Angel Valentinov Angelov - Academia.edu (original) (raw)

Videos by Angel Valentinov Angelov

Запис на част от лекция във въвеждащия курс „Как да разбираме визуалното изкуство?“. Курсът бе во... more Запис на част от лекция във въвеждащия курс „Как да разбираме визуалното изкуство?“. Курсът бе воден съвместно с д-р Нора Голешевска от 2009 до 2017 към катедра „Културология“, Факултет по изкуствата, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Благоевград. Инсталациите, които обикновено обсъждахме след встъпителната част, бяха от Лъчезар Бояджиев, Надежда Олег Ляхова, Любен Костов, Аделина Попнеделева, Кирил Прашков.

7 views

Обсъждам концепциите за класическото на класическия филолог Волфганг Шадевалд и на философите Хел... more Обсъждам концепциите за класическото на класическия филолог Волфганг Шадевалд и на философите Хелмут Кун и Ханс Георг Гадамер.
Концепции за класическото, особено от 1920-те до средата на 1960-те, са косвено противопоставяне на авангардни художествени и рефлексивни концепции, за които отказът от миналото и създаването на нов свят са структурно определящи. Докато за класическото определящи са понятията за норма и социално равновесие, за отговорност към общността, за традицията като дълг към миналото. Но концепциите за класическото също така се противопоставят на либералното поведение и на модерните либерални, политически, икономически или културни, ценности.

3 views

Двата видеофайла за Кристо (Явашев) бяха заснети за информационна агенция БГНЕС на 7-и юни 2020 г.

5 views

Двата видеофайла бяха заснети за информационна агенция БГНЕС на 7-и юни 2020 г.

3 views

По-общият проблем, който обсъждам чрез конкретен случай, е за разбирането. Търся отговор на въпро... more По-общият проблем, който обсъждам чрез конкретен случай, е за разбирането. Търся отговор на въпросите: какви социални нагласи благоприятстват разбирането и какви – осъждането; к кога желанието за осъждане се представя като критика?
Забелязах, че съм допуснал две погрешни произнасяния на години.
В единия случай става дума Ваймарския класицизъм – годините са 1795-1805.
Във втория за концентрационния лагер „Бухенвалд“ - годините от1945 до 1950.

2 views

Articles by Angel Valentinov Angelov

Историчност на визуалния образ. гл. І: Неустановеност и избор: формиране на не/дисциплинарни полета за изучаване на визуалния образ

Angel Valentinov Angelov. Uncertainty and Choice: Formation of Non/Disciplinary Fields for the St... more Angel Valentinov Angelov. Uncertainty and Choice: Formation of Non/Disciplinary Fields for the Study of the Visual Image

I argue that indeterminacy was the main state of humanitarian knowledge and humanitarian disciplines in Bulgaria in the 1990s. In this paper I focus my attention on the discipline of art history and on some of the concepts such as history, art, work of art. I try to substantiate the concept of the visual image, as well as the proposition that it can form the basis of a scientific discipline, which investigates the presence of the visual image in historical and contemporary social environments.
I propose a possible historical context of the understandings about the end of art to suggest my own about the relationship between history and art. I trace some approaches to the artwork from the 1960s to the late 1990s.
My endeavour is not to unreflectively use terms from modern theories for historical situations in which those terms were not involved. At the same time, indeterminacy requires a choice of heritage, of tradition from the position of actuality.
I discuss what the value bases of the relevant choice might be, because the choice of artistic and reflective tradition is connected, at least to some extent, with the heavy word responsibility.

Ангел Валентинов Ангелов, Неустановеност и избор: формиране на не/дисциплинарни полета за изучаване на визуалния образ
Обосновавам тезата, че неустановеността е основното състояние на хуманитарното знание и на хуманитарните дисциплини в България през 1990-те. Съсредоточавам вниманието си върху дисциплината „история на изкуството“ и върху някои от понятията като история, изкуство, художествено произведение. Стремя се да обоснова понятието визуален образ и се стремя да обоснова постановката, че то може да е в основата на научна дисциплина, която да изследва присъствието на визуалния образ в исторически и в съвременни социални среди.
Предлагам едно възможно историзиране на разбиранията за края на изкуството, за да предложи свое за съотношението между история и изкуство. Проследявам някои подходи към художественото произведение от 1960-те до края на 1990-те.
Стремежът ми е да не употребявам нерефлексивно термини от съвременни теории за исторически ситуации, в които тези термини не са участвали. Същевременно неустановеността изисква избор на наследство, на традиция от позицията на актуалността.
Обсъждам върху какви могат да бъдат ценностните основания на съответния избор, защото изборът на художествена и на рефлексивна традиция е свързан, поне донякъде, с тежката дума отговорност.

