Vessela Traykova - Academia.edu (original) (raw)
Books by Vessela Traykova
Весела Трайкова-Йоанина, 2024
Настоящата публикация представлява опит да се изясни проблема за отношението на Русия към българ... more Настоящата публикация представлява опит да се изясни проблема за отношението на Русия към българския национален въпрос до Балканските войни в контекста на други проблеми, имащи отношение към тази тема.
Разглеждат се историческите процесите, съдействащи за превръщането на Русия във Велика сила, ролята и спецификата на Руската църква и взаимоотношенията ѝ с Цариградската патриаршия. Както и особеностите на руския национализъм и как това се отразява върху позицията на Петербург към българските национални тежнения и конкретно към българо-гръцката църковна разпра. Също се отбелязва ролята на Славянската идея в руската имперска политика, като се прави бегъл преглед на важни обществени течения в Северната сила, които индиректно се отразяват на отделни представители на руските елити.
Обяснява се как и защо Русия поема ролята на защитник на поробеното православно население на Балканите и какво се крие зад това. Проследяват се промените на руската имперска политика спрямо балканските нации в епохата на национализма.
В този контекст се излага политиката на империята към българския национален въпрос в неговите политически измерения, нейната двойнственост и причините за това. Привеждат се документи, свидетелстващи за тайни договорености на Петербург с българските управляващи, като се правят съответните изводи.
Обръща се внимание и на отношението на българите към Русия и нейната роля за българската национална кауза преди и след Освобождението, както и на ролята на мита за Дядо Иван и на някои особености в мисленето и поведението на българските елити.
Накрая се разглежда важният проблем за драстичното разминаване по отношение на целите и на стратегията за решаването на Македонския въпрос между българските управници и ВМОРО, което се оказва с фатално значение.
Прави се извод, че не трябва да търсим вън от българските елити вината за катастрофата 1913 г. – нито в съюзниците, нито в Русия. Самите български управляващи с погрешните си и прибързани решения и действия – не стиковани с едни по-широк кръг от политически дейци и други важни национални фактори, са отговорниците за провала.
Заключението на автора е, че ролята на Русия през разглеждания период по отношение на българските национални интереси е сложна, многопластова и нееднозначна и резките оценки – от крайно отрицателни до крайно възвеличаващи – са нереалистични.
***
This publication is an attempt to bring clarity to the issue of Russia's attitude towards the Bulgarian national question before the Balkan Wars in the context of other issues related to this topic.
The historical processes that contributed to the transformation of Russia into a Great Power, the role and specificity of the Russian Church and its relations with the Patriarchate of Constantinople are examined. And so are the peculiarities of Russian nationalism and how this affected St. Petersburg's stance on the Bulgarian national grievances and particularly on the Bulgarian-Greek ecclesiastical conflict. The publication also notes the role of the Slavic idea in Russian imperial politics, providing a cursory review of important social trends in the Northern Power, which indirectly affected individual representatives of the Russian elites.
It is explained how and why Russia assumed the role of protector of the enslaved Orthodox population in the Balkans and what lay behind it. The changes in the Russian imperial policy towards the Balkan nations in the era of nationalism are traced.
In this context, the empire's policy towards the Bulgarian national question is presented in its political dimensions, the ambivalence of this policy and the reasons for it are addressed. Documents testifying to St. Petersburg's secret arrangements with the Bulgarian rulers are cited and the relevant conclusions are drawn.
Attention is also paid to the attitude of Bulgarians towards Russia and its role concerning the Bulgarian national cause before and after the Liberation, as well as to the role of the myth of Grandfather Ivan and the peculiarities in the mindset and behaviour of the Bulgarian elites.
Finally, the important issue of the drastic divergence between Bulgarian rulers and the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization (IMARO) in terms of the goals and strategy for the resolution of the Macedonian question, which proved to be of fatal significance, is discussed.
It is concluded that one should not seek the guilt for the 1913 catastrophe outside the Bulgarian elites - either in the allies, or in Russia. The Bulgarian rulers themselves, with their wrong and hasty decisions and actions that were not in line with a wider circle of political actors and other important national factors, were responsible for the failure.
The author's conclusion is that Russia's role in the period under review regarding the Bulgarian national interests was intricate, multi-layered and ambiguous. So drastic assessments – ranging from extremely negative to extremely glorifying – would be unrealistic.
Весела Трайкова-Йоанина, 2023
В настоящия текст се прави опит да се навлезе във вътрешната логика при развитието на българскит... more В настоящия текст се прави опит да се навлезе във вътрешната логика при развитието на българските усилия за осъществяването на националните аспирации, включващи цялостния възход на нацията и нейното обединение.
Проследяват се обстоятелствата, които съдействат за разгръщането на тези усилия и резултатите от тях и се търсят факторите и причините, довели до националния крах през 1913 г.
Авторът излага своята интерпретация и заключения, базирани върху исторически изследвания и анализ на факти и документални свидетелства.
***
Abstract
This text is an attempt to delve into the internal logic in the development of the Bulgarian efforts for the realization of the national aspirations, including the overall rise of the nation and its unification.
The circumstances which facilitated the unfolding of these efforts and their results are traced, and the factors and causes which led to the national collapse of 1913 are sought.
The author presents her interpretation and conclusions based on historical research and analysis of facts and documentary evidence.
