Tzvetana Kjoseva | National Museum of History Bulgaria (original) (raw)

Uploads

Papers by Tzvetana Kjoseva

В началото на новото хилядолетие културните организации, в това число и музеите, се изправиха пре... more В началото на новото хилядолетие културните организации, в това число и музеите, се изправиха пред цял ред предизвикателства, породени от взрива на информационната революция и глобализацията. В страните от бившия съветски блок тези промени сe съчетаха и с преход от планова към пазарна икономика и от твърдо надзиравана политическа система -към трудно контролируеми демократични процеси.

Обществените колекции, или както доскоро ги наричахме, музейни сбирки са безспорни места на памет... more Обществените колекции, или както доскоро ги наричахме, музейни сбирки са безспорни места на памет за миналото и неотменна част от процеса на културната приемственост. Съхраняваните в тях артефакти, документи и книги пазят данни за културно-историческото и природното наследство на страната и едновременно с това са институти на социалната памет. Тази истина се основава на неоспоримия факт, че музеите осъществяват дейността си на принципа на социалната комуникация. В качеството си на места за културен диалог между миналото и настоящето, между вечните ценности и съвременното възприятие на света, обществените колекции са важна съставна част на музейната мрежа на България и източник за култура и възпитание. Удовлетворявайки духовните потребности на локални общности или професионални гилдии, тези непрофесионални музеи запълват културни ниши, останали отворени след конструирането на основния корпус на системата от държавни институции на паметта. Те функционират като средища за съхранение на спомените, битовите черти, фолклорните легенди, обреди и ритуали, понякога се развиват и като алтернатива на относително твърдата (а понякога и официозна рамка), в която се движат експозициите и популяризаторските прояви на държавните и общински музеи 1 .

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции (Проф. Цветана Кьосева Национален... more Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции (Проф. Цветана Кьосева Национален исторически музей) Оформянето на специфичната документация за притежаваните от музеите артефакти и колекции е дълбоко специализирана научно-изследователска дейност, изискваща познания както в редица профилни области, така и умения за използване на музейните стандарти, разработени за отделните видове музейни предмети. Това е изключително важна дейност, която позволява на музеите да знаят точно какви предмети притежават, къде се намират, кои от тях липсват в даден момент, да доказват правото си на собственост върху тях, да създават и обновяват информация за тях и т. н. предметите и колекциите трябва да бъдат регистрирани еднообразно, в съответствие с установени стандарти, разработени от международните (ИКОМ, ЮНЕСКО) и националните организации. Стандартизацията на структурата на документацията за музейните артефакти и колекции обезпечава надеждност на информацията, бързо и лесно разпространение, еднообразие на записите и облекчен достъп до информацията. Стандартизираното описание и изключително важно в случай на изгубване на музейния предмет и може да го отличи от други подобни.

Музейният мениджмънт е наука за управлението на музея. В нейния обхват влизат ефективното ръковод... more Музейният мениджмънт е наука за управлението на музея. В нейния обхват влизат ефективното ръководство и контролът на всички музейните системи по начин, осигуряващ интеграцията и най-ефективното използване на всичките му ресурси за реализиране на неговите стратегии, цели и задачи. Управлението на музея е директно свързано с неговата мисия, определена в дефиницията му. Според Устава на ИКОМ, приет на ХХІ Генерална асамблея на организацията във Виена, Австрия през 2007 г. и точната дефиниция на понятието "музей", дадена в официалния сайт на тази международна организация, "музеят е институция с идеална цел в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публиката, която придобива, консервира, изследва, комуникира и експонира материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговата околна следа за целите на възпитанието, образованието, проучването и развлечението" 1 . Българският Закон за културното наследство перифразира дефиницията на ИКОМ и определя музея като "културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел" 2 .

През последните две десетилетия музеите все по-често поставят потребностите, правата и очакваният... more През последните две десетилетия музеите все по-често поставят потребностите, правата и очакванията на посетителите начело на своята работа. Този приоритет възниква във връзка с изискванията на т. н. "нова музеология" 1 , която започва да се развива в западните страни, САЩ и Канада и постепенно се възприема и в държавите от бившия социалистически лагер след демократичните промени в тях след 1989 г. Новата музеология разглежда музея като институция, насочена към обществото и постоянно търсеща нови форми за връзки с публиката. В този смисъл тя измества неговото внимание от колекциите към посетителите.

