Miroslav Markov | New Bulgarian University (original) (raw)

Papers by Miroslav Markov

ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КЮСТЕНДИЛ/ REPORTS OF THE KYUSTENDIL HISTORICAL MUSEUM, 2019

Характерното за този тип пръстен е, че основната украса е изразена в спирали. От една страна, тя ... more Характерното за този тип пръстен е, че основната украса е изразена в спирали. От една страна, тя е украса, но и резултат на самата технологична изработка, изграждайки пръстена като цяло. Това е непознат до момента тип, който не е включен в никаква класификация в българската научна литература.

НАУКА /NAUKA (SCIENCE), 2012

..Тя включва две фибули, спирални намотки от наниз, три правоъгълни апликации и тока за колан – в... more ..Тя включва две фибули, спирални намотки от наниз, три правоъгълни апликации и тока за колан – всичките изработени от бронз, а също така и пет кехлибарени мъниста с различна форма и размери и един глинен прешлен.

НАУКА/ NAUKA (SCIENCE) , 2012

Употребата на гривни, носени на глезена, както в Мизия и по Долнодунавския лимес, където романиза... more Употребата на гривни, носени на глезена, както в Мизия и по Долнодунавския лимес, където романизацията в периода II-III в. достига своя апогей, така и във вътрешната провинция Тракия, е едно сравнително рядко явление. Разбира се тези предмети на лукса не са били достъпни за всекиго.

НАУКА/ NAUKA (SCIENCE), 2011

Наличието на толкова богати гробове в четири могили, отстоящи на разстояние около 15-20 км една о... more Наличието на толкова богати гробове в четири могили, отстоящи на разстояние около 15-20 км една от друга, ни дава сериозно основание да предположим някаква степен на икономическа независимост на тракийско аристократическо или търговско ядро през II в. в района на днешната Сливенска област от централната власт.

НАУКА / NAUKA (SCIENCE), 2010

Най-интересното в случая е, че естетическите норми на елинистичекото изкуство са валидни за Траки... more Най-интересното в случая е, че естетическите норми на елинистичекото изкуство са валидни за Тракия през римския период, след като са приспособени към местните форми и нужди.Те са свидетелства за вкуса и стандарта на живот на населението и за контактите с политическите и икономическите сили в региона.

ПО ПЪТЯ НА МИНАЛОТО, СБОРНИК НАУЧНИ СТАТИИ ПО ПОВОД 65-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КИТОВ/ ON THE WAY OF THE PAST, A COLLECTION OF SCIENTIFIC ARTICLES ON THE OCCASION OF THE 65TH ANNIVERSARY OF GEORGI KITOV/ ISBN 978-954-9873-49-8, 2008

Римското ювелирство заема съществена част от цялостната култура и изкуство на античността и по-сп... more Римското ювелирство заема съществена част от цялостната култура и изкуство на античността и по-специално от художествените занаяти.
Ювелирните изделия са ярък израз на духовната и материалната култура. Те подчертават религиозните и естетическите потребности на притежателя си, явяват се знак на определен обществен статус, родство или даден култ.

STUDIA ACADEMICA ŠUMENENSIA 4, 2017, /ISSN 2367-5446, 2017

The mosaic pavement in villa No 1 in Kalimanitsa belongs to the West- Balkan type of composition ... more The mosaic pavement in villa No 1 in Kalimanitsa belongs to the West-
Balkan type of composition with geometric character. It is well dated with a coin, found in the mortar, in the years immediately after or synchronous to 319-320. At that time additional rooms and walls were constructed in the villa. Very interesting are the data on the mosaic technique and the specialization in the craft of mosaic. In the horreum near the villa a lead sheet was found, probably used for samples of different motives and elements of the mosaic. The nonused tesserae found in another room of the horreum show that the assistant of the mosaicist was occupied in cutting the stone and preparing the material for the mosaic, while the master was busy with its designing and making. The analysis of the mortar evidence the usage of blood
for better quality of the mosaic foundation. The marble of Berkovitsa in several colours is used predominantly.
The composition is typical for the West Balkan areas, influenced by Northern Italy.
It has no figural or ornamental decoration, but there is a balance between the orthogonal and curvy elements-fillings. The places of the entrances, real or provisory, are marked at the borders.