История на въздействието на визуални образи в Европа 1400-2000

Екзотични образи на Аркадия и на въоръжена борба, 2017

In this article I am looking for the answers of the following questions: What significance had th... more In this article I am looking for the answers of the following questions:
What significance had the foreign images from 1820–1840 of the Greek struggle for national independence for integrating Greece with the modern European culture?
How did the exotic find its territory in the Ottoman Empire at the end of the 1820-ies?
What were the changes of the European artists’ attitude toward the Orient in the second half of the 19th century?

Unwille zum Verstehen: die Züricher Literaturdebatte in der bulgarischen Zeitschrift „LIK“ 1967-1969, 2019

Unwille zum Verstehen: die Darstellung des Zürcher Literaturstreits in der Wochenzeitschrift "LIK... more Unwille zum Verstehen: die Darstellung des Zürcher Literaturstreits in der Wochenzeitschrift "LIK (Literatur Kunst Kultur) - 1967-1969
Im Aufsatz versuche ich am Beispiel der Rezeption in Bulgarien des Zürcher Literaturstreits aus den Jahren 1966-1968 die Antwort auf die Frage, welche sind die sozialen Voraussetzungen, die die Bereitschaft zum Verstehen fördern und welche die Neigung zu verurteilen. Diese Neigung könnte wohl vordergründig die Form einer Kritik annehmen. Der Auslöser des Zürcher Literaturstreits war die Rede Emil Staigers „Literatur und Öffentlichkeit“ vom 17. 12. 1966. Teile der Rede sowie ein kleiner Teil aus den darauffolgenden Publikationen (die in zwei Heften der Zeitschrift „Sprache im technischen Zeitalter“, 1967, H. 22, S. 83-206; 1968, H. 28, 87-179 von Walter Höllerer herausgegeben wurden) wurden in der Sofia erscheinenden Wochenzeitschrift „LIK (Literatur Kunst Kultur)“in bulgarischer Übersetzung veröffentlicht. „LIK“ genoss eine große Leserschaft in Bulgarien, was dem Umstand zu verdanken war, dass sie die einzige Quelle darstellte, aus der man Informationen über die westeuropäischen Kulturen schöpfen konnte. Die Zeitschrift war eine Ausgabe der staatlichen bulgarischen Nachrichtenagentur und in sie wurden ausschließlich Texte aufgenommen, die aus fremden Sprachen übersetzt wurden. Ich analysiere dei Auswahl der übersetzten Beiträge sowie dei Kommentare der bulgarischen Redaktion. Dabei entdecke ich Ähnlichkeiten zwischen dem antimodernen Konzept Staigers und dem offiziellen Literaturverständnis in Bulgarien, das an erster Stelle antimodernistisch war, aber gleichzeitig auch einige antimoderne Charakteristika aufwies.

Boyan Manchev turned 50 years, which is the occasion for the text to follow.

Концепции за класическото, особено от 1920-те до средата на 1960-те, са косвено противопоставяне ... more Концепции за класическото, особено от 1920-те до средата на 1960-те, са косвено противопоставяне на авангардни художествени и рефлексивни концепции, за които отказът от миналото и създаването на нов свят са структурно определящи. Докато за класическото определящи са понятията за норма и социално равновесие, за отговорност към общността, за традицията като дълг към миналото. Но концепциите за класическото също така се противопоставят на либералното поведение и на модерните либерални, политически, икономически или културни, ценности. В статията обсъждам концепциите за класическото на Волфганг Шадевалд, на Хелмут Кун и на Ханс Георг Гадамер.

