Asya Atanasova - Academia.edu (original) (raw)
Papers by Asya Atanasova
Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипомация. Сборник в чест на доц. Димитър Вечев. Университетско издателство \"Св. Климент Охридски\". София, 2022
Russia really has a unique and distinctive way of development, different from the one of the othe... more Russia really has a unique and distinctive way of development, different from the one of the other European and Asian countries. It is so not only because Russia belongs to two continents but also as a result of its specific nature. The idea Moscow-the Third Rome strengthens this feeling among Russian people-not only among the political and clerical elite, but also among ordinary people. Messianism becomes their destiny but it gradually turns from a spiritual one into political and this comes in the way of the idea itself.
Istorikii, № 14, Veliko Tarnovo, 2021
Democracy as a form of management has long ago proven its efficiency. Though, one can easily see ... more Democracy as a form of management has long ago proven its efficiency. Though, one
can easily see its shortcomings. Liberal democracy is criticized more and more but even its
greatest critics cannot offer a more adequate political alternative. Liberal democracy has
to be brought up-to-date, has to adapt to the world nowadays; a world that is changing fast.
The greatest threat for this democracy does not come from the outside but it comes from
within itself. More political regimes and their leaders pretend to be democrats but in fact
they are not. They copy democracy, hiding their authoritarian regimes behind its façade.
Истор, 2019
Резюме. Още от Петър I, дори и по-рано-съпоставяйки Киевска и Мос-ковска Рус, Русия търси себе си... more Резюме. Още от Петър I, дори и по-рано-съпоставяйки Киевска и Мос-ковска Рус, Русия търси себе си. Тя се възражда като държава много пъти, и все различна, но въпросът тя Изток ли е, Запад ли е, или нещо различно, кол-кото и да е стар, остава. В много отношения Русия е Европа и нейното място е в Европа, но начинът ѝ на управление все я тегли на Изток. Още от самото си създаване като държава Русия има едно голямо про-тиворечие вътре в себе си-тя Изток ли е, или Запад. Този въпрос тормози самите руснаци открай време. През XIX и началото на XX век той се пре-връща в основен и дебатите по него не спират в московските литературни салони. Там изкристализират и двата кръжока, характерни за четирийсетте години на XIX в.: славянофили и западници; самите им имена говорят за тяхната идеология. И едните, и другите обичат еднакво силно Русия, но по различен начин. Александър Херцен пише за тази различна любов-"И ние като Янус или като двуглавия орел, гледахме в различни посоки, докато сърцето ни биеше еднакво." Основният въпрос е дали исторически Русия трябва да следва пътя на Запад-на Европа, или тя има свой, особен път, както и цивилизация от друг тип? Тема-та Изток и Запад, Европа и Русия се превръща в основна/характерна рус ка тема. Всяко едно голямо събитие в руската история се пречупва през тази приз-ма, то се разглежда от гледна точка на това дали неговите последствия отдале-чават, или приближават Русия до Запада. Така е и с руските революции. Още техните съвременници започват да виждат в някои от тях Европа, в други-Азия. Пьотр Струве казва, че "през Октомври Русия я поразява азиатски инфаркт." Може да се върнем и по-назад в руската история и да проследим това раз-граничаване или доближаване към Европа или към Азия. Но равносметката не е в полза на никого, за всичките тези години нито Европа е познала Русия, нито Русия-Европа, а са толкова близки. И до днес руснаците будят безпо-койство, несигурност, недоверие сред западния свят и това има своето обясне-Civilization Boundaries Цивилизационни граници
Unfortunately, our society has not reached the time when ideologies like Bolshevism will forever ... more Unfortunately, our society has not reached the time when ideologies like Bolshevism will forever become part of the past. Though people know them and are familiar with the horror they bring with them, today there are still people, parties and countries that proudly call themselves their followers. If we take a look at Ukraine, we shall see a bloody, fratricidal war and young people greeting each other with highly raised hands, holding Molotov cocktail and naming Stepan Bandera their idol. These young people are not only fearless when referring to themselves as fascists but they take pleasure in watching humans die. The so-called separatists are unscrupulous when destroying the enemy. The war in Ukraine today bears the modern name a hybrid war but the result is thousands of victims, mostly women and children. Human mind finds it difficult to assume such a thing, especially when it is happening some kilometres away and here in Europe. It is also hard to accept the way this very Europe that considers itself liberal and democratic, reacts to