical opuses, for his reflections on Richard Wagner and on new music as a phoenix of the sunset of culture, as well as for composing The Birth of Tragedy from the Spirit of Music (1872) on Schopenhauer’s raging wild and blind will of the world, most fully expressed as life through music among all the arts. / Статията въвежда ключовата за първата вълна на феминизма фигура на писателката Джордж Еджъртън в българското изследователско поле на естетиката на протомодернизма и ранния модернизъм, както и в полето на литературознанието, съсредоточено върху тези направления от края на VІХ – началото на ХХ век. Като стъпва върху базисната биография и библиография на Мери Чавелита Дън (Брайт), изследването хвърля светлина върху мотивите за избора на писателката да пише под мъжки псевдоним, за личната ѝ позиция спрямо идеите за „Вечната женственост“ и „Новата женственост“, както и за отчетливо музикалния елемент на всички нива в нейната художествена проза: като се започне от самия избор на заглавия за първите ѝ три сборника („Ключови тонове“, „Дисонанси“, „Симфонии“) и често изразяваното в разказите ѝ възхищение от философското и идейното творчество на Ницше, известен със собствените си музикални опуси, с рефлексиите си върху Рихард Вагнер и върху новата музика като феникс на залеза на културата, както и с композирането на „Раждането на трагедията от духа на музиката“ (1872) върху Шопенхауеровата бушуваща дива и сляпа воля на света, изразима най-пълнокръвно като живот през музиката изсред всички изкуства.

The article discusses Gadamer’s statement about the ‘relevance of the beautiful’ in order to emba... more The article discusses Gadamer’s statement about the ‘relevance of the beautiful’ in order to embark on an alternative answer to the question of when and how beauty has perseverance. For this purpose, the more general tendencies in the understanding of beauty in the history of Western philosophical-aesthetic thought are considered first, in order to discuss the relevance and perseverance of beauty: and why it is relevant to speak of such in a contemporary context from the standpoint of a deeper, negative aesthetics, overcoming the heavy cross of the requirements of proportion, symmetry and external prettiness. / Статията разисква постановката на Гадамер за „актуалността на красивото“, за да се впусне в алтернативен отговор на въпроса кога и как красивото има трайност. За целта са разгледани първо по-общите тенденции в разбирането за красиво в историята на западната философско-естетическа мисъл, за да се стигне до разискване на актуалността и трайността на красивото: и защо е релевантно да се говори за такива в съвременен контекст от позициите на една по-дълбока, негативна, преодоляла тежкия кръст на изискванията за пропорция, симетрия и външна миловидност естетика.

This article considers the pledge of Ian W. King’s new study The Aesthetics of Dress (2017) to te... more This article considers the pledge of Ian W. King’s new study The Aesthetics of Dress (2017) to tell not a rigorous historiography of dress in human culture but a moving story about the body and its intentions and actions on this world. In this context, dress appears to be an indispensable comrade for the body: whether as a piece of matter for
hiding or revealing (para 1), or a phenomenological “simultaneous dress” (para 2).

Систематични възможности на негативната естетика, 2015

The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on i... more The paper outlines the main sources and subject area of negative aesthetics and then focuses on its systematic potential; and, in direct connection with these, it draws attention to the basic weakness of negative aesthetics – its bias toward reflexive regression and dissolution of the aesthetic in the negative – as well as to two possible ways for its overcoming. The aim of the paper is to present the purview of negative aesthetics and its potential for actual interpretations of the phenomena of the contemporary (aestheticized) cultural situation. *Keywords: non-classical aesthetics, negative aesthetics, non-identity, subjective
negativity, transgression of the aesthetic code of beauty, negative aesthetic values, neoclassical pragmatist aesthetics, existential semiotics. / Статията очертава основните източници и предметното поле на негативната естетика, след което се съсредоточава върху нейния систематичен потенциал; и в пряка връзка с това обръща внимание върху главната слабост на негативната естетика – нейния уклон към рефлексивна регресия и разтваряне на естетическото в негативното – както и на два възможни пътя за преодоляване на тази слабост. Целта на текста е да представи проблемното поле на негативната естетика и неговия потенциал за актуални интерпретации на феномените на съвременната (естетизирана) културна ситуация. *Ключови думи: некласическа естетика, негативна естетика, неидентичност, субективна негативност, трансгресия на естетическия код на красивото, негативни естетически ценности, неокласическа прагматистка естетика, екзистенциална семиотика.

This paper is focused on clarifying the concept and the phenomenon of aesthetic heterotopia. The ... more This paper is focused on clarifying the concept and the phenomenon of aesthetic heterotopia. The paper takes as its starting point the cultural phenomenon of heterotopia itself and then reveals its aesthetical component in order to find the “topos” of aesthetic heterotopia in contemporary culture. Thus, the main task of the paper will be exploring the boundaries and the relations between possibility and reality in aesthetic heterotopia through W. T. Anderson’s central figure of the postmodern ironist as the only type of worldview with future. In this context, some important issues of contemporary philosophical aesthetics will be discussed, such as: what is the mechanism of creating new aesthetic heterotopias, and what is it based on? Why can the field of classical aesthetics not cover such a cultural phenomenon? Why can non-classical aesthetics also be called process aesthetics, and what do aesthetic heterotopias and the field of process philosophy have in common? And last but not least: what moral attitudes do plenty of aesthetic heterotopias encourage?

"To Educate a Xenophobe": Outcomes Review of the Advocacy Campaign for Tolerance in Education (Verbal and Visual Contents in Primary School Textbooks) in Bulgaria, 2019

In recent years, the problem of methods of education in values of tolerance to difference is subj... more In recent years, the problem of methods of education in values of tolerance to difference is subject to increased public attention at the EU level. However, even a sparse reading of the Bulgarian primers and readers shows that the first meeting of children with what is officially “normal” in the social world excludes the “different” people. The main objective of the project “To Educate a Xenophobe” (2015-2016) implemented by the Bulgarian NGO Political Science Center in collaboration with Institute for Creative Civil Strategies was to address the absence of systematic orientation to the initial stage of education as crucial for assimilating a tolerant attitude towards the different people in society. The project aimed to increase public attention and initiate a constructive dialogue with Bulgarian decision makers and stakeholders on the need for conducting reforms in state education requirements and legislation via a package of analyses, surveys and in-depth interviews.