Divinatio. Studia culturologica series. vol. 28, autumn – winter 2008. Philosophising in Exile, p. 51-86, 2008

Résumé I try to answer the question pertinent to the subject of this study is: Did Auerbach and t... more Résumé
I try to answer the question pertinent to the subject of this study is: Did Auerbach and the other great Romance philologists work from the very beginning with a consciousness of Europe and presuppose a common European horizon for their literary and linguistic studies? Or was this “European” consciousness formed gradually and later as the result of personal and social cataclysms? I was led to the conclusion that in addition to the First World War, the threat of another military conflict in the 1920s, foremost between France and Germany, also influenced the way part of the German Romance philologists rethought their academic pursuits. My purpose here is to find the main motive why Auerbach chose to use the non-disciplinary term “European philologists” and what he meant by that. I argue that Auerbach’s consciousness of Europe as a historical entity was formed in the 1920s, but his exile turned this consciousness into a position.
The second question, I try to answer is about the symbolic geography of European culture in the works of Auerbach. The synonymous use of Europe and Abendland distinctly reveals Auerbach’s dual, unifying/divisive understanding of the identity and symbolic geography of European culture. If we accept the opinion that the European has been represented for centuries by the Romance, then the tasks of Romance philology as European philology will become clearer and the cultural geography of Europe narrower. The cultural-historical identification of Europe and Abendland after the Second World War solidified the anyway existing division of Europe into two blocs. Literary history and philology divided Europe in the way this was done by the relevant political doctrines too. The human sciences also contributed significantly to the creation of value-attitudes, and an investigation of the former from this perspective gives us additional reason to assume that the agreement on the division of Europe after the Allied victory was not based solely on strategic interests.

“Auf eine Lampe” by Eduard Mörike: Autonomy and Heterogeneity of the ‘Classical’ Form Angel Valen... more “Auf eine Lampe” by Eduard Mörike: Autonomy and Heterogeneity of the ‘Classical’ Form
Angel Valentinov Angelov
Eduard Mörike’s poem “Auf eine Lampe” is the most frequently interpreted of all his poetical works, which can be proved by the bibliography to his critical editions. The history of the interpretations in a miniature manifests how the approach towards the poetical text as well as to the history of German literature during the last sixty years changes.
In the first part of the article, I analyse several interpretations of the poem, which are representative for a specific modern attitude towards literature. I do not bring in question the interpreters’ perspicacity or sensibility but their grounds and the social function of their interpretations.
In the second part, I try to give proofs of the instability of the lamp’s classical form, as well as of its heterogeneity, in which intermingle Antique, Oriental and European elements from the nineteenth century. I also discuss the social function of the classical form.
I conclude that what is usually presented as a classical form in “Auf eine Lampe” is an intermingling in the adoption of the Antique tradition and the Oriental exoticism, which was popular in various European countries during the first half of the nineteenth century. The lamp’s classical form in Mörike’s “Auf eine Lampe” is unstable and the space where the lamp ‘shines’ is non-European.

Аделина Попнеделева: усилието за еманципиране, 2018

В статията тълкувам произведения на Аделина Попнеделева, включени в изложбата й "Розова светлина"... more В статията тълкувам произведения на Аделина Попнеделева, включени в изложбата й "Розова светлина", Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство (САМСИ ), 18. 10. 2018 - 02. 12. 2018, куратор Надежда Джакова.

Machiavelli, political ethics, private ethics, value-rationality, instrumental rationality, good ... more Machiavelli, political ethics, private ethics, value-rationality, instrumental rationality, good governance, Renaissance comedy, early modern subjectivity
Key words: In the language of theory and drama, Niccolò Machiavelli (1469-1527) continues the normative discourse of Boccaccio’s novels and in the same time marks the differentiation between the political and the private spheres, which began in the 14th century. In his treatise The Prince (written around 1513), Machiavelli outlines the foundations of a modern political ethics, and in the comedy The Mandrake (written around 1518) he shows how the Middle Ages normative system has turned into an ideology. He also delineates a modern private ethics that goes far in the future; it remains in the course of the modernity dialectically related with the ethics of the political. The message of The Prince is frequently reduced to a purely ‘Machiavellian’ theory of power and success, and The Mandrake is interpreted as an illustration of The Prince. However, Machiavelli is not a ‘Machiavellian’, and The Mandrake is not just a political allegory.