what's going on there. Yet, what happens in Ukraine is not Europe's fault and it is not its job to teach two democratic states how to interact. It is even more difficult to turn on the TV and see a person being decapitated. A bunch of people who want to establish " An Islamic State " that has no boundaries at the present but pretends to have many, and kills everyone daring to contradict their policy. They are supported by the oil they sell to countries, which are in fact their enemies. The end justifies the means. Fascists, Bolsheviks, a hybrid war – the names and actions do not matter for the victims and their families. All of the above said raises many questions: why Bolshevism and Fascism are still alive today; who are the fascists – those who murder or those who support the murderers and do nothing to stop them; do we need to worry about the fact that some people consider killing an ordinary thing when not agreeing with people having different religion, nationality and ideology? Thousands of volumes have been written on Bolshevism, we know what results from the coup of 1917 instigated by the Bolsheviks in Russia i.e. the death of millions of people. Even at that time there were a lot of people who knew the real face of Lenin's followers. Those people regarded the October Revolution not as the Great Revolution but as a curse. Their warnings and appeals for stopping the Bolsheviks are left unheard and misunderstood just as the messages of the Vekhi collection remain in the history after the revolution of 1905-1907. A constant fight against Bolshevism and its activities is required and this is also aplicable to Fascism. Probably the most important questions are what attracted and still attracts people to these doctrines, why they are still present even after we are acquainted with their methods and results. The saddest conclusion made could be that the masses of people have always been attracted by the power players, by empty promises, by the possibility to stamp and humiliate the different people. Even if that is the case, all other people should not acquiesce.
Резюме. Руските революции от 1917 г. не спират да вълнуват историците. Можеше ли Русия да избегне... more Резюме. Руските революции от 1917 г. не спират да вълнуват историците. Можеше ли Русия да избегне тези катаклизми? Защо пролетарската револю-ция се осъществява в изостанала, селска страна и още куп въпроси, чиито от-говори са потърсени в проникновените книги на руския религиозен философ Николай Бердяев. Той е човекът, прозрял истината, че революцията е вътреш-на съдба на руския народ и че болшевизмът може да се преодолее не със сила, а с духовно пречистване. Само след няколко месеца ще се навършат 100 години от избухването на двете руски революции от 1917 г. Събития, натоварени с изключително важни последствия не само за Русия, но и за целия свят. И досега Февруар-ската революция остава някак си в сянката на Октомврийската, но това не я прави по-малко значима, особено за Русия. За Октомврийската е достатъчно да споменем, че често е сравнявана с Великата френска революция от 1789 г. (най-вече от болшевиките и от съветските историци; по този начин искат да я " узаконят " , да прикрият извършения преврат) и че за много съвременни исто-рици тя поставя началото на нова ера в човешката история, дори за някои тя поставя началото на Студената война. Огромният интерес към руските революции не стихва и до днес, нищо че е изминал един век от годината 1917. Този факт още повече засилва зна-чимостта им в историята. Те продължават да се анализират, да се разглеж-дат през призмата на съвременната ни действителност, да се търси аналог с днешната динамична история и т.н. Това означава, че продължава търсенето на истината за тези събития, какво ги поражда, подхранва и защо имат тол-кова пагубно влияние за развитието на Русия и света. Постоянното вглеж-дане и обръщането назад в историята може би означава, че те не са докрай разбрани и осмислени от нас, а това неизменно е заплаха за повтарянето на подобни събития.
![Research paper thumbnail of ЛИКВИДАТОРСТВОТО[1]](https://attachments.academia-assets.com/32711531/thumbnails/1.jpg)
](Меншевизмът по време на Третоюнската политическа система /1907-1914/ Първата руска революция (190... more Меншевизмът по време на Третоюнската политическа система /1907-1914/ Първата руска революция (1905-1907) завършва с поражение за демократическите сили в страната. За пореден път самодържавието се изплъзва от въвеждането на реални и значими реформи, като запазва водещата си роля в политическия живот. Въпреки че са направени и ред отстъпки: позволява се легалното съществуване на партии, свиква се Държавна дума, дават се някои права и свободи на народа и др., Русия все още е далеч от западния модел на конституционна парламентарна монархия. Заради половинчатите реформи се изпуска шансът за мирен политически път на развитие, което от своя страна доближава Русия до трагедията от Октомври 1917 г.