В началото на новото хилядолетие културните организации, в това число и музеите, се изправиха пре... more В началото на новото хилядолетие културните организации, в това число и музеите, се изправиха пред цял ред предизвикателства, породени от взрива на информационната революция и глобализацията. В страните от бившия съветски блок тези промени сe съчетаха и с преход от планова към пазарна икономика и от твърдо надзиравана политическа система -към трудно контролируеми демократични процеси.

Обществените колекции, или както доскоро ги наричахме, музейни сбирки са безспорни места на памет... more Обществените колекции, или както доскоро ги наричахме, музейни сбирки са безспорни места на памет за миналото и неотменна част от процеса на културната приемственост. Съхраняваните в тях артефакти, документи и книги пазят данни за културно-историческото и природното наследство на страната и едновременно с това са институти на социалната памет. Тази истина се основава на неоспоримия факт, че музеите осъществяват дейността си на принципа на социалната комуникация. В качеството си на места за културен диалог между миналото и настоящето, между вечните ценности и съвременното възприятие на света, обществените колекции са важна съставна част на музейната мрежа на България и източник за култура и възпитание. Удовлетворявайки духовните потребности на локални общности или професионални гилдии, тези непрофесионални музеи запълват културни ниши, останали отворени след конструирането на основния корпус на системата от държавни институции на паметта. Те функционират като средища за съхранение на спомените, битовите черти, фолклорните легенди, обреди и ритуали, понякога се развиват и като алтернатива на относително твърдата (а понякога и официозна рамка), в която се движат експозициите и популяризаторските прояви на държавните и общински музеи 1 .

Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции (Проф. Цветана Кьосева Национален... more Стандарти за каталожно описание на артефакти и музейни колекции (Проф. Цветана Кьосева Национален исторически музей) Оформянето на специфичната документация за притежаваните от музеите артефакти и колекции е дълбоко специализирана научно-изследователска дейност, изискваща познания както в редица профилни области, така и умения за използване на музейните стандарти, разработени за отделните видове музейни предмети. Това е изключително важна дейност, която позволява на музеите да знаят точно какви предмети притежават, къде се намират, кои от тях липсват в даден момент, да доказват правото си на собственост върху тях, да създават и обновяват информация за тях и т. н. предметите и колекциите трябва да бъдат регистрирани еднообразно, в съответствие с установени стандарти, разработени от международните (ИКОМ, ЮНЕСКО) и националните организации. Стандартизацията на структурата на документацията за музейните артефакти и колекции обезпечава надеждност на информацията, бързо и лесно разпространение, еднообразие на записите и облекчен достъп до информацията. Стандартизираното описание и изключително важно в случай на изгубване на музейния предмет и може да го отличи от други подобни.

Музейният мениджмънт е наука за управлението на музея. В нейния обхват влизат ефективното ръковод... more Музейният мениджмънт е наука за управлението на музея. В нейния обхват влизат ефективното ръководство и контролът на всички музейните системи по начин, осигуряващ интеграцията и най-ефективното използване на всичките му ресурси за реализиране на неговите стратегии, цели и задачи. Управлението на музея е директно свързано с неговата мисия, определена в дефиницията му. Според Устава на ИКОМ, приет на ХХІ Генерална асамблея на организацията във Виена, Австрия през 2007 г. и точната дефиниция на понятието "музей", дадена в официалния сайт на тази международна организация, "музеят е институция с идеална цел в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публиката, която придобива, консервира, изследва, комуникира и експонира материалното и нематериалното наследство на човечеството и неговата околна следа за целите на възпитанието, образованието, проучването и развлечението" 1 . Българският Закон за културното наследство перифразира дефиницията на ИКОМ и определя музея като "културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни ценности, природни образци и антропологични останки с познавателна, образователна и естетическа цел" 2 .

През последните две десетилетия музеите все по-често поставят потребностите, правата и очакваният... more През последните две десетилетия музеите все по-често поставят потребностите, правата и очакванията на посетителите начело на своята работа. Този приоритет възниква във връзка с изискванията на т. н. "нова музеология" 1 , която започва да се развива в западните страни, САЩ и Канада и постепенно се възприема и в държавите от бившия социалистически лагер след демократичните промени в тях след 1989 г. Новата музеология разглежда музея като институция, насочена към обществото и постоянно търсеща нови форми за връзки с публиката. В този смисъл тя измества неговото внимание от колекциите към посетителите.