Vesselina Vachkova | Bulgarian Academy of Sciences (original) (raw)
Uploads
Papers by Vesselina Vachkova
Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2009
Абстракт Изследването третира възможните връзки на св. Елена със Сердика/София. То се основава н... more Абстракт
Изследването третира възможните връзки на св. Елена със Сердика/София. То се основава на няколко извора, които досега или са останали извън интереса на специалистите, или не са коментирани в контекста на една евентуална реконструкция на събитията през IV в. – „Картата на Дунав от Виена до Никопол” на Винченцо Коронели (Vincenzo Maria Coronelli, 1650–1718), Поемата на Андрия Качич Миочич (Andria Kačić Miošić), А Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1801 г.) и локалните легенди, свързващи „принцеса” / „царица” Елена със сердикийската „Света София” и създаването на самия Град (за пръв път събрани, преведени и публикувани от Богдан Филов).
Изходна база на търсенето са не само неясните и оскъдни, а и крайно противоречиви сведения на средновековните автори по въпросите къде е родена св. Елена, къде е пребивавала в периода между брака на Констанций Хлор и Теодора (293) и обявяването й за августа от Констанин Велики (326) и къде е погребана. Според тези сведения св. Елена може да е била родена и живяла в един много обширен ареал от Британия (според британския мит, популяризиран от Галфрид Монмутски, 12 в.) до Мала Азия (според твърдението на Прокопий Кесарисйки, 6 в.) и да е погребана или в Рим (както настояват западните извори след 8-9 в.), или в Константинопол (както споменават някои източнохристиянски автори от времето на Теофан Изповедник, началото на 9 в.). Паралелно от 17-18 в. рожденото място на св. Елена устойчиво започва да се свързва със Сердика, чието име по това време окончателно е станало София, но са добре известни и другите й имена – Сардика/Сердика, Средец и Триадица. Така Винченцо Коронели категорично характеризира историческата значимост на София освен като място на Сардикийския събор (датиран на картата през 340 г.) и на изградена от Юстиниан (според него) „Света София” и като рождено място на света Елена (Patria di S. Helena). На свой ред Андриа Качич Миошич не е толкова категоричен, а определя Елена или като родена в София и „българка”, или като родена в Ниш и „брачанка”. Междувременно българските легенди за сердикийската базилика „Света София” където главни героини са царица/принцеса Елена и царица/принцеса София, свързват името на дошлата от Цариград Елена не само с основаването на град София и на неговата знаменита църква-епоним, а и на константинополската Света София. В много разкази Елена придобива и епитета „мъдра”, с което окончателно иззема образа и ролята на принцесата-епоним София.
Тази забележителна устойчивост на преданието, че св. Елена е живяла в България (и конкретно в София), съчетана с безспорните данни, че Сердика не само е наричана от Константин Велики „негов Рим”, а е била и една от основните му резиденции и свидетелствата на топонимиката (например Еленската базилика при Пирдоп и Костинброд до София) ако не доказва, то много сериозно поставя въпроса дали св. Елена, паметта за която в разглеждания регион може да бъде открита на практика на всички равнища, наистина не е била родена и/или починала и/или живяла достатъчно дълго време в Сердика или най-малкото – не е била погребана в сердикийската „Света София”.