Веселина Вачкова, 2023
Това е рецензия от доц. Веселина Вачкова за книгата на Весела Трайкова-Йоанина. "Ранното христи... more Това е рецензия от доц. Веселина Вачкова за книгата на Весела Трайкова-Йоанина. "Ранното християнство, Юстиниан и Юстиниана Прима. Извори, историческа памет и нейната употреба" С., 2021 г.
Публикувана е в сп. Минало, 2023, кн. 4, 94-96
Vessela Traykova-Yoanina, 2021
The book proposes a new assessment of the issue of the archbishopric of Justiniana Prima, found... more The book proposes a new assessment of the issue of the archbishopric of Justiniana Prima, founded by Justinian I in Eastern Illyricum in the sixth century; and also of the place of this archbishopric in the early history of Christianity in South-East Europe. The aspects of the issue are examined in relation to 1) Justinian’s imperial policy, 2) the specific features of the local churches which Apostle Paul founded in Illyricum, and 3) the rivalry between them and the Churches of Rome and Constantinople for control over the dioceses of Illyricum. Consideration is given to Justinian’s possible motives in founding Justiniana Prima, thе archbishopric’s special character, and the reasons why it had a relatively short lifetime.
The book then studies the presentation of the concept of Justiniana Prima in later centuries, and attempts to answer the questions: ‘Who are the true successors of Justiniana Prima?’ and also: ‘Is it possible that behind the apparent course of events there emerges a deeper spiritual subtext sending a message to future generations?’
Emphasis is placed on certain sources previously unavailable in Bulgarian translation. These shed light on Justinian’s personality, his actions, and his religious policy.
The book also looks at the issue of early Christianity and at its roots in the millennial ‘culture of mysteries’. It also examines the essence of the conflict between early Christianity and the formalizing Churches of Rome and Constantinople with their Judeo-Christian background.
There is an analysis of the reasons for the perversion of Christ’s Teaching, with some examples given of erroneous views that were substituted for the Savior’s own Teachings.
The illustrations provide evidence for the specific features of churches lineally descended from the Apostle Paul and their kinship with the local ‘culture of mysteries’.
An epilogue represents an attempt for a change in paradigm enabling the human individual and the human community to be placed in a larger context of many levels. The necessity of such a change is the outcome of the complexity of the problems raised in the text, which demand deeper levels of cognition.
Весела Трайкова-Йоанина, 2021
На вниманието на читателя се предлага опит за преосмисляне проблема за архиепископията Юстини... more На вниманието на читателя се предлага опит за преосмисляне проблема за архиепископията Юстиниана Прима, учредена от Юстиниан Велики в префектура Източен Илирик през VI век, както и връзката ѝ с ранното християнство на Балканите. Поставените въпроси се разглеждат в контекста на политиката на императора, на спецификата на местните църкви в Илирик, основани от ап. Павел и на съперничеството между църквите в Рим и Константинопол в борбата за овладяване на илирийските диоцези. Изследвани са мотивите, ръководили Юстиниан при учредяването на архиепископията, нейния характер, както и причините за скорошното ѝ разтуряне. Излага се извода за връзката на Българската църква с църквите в ранно-християнския период.
Търсят се проекциите на Юстиниана Прима в идейно отношение през следващите векове, както и отговор на въпроса: „Кои са реалните наследници на Първа Юстиниана?“, а също така и има ли зад събитийната реалност и друг – духовен подтекст и послание към поколенията.
Специално внимание се отделя на някои извори, дадени за пръв път в български превод, отнасящи се до личността и делото на самия Юстиниан и неговата религиозна политика.
Разглежда се и проблемът за ранното християнство и корените му в хилядолетните мистериални местни култове, както и естеството на конфликта между това християнство и официализиращите се църкви в Рим и Константинопол. Търсят се причините за изкривяването на Христовото Слово и подмяната на основни негови положения с неверни тези. Привеждат се някои примери в това отношение и някои умишлено вкарани погрешни тези, силно деформиращи Словото на Спасителя.
Прилага се и илюстративен материал, свидетелстващ за характера на църквите от последованието на ап. Павел и родството им с мистериалната местна култура от миналото.
Накрая в един Послеслов се прави опит за излагане на някои разсъждения на автора по посока на смяна парадигмата на изследване на човека и неговите общества в един по-широк и многопластов контекст. Това се налага поради комплексността на темата. При това тази тема изисква да се докоснем и до едни по-дълбоки нива на познание.
Весела Трайкова-Йоанина, 2019
Вниманието на автора е съсредоточено върху приемствеността между раннохристиянските църкви... more Вниманието на автора е съсредоточено върху приемствеността между раннохристиянските църкви, основани от апостол Павел на Балканите (респективно техния институционализиран вариант – архиепископията Юстиниана Прима) – от една страна и Българската църква от Първото българско царство – от друга. Разглежда се в един по-широк план проблемът за епархията на св. Климент, както и ролята, която му е отредена от княз Борис, а после и от цар Симеон. Както и мястото, което заема светецът в историческата памет. Всичко това – в контекста на борбите между Рим и Константинопол за контрол над епархиите от Илирик, не малка част от които влизат в пределите на Първото българско царство.
Проблемът се изследва като част от големия въпрос за съдбата на църквата на апостол Павел на Балканите, естеството на конфликта между нейните следовници и официализиращите се църкви в Рим и Константинопол. Разглеждат се различията между двете страни, предопределящи този конфликт, а също така какво наследява Българската църква от църквата на апостол Павел. А също и доколко тези обстоятелства предопределят още отначало напрежението, които се заражда между Българското царство и Константинополската патриаршия.