МАТЕРИАЛНОТО И НЕМАТЕРИАЛНОТО НАСЛЕДСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО - ЕМО ЕТЪР/TANGIBLE AND INTANGIBLE HERITAGE IN CIVIL ENGINEERING – EMO ETAR/ISBN: 978-619-00-1045-6, 2019

Основна цел при разработването на проeкта е консервация, реставрация, експониране и социализация ... more Основна цел при разработването на проeкта е консервация, реставрация, експониране и социализация на тези елементи, както и по-отчетливото представяне на плановата структура и познавателните стойности на обекта като цяло.
Тя съответства на изискванията от Оперативните програми за регионално развитие, тъй като е насочена към създаването на комплексен туристически продукт с основна атракция Антична крепост Монтана и повишаване на интереса към богатото културно-историческо наследство в Северозападна България.
Територията на археологическия обект в тази част е ограничена от крепостните му стени. Единственият автентичен, исторически достъп до вътрешността на крепостта е откъм югоизток, през портите на двете крепостни стени, градени през различни периоди (обр. 4). Разкритите зидове около тях и част от крепостните стени са били предмет на консервационни и реставрационни намеси, през 80-те години на 20-ти век, но не са били завършени.
И в тази част на крепостта поради липсата на запазени декоративни детайли не може да се говори за определен архитектурен стил, който да е характерен. За градежите са използвани камъни от местни кариери. Плановите и обемните решения са обосновани от конфигурацията на терена и са подчинени на функционалните изисквания на обекта.
В рамките на проекта бе извършена консервация на оригинала чрез прилагане на адекватна методология и материали, подбрани въз основа на анализа на резултатите от огледа на запазените автентични участъци от зидовете.

НУМИЗМАТИКА, СФРАГИСТИКА И ЕПИГРАФИКА – НСЕ 12 (2016)/NUMISMATICS, SPHRAGISTICS AND EPIGRAPHY – NSE 12 (2016), 2016

Вече се смята, че античното селище на мястото на днешната Mонтана, което е носело същото име, е в... more Вече се смята, че античното селище на мястото на днешната Mонтана, което е носело същото име, е възникнало успоредно с установяването на това място на военен лагер на една римска кохорта, вероятно с име cohors I Montanorum още около средата на І век сл.Хр. (Велков 1987, 10; Велков 1992, 396). Селището обаче не се споменава в литературните източници, но за сметка на това от него и от територията му вече са познати около 150 епиграфски паметници повечето на латински език, благодарение на които е изградена представата ни за неговата история. Смята се, че първоначално селището е било към провинция тракия, но едва след реформите на император Хадриан (117-138) в 136 г. е било включено в границите на провинция Долна мизия, когато границата с провинция тракия е била преместена по билото на Стара планина (кабакчиева 2013, 40 с лит.). Отбелязано е, че въпреки че древната история на монтана се проучва повече от сто години, находките от самия античен град са спорадични, като все още не са намерени останките от укрепителната система на древ-ния град, който е бил със статут на муниципиум, като се предпо-лага, че вероятно са под съвременния град, а за неговата история съдим главно от сведенията от надписите (кабакчиева 2013, 36). В това отношение всеки новонамерен надпис добавя нови щрихи към познанията ни за този селищен център, разположен в западната част на Дунавската равнина в граничната област между двете про-винции-горна и Долна мизия. Ще бъде представен един новонамерен, доста важен за истори-ята на античната Mонтана, надгробен епиграфски паметник, като първо ще бъдат представени обстоятелствата и мястото му на на-миране, а след това и текстът на самия надпис. през 70-те години на миналия век в района на антична монтана са проучени три големи антични вили под ръководството на архео-лога георги александров. От откритите структури и находки става