DESCRIPTION Paper presented at the Colloquium Cultures of Voting in the Pre-Modern Mediterranean,... more DESCRIPTION Paper presented at the Colloquium Cultures of Voting in the Pre-Modern Mediterranean, c.1200-1700, Dubrovnik, 25-26 April, 2014
ABSTRACT The main topic of this book is the prehistory and activities of the Serdica Council held... more ABSTRACT The main topic of this book is the prehistory and activities of the Serdica Council held around 342 / 343 AD and the centuries of often mutually exclusive interpretations associated with this event which was crucial in the development of the Christian Church and State. Although modern researchers usually argue that this council was "the first schism between the Eastern and Western Churches", the analysis of multiple sources of different time, origin and genre carried out in the book leads to exactly the opposite conclusion: the Council of Serdica was the event that most clearly reflected the parameters of possible rapprochement between the Eastern and Western Churches and indicated potential points of conflict in their relations in an epoch when Eastern and Western Church were not yet in existence. This inference can directly be drawn from the documents of the Council (the canons, Osius-Protogene's symbol, etc.), which have been translated and published in Bulgarian for the first time, as well as from the various uses of the acts of the Council of Serdica from the mid-fourth to the very beginning of the twenty-first century. The author draws special attention to the fact that most modern ideas about the Council of Serdica are not based on historical facts and specific sources but on historiographic rhetoric and clichés about the rift between the Eastern Orthodox and Roman Catholic churches imposed with the time, without taking into account the fact that a kind of unified Eastern Orthodox Church (just lake a kind of unified Western Church) exists only in the polemic rhetoric and in the simplest versions of the "History of the Seven Ecumenical Councils". In this respect, asked has been the following question: did "the end to the era of ecumenical councils", put by Byzantium in 843, result in finding some solutions to the problems, or it rather merely mask them? In parallel, the book attempts, for the first time, to outline in general terms the development of Serdica Church, a Church that, since its creation – according to legend, by apostle St. Clement of Rome himself – to the time of the Bulgarian church struggle of the nineteenth century, was equally prone to comply with the positions of the East or West, depending on how well they matched its own positions and needs.
Bulgarian Historical Review-revue Bulgare D Histoire, 2013
This book is the first attempt ever made to present the Bulgarian church paintings in their origi... more This book is the first attempt ever made to present the Bulgarian church paintings in their original theological context as well as in the broader comparative perspective of the iconography characteristic of the East and the West The chosen approach, which seeks to construe the religious topics and their respective iconographic interpretations in their logical interconnection, prevents fragmentation which is otherwise inevitable if emphasis is laid on individual images, scenes, festive cycles, eras or regions. The comparison, both diachronic and synchronic, allows for displaying, with maximum clarity, the common traits in the Christian art in general, the specific traits of the Orthodox iconography – which sphere includes rarely studied traditions such as the Ethiopian, Syrian, Romanian, Georgian and Armenian – and the unique Bulgarian features in the depiction of certain Biblical stories, theological concepts or apocryphal (and indeed, heretical) topics. The main instrument through...
Алтернативни заглавия: За действията на демоните (Περί ενέργειας δαιμόνων); Тимотей за действията... more Алтернативни заглавия: За действията на демоните (Περί ενέργειας δαιμόνων); Тимотей за действията на демоните; De operatione daemonum; dialogus de energia seu operatione daemonum (Срещу Манес и Евхитите Versus Manes and the Euchitae). Използвани издания, преводи и основна критична л-ра: J.-P. Migne, Michael Psellos, De Daemonum Operatione (MPG, t. 122, coll. 0817-0876) J. Bidez. Michel Psellus Epitre sur la Chrysopée. Catalogue des manuscrits alchimiques grecs. vol. VI, pp. 97-131. Brussels: 1928 De operatione daemonum (ou De operatione daemonum cum notis Gaulmini), édi.
A vote for the new world order The Dardanelles meeting in 1235 (the Council at Lampsacus-Gallipoli)
La méthode byzantine de la damnatio memoriae L'histoire de Byzance, au moins jusqu'à la p... more La méthode byzantine de la damnatio memoriae L'histoire de Byzance, au moins jusqu'à la prise de Constantinople par les Latins (1204), pourrait être considérée comme étant la première partie d'un manuel traitant les hérésies européennes (la deuxième partie commencerait par la propa-gation des grandes hérésies dans le monde chrétien latin du XII e s. 1). Même si unе constatation pareille semble un peu exagérée, en effet, les évènements des huit pre-miers siècles de l'histoire byzantine (325–1111) sont dominés par le conflit entre les adeptes et les ennemis successivement de l'arianisme, macédonianisme, nestoria-nisme, monophysisme, monothélisme, iconoclasme, paulinisme et bogomilisme 2 . Ce fait est bien visible dans les livres d'histoire écrites de point de vue positiviste, dont les auteurs ne s'intéressent pas particulièrement aux détails des discussions théologiques et de l'activité des conciles. Ce qui reste presqu'inaperçu, et moins encore sou...