This is an English version of the original in Bulgarian, which is published as a chapter V in my ... more This is an English version of the original in Bulgarian, which is published as a chapter V in my book:
Angel Valentinov Angelov, Anti/Modernity: Images of Exoticism in the first Half of the 19th c. in Europe, Sofia, 2017

The paper looks for answers to the following question: What is the image of Italian society, history and nature as presented in “The Italian Banditti,” “The Adventure of the Mysterious Stranger,” “The Story of the Young Italian,” and “The Adventure of the Mysterious Picture,” which are all included in Tales of a Traveller by Washington Irving? The analysis builds on the distinction between the picturesque and the exotic. A comparison is made between the representation of the Italian bandits and that of the Native Americans, reaching the conclusion that the Native Americans do not appear that exotic in the works of Irving. Further, the attitude of Irving towards pre-/modernity as it is revealed in his two collections of short stories: Bracebridge Hall (1822), and The Sketch Book of Geoffrey Crayon (1819-20) is outlined.
My analytical approach is both cultural and anthropological. Therefore, I do not analyse the stories as literary works, but rather as social media texts, creating values, shaping attitudes and types of behaviour. Whether Tales of a Traveller are fiction of high quality or not, would be an important issue, should I be considering the collection from a literary perspective. However, since I examine the stories entirely from a social perspective, the main issue in this case is their social impact. Popular fiction during modernity had a greater social impact and on a larger audience than highbrow literature. In addition, the more stereotypes popular fiction incorporated, as was the case with “The Italian Banditti,” the easier it was to absorb what these texts conveyed, their impact was stronger and affected a wider audience.

Notes in the Margins of Miglena Nikolchina’s Book Lost Unicorns of Revolution Angel Valentinov An... more Notes in the Margins of Miglena Nikolchina’s Book Lost Unicorns of Revolution Angel Valentinov Angelov.
The author considers that the 1980-es informal seminars have shared some principal characteristics with other types of social communicativeness in the Bulgarian culture of the time. These characteristics are: translatability, aspiration for a dialogue and equality, inter- and trans-disciplinary erudition. The author argues that a transformation has taken place in the humanitarian knowledge in Bulgaria at the end of 1970-es from aiming an objective analysis of conceptions and authors towards an attitude of interpretation and comprehension. The seminars contribute to that transformation making an effort to conceive otherness as a subject. The official ideological attitude towards the foreign and the otherness has changed in the decades of the communist regime, but never the image of the enemy, national or social, drops out of it. The author insists that translatability is an effort for comprehension which does not presuppose enemies and does not create them. Seminars did not produce images of ideological enemies and so they contributed to the creation of cultural and value translatability. In the seminar milieus the dialog was a value, and that was the intellectual expression of the will for communication, a will which was not a result of practical interests. Knowledge did not have only practical value as well; the seminar participants have written many texts which were not part of their future doctoral theses, nor was it clear whether these texts would be published. The structural reason for the versatile, but unsystematic erudition of the participants in the seminars is that the seminar and the friend groups comprised people with various scholar orientations. That milieu created (not knowing it) inter- and trans-disciplinary attitude, it converted the ability of acquiring conceptions outside the limits of one’s own research field into a micro-social virtue. The imaginary homeland. The will to be somewhere else was a structural element of experiencing reality in late socialism. The West was nothing more than the name of a longing – after a freedom of thought and after a reality which is nor simulative, as the socialist was. Looking somewhere else for a reality and for theoretic languages was due to the micro-milieu of seminar and friend relations. The more you were acquainted with conceptions from outside Bulgaria, the more you were present in the seminar micro-community. At the end the author gives an example for the relations between the seminars and the contributors to the State Security Office.

The paper interprets an exhibition entitled “Responsible Painting” by Bulgarian conceptualist Kyr... more The paper interprets an exhibition entitled “Responsible Painting” by Bulgarian conceptualist Kyrill Prashkov.

7 views

3 views

Двата видеофайла за Кристо (Явашев) бяха заснети за информационна агенция БГНЕС на 7-и юни 2020 г.

5 views

Двата видеофайла бяха заснети за информационна агенция БГНЕС на 7-и юни 2020 г.

3 views

2 views

История на въздействието на визуални образи в Европа 1400-2000

Екзотични образи на Аркадия и на въоръжена борба, 2017

Unwille zum Verstehen: die Züricher Literaturdebatte in der bulgarischen Zeitschrift „LIK“ 1967-1969, 2019

Boyan Manchev turned 50 years, which is the occasion for the text to follow.

Divinatio. Studia culturologica series. vol. 28, autumn – winter 2008. Philosophising in Exile, p. 51-86, 2008

Аделина Попнеделева: усилието за еманципиране, 2018

The author argues that tradition is not the inherited; it is the activity of the present to be an... more The author argues that tradition is not the inherited; it is the activity of the present to be an inheritor or to reject the heritage as a burden. The attitude of the present toward the past is a choice; it is a modality of a search and of construction. The act of choosing is the condition for tradition’s existence. The history of a tradition is the history of its influence, of the resistance to it, of its adoption and rejection, of the dynamics of its meaning in various historical and social backgrounds. The intention of the tradition is to solve problems of a present in perspective; it is therefore directed to the future.