Весела Трайкова-Йоанина, 2018
Тази книга предлага един по-нетрадиционен поглед върху проблема за българо-гръцкия национален сбл... more Тази книга предлага един по-нетрадиционен поглед върху проблема за българо-гръцкия национален сблъсък в Македония.
В първия дял на изследването авторката излага (като резултат на своите проучвания) заключението си, че началото на българо-гръцкия сблъсък е положено още през Първото българско царство, във връзка с особеностите на Българската църква.
Важна съставна част на книгата е аналитичното разглеждане, въз основа на писанията на някои български възрожденци, как паметта за корените на българо-гръцкия национален сблъсък и за началата на Българската църква, проговаря на самите тях и какви виждания изказват те.
Нататък се търси се отговор на въпроса: „Защо именно Македония се оказва най-конфликтният район на Балканите.” Разглеждат се и различията в наследството, с което българи и гърци влизат в епохата на нациите. Както и как тези различия, заедно с някои други обстоятелства, предопределят съответните специфики в гръцкия и българския национализъм.
Втората част на труда е посветена на конкретното развитие на българо-гръцкия национален сблъсък. Изяснява се еволюцията в гръцките виждания по Македонския въпрос, както и по отношение на тактиката и стратегията за налагане на гръцките аспирации в областта.
Изложението е така построено, че самият разказ да проговори на читателя в следната насока: Как и защо от гръцка страна се стига до изкривеното разбиране за естеството на българското национално движение в Македония; Как и защо българите се превръщат в главния враг на гърцизма в областта, считана според Мегали идея, за гръцка; Как и защо се стига до тази ескалация във взаимната омраза между гърци и българи.
Успоредно с това, се проследяват основните конкретни прояви на този сблъсък: по-важните насоки в гръцките действия за спечелване на Македония за Гърция, както и някои аспекти на българския отговор.
Vessela Traykova-Alshadi, 2016
The attention of the author is based on the continuity between the Early Christian churches estab... more The attention of the author is based on the continuity between the Early Christian churches established at the Balkans by Apostle Paul (respectively their institutionalized version – the arch-bishopric Justiniana Prima) – on one side and the Bulgarian church from the First Bulgarian Kingdom – on the other. The problem about the diocese of St Kliment is considered in a larger context. As well as the role assigne to him by the Kings Boris and Simeon. Also it is investigated what place does the Saint occupy in the Historical memory. All that is seen on the background of the struggles between Rome and Constantinople for control over the eparchies the context at Illyricum. One should pay attention that a large part of these eparchies enter in the limits of the First Bulgarian kingdom.
All this is examinated as a part of the large question about the fate of the Apostle Paul’s church at the Balkans, the nature of the conflict between its followers and the gradually becoming official churches of Rome and Constantinople. Considered are the differences between the two sides of this conflict – differences predetermining the latter. Also is investigated what namely the Bulgarian church has inherited from Apostle Paul’s church and to what extend these circumstances do predestine the tension which is been generated between the Bulgarian church and the Constantinople Patriarchy from the very beginning.
Papers by Vessela Traykova
Весела Трайкова, 2021
статията е публикувана в електронното издание: Дзяло – година IX, 2021, брой 20 линк към самата... more статията е публикувана в електронното издание: Дзяло – година IX, 2021, брой 20
линк към самата статия:
http://www.abcdar.com/magazine/XX/Dzl_2021_br20_18_Vesela_Traykova-Prof_Veselin_Traykov_kato_uchen_i_chovek.pdf
Тази статия е моят поклон пред паметта на баща ми, който бе един от рядко срещаните хора в днешно време, достоен продължител на делото на своя баща Никола Трайков. Той посвети голяма част от живота си на изследване личността, делото и творчеството на големия българин Георги Стойков Раковски. А също така даде своя голям принос към балканската проблематика, към проблема за българската емиграция в чужбина, както и към въпроса за съдбата на Македония
Весела Трайкова-Йоанина, 2021
В статията, въз основа на писаното от самия Раковски, се разглеждат вижданията на възрожденския д... more В статията, въз основа на писаното от самия Раковски, се разглеждат вижданията на възрожденския деец за култовите корени на Българската църква, за нейните специфики, родствени с раннохристиянските апостолски традиции. А също за характера и съдбата на Охридската архиепископия, както и за причините и естеството на българо-гръцката църковна разпра.
Според големия българин Българската църква е пряко продължение на ранноапостолските църкви, основани от апостол Павел на Балканите. В този контекст Раковски обяснява защо местното тракийско население, наречено от него българо-македонско и славянско, с такава лекота и готовност да приеме Христовото Слово като нещо познато. Възрожденецът подчертава истината за устройството на раннохристиянските църкви, при които не е имало избрани народи, но всички са били равни пред Бога. Така той оборва претенциите на Патриаршията да си присвоява цялата власт на местните църкви и да ги лишава от самостойност. Раковски изяснява демократичните основи, на които се гради раннохристиянската църква, от чиито порядки той черпи вдъхновение за устройството на Българската възрожденска църква. Големият възрожденец също така смята, че не нова църква трябва да се учредява, а просто да се възстановят Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, които според него са неправомерно закрити и присвоени от Цариградската патриаршия.
Раковски отделя много внимание на паразитното фанариотско съсловие, като го иронизира и изобличава. Особено обстойно се спира на начина, по който е закрита Охридската архиепископия и ролята на фанариотския род Ипсиланти в това отношение.