НУМИЗМАТИКА, СФРАГИСТИКА И ЕПИГРАФИКА – НСЕ 12 (2016)/NUMISMATICS, SPHRAGISTICS AND EPIGRAPHY – NSE 12 (2016), 2016

През последните две десетилетия има засилен интерес към контролните тежести-еталони, свързани с т... more През последните две десетилетия има засилен интерес към контролните тежести-еталони, свързани с теглата на златните монети и с контрола на мерките за тежест (Владимирова-аладжова 2007, 343-350). Tежести са откривани в почти всички по-големи селища в периода V-VІІ в. (Динчев 2006; Владимирова-Aладжова 2007, 343, табл.1; Юрукова 2010, 99-108). Важно значение за идентификацията и отнасянето им към съответен исторически период имат фактори като археологическата среда, в която са открити, начинът им на изработка, групирането им в комплекти, датировката на нумизматичните комплекси и основно промяната в монетната система, която обслужват. Обект на настоящото проучване са контролни мерки за тежести-случайни находки, постъпили в регионален исторически музей (РИМ)-Монтана. В голямата си част произхождат от района на Югозападна България. Само една от тях е намерена в района на с. Бели мел, Монтанско. Тежести от Югозападна България са публикувани от районите на Кюстендил, Кюстендилско (с Мърводол), Дупнишко (Сапарева баня, с. Бистрица), Пернишко (Перник, Трънско) и Никополис ад Нестум. 1 От същия район е публикуван и комплект за тежести, съдържащ екзагии с тегла за 1, 2 и 3 унции, открит по време на археологически разкопки (Владимирова-Аладжова 2007, 344) 2. От района на Северозападна България са публикувани тежести от Кастра Мартис (Димитров 2005, 221-239) и от

ВАСИЛКА ГЕРАСИМОВА-ТОМОВА IN MEMORIAM (2012)/VASILKA GERASIMOVA-TOMOVA, IN MEMORIAM (2012), 2012

Предмет на настоящата работа е представянето на особен тип обеци, разпространени в сравнително ма... more Предмет на настоящата работа е представянето на особен тип обеци, разпространени в сравнително малък ареал в Тракия, с изключение на един чифт на север от Стара планина (Kitow, Pawlow 1987, 42, fig. 54). Всичките са открити при археологически разкопки в могилни погребения, а единствен сребърен екземпляр-в селище (Буюклиев 1986, 39). Тези образци са намерени през последните години с едно изключение, поради което не са представени в най-изчерпателната до момента монография за ювелирното изкуство в Мизия и Тракия през римската епоха (Ruseva-Slokoska 1991, 11 etc.). Най-ранни екземпляри извън Тракия се откриват в Южна Италия и Хераклея (Deppert-Lippitz 1985, 58) и се датират в първата половина на I в. пр. Хр. Този тип продължава да съществува и през късната античност, като се раз-простира и на изток. През 2008 г. ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов (Китов 2007, 44 сл.; Китов 2008, 49 сл.; Китов 2009, 232 сл.) и Диана Димитрова продължи проучването на могилни некрополи в Сливенско. В землището на с. Старо село бяха проучени четири могили. Янкова могила (Китов, Димитрова, Сираков 2009, 288) е насипана на около 3 км западно от селото върху сравнително равен терен в подножието на южните склонове на Средна гора. В югоизточния й сектор е било извършено погребение чрез трупоизгаряне извън могилния насип. Недогорелите човешки кости и гробните дарове са събрани в урна (обр. 1) (Димитрова 2009, 39 сл.). Сред накитите (Марков 2010, 37 сл.) се отличават чифт златни обеци (обр. 2) (инв. №№ Сл 3622А, Сл 3623А-РИМ-Сливен). Основното им тяло има капковидна форма. Долната половина е удебелена, а сечението на телта е с форма на многостен, който е богато украсен с гранулация без видима подредба на топчетата. На отделни места те са разположени приблизително шахматно по стените. В горната половина телта е с овално сечение и плавно изтънява към краищата.

ПРОБЛЕМИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА, КАЗАНЛЪК 2016/ PROBLEMS AND RESEARCHES OF THE THRACIAN CULTURE, KAZANLAK 2016/ ISSN: 1312-8256, 2016

Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са но... more Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са носени през всички епохи. Известни
са под гръцкото си наименование μόννος или под латинското си monile –
украшение, което се носи на врата. Среща се и друга гръцка разновид-
ност õρμος, т. е. по-дълги огърлици, които висят върху гърдите (Planche
1872, 196).
Регионалните музеи във Видин и Монтана съхраняват общо 8 броя
златни огърлици и верижки. Шест от тях се намират във фонда на музея
във Видин и две в Монтана. Те произхождат от гробни комплекси, сигур-
но датирани през II–III век.
Целта на настоящата статия е да представи с подробен каталог, пара-
лели и илюстрации известните до момента златни огърлици и верижки
от района на Северозападна България.
Огърлиците от Северозападна България са характерни екземпляри
за периода, открити в тракийските земи северно от Хемус, в провинциите Горна и Долна Мизия (обр. 1). Аналогии намират и в други римски
провинции, както на Балканите, така и от Сирия и Египет. Източните
традиции във формите и моделите преобладават при огърлиците, датиращи се в римския период. Още Б. Филов при обнародването на едно от
най-големите накитни съкровища, обръща внимание на голямата зависимост на златарската промишленост в Северна България от сирийските
изделия (Филов 1914, 5). Аналогии по отношение на типовете откриваме в
накитите от Тортоза (Сирия) (Димитрова-Милчева 1980, 23). Присъщата
на сирийското изкуство склонност към декоративност е намерила благо-
приятна почва в нашите земи.
Разпределянето им по типове и варианти в научната литература е
в съответствие с основните елементи на огърлиците, а именно взаимно
свързващите части, наличието на една или друга допълнителна декорация.

ИЗВЕСТИЯ НА ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ КЮСТЕНДИЛ/ REPORTS OF THE KYUSTENDIL HISTORICAL MUSEUM, 2019

Характерното за този тип пръстен е, че основната украса е изразена в спирали. От една страна, тя ... more Характерното за този тип пръстен е, че основната украса е изразена в спирали. От една страна, тя е украса, но и резултат на самата технологична изработка, изграждайки пръстена като цяло. Това е непознат до момента тип, който не е включен в никаква класификация в българската научна литература.

НАУКА /NAUKA (SCIENCE), 2012

..Тя включва две фибули, спирални намотки от наниз, три правоъгълни апликации и тока за колан – в... more ..Тя включва две фибули, спирални намотки от наниз, три правоъгълни апликации и тока за колан – всичките изработени от бронз, а също така и пет кехлибарени мъниста с различна форма и размери и един глинен прешлен.

НАУКА/ NAUKA (SCIENCE) , 2012

Употребата на гривни, носени на глезена, както в Мизия и по Долнодунавския лимес, където романиза... more Употребата на гривни, носени на глезена, както в Мизия и по Долнодунавския лимес, където романизацията в периода II-III в. достига своя апогей, така и във вътрешната провинция Тракия, е едно сравнително рядко явление. Разбира се тези предмети на лукса не са били достъпни за всекиго.

НАУКА/ NAUKA (SCIENCE), 2011

Наличието на толкова богати гробове в четири могили, отстоящи на разстояние около 15-20 км една о... more Наличието на толкова богати гробове в четири могили, отстоящи на разстояние около 15-20 км една от друга, ни дава сериозно основание да предположим някаква степен на икономическа независимост на тракийско аристократическо или търговско ядро през II в. в района на днешната Сливенска област от централната власт.

НАУКА / NAUKA (SCIENCE), 2010

Най-интересното в случая е, че естетическите норми на елинистичекото изкуство са валидни за Траки... more Най-интересното в случая е, че естетическите норми на елинистичекото изкуство са валидни за Тракия през римския период, след като са приспособени към местните форми и нужди.Те са свидетелства за вкуса и стандарта на живот на населението и за контактите с политическите и икономическите сили в региона.