In the article the author argues that Heine interpreting various paintings outlined an imagined g... more In the article the author argues that Heine interpreting various paintings outlined an imagined geography of Europe, divided into historical (France, England) and national exotic (Italy, Tirol, the Pyrenees). Heine’s social and historical actuality did not exclude the creation of ideological and non historical images. Heine over-interpreted the genre-painting by Decamps “Cadji-Bey, chef de la police de Smyrne, faisant sa ronde” as an image of injustice; the image represents a world not only devoid of civilization but a one that is degenerate, bestial. Animal resemblance denies history to that world. Further the author deals with the exoticism in the works of Léopold Robert and Alexandre Gabriel Decamps and with the question how the look from the outside made possible to create exotic images not only from foreign cultures but from peripheries in European countries as well.

The author discusses the characteristics of the first images of the nude in poetry of Antonio Bec... more The author discusses the characteristics of the first images of the nude in poetry of Antonio Beccadelli and Enea Silvio Piccolomini in the 1420s to 1440s. The article is a part of a research of the nude in visual art and in poetry in the first half of the 15 c. in Italy.

The article discuss the uses of the term "installation" related to contemporary art in Bulgarian ... more The article discuss the uses of the term "installation" related to contemporary art in Bulgarian language.

Авторът Марио Оливиери прави опит да реконструира движещия мотив - търсенето на земния рай - в пл... more Авторът Марио Оливиери прави опит да реконструира движещия мотив - търсенето на земния рай - в плаванията на Христофор Колумб.

Статията анализира сбирката на футуриста Дж. Дотори в Палацо делаПена в Перуджа и хепънинга на Й.... more Статията анализира сбирката на футуриста Дж. Дотори в Палацо делаПена в Перуджа и хепънинга на Й. Бойс в изложбеното пространство Rocca Paolina. Перуджа, 1980

Klassizistischer Anti/Modernismus of Emil Staiger, 2024

Концепцията на Емил Щайгер за изкуството е част от антимодерната рефлексия в Европа през ХХ век. ... more Концепцията на Емил Щайгер за изкуството е част от антимодерната рефлексия в Европа през ХХ век. Антимодерните мислители критикуват присъщите на модерността от края на ХVІІІ в. неустойчивост, социална сложност, стремеж към радикалност и антитрадиционност.
Те не откриват в модерността обединяващи социални, естетически, морални ценности. Поради това обсъждам ценностите, които ръководят Емил Щайгер както при анализа на художествени произведения, така и при анализа на културни феномени.
Концепцията на Емил Щайгер се основава на идеята за равновесие и хармония между общност и индивидуалност, между общия дух и индивидуалната душа на художника. Класическите ценности предполагат, че изкуството се отнася до цялата общност, че то е обединяване на лична воля и на закон. Романтизмът напротив е апотеоз на анархията, на безконтролния индивидуализъм, на подновяващо се опиянение от нарушаването на границите; така връзката между изкуство и общност според него се разпада и модерният художник престава да служи на общността.
Тълкуването на Щайгер е иманентно, защото тълкувателят се стреми познавателно да се пренесе в света на автора и във времето, в което е написано произведението, и да го изтълкува отвътре, от позицията на автора. Но също така - да възстанови историческия контекст, чието средоточие е произведението или творчеството на поета.

Dimităr Dobrovič (1816-1905): (anti)modernità, turismo e immagini-souvenir nella metà del XIX se... more Dimităr Dobrovič (1816-1905):
(anti)modernità, turismo e immagini-souvenir nella metà del XIX secolo

Angel Valentinov Angelov

Lo scopo degli studi è:
- analizzare opere – dipinti e disegni – di Dimităr Dobrovič, collocandole in un ambito artistico internazionale;
- confrontare due periodi della sua produzione artistica: ad Atene e a Roma;
- interrogare se la produzione artistica di Dobrovič/ Domvriadis/ Dobroviz possa essere parte di una storia transnazionale della cultura visiva nel XIX secolo;
- tentare di stabilire perché le opere pittoriche di Dobrovič hanno potuto ricoprire la funzione di souvenir e quale fosse il ruolo del turismo ai fini della creazione di tali opere;
- cercare risposta alla domanda: in cosa consistono gli elementi antimoderni nella pittura di Dobrovič realizzata a Roma tra gli anni '50 e '70 dell'Ottocento?