***
Georgi St. Rakovski on the Origins and Ancient Roots of the Bulgarian Church and on the Bulgarian-Greek Ecclesiastical Strife
Summary:
The article, based on the writings of Rakovski himself, examines the views of the Bulgarian National Revival activist on the cult roots of the Bulgarian Church, on its specifics kindred to the early Christian apostolic traditions. And also on the character and destiny of the Ohrid Archbishopric, as well as on the causes and nature of the Bulgarian-Greek ecclesiastical strife.
According to the great Bulgarian, the Bulgarian Church was a direct successor of the early apostolic churches founded by the Apostle Paul in the Balkans. Rakovski refuted the claims of the Patriarchate to usurp the entire power of the local churches and deprive them of their independence using as its basis the democratic foundations on which the early Christian Church had been built. He denounced both Rome and the Patriarchate of Constantinople for grossly distorting the Word and the true traditions of the early Christian churches. The Bulgarian National Revival figure also believed that no new church should be established, but simply the unlawfully closed Tarnovo Patriarchate and Ohrid Archbishopric should be restored. Rakovski devoted a great deal of attention to the parasitic Phanariot class, deriding it and exposing its true face. He elaborated particularly on the way in which the Ohrid Archbishopric had been closed and on the role of the Phanariot Ypsilanti family in this respect.
Весела Трайкова, 2012
Този текст е моят поклон пред паметта на баща ми, проф. Веселин Трайков и е публикуван в: Балкани... more Този текст е моят поклон пред паметта на баща ми, проф. Веселин Трайков и е публикуван в: Балкани. 2012, кн. 1, 142 - 148.
Весела Трайкова, 2019
Тази статия е публикувана В: Известия на историческия музей Кюстендил, том XX. Томът съдържа докл... more Тази статия е публикувана В: Известия на историческия музей Кюстендил, том XX. Томът съдържа докладите от VII Международен симпозиум „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил и прилежащите им територии през вековете”, проведен на 4 – 6 октомври 2017 г. в Кюстендил. В. Търново. Издат. „Фабер“, 2019, 251 – 263.
Весела Трайкова, 2018
Тази статия е публикувана В: Известия на РИМ Благоевград. ТОМ VI. Сборник с доклади от научната к... more Тази статия е публикувана В: Известия на РИМ Благоевград. ТОМ VI. Сборник с доклади от научната конференция „Югозападна България – нови изследвания и проучвания. Благоевград, Издат. „Еврай“, 2018, 57 – 65.
Весела Трайкова, 2013
Статията е публикувана В: Шишманови дни 2012. Българска академия на науките & Институт за етнолог... more Статията е публикувана В: Шишманови дни 2012. Българска академия на науките & Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей. С., 2013, 259 – 271.
Весела Трайкова, 2014
Статията е публикувана В: Трети международен конгрес по българистика. 23 – 26 май 2013 г. Секция ... more Статията е публикувана В: Трети международен конгрес по българистика. 23 – 26 май 2013 г. Секция „Общество и култура“. Подсекция „Сравнителна етнология“ С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2014. (томът излезе през 2016 г.), 9 – 26.
Весела Трайкова, 2014
Статията е публикувана В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национа... more Статията е публикувана В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913). Сборник доклади от международна научна конференция. София- Благоевград, 3 – 4 окт. 2013 г. С., 2014, с. 213 – 223.
Весела Трайкова, 2013
Статията е публикувана в Македонски преглед. 2013, кн. 1, 78 - 88.
Весела Трайкова, 2010
Публикувано в: И. пр. 2010 г., № 5-6, в рубрика дискусии, 151 – 162.
Весела Трайкова, 2010
Тази статия е публикувана В: Сборник с доклади от Международната научна конференция, проведена в ... more Тази статия е публикувана В: Сборник с доклади от Международната научна конференция, проведена в София на 19 – 20 септември, 2008 г . „Независимостта на България 1908 г. – поглед от ХХІ век”, С., 2010, 221 – 233.
Весела Трайкова, 2009
Тази статия е публикувана В: В търсене на националния идеал. 1878 – 1913. Доклади и съобщения от ... more Тази статия е публикувана В: В търсене на националния идеал. 1878 – 1913. Доклади и съобщения от Международна научна конференция. (Благоевград, 2 – 3 октомври 2008). Благоевград, 2009, 272 – 277.
Весела Трайкова-Йоанина, 2024
Настоящата публикация представлява опит да се изясни проблема за отношението на Русия към българ... more Настоящата публикация представлява опит да се изясни проблема за отношението на Русия към българския национален въпрос до Балканските войни в контекста на други проблеми, имащи отношение към тази тема.
Разглеждат се историческите процесите, съдействащи за превръщането на Русия във Велика сила, ролята и спецификата на Руската църква и взаимоотношенията ѝ с Цариградската патриаршия. Както и особеностите на руския национализъм и как това се отразява върху позицията на Петербург към българските национални тежнения и конкретно към българо-гръцката църковна разпра. Също се отбелязва ролята на Славянската идея в руската имперска политика, като се прави бегъл преглед на важни обществени течения в Северната сила, които индиректно се отразяват на отделни представители на руските елити.
Обяснява се как и защо Русия поема ролята на защитник на поробеното православно население на Балканите и какво се крие зад това. Проследяват се промените на руската имперска политика спрямо балканските нации в епохата на национализма.
