Alexandrina Ts. | Shumen University (original) (raw)
Papers by Alexandrina Ts.
Pavúk, P., Klontza-Jaklová, V., Harding, A. (eds.) ΕΥΔΑΙΜΩΝ. Studies in honour of Jan Bouzek. Opera Facultatis philosophicae Universitatis Carolinae Pragensis vol. XVIII, pp. 439-455., 2018
This article brings new data to the subject of “appliqué” wares from inland Thrace by discussing ... more This article brings new data to the subject of “appliqué” wares from inland Thrace by discussing a fragment of a large vessel (now in the Archaeological Museum in Sandanski, inv. no.1666, but reportedly originating from the region near the village of Banya, Karlovo district, in south central Bulgaria), best identified as a crater, with an appliquéd Dionysiac scene. Observations are made on its fabric, morphology, function and iconography. These craters, of which there are 49 examples in Romania (e.g. Romula, Apulum, Porolissum, Potaissa, Soporu de Câmpie, Durostorum, Tomis) and only a few in Bulgaria (Philippopolis, Pavlikeni, Butovo, Hotnitsa, Pernik, Dolna Banya, Dolna Kremena), Serbia (Kosmaj [Singidunum]) and Greece (Philippi, Rhamnous, Isthmia, Corinth), are often related to the cult of Dionysus because his iconography in association with them is ubiquitous. Based on the Dionysiac imagery the function of these vessels is frequently defined as cult, emerging as votive dedications, burial gifts or even urns, as attested by examples dating to the 2nd and 3rd c. A.D. Although the use of craters as receptacles of cremated human remains is uncommon, the personal name of certain Bithus, son of Teres, scratched with a sharp instrument on the rim of the vessel, testifies to such a practice. Thus the publication of this unusual example, which is presented here for the first time, refines our understanding of the life and afterlife of these enigmatic vessels.
A CLAY CALYX–CUP WITH AN APPLIQUÉ IMAGE OF DIONYSUS FROM HERACLEA SINTICA , 2019
This article provides new information about the territorial distribution of the calyx-cups from t... more This article provides new information about the territorial distribution of the calyx-cups from the Middle Strymon valley and inland Thrace by discussing an unpublished fragment of a calyx-cup with an emblema of Dionysus’ head (inv. # 125, figs. 1 – 2) from the area of Heraclea Sintica near the village of Rupite, municipality of Petrich. The fragment, now stored in collection of Museum of History in Petrich, was collected by school children from the club „Young Historian“ during informal walks in the area of Kozhuh Mount, before the first excavations on the site by Prof. A. Milchev in 1958. Based on examples from secure stratified contexts from sites in inland Thrace (Sboryanovo, Pistiros) and Macedonia (Amphipolis, Vergina) the grey clay calyx-cup from Heraclea Sintica can be dated to the last quarter of the fourth century BC.
ΕΥΔΑΙΜΩΝ STUDIES IN HONOUR OF JAN BOUZEK, 2018
SHUMEN UNIVERSITY FACULTY OF HUMANITIES DEPARTMENT OF HISTORY AND ARCHAEOLOGY STUDIA ACADEMICA ŠUMENENSIA, 2016
Написването на тази статия е продиктувано от публикуването на 120 фрагмента, идентифицирани като ... more Написването на тази статия е продиктувано от публикуването на 120 фрагмента, идентифицирани като римска чернолакова керамика, произхождащи от археологическите проучвания на Хераклея Синтика през 2007-2013 г. С цел да се увеличи полезността и да се подчертае значимостта на статията на С. Александрова преразглеждаме някои от принципите залегнали при създаването на типологията на керамиката, както и разширяваме сравнителната база, от която нейната статия е необяснимо лишена въпреки наличието на редица типологии в специализираната литература. Поставените цели са изпълнени посредством повторна идентификация на 29 диагностични фрагменти (Кат. №№1-29; Tабла I-IV), подлежащи на компаративен анализ със съществуващи типологии на керамика, като за основа са използвани публикуваната графична и фотодокументация на всеки отделен фрагмент. Съзнателно се акцентира изключително върху фрагменти, които притежават и двата типа документация с цел постигането на по-прецизна идентификация. Разграничени са две хронологически групи, отнесени към ранноелинистическата и късноантичната епохи. С оглед липсата на информация относно абсолютната хронология и стратиграфския контекст на керамиката приоритет е отдаден на паралели от Хераклея Синтика, публикувани в резултат на проучванията на проф. А. Милчев и М. Домарадски, от непосредствения хинтерланд в лицето на Партикополис, както и от обекти по долината на р. Вардар – Стоби, Скупи, Исар-Марвинци и Хераклея Линкестис. Идентифицираните керамични форми са представени в каталога и подробно дискутирани в изложението. Обръщайки внимание върху керамичната продукция от Хераклея Синтика, се надяваме, че създаваме една стабилна основа в опитите да се очертаят нейното икономическо развитие и историческа трансформация от македонска колония в римски град.
НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЕРГАМСКАТА АПЛИКИРАНА КЕРАМИКА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА Емил Нанков, Александ... more НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЕРГАМСКАТА АПЛИКИРАНА КЕРАМИКА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА
Емил Нанков, Александрина Цонева (резюме)
Тази статия е принос към изучаването на керамичните традиции по долината на Средна Струма чрез публикуването на няколко неизвестни досега фрагменти от типа „пергамско аплике“, открити в региона на Хераклея Синтика до с. Рупите, Петричко. Материалите, намиращи се във фонда на Исторически музей – гр. Петрич, са открити при оборка от местни доброволци от клуб „Млад историк“, най-вероятно по време на първите археологически проучвания на обекта, проведени от проф. А. Милчев през 1958 г. Предметите обект на анализ представляват един керамичен калъп за направата на реле- фен растителен орнамент и два фрагмента с релефни изображения – театрална маска и глава на Дионис (Кат. № № 1 – 3, табло 1 – 2). С оглед на последвалите археологически проучвания в района на Хераклея Синтика, които продължават и до днес, съсредоточени върху територията на елинистическия и римския град, смятаме, че те могат да послужат при изучаването на културните взаимодействия в долината на Средна Струма след средата на II в. пр. Хр. Дискутираните тук за първи път находки, разгледани също така и в контекста на резултатите от разкопките на М. Домарадски в Хераклея Синтика и на крепостта до с. Първомай, Петричко, както и тези на Д. Стоянова-Серафимова в тракийското селище, предхождащо Самуи- ловата крепост до с. Ключ, Петричко, илюстрират по категоричен начин, че вносът на пергамска керамика достига до Югозападна Тракия посредством средното течение на р. Струма и долното течение на р. Струмешница. Вносът на пергамска керамика, в това число и на калъпи, в региона на Североизточна Македония може да се интерпретира като следствие на това, че селищните агломерации по долините на тези реки бързо успява да разшири своята икономическа база чрез включване в една по-широка мрежа от доставчици на керамична продукция, особено след превръщането на Македония в римска провинция през 148 г. пр. Хр.
Archaeological Reports by Alexandrina Ts.
The site is situated on a naturally defensible hill along the right bank of Sotirska River. It fe... more The site is situated on a naturally defensible hill along the right bank of Sotirska River. It features a multilayered settlement from the Early Bronze, Early and Late Iron Age, and the Roman period. Geo-magnetic and electrical resistivity methods were applied. In the northern part two parallel linear anomalies were registered which could be part of subterranean features related to fortification. In the southern part were detected two linear anomalies, corresponding to the stone fill from the eastern fortification wall. By means of geo-electric cross-sections two layers were distinguished, representing