Русия между Изтока и Запада: политика, идеология, дипомация. Сборник в чест на доц. Димитър Вечев. Университетско издателство \"Св. Климент Охридски\". София, 2022
Russia really has a unique and distinctive way of development, different from the one of the othe... more Russia really has a unique and distinctive way of development, different from the one of the other European and Asian countries. It is so not only because Russia belongs to two continents but also as a result of its specific nature. The idea Moscow-the Third Rome strengthens this feeling among Russian people-not only among the political and clerical elite, but also among ordinary people. Messianism becomes their destiny but it gradually turns from a spiritual one into political and this comes in the way of the idea itself.
Istorikii, № 14, Veliko Tarnovo, 2021
Democracy as a form of management has long ago proven its efficiency. Though, one can easily see ... more Democracy as a form of management has long ago proven its efficiency. Though, one
can easily see its shortcomings. Liberal democracy is criticized more and more but even its
greatest critics cannot offer a more adequate political alternative. Liberal democracy has
to be brought up-to-date, has to adapt to the world nowadays; a world that is changing fast.
The greatest threat for this democracy does not come from the outside but it comes from
within itself. More political regimes and their leaders pretend to be democrats but in fact
they are not. They copy democracy, hiding their authoritarian regimes behind its façade.
Истор, 2019
Резюме. Още от Петър I, дори и по-рано-съпоставяйки Киевска и Мос-ковска Рус, Русия търси себе си... more Резюме. Още от Петър I, дори и по-рано-съпоставяйки Киевска и Мос-ковска Рус, Русия търси себе си. Тя се възражда като държава много пъти, и все различна, но въпросът тя Изток ли е, Запад ли е, или нещо различно, кол-кото и да е стар, остава. В много отношения Русия е Европа и нейното място е в Европа, но начинът ѝ на управление все я тегли на Изток. Още от самото си създаване като държава Русия има едно голямо про-тиворечие вътре в себе си-тя Изток ли е, или Запад. Този въпрос тормози самите руснаци открай време. През XIX и началото на XX век той се пре-връща в основен и дебатите по него не спират в московските литературни салони. Там изкристализират и двата кръжока, характерни за четирийсетте години на XIX в.: славянофили и западници; самите им имена говорят за тяхната идеология. И едните, и другите обичат еднакво силно Русия, но по различен начин. Александър Херцен пише за тази различна любов-"И ние като Янус или като двуглавия орел, гледахме в различни посоки, докато сърцето ни биеше еднакво." Основният въпрос е дали исторически Русия трябва да следва пътя на Запад-на Европа, или тя има свой, особен път, както и цивилизация от друг тип? Тема-та Изток и Запад, Европа и Русия се превръща в основна/характерна рус ка тема. Всяко едно голямо събитие в руската история се пречупва през тази приз-ма, то се разглежда от гледна точка на това дали неговите последствия отдале-чават, или приближават Русия до Запада. Така е и с руските революции. Още техните съвременници започват да виждат в някои от тях Европа, в други-Азия. Пьотр Струве казва, че "през Октомври Русия я поразява азиатски инфаркт." Може да се върнем и по-назад в руската история и да проследим това раз-граничаване или доближаване към Европа или към Азия. Но равносметката не е в полза на никого, за всичките тези години нито Европа е познала Русия, нито Русия-Европа, а са толкова близки. И до днес руснаците будят безпо-койство, несигурност, недоверие сред западния свят и това има своето обясне-Civilization Boundaries Цивилизационни граници
Unfortunately, our society has not reached the time when ideologies like Bolshevism will forever ... more Unfortunately, our society has not reached the time when ideologies like Bolshevism will forever become part of the past. Though people know them and are familiar with the horror they bring with them, today there are still people, parties and countries that proudly call themselves their followers. If we take a look at Ukraine, we shall see a bloody, fratricidal war and young people greeting each other with highly raised hands, holding Molotov cocktail and naming Stepan Bandera their idol. These young people are not only fearless when referring to themselves as fascists but they take pleasure in watching humans die. The so-called separatists are unscrupulous when destroying the enemy. The war in Ukraine today bears the modern name a hybrid war but the result is thousands of victims, mostly women and children. Human mind finds it difficult to assume such a thing, especially when it is happening some kilometres away and here in Europe. It is also hard to accept the way this very Europe that considers itself liberal and