ПО ПЪТЯ НА МИНАЛОТО, СБОРНИК НАУЧНИ СТАТИИ ПО ПОВОД 65-ГОДИШНИНАТА НА ГЕОРГИ КИТОВ/ ON THE WAY OF THE PAST, A COLLECTION OF SCIENTIFIC ARTICLES ON THE OCCASION OF THE 65TH ANNIVERSARY OF GEORGI KITOV/ ISBN 978-954-9873-49-8, 2008

Римското ювелирство заема съществена част от цялостната култура и изкуство на античността и по-сп... more Римското ювелирство заема съществена част от цялостната култура и изкуство на античността и по-специално от художествените занаяти.
Ювелирните изделия са ярък израз на духовната и материалната култура. Те подчертават религиозните и естетическите потребности на притежателя си, явяват се знак на определен обществен статус, родство или даден култ.

STUDIA ACADEMICA ŠUMENENSIA 4, 2017, /ISSN 2367-5446, 2017

The mosaic pavement in villa No 1 in Kalimanitsa belongs to the West- Balkan type of composition ... more The mosaic pavement in villa No 1 in Kalimanitsa belongs to the West-
Balkan type of composition with geometric character. It is well dated with a coin, found in the mortar, in the years immediately after or synchronous to 319-320. At that time additional rooms and walls were constructed in the villa. Very interesting are the data on the mosaic technique and the specialization in the craft of mosaic. In the horreum near the villa a lead sheet was found, probably used for samples of different motives and elements of the mosaic. The nonused tesserae found in another room of the horreum show that the assistant of the mosaicist was occupied in cutting the stone and preparing the material for the mosaic, while the master was busy with its designing and making. The analysis of the mortar evidence the usage of blood
for better quality of the mosaic foundation. The marble of Berkovitsa in several colours is used predominantly.
The composition is typical for the West Balkan areas, influenced by Northern Italy.
It has no figural or ornamental decoration, but there is a balance between the orthogonal and curvy elements-fillings. The places of the entrances, real or provisory, are marked at the borders.

МАТЕРИАЛНОТО И НЕМАТЕРИАЛНОТО НАСЛЕДСТВО В СТРОИТЕЛСТВОТО - ЕМО ЕТЪР/TANGIBLE AND INTANGIBLE HERITAGE IN CIVIL ENGINEERING – EMO ETAR/ISBN: 978-619-00-1045-6, 2019

Основна цел при разработването на проeкта е консервация, реставрация, експониране и социализация ... more Основна цел при разработването на проeкта е консервация, реставрация, експониране и социализация на тези елементи, както и по-отчетливото представяне на плановата структура и познавателните стойности на обекта като цяло.
Тя съответства на изискванията от Оперативните програми за регионално развитие, тъй като е насочена към създаването на комплексен туристически продукт с основна атракция Антична крепост Монтана и повишаване на интереса към богатото културно-историческо наследство в Северозападна България.
Територията на археологическия обект в тази част е ограничена от крепостните му стени. Единственият автентичен, исторически достъп до вътрешността на крепостта е откъм югоизток, през портите на двете крепостни стени, градени през различни периоди (обр. 4). Разкритите зидове около тях и част от крепостните стени са били предмет на консервационни и реставрационни намеси, през 80-те години на 20-ти век, но не са били завършени.
И в тази част на крепостта поради липсата на запазени декоративни детайли не може да се говори за определен архитектурен стил, който да е характерен. За градежите са използвани камъни от местни кариери. Плановите и обемните решения са обосновани от конфигурацията на терена и са подчинени на функционалните изисквания на обекта.
В рамките на проекта бе извършена консервация на оригинала чрез прилагане на адекватна методология и материали, подбрани въз основа на анализа на резултатите от огледа на запазените автентични участъци от зидовете.