В този контекст се излага политиката на империята към българския национален въпрос в неговите политически измерения, нейната двойнственост и причините за това. Привеждат се документи, свидетелстващи за тайни договорености на Петербург с българските управляващи, като се правят съответните изводи.
Обръща се внимание и на отношението на българите към Русия и нейната роля за българската национална кауза преди и след Освобождението, както и на ролята на мита за Дядо Иван и на някои особености в мисленето и поведението на българските елити.
Накрая се разглежда важният проблем за драстичното разминаване по отношение на целите и на стратегията за решаването на Македонския въпрос между българските управници и ВМОРО, което се оказва с фатално значение.
Прави се извод, че не трябва да търсим вън от българските елити вината за катастрофата 1913 г. – нито в съюзниците, нито в Русия. Самите български управляващи с погрешните си и прибързани решения и действия – не стиковани с едни по-широк кръг от политически дейци и други важни национални фактори, са отговорниците за провала.
Заключението на автора е, че ролята на Русия през разглеждания период по отношение на българските национални интереси е сложна, многопластова и нееднозначна и резките оценки – от крайно отрицателни до крайно възвеличаващи – са нереалистични.
***
This publication is an attempt to bring clarity to the issue of Russia's attitude towards the Bulgarian national question before the Balkan Wars in the context of other issues related to this topic.
The historical processes that contributed to the transformation of Russia into a Great Power, the role and specificity of the Russian Church and its relations with the Patriarchate of Constantinople are examined. And so are the peculiarities of Russian nationalism and how this affected St. Petersburg's stance on the Bulgarian national grievances and particularly on the Bulgarian-Greek ecclesiastical conflict. The publication also notes the role of the Slavic idea in Russian imperial politics, providing a cursory review of important social trends in the Northern Power, which indirectly affected individual representatives of the Russian elites.
It is explained how and why Russia assumed the role of protector of the enslaved Orthodox population in the Balkans and what lay behind it. The changes in the Russian imperial policy towards the Balkan nations in the era of nationalism are traced.
In this context, the empire's policy towards the Bulgarian national question is presented in its political dimensions, the ambivalence of this policy and the reasons for it are addressed. Documents testifying to St. Petersburg's secret arrangements with the Bulgarian rulers are cited and the relevant conclusions are drawn.
Attention is also paid to the attitude of Bulgarians towards Russia and its role concerning the Bulgarian national cause before and after the Liberation, as well as to the role of the myth of Grandfather Ivan and the peculiarities in the mindset and behaviour of the Bulgarian elites.
Finally, the important issue of the drastic divergence between Bulgarian rulers and the Internal Macedonian-Adrianople Revolutionary Organization (IMARO) in terms of the goals and strategy for the resolution of the Macedonian question, which proved to be of fatal significance, is discussed.
It is concluded that one should not seek the guilt for the 1913 catastrophe outside the Bulgarian elites - either in the allies, or in Russia. The Bulgarian rulers themselves, with their wrong and hasty decisions and actions that were not in line with a wider circle of political actors and other important national factors, were responsible for the failure.
The author's conclusion is that Russia's role in the period under review regarding the Bulgarian national interests was intricate, multi-layered and ambiguous. So drastic assessments – ranging from extremely negative to extremely glorifying – would be unrealistic.
Весела Трайкова-Йоанина, 2023
В настоящия текст се прави опит да се навлезе във вътрешната логика при развитието на българскит... more В настоящия текст се прави опит да се навлезе във вътрешната логика при развитието на българските усилия за осъществяването на националните аспирации, включващи цялостния възход на нацията и нейното обединение.
Проследяват се обстоятелствата, които съдействат за разгръщането на тези усилия и резултатите от тях и се търсят факторите и причините, довели до националния крах през 1913 г.
Авторът излага своята интерпретация и заключения, базирани върху исторически изследвания и анализ на факти и документални свидетелства.
***
Abstract
This text is an attempt to delve into the internal logic in the development of the Bulgarian efforts for the realization of the national aspirations, including the overall rise of the nation and its unification.
The circumstances which facilitated the unfolding of these efforts and their results are traced, and the factors and causes which led to the national collapse of 1913 are sought.
The author presents her interpretation and conclusions based on historical research and analysis of facts and documentary evidence.
Веселина Вачкова, 2023
Това е рецензия от доц. Веселина Вачкова за книгата на Весела Трайкова-Йоанина. "Ранното христи... more Това е рецензия от доц. Веселина Вачкова за книгата на Весела Трайкова-Йоанина. "Ранното християнство, Юстиниан и Юстиниана Прима. Извори, историческа памет и нейната употреба" С., 2021 г.
Публикувана е в сп. Минало, 2023, кн. 4, 94-96
Vessela Traykova-Yoanina, 2021
The book proposes a new assessment of the issue of the archbishopric of Justiniana Prima, found... more The book proposes a new assessment of the issue of the archbishopric of Justiniana Prima, founded by Justinian I in Eastern Illyricum in the sixth century; and also of the place of this archbishopric in the early history of Christianity in South-East Europe. The aspects of the issue are examined in relation to 1) Justinian’s imperial policy, 2) the specific features of the local churches which Apostle Paul founded in Illyricum, and 3) the rivalry between them and the Churches of Rome and Constantinople for control over the dioceses of Illyricum. Consideration is given to Justinian’s possible motives in founding Justiniana Prima, thе archbishopric’s special character, and the reasons why it had a relatively short lifetime.