Palaeobulgarica/Старобългаристика, 2009
Абстракт Изследването третира възможните връзки на св. Елена със Сердика/София. То се основава н... more Абстракт
Изследването третира възможните връзки на св. Елена със Сердика/София. То се основава на няколко извора, които досега или са останали извън интереса на специалистите, или не са коментирани в контекста на една евентуална реконструкция на събитията през IV в. – „Картата на Дунав от Виена до Никопол” на Винченцо Коронели (Vincenzo Maria Coronelli, 1650–1718), Поемата на Андрия Качич Миочич (Andria Kačić Miošić), А Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1801 г.) и локалните легенди, свързващи „принцеса” / „царица” Елена със сердикийската „Света София” и създаването на самия Град (за пръв път събрани, преведени и публикувани от Богдан Филов).
Изходна база на търсенето са не само неясните и оскъдни, а и крайно противоречиви сведения на средновековните автори по въпросите къде е родена св. Елена, къде е пребивавала в периода между брака на Констанций Хлор и Теодора (293) и обявяването й за августа от Констанин Велики (326) и къде е погребана. Според тези сведения св. Елена може да е била родена и живяла в един много обширен ареал от Британия (според британския мит, популяризиран от Галфрид Монмутски, 12 в.) до Мала Азия (според твърдението на Прокопий Кесарисйки, 6 в.) и да е погребана или в Рим (както настояват западните извори след 8-9 в.), или в Константинопол (както споменават някои източнохристиянски автори от времето на Теофан Изповедник, началото на 9 в.). Паралелно от 17-18 в. рожденото място на св. Елена устойчиво започва да се свързва със Сердика, чието име по това време окончателно е станало София, но са добре известни и другите й имена – Сардика/Сердика, Средец и Триадица. Така Винченцо Коронели категорично характеризира историческата значимост на София освен като място на Сардикийския събор (датиран на картата през 340 г.) и на изградена от Юстиниан (според него) „Света София” и като рождено място на света Елена (Patria di S. Helena). На свой ред Андриа Качич Миошич не е толкова категоричен, а определя Елена или като родена в София и „българка”, или като родена в Ниш и „брачанка”. Междувременно българските легенди за сердикийската базилика „Света София” където главни героини са царица/принцеса Елена и царица/принцеса София, свързват името на дошлата от Цариград Елена не само с основаването на град София и на неговата знаменита църква-епоним, а и на константинополската Света София. В много разкази Елена придобива и епитета „мъдра”, с което окончателно иззема образа и ролята на принцесата-епоним София.
Тази забележителна устойчивост на преданието, че св. Елена е живяла в България (и конкретно в София), съчетана с безспорните данни, че Сердика не само е наричана от Константин Велики „негов Рим”, а е била и една от основните му резиденции и свидетелствата на топонимиката (например Еленската базилика при Пирдоп и Костинброд до София) ако не доказва, то много сериозно поставя въпроса дали св. Елена, паметта за която в разглеждания регион може да бъде открита на практика на всички равнища, наистина не е била родена и/или починала и/или живяла достатъчно дълго време в Сердика или най-малкото – не е била погребана в сердикийската „Света София”.
DESCRIPTION Paper presented at the Colloquium Cultures of Voting in the Pre-Modern Mediterranean,... more DESCRIPTION Paper presented at the Colloquium Cultures of Voting in the Pre-Modern Mediterranean, c.1200-1700, Dubrovnik, 25-26 April, 2014
ABSTRACT The main topic of this book is the prehistory and activities of the Serdica Council held... more ABSTRACT The main topic of this book is the prehistory and activities of the Serdica Council held around 342 / 343 AD and the centuries of often mutually exclusive interpretations associated with this event which was crucial in the development of the Christian Church and State. Although modern researchers usually argue that this council was "the first schism between the Eastern and Western Churches", the analysis of multiple sources of different time, origin and genre carried out in the book leads to exactly the opposite conclusion: the Council of Serdica was the event that most clearly reflected the parameters of possible rapprochement between the Eastern and Western Churches and indicated potential points of conflict in their relations in an epoch when Eastern and Western Church were not yet in existence. This inference can directly be drawn from the documents of the Council (the canons, Osius-Protogene's symbol, etc.), which have been translated and published in Bulgarian for the first time, as well as from the various uses of the acts of the Council of Serdica from the mid-fourth to the very beginning of the twenty-first century. The author draws special attention to the fact that most modern ideas about the Council of Serdica are not based on historical facts and specific sources but on historiographic rhetoric and clichés about the rift between the Eastern Orthodox and Roman Catholic churches imposed with the time, without taking into account the fact that a kind of unified Eastern Orthodox Church (just lake a kind of unified Western Church) exists only in the polemic rhetoric and in the simplest versions of the "History of the Seven Ecumenical Councils". In this respect, asked has been the following question: did "the end to the era of ecumenical councils", put by Byzantium in 843, result in finding some solutions to the problems, or it rather merely mask them? In parallel, the book attempts, for the first time, to outline in general terms the development of Serdica Church, a Church that, since its creation – according to legend, by apostle St. Clement of Rome himself – to the time of the Bulgarian church struggle of the nineteenth century, was equally prone to comply with the positions of the East or West, depending on how well they matched its own positions and needs.