НУМИЗМАТИКА, СФРАГИСТИКА И ЕПИГРАФИКА – НСЕ 12 (2016)/NUMISMATICS, SPHRAGISTICS AND EPIGRAPHY – NSE 12 (2016), 2016

Вече се смята, че античното селище на мястото на днешната Mонтана, което е носело същото име, е в... more Вече се смята, че античното селище на мястото на днешната Mонтана, което е носело същото име, е възникнало успоредно с установяването на това място на военен лагер на една римска кохорта, вероятно с име cohors I Montanorum още около средата на І век сл.Хр. (Велков 1987, 10; Велков 1992, 396). Селището обаче не се споменава в литературните източници, но за сметка на това от него и от територията му вече са познати около 150 епиграфски паметници повечето на латински език, благодарение на които е изградена представата ни за неговата история. Смята се, че първоначално селището е било към провинция тракия, но едва след реформите на император Хадриан (117-138) в 136 г. е било включено в границите на провинция Долна мизия, когато границата с провинция тракия е била преместена по билото на Стара планина (кабакчиева 2013, 40 с лит.). Отбелязано е, че въпреки че древната история на монтана се проучва повече от сто години, находките от самия античен град са спорадични, като все още не са намерени останките от укрепителната система на древ-ния град, който е бил със статут на муниципиум, като се предпо-лага, че вероятно са под съвременния град, а за неговата история съдим главно от сведенията от надписите (кабакчиева 2013, 36). В това отношение всеки новонамерен надпис добавя нови щрихи към познанията ни за този селищен център, разположен в западната част на Дунавската равнина в граничната област между двете про-винции-горна и Долна мизия. Ще бъде представен един новонамерен, доста важен за истори-ята на античната Mонтана, надгробен епиграфски паметник, като първо ще бъдат представени обстоятелствата и мястото му на на-миране, а след това и текстът на самия надпис. през 70-те години на миналия век в района на антична монтана са проучени три големи антични вили под ръководството на архео-лога георги александров. От откритите структури и находки става

НУМИЗМАТИКА, СФРАГИСТИКА И ЕПИГРАФИКА – НСЕ 12 (2016)/NUMISMATICS, SPHRAGISTICS AND EPIGRAPHY – NSE 12 (2016), 2016

През последните две десетилетия има засилен интерес към контролните тежести-еталони, свързани с т... more През последните две десетилетия има засилен интерес към контролните тежести-еталони, свързани с теглата на златните монети и с контрола на мерките за тежест (Владимирова-аладжова 2007, 343-350). Tежести са откривани в почти всички по-големи селища в периода V-VІІ в. (Динчев 2006; Владимирова-Aладжова 2007, 343, табл.1; Юрукова 2010, 99-108). Важно значение за идентификацията и отнасянето им към съответен исторически период имат фактори като археологическата среда, в която са открити, начинът им на изработка, групирането им в комплекти, датировката на нумизматичните комплекси и основно промяната в монетната система, която обслужват. Обект на настоящото проучване са контролни мерки за тежести-случайни находки, постъпили в регионален исторически музей (РИМ)-Монтана. В голямата си част произхождат от района на Югозападна България. Само една от тях е намерена в района на с. Бели мел, Монтанско. Тежести от Югозападна България са публикувани от районите на Кюстендил, Кюстендилско (с Мърводол), Дупнишко (Сапарева баня, с. Бистрица), Пернишко (Перник, Трънско) и Никополис ад Нестум. 1 От същия район е публикуван и комплект за тежести, съдържащ екзагии с тегла за 1, 2 и 3 унции, открит по време на археологически разкопки (Владимирова-Аладжова 2007, 344) 2. От района на Северозападна България са публикувани тежести от Кастра Мартис (Димитров 2005, 221-239) и от