The book then studies the presentation of the concept of Justiniana Prima in later centuries, and attempts to answer the questions: ‘Who are the true successors of Justiniana Prima?’ and also: ‘Is it possible that behind the apparent course of events there emerges a deeper spiritual subtext sending a message to future generations?’
Emphasis is placed on certain sources previously unavailable in Bulgarian translation. These shed light on Justinian’s personality, his actions, and his religious policy.
The book also looks at the issue of early Christianity and at its roots in the millennial ‘culture of mysteries’. It also examines the essence of the conflict between early Christianity and the formalizing Churches of Rome and Constantinople with their Judeo-Christian background.
There is an analysis of the reasons for the perversion of Christ’s Teaching, with some examples given of erroneous views that were substituted for the Savior’s own Teachings.
The illustrations provide evidence for the specific features of churches lineally descended from the Apostle Paul and their kinship with the local ‘culture of mysteries’.
An epilogue represents an attempt for a change in paradigm enabling the human individual and the human community to be placed in a larger context of many levels. The necessity of such a change is the outcome of the complexity of the problems raised in the text, which demand deeper levels of cognition.
Весела Трайкова-Йоанина, 2021
На вниманието на читателя се предлага опит за преосмисляне проблема за архиепископията Юстини... more На вниманието на читателя се предлага опит за преосмисляне проблема за архиепископията Юстиниана Прима, учредена от Юстиниан Велики в префектура Източен Илирик през VI век, както и връзката ѝ с ранното християнство на Балканите. Поставените въпроси се разглеждат в контекста на политиката на императора, на спецификата на местните църкви в Илирик, основани от ап. Павел и на съперничеството между църквите в Рим и Константинопол в борбата за овладяване на илирийските диоцези. Изследвани са мотивите, ръководили Юстиниан при учредяването на архиепископията, нейния характер, както и причините за скорошното ѝ разтуряне. Излага се извода за връзката на Българската църква с църквите в ранно-християнския период.
Търсят се проекциите на Юстиниана Прима в идейно отношение през следващите векове, както и отговор на въпроса: „Кои са реалните наследници на Първа Юстиниана?“, а също така и има ли зад събитийната реалност и друг – духовен подтекст и послание към поколенията.
Специално внимание се отделя на някои извори, дадени за пръв път в български превод, отнасящи се до личността и делото на самия Юстиниан и неговата религиозна политика.
Разглежда се и проблемът за ранното християнство и корените му в хилядолетните мистериални местни култове, както и естеството на конфликта между това християнство и официализиращите се църкви в Рим и Константинопол. Търсят се причините за изкривяването на Христовото Слово и подмяната на основни негови положения с неверни тези. Привеждат се някои примери в това отношение и някои умишлено вкарани погрешни тези, силно деформиращи Словото на Спасителя.
Прилага се и илюстративен материал, свидетелстващ за характера на църквите от последованието на ап. Павел и родството им с мистериалната местна култура от миналото.
Накрая в един Послеслов се прави опит за излагане на някои разсъждения на автора по посока на смяна парадигмата на изследване на човека и неговите общества в един по-широк и многопластов контекст. Това се налага поради комплексността на темата. При това тази тема изисква да се докоснем и до едни по-дълбоки нива на познание.
Весела Трайкова-Йоанина, 2019
Вниманието на автора е съсредоточено върху приемствеността между раннохристиянските църкви... more Вниманието на автора е съсредоточено върху приемствеността между раннохристиянските църкви, основани от апостол Павел на Балканите (респективно техния институционализиран вариант – архиепископията Юстиниана Прима) – от една страна и Българската църква от Първото българско царство – от друга. Разглежда се в един по-широк план проблемът за епархията на св. Климент, както и ролята, която му е отредена от княз Борис, а после и от цар Симеон. Както и мястото, което заема светецът в историческата памет. Всичко това – в контекста на борбите между Рим и Константинопол за контрол над епархиите от Илирик, не малка част от които влизат в пределите на Първото българско царство.
Проблемът се изследва като част от големия въпрос за съдбата на църквата на апостол Павел на Балканите, естеството на конфликта между нейните следовници и официализиращите се църкви в Рим и Константинопол. Разглеждат се различията между двете страни, предопределящи този конфликт, а също така какво наследява Българската църква от църквата на апостол Павел. А също и доколко тези обстоятелства предопределят още отначало напрежението, които се заражда между Българското царство и Константинополската патриаршия.
Весела Трайкова-Йоанина, 2018
Тази книга предлага един по-нетрадиционен поглед върху проблема за българо-гръцкия национален сбл... more Тази книга предлага един по-нетрадиционен поглед върху проблема за българо-гръцкия национален сблъсък в Македония.
В първия дял на изследването авторката излага (като резултат на своите проучвания) заключението си, че началото на българо-гръцкия сблъсък е положено още през Първото българско царство, във връзка с особеностите на Българската църква.
Важна съставна част на книгата е аналитичното разглеждане, въз основа на писанията на някои български възрожденци, как паметта за корените на българо-гръцкия национален сблъсък и за началата на Българската църква, проговаря на самите тях и какви виждания изказват те.
Нататък се търси се отговор на въпроса: „Защо именно Македония се оказва най-конфликтният район на Балканите.” Разглеждат се и различията в наследството, с което българи и гърци влизат в епохата на нациите. Както и как тези различия, заедно с някои други обстоятелства, предопределят съответните специфики в гръцкия и българския национализъм.