Se Dobrovič e Domvriadis sono la stessa persona, allora le informazioni di fonte greca compendiano e cambiano la nostra conoscenza sulla sua produzione artistica e sulla sua vita. È a Roma che Dobrovič passa la maggior parte della sua vita. Tra le informazioni su Dobrovič che lo storico di Sliven (città natale dell'artista), Simeon Tabakov, rende note ci sono diversi nomi propri e la mescolanza di tre lingue, ognuna delle quali fu per l'artista lingua madre in un determinato periodo della vita. Negli studi tratto quest'eteronimia ed eteroglossia come questione dell'identità.
Attraverso analisi di immagini, negli studi tratto anche che cosa si intende con immagine esotica. L'immagine o il racconto esotico presenta scorci e modi di vita inusuali, realmente esistenti, ma altrove, non là dove viviamo noi. Essa crea la suggestione che queste modi di vita sono realtà e non invenzione, che non sono il risultato dell'immaginazione dell'artista o dello scrittore. L'elemento esotico presuppone uno sguardo esterno: così come l'artista anche il pubblico (o i clienti) non appartiene all'ambiente oggetto della rappresentazione.
La pittura di Dobrovič è parte dell'enorme produzione di immagini esotiche ad opera di artisti stranieri che hanno vissuto a Roma nella metà del XIX sec. Le immagini, tirate (grafiche, fotografiche) oppure dipinte (le quali sono ugualmente “tirate” attraverso le repliche), creano un'idea collettiva che io definisco come “immaginario turistico”. L'immaginario turistico presuppone un'immagine idealizzata e schematizzata delle comunità umane e dei loro rapporti con la natura; l'elemento esotico è parte integrante di questo immaginario. Le opere di Dobrovič (come lo sono anche molte altre opere, simili alle sue) partecipano alla formazione dell'immaginario turistico nei confronti di Roma alla metà del XIX secolo.
Dobrovič è un imitatore che semplifica concezioni visuali già presenti rendendole di largo consumo. La vita degli strati popolari viene rappresentata come un “paradiso terrestre”. Le ragazze italiane sono belle: rappresentate in mezzo alla natura, sono natura loro stesse, si propongono soprattutto allo sguardo maschile, con un'innocenza accattivante. Sono anche grandi lavoratrici, il lavoro non lo sentono come un'imposizione, ma come un elemento che fa parte del calore casalingo o addirittura come un'attività eseguita con facilità in mezzo alla natura.
L'arte di Dobrovič si va a collocare nelle file dei cosiddetti “piccoli maestri” e per questo ci permette di valutare l'attitudine del pubblico che acquistava simili opere. Un pubblico che amava le cose esotiche e che vedeva l'Italia come un paradiso terrestre i cui abitanti vivevano pacatamente e in armonia con la natura. La trasformazione di quest'immagine in stereotipo turistico fa parte di un'attitudine che negli studi definisco come antimoderna.
“La tiratura” di immagini di contadine e contadini, di paesaggi con o senza antiche rovine è un elemento del movimento di massa di persone e prodotti che alla metà del XIX secolo è un nuovo fenomeno sociale. I turisti, che sono attratti dall'associazione di pittoresco ed esotico nelle immagini, rendono possibile non la nascita di tale genere – che esisteva da molto tempo – ma il mercato di massa delle immagini-souvenir. Analizzo anche fotografie che hanno ad oggetto scene di vita popolare a Roma e a Napoli e propongo una spiegazione del perché siano considerate souvenir.
Che nel corso di decenni si sia immaginata ed acquistata con entusiasmo l'immagine dell'antimodernità, è stato possibile solo perché la modernità esisteva già. È proprio la dinamica dei rapporti moderni che fa nascere un diffuso anelito per un mondo di valori stabili e di rapporti sociali armoniosi.
Lo studio di Roma dalla fine del XVIII fino agli anni 1870 è essenziale per la ricerca della modernità perché la Città Eterna ne rappresenta esemplarmente il polo opposto. Le immagini esotiche di Roma e del Lazio meridionale corrispondono alla politica ufficiale antimoderna dello Stato Pontificio.
Nell'ultima parte degli studi mi soffermo sui disegni rimasti degli anni che l'artista passò ad Atene (1837-1848/51). I disegni mostrano il suo interesse per temi diversi dalle immagini da souvenir che egli crea a Roma. Le opere di Dobrovič, considerate in generale, non mostrano una ricerca di uno stile proprio e di un principio compositivo proprio. È come se fossero disegnate da persone diverse. La preparazione di copie (e di repliche delle copie) di opere di altri artisti, che egli compie per tutta la vita, denota un desiderio di reincarnare е di imitare, quand’anche fosse stato per necessità, per assicurarsi delle entrate.
Per un'analisi contrastiva introduco opere di altri artisti: Erneste Hébert, Pericles Chelmis, Detlev Conrad Blunck, Wilhelm von Kaulbach, Jules-Alexandre Duval Le Camus ed anche fotografie di Stefano Lais e Antonio Marianecci. Analizzo anche due quadri dell'insegnante di Dobrovič ad Atene, Raffaello Ceccoli, i quali sono collegati al tema delle immagini-souvenir.
Le opere di Dobrovič non hanno avuto un ruolo attivo nella storia della cultura bulgara: i loro temi e il loro stile non hanno influenzato gli altri artisti bulgari. Con influenzare intendo il fare proprio e il trasformare. Esse inoltre non erano destinate a un pubblico e a clienti che risiedevano in Bulgaria. Fanno eccezione i ritratti disegnati dopo il suo ritorno a Sliven nel 1893. Le opere di Dobrovič tuttavia sono state oggetto di riflessione critica, soprattutto dal 1955 in poi, ciò le rende parte della storia della cultura bulgara.