democratic, reacts to what's going on there. Yet, what happens in Ukraine is not Europe's fault and it is not its job to teach two democratic states how to interact. It is even more difficult to turn on the TV and see a person being decapitated. A bunch of people who want to establish " An Islamic State " that has no boundaries at the present but pretends to have many, and kills everyone daring to contradict their policy. They are supported by the oil they sell to countries, which are in fact their enemies. The end justifies the means. Fascists, Bolsheviks, a hybrid war – the names and actions do not matter for the victims and their families. All of the above said raises many questions: why Bolshevism and Fascism are still alive today; who are the fascists – those who murder or those who support the murderers and do nothing to stop them; do we need to worry about the fact that some people consider killing an ordinary thing when not agreeing with people having different religion, nationality and ideology? Thousands of volumes have been written on Bolshevism, we know what results from the coup of 1917 instigated by the Bolsheviks in Russia i.e. the death of millions of people. Even at that time there were a lot of people who knew the real face of Lenin's followers. Those people regarded the October Revolution not as the Great Revolution but as a curse. Their warnings and appeals for stopping the Bolsheviks are left unheard and misunderstood just as the messages of the Vekhi collection remain in the history after the revolution of 1905-1907. A constant fight against Bolshevism and its activities is required and this is also aplicable to Fascism. Probably the most important questions are what attracted and still attracts people to these doctrines, why they are still present even after we are acquainted with their methods and results. The saddest conclusion made could be that the masses of people have always been attracted by the power players, by empty promises, by the possibility to stamp and humiliate the different people. Even if that is the case, all other people should not acquiesce.
Резюме. Руските революции от 1917 г. не спират да вълнуват историците. Можеше ли Русия да избегне... more Резюме. Руските революции от 1917 г. не спират да вълнуват историците. Можеше ли Русия да избегне тези катаклизми? Защо пролетарската револю-ция се осъществява в изостанала, селска страна и още куп въпроси, чиито от-говори са потърсени в проникновените книги на руския религиозен философ Николай Бердяев. Той е човекът, прозрял истината, че революцията е вътреш-на съдба на руския народ и че болшевизмът може да се преодолее не със сила, а с духовно пречистване. Само след няколко месеца ще се навършат 100 години от избухването на двете руски революции от 1917 г. Събития, натоварени с изключително важни последствия не само за Русия, но и за целия свят. И досега Февруар-ската революция остава някак си в сянката на Октомврийската, но това не я прави по-малко значима, особено за Русия. За Октомврийската е достатъчно да споменем, че често е сравнявана с Великата френска революция от 1789 г. (най-вече от болшевиките и от съветските историци; по този начин искат да я " узаконят " , да прикрият извършения преврат) и че за много съвременни исто-рици тя поставя началото на нова ера в човешката история, дори за някои тя поставя началото на Студената война. Огромният интерес към руските революции не стихва и до днес, нищо че е изминал един век от годината 1917. Този факт още повече засилва зна-чимостта им в историята. Те продължават да се анализират, да се разглеж-дат през призмата на съвременната ни действителност, да се търси аналог с днешната динамична история и т.н. Това означава, че продължава търсенето на истината за тези събития, какво ги поражда, подхранва и защо имат тол-кова пагубно влияние за развитието на Русия и света. Постоянното вглеж-дане и обръщането назад в историята може би означава, че те не са докрай разбрани и осмислени от нас, а това неизменно е заплаха за повтарянето на подобни събития.
Меншевизмът по време на Третоюнската политическа система /1907-1914/ Първата руска революция (190... more Меншевизмът по време на Третоюнската политическа система /1907-1914/ Първата руска революция (1905-1907) завършва с поражение за демократическите сили в страната. За пореден път самодържавието се изплъзва от въвеждането на реални и значими реформи, като запазва водещата си роля в политическия живот. Въпреки че са направени и ред отстъпки: позволява се легалното съществуване на партии, свиква се Държавна дума, дават се някои права и свободи на народа и др., Русия все още е далеч от западния модел на конституционна парламентарна монархия. Заради половинчатите реформи се изпуска шансът за мирен политически път на развитие, което от своя страна доближава Русия до трагедията от Октомври 1917 г.