ВАСИЛКА ГЕРАСИМОВА-ТОМОВА IN MEMORIAM (2012)/VASILKA GERASIMOVA-TOMOVA, IN MEMORIAM (2012), 2012

Предмет на настоящата работа е представянето на особен тип обеци, разпространени в сравнително ма... more Предмет на настоящата работа е представянето на особен тип обеци, разпространени в сравнително малък ареал в Тракия, с изключение на един чифт на север от Стара планина (Kitow, Pawlow 1987, 42, fig. 54). Всичките са открити при археологически разкопки в могилни погребения, а единствен сребърен екземпляр-в селище (Буюклиев 1986, 39). Тези образци са намерени през последните години с едно изключение, поради което не са представени в най-изчерпателната до момента монография за ювелирното изкуство в Мизия и Тракия през римската епоха (Ruseva-Slokoska 1991, 11 etc.). Най-ранни екземпляри извън Тракия се откриват в Южна Италия и Хераклея (Deppert-Lippitz 1985, 58) и се датират в първата половина на I в. пр. Хр. Този тип продължава да съществува и през късната античност, като се раз-простира и на изток. През 2008 г. ТЕМП под ръководството на д-р Георги Китов (Китов 2007, 44 сл.; Китов 2008, 49 сл.; Китов 2009, 232 сл.) и Диана Димитрова продължи проучването на могилни некрополи в Сливенско. В землището на с. Старо село бяха проучени четири могили. Янкова могила (Китов, Димитрова, Сираков 2009, 288) е насипана на около 3 км западно от селото върху сравнително равен терен в подножието на южните склонове на Средна гора. В югоизточния й сектор е било извършено погребение чрез трупоизгаряне извън могилния насип. Недогорелите човешки кости и гробните дарове са събрани в урна (обр. 1) (Димитрова 2009, 39 сл.). Сред накитите (Марков 2010, 37 сл.) се отличават чифт златни обеци (обр. 2) (инв. №№ Сл 3622А, Сл 3623А-РИМ-Сливен). Основното им тяло има капковидна форма. Долната половина е удебелена, а сечението на телта е с форма на многостен, който е богато украсен с гранулация без видима подредба на топчетата. На отделни места те са разположени приблизително шахматно по стените. В горната половина телта е с овално сечение и плавно изтънява към краищата.

ПРОБЛЕМИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА, КАЗАНЛЪК 2016/ PROBLEMS AND RESEARCHES OF THE THRACIAN CULTURE, KAZANLAK 2016/ ISSN: 1312-8256, 2016

Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са но... more Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са носени през всички епохи. Известни
са под гръцкото си наименование μόννος или под латинското си monile –
украшение, което се носи на врата. Среща се и друга гръцка разновид-
ност õρμος, т. е. по-дълги огърлици, които висят върху гърдите (Planche
1872, 196).
Регионалните музеи във Видин и Монтана съхраняват общо 8 броя
златни огърлици и верижки. Шест от тях се намират във фонда на музея
във Видин и две в Монтана. Те произхождат от гробни комплекси, сигур-
но датирани през II–III век.
Целта на настоящата статия е да представи с подробен каталог, пара-
лели и илюстрации известните до момента златни огърлици и верижки
от района на Северозападна България.
Огърлиците от Северозападна България са характерни екземпляри
за периода, открити в тракийските земи северно от Хемус, в провинциите Горна и Долна Мизия (обр. 1). Аналогии намират и в други римски
провинции, както на Балканите, така и от Сирия и Египет. Източните
традиции във формите и моделите преобладават при огърлиците, датиращи се в римския период. Още Б. Филов при обнародването на едно от
най-големите накитни съкровища, обръща внимание на голямата зависимост на златарската промишленост в Северна България от сирийските
изделия (Филов 1914, 5). Аналогии по отношение на типовете откриваме в
накитите от Тортоза (Сирия) (Димитрова-Милчева 1980, 23). Присъщата
на сирийското изкуство склонност към декоративност е намерила благо-
приятна почва в нашите земи.
Разпределянето им по типове и варианти в научната литература е
в съответствие с основните елементи на огърлиците, а именно взаимно
свързващите части, наличието на една или друга допълнителна декорация.