Втората част на труда е посветена на конкретното развитие на българо-гръцкия национален сблъсък. Изяснява се еволюцията в гръцките виждания по Македонския въпрос, както и по отношение на тактиката и стратегията за налагане на гръцките аспирации в областта.
Изложението е така построено, че самият разказ да проговори на читателя в следната насока: Как и защо от гръцка страна се стига до изкривеното разбиране за естеството на българското национално движение в Македония; Как и защо българите се превръщат в главния враг на гърцизма в областта, считана според Мегали идея, за гръцка; Как и защо се стига до тази ескалация във взаимната омраза между гърци и българи.
Успоредно с това, се проследяват основните конкретни прояви на този сблъсък: по-важните насоки в гръцките действия за спечелване на Македония за Гърция, както и някои аспекти на българския отговор.
Vessela Traykova-Alshadi, 2016
The attention of the author is based on the continuity between the Early Christian churches estab... more The attention of the author is based on the continuity between the Early Christian churches established at the Balkans by Apostle Paul (respectively their institutionalized version – the arch-bishopric Justiniana Prima) – on one side and the Bulgarian church from the First Bulgarian Kingdom – on the other. The problem about the diocese of St Kliment is considered in a larger context. As well as the role assigne to him by the Kings Boris and Simeon. Also it is investigated what place does the Saint occupy in the Historical memory. All that is seen on the background of the struggles between Rome and Constantinople for control over the eparchies the context at Illyricum. One should pay attention that a large part of these eparchies enter in the limits of the First Bulgarian kingdom.
All this is examinated as a part of the large question about the fate of the Apostle Paul’s church at the Balkans, the nature of the conflict between its followers and the gradually becoming official churches of Rome and Constantinople. Considered are the differences between the two sides of this conflict – differences predetermining the latter. Also is investigated what namely the Bulgarian church has inherited from Apostle Paul’s church and to what extend these circumstances do predestine the tension which is been generated between the Bulgarian church and the Constantinople Patriarchy from the very beginning.
Весела Трайкова, 2021
статията е публикувана в електронното издание: Дзяло – година IX, 2021, брой 20 линк към самата... more статията е публикувана в електронното издание: Дзяло – година IX, 2021, брой 20
линк към самата статия:
http://www.abcdar.com/magazine/XX/Dzl_2021_br20_18_Vesela_Traykova-Prof_Veselin_Traykov_kato_uchen_i_chovek.pdf
Тази статия е моят поклон пред паметта на баща ми, който бе един от рядко срещаните хора в днешно време, достоен продължител на делото на своя баща Никола Трайков. Той посвети голяма част от живота си на изследване личността, делото и творчеството на големия българин Георги Стойков Раковски. А също така даде своя голям принос към балканската проблематика, към проблема за българската емиграция в чужбина, както и към въпроса за съдбата на Македония
Весела Трайкова-Йоанина, 2021
В статията, въз основа на писаното от самия Раковски, се разглеждат вижданията на възрожденския д... more В статията, въз основа на писаното от самия Раковски, се разглеждат вижданията на възрожденския деец за култовите корени на Българската църква, за нейните специфики, родствени с раннохристиянските апостолски традиции. А също за характера и съдбата на Охридската архиепископия, както и за причините и естеството на българо-гръцката църковна разпра.
Според големия българин Българската църква е пряко продължение на ранноапостолските църкви, основани от апостол Павел на Балканите. В този контекст Раковски обяснява защо местното тракийско население, наречено от него българо-македонско и славянско, с такава лекота и готовност да приеме Христовото Слово като нещо познато. Възрожденецът подчертава истината за устройството на раннохристиянските църкви, при които не е имало избрани народи, но всички са били равни пред Бога. Така той оборва претенциите на Патриаршията да си присвоява цялата власт на местните църкви и да ги лишава от самостойност. Раковски изяснява демократичните основи, на които се гради раннохристиянската църква, от чиито порядки той черпи вдъхновение за устройството на Българската възрожденска църква. Големият възрожденец също така смята, че не нова църква трябва да се учредява, а просто да се възстановят Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, които според него са неправомерно закрити и присвоени от Цариградската патриаршия.
Раковски отделя много внимание на паразитното фанариотско съсловие, като го иронизира и изобличава. Особено обстойно се спира на начина, по който е закрита Охридската архиепископия и ролята на фанариотския род Ипсиланти в това отношение.
***
Georgi St. Rakovski on the Origins and Ancient Roots of the Bulgarian Church and on the Bulgarian-Greek Ecclesiastical Strife
Summary:
The article, based on the writings of Rakovski himself, examines the views of the Bulgarian National Revival activist on the cult roots of the Bulgarian Church, on its specifics kindred to the early Christian apostolic traditions. And also on the character and destiny of the Ohrid Archbishopric, as well as on the causes and nature of the Bulgarian-Greek ecclesiastical strife.
According to the great Bulgarian, the Bulgarian Church was a direct successor of the early apostolic churches founded by the Apostle Paul in the Balkans. Rakovski refuted the claims of the Patriarchate to usurp the entire power of the local churches and deprive them of their independence using as its basis the democratic foundations on which the early Christian Church had been built. He denounced both Rome and the Patriarchate of Constantinople for grossly distorting the Word and the true traditions of the early Christian churches. The Bulgarian National Revival figure also believed that no new church should be established, but simply the unlawfully closed Tarnovo Patriarchate and Ohrid Archbishopric should be restored. Rakovski devoted a great deal of attention to the parasitic Phanariot class, deriding it and exposing its true face. He elaborated particularly on the way in which the Ohrid Archbishopric had been closed and on the role of the Phanariot Ypsilanti family in this respect.