Bulgarian Historical Review-revue Bulgare D Histoire, 2013
This book is the first attempt ever made to present the Bulgarian church paintings in their origi... more This book is the first attempt ever made to present the Bulgarian church paintings in their original theological context as well as in the broader comparative perspective of the iconography characteristic of the East and the West The chosen approach, which seeks to construe the religious topics and their respective iconographic interpretations in their logical interconnection, prevents fragmentation which is otherwise inevitable if emphasis is laid on individual images, scenes, festive cycles, eras or regions. The comparison, both diachronic and synchronic, allows for displaying, with maximum clarity, the common traits in the Christian art in general, the specific traits of the Orthodox iconography – which sphere includes rarely studied traditions such as the Ethiopian, Syrian, Romanian, Georgian and Armenian – and the unique Bulgarian features in the depiction of certain Biblical stories, theological concepts or apocryphal (and indeed, heretical) topics. The main instrument through...
Алтернативни заглавия: За действията на демоните (Περί ενέργειας δαιμόνων); Тимотей за действията... more Алтернативни заглавия: За действията на демоните (Περί ενέργειας δαιμόνων); Тимотей за действията на демоните; De operatione daemonum; dialogus de energia seu operatione daemonum (Срещу Манес и Евхитите Versus Manes and the Euchitae). Използвани издания, преводи и основна критична л-ра: J.-P. Migne, Michael Psellos, De Daemonum Operatione (MPG, t. 122, coll. 0817-0876) J. Bidez. Michel Psellus Epitre sur la Chrysopée. Catalogue des manuscrits alchimiques grecs. vol. VI, pp. 97-131. Brussels: 1928 De operatione daemonum (ou De operatione daemonum cum notis Gaulmini), édi.
A vote for the new world order The Dardanelles meeting in 1235 (the Council at Lampsacus-Gallipoli)
La méthode byzantine de la damnatio memoriae L'histoire de Byzance, au moins jusqu'à la p... more La méthode byzantine de la damnatio memoriae L'histoire de Byzance, au moins jusqu'à la prise de Constantinople par les Latins (1204), pourrait être considérée comme étant la première partie d'un manuel traitant les hérésies européennes (la deuxième partie commencerait par la propa-gation des grandes hérésies dans le monde chrétien latin du XII e s. 1). Même si unе constatation pareille semble un peu exagérée, en effet, les évènements des huit pre-miers siècles de l'histoire byzantine (325–1111) sont dominés par le conflit entre les adeptes et les ennemis successivement de l'arianisme, macédonianisme, nestoria-nisme, monophysisme, monothélisme, iconoclasme, paulinisme et bogomilisme 2 . Ce fait est bien visible dans les livres d'histoire écrites de point de vue positiviste, dont les auteurs ne s'intéressent pas particulièrement aux détails des discussions théologiques et de l'activité des conciles. Ce qui reste presqu'inaperçu, et moins encore sou...
The Bogomil Alternative, 2017
Една различна от всичко писано досега културна история на богомилството. Много различна.
The Bogomil Alternative / Богомилската алтернатива, 2017
The Bogomil Alternative / Богомилската алтернатива, 2017
