Ivan Marinov - Academia.edu (original) (raw)

Papers by Ivan Marinov

Ex Novo Journal of Archaeology (printed version published by Archaeopress), Dec 2017

It is now widely acknowledged that Bulgarian academic discourses of the country’s so-called commu... more It is now widely acknowledged that Bulgarian academic discourses of the country’s so-called communist era (1945-1989) were heavily politicized with the aim of nationalizing and ethnicizing the history of the Bulgarian people. This communist era phenomenon subscribes to a chronologically vaster process of nationalist continuum recognized to have spanned from the middle-end of the nineteenth century to at least the early 1990s. Despite this trend, Bulgarian academics, especially in the field of archaeology, have more recently presented their post-communist, transition period disciplines as ideology-free, objective, scientific research.

In this paper, we provide examples of recent theoretical developments and interpretations in the sub-field of thracology – studies of ancient Thracian culture – that indicate that this claim to objectivity is unfounded. Based on the examples provided we argue that not only have Bulgarian academic discourses in the fields in question not severed with the ethnicizing practices of the so-called nationalist continuum of the pre-communist and communist eras, but they are now flourishing on the nationalist foundation of the preceding century and a half. As such discourses are reproduced unquestioningly in specialized publications, their influence on right wing populism is incontestable as they provide the latter, wittingly or not, with the scientific authority it needs to justify its ethnicizing of “historical” tenets of racial and social discrimination.

Thracia (Bulgarian Academy of Science), vol. XX, p. 171-180 , 2012

Fragments - Revue de Lettres et Sciences humaines, 2007 (2), p. 28-44 , 2007

Светлина на света (non peer-reviewed), 2004

В брой 6-ти (2004-та година) на християнското списание “Светлина на света” (разпространявано от г... more В брой 6-ти (2004-та година) на християнското списание “Светлина на света” (разпространявано от г. Пловдив) бе обобщена и коментирана, под заглавието “Бил ли е ап. Павел в античния Пловдив – Филипопол?” една хипотеза относно пътуванията на апостола. Въпросната хипотеза гласи, че апостол Павел “(може би) е посетил не един, а два пъти Филипо(полис), който (вероятно) заради малка фонетична промяна е стигнал до нас като Филипи.”. Освен “фонетичната промяна” в статията са разгледани и други “доказателства”, които, според авторката, определят древния град Филипополис (Пловдив) като градът Филипи споменат в Новия Завет. Според авторката, апостолът не само е посетил Филипополис, но и отправеното от него писмо към Филипяните се отнася не до гражданите на древния гръцки град Филипи, но по-скоро до тези на Филипополис – до Пловдивчани. Бил ли е наистина апостол Павел в античния Пловдив – Филипополис? Как трябва да приемем изказаната хипотеза и какво е нейното значение за нас като християни и българи? Целта на настоящата статия е да отговори на тези въпроси като обобщи и провери поотделно доставените от авторката “доказателства” на описаната по-горе хипотеза.

Book Reviews by Ivan Marinov

Les Cahiers d'histoire, 2019

Les Cahiers d'histoire, 2017

Les Cahiers d'histoire , 2014

Ph. D. Thesis by Ivan Marinov

Talks by Ivan Marinov

Ex Novo Journal of Archaeology (printed version published by Archaeopress), Dec 2017

It is now widely acknowledged that Bulgarian academic discourses of the country’s so-called commu... more It is now widely acknowledged that Bulgarian academic discourses of the country’s so-called communist era (1945-1989) were heavily politicized with the aim of nationalizing and ethnicizing the history of the Bulgarian people. This communist era phenomenon subscribes to a chronologically vaster process of nationalist continuum recognized to have spanned from the middle-end of the nineteenth century to at least the early 1990s. Despite this trend, Bulgarian academics, especially in the field of archaeology, have more recently presented their post-communist, transition period disciplines as ideology-free, objective, scientific research.

In this paper, we provide examples of recent theoretical developments and interpretations in the sub-field of thracology – studies of ancient Thracian culture – that indicate that this claim to objectivity is unfounded. Based on the examples provided we argue that not only have Bulgarian academic discourses in the fields in question not severed with the ethnicizing practices of the so-called nationalist continuum of the pre-communist and communist eras, but they are now flourishing on the nationalist foundation of the preceding century and a half. As such discourses are reproduced unquestioningly in specialized publications, their influence on right wing populism is incontestable as they provide the latter, wittingly or not, with the scientific authority it needs to justify its ethnicizing of “historical” tenets of racial and social discrimination.

Thracia (Bulgarian Academy of Science), vol. XX, p. 171-180 , 2012

Fragments - Revue de Lettres et Sciences humaines, 2007 (2), p. 28-44 , 2007

Светлина на света (non peer-reviewed), 2004

В брой 6-ти (2004-та година) на християнското списание “Светлина на света” (разпространявано от г... more В брой 6-ти (2004-та година) на християнското списание “Светлина на света” (разпространявано от г. Пловдив) бе обобщена и коментирана, под заглавието “Бил ли е ап. Павел в античния Пловдив – Филипопол?” една хипотеза относно пътуванията на апостола. Въпросната хипотеза гласи, че апостол Павел “(може би) е посетил не един, а два пъти Филипо(полис), който (вероятно) заради малка фонетична промяна е стигнал до нас като Филипи.”. Освен “фонетичната промяна” в статията са разгледани и други “доказателства”, които, според авторката, определят древния град Филипополис (Пловдив) като градът Филипи споменат в Новия Завет. Според авторката, апостолът не само е посетил Филипополис, но и отправеното от него писмо към Филипяните се отнася не до гражданите на древния гръцки град Филипи, но по-скоро до тези на Филипополис – до Пловдивчани. Бил ли е наистина апостол Павел в античния Пловдив – Филипополис? Как трябва да приемем изказаната хипотеза и какво е нейното значение за нас като християни и българи? Целта на настоящата статия е да отговори на тези въпроси като обобщи и провери поотделно доставените от авторката “доказателства” на описаната по-горе хипотеза.