Весела Трайкова, 2012
Този текст е моят поклон пред паметта на баща ми, проф. Веселин Трайков и е публикуван в: Балкани... more Този текст е моят поклон пред паметта на баща ми, проф. Веселин Трайков и е публикуван в: Балкани. 2012, кн. 1, 142 - 148.
Весела Трайкова, 2019
Тази статия е публикувана В: Известия на историческия музей Кюстендил, том XX. Томът съдържа докл... more Тази статия е публикувана В: Известия на историческия музей Кюстендил, том XX. Томът съдържа докладите от VII Международен симпозиум „Пауталия – Велбъжд – Кюстендил и прилежащите им територии през вековете”, проведен на 4 – 6 октомври 2017 г. в Кюстендил. В. Търново. Издат. „Фабер“, 2019, 251 – 263.
Весела Трайкова, 2018
Тази статия е публикувана В: Известия на РИМ Благоевград. ТОМ VI. Сборник с доклади от научната к... more Тази статия е публикувана В: Известия на РИМ Благоевград. ТОМ VI. Сборник с доклади от научната конференция „Югозападна България – нови изследвания и проучвания. Благоевград, Издат. „Еврай“, 2018, 57 – 65.
Весела Трайкова, 2013
Статията е публикувана В: Шишманови дни 2012. Българска академия на науките & Институт за етнолог... more Статията е публикувана В: Шишманови дни 2012. Българска академия на науките & Институт за етнология и фолклористика с етнографски музей. С., 2013, 259 – 271.
Весела Трайкова, 2014
Статията е публикувана В: Трети международен конгрес по българистика. 23 – 26 май 2013 г. Секция ... more Статията е публикувана В: Трети международен конгрес по българистика. 23 – 26 май 2013 г. Секция „Общество и култура“. Подсекция „Сравнителна етнология“ С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ 2014. (томът излезе през 2016 г.), 9 – 26.
Весела Трайкова, 2014
Статията е публикувана В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национа... more Статията е публикувана В: 110 години от Илинденско-Преображенското въстание и българската национална идея от Сан Стефано до Букурещ (1878-1913). Сборник доклади от международна научна конференция. София- Благоевград, 3 – 4 окт. 2013 г. С., 2014, с. 213 – 223.
Весела Трайкова, 2013
Статията е публикувана в Македонски преглед. 2013, кн. 1, 78 - 88.
Весела Трайкова, 2010
Публикувано в: И. пр. 2010 г., № 5-6, в рубрика дискусии, 151 – 162.
Весела Трайкова, 2010
Тази статия е публикувана В: Сборник с доклади от Международната научна конференция, проведена в ... more Тази статия е публикувана В: Сборник с доклади от Международната научна конференция, проведена в София на 19 – 20 септември, 2008 г . „Независимостта на България 1908 г. – поглед от ХХІ век”, С., 2010, 221 – 233.
Весела Трайкова, 2009
Тази статия е публикувана В: В търсене на националния идеал. 1878 – 1913. Доклади и съобщения от ... more Тази статия е публикувана В: В търсене на националния идеал. 1878 – 1913. Доклади и съобщения от Международна научна конференция. (Благоевград, 2 – 3 октомври 2008). Благоевград, 2009, 272 – 277.
Весела Трайкова, 2011
Тази статия е публикувана във Военноисторически сборник, 2011, кн. 4, 45 – 62.
Весела Трайкова, 2008
Тази студия е публикувана на руски език в BHR, 2008, кн.1-2, 117 – 150, под заглавието: Вовлечен... more Тази студия е публикувана на руски език в BHR, 2008, кн.1-2, 117 – 150, под заглавието: Вовлечение масс в андартскую деятельность в Западной Македонии. Организацационные изменения в структуре движения (1905 г.).
Весела Трайкова, 2001
Тази статия е публикувана в Македонски преглед. 2001, кн. 3, 75 - 89.
Весела Трайкова, 2002
Тази студия е публикувана в Исторически преглед, 2002, кн. 3-4, 136 - 160
Весела Трайкова, 2001
Тази статия е публикувана в Македонски преглед, 2001, кн. 1, 45 - 60.
Весела Трайкова, 2003
Това е българският оригинал на студията, публикувана на английски под заглавие: "Contribution to... more Това е българският оригинал на студията, публикувана на английски под заглавие: "Contribution to the History of Bulgarian-Greek Relations in Macedonia (1902-1904)" в Bulgarian Historical Ρeview, 2003, №1-2, 136 – 160
Весела Трайкова, 2006
Тази студия е публикувана в Известия на Държавните архиви, кн. 92, 2006, 186 - 243. Тя съдържа у... more Тази студия е публикувана в Известия на Държавните архиви, кн. 92, 2006, 186 - 243.
Тя съдържа уводна статия и публикувани документи от архива на БТА, придружени с научен апарат и коментари на авторката - Весела Трайкова
Весела Трайкова, 2005
Статията е публикувана В: 100 години от Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./. Сборник до... more Статията е публикувана В: 100 години от Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./. Сборник доклади от международната научна конференция, София, 26-27 септември 2003 г. София., 2005, 445-456.