Anti/Modernität: Bilder des Exotischen und des Paradieses auf Erden in Europa im 19. Jahrhundert, 2019

Ein Grundbegriff in diesem Buch ist die Antimoderne. Antimodern zu sein, bedeutete im 19. Jahrhun... more Ein Grundbegriff in diesem Buch ist die Antimoderne. Antimodern zu sein, bedeutete im 19. Jahrhundert, eine gesellschaftliche Haltung zu beziehen, deren Werte gegen die wirtschaftliche, politische und kulturelle Dynamik der Moderne aufbegehrten. Die Antimoderne fand ihren Ausdruck in der Hinwendung zu vormodernen Lebensformen, in der Erfindung ahistorischer Charakteristika, die ethnischen oder regionalen Gemeinschaften zugeschrieben wurden, in der Idealisierung des historisch „Beständigen“. Dieser Standpunkt und diese Werte entstanden jedoch in der Moderne, sie funktionierten nicht außerhalb von ihr.
Ein weiterer Grundbegriff ist das Exotische. Es wird gedeutet als Vorstellung von ursprünglichen Lebensformen, die nicht in der Vergangenheit, sondern in der Gegenwart existieren, jedoch außerhalb der Kultur des Malers, des Schriftstellers und des Publikums. Als Exotik könnten Bilder „ferner“ Kulturen dienen, aber auch Bilder des Volkstümlichen, reduziert auf das Ländliche. Das Volkstümliche als Verkörperung „althergebrachter“ Lebensformen darzustellen, als etwas, das seine „angestammte“ Kultur auf mysteriöse Weise bewahrt hat, war Teil einer Tendenz in ganz Europa, die Ende des 18. Jahrhunderts begonnen hatte: neue Lebensformen zu entdecken, die nicht der Zeit unterworfen waren.
Die Bilder des irdischen Paradieses implizieren einfache und beständige soziale Beziehungen und ein harmonisches Zusammenleben mit der Natur. Das irdische Paradies bezieht den Tod ein, der als Teil des natürlichen Kreislaufs dargestellt wird; er ist eher ein Naturphänomen als ein gesellschaftliches. Der Tod ist präsent, Geschichte und gesellschaftliche Veränderungen sind es nicht. Wegen dieser Merkmale funktionieren die Bilder des irdischen Paradieses als Bilder der Antimoderne. Die fremdländischen Maler des 19. Jahrhunderts stellten Italien lieber als Land dar, in dem die Wirklichkeit ahistorisch war, sie bestand aus sich wiederholenden Ereignissen, unveränderlichem Verhalten und unveränderlichen Tugenden.

A summary of every chapter in English and in Bulgarian is to be found at the end of the book.

Un riassunto in italiano si trova alla fine del libro. An abstract in English is at the end of th... more Un riassunto in italiano si trova alla fine del libro.
An abstract in English is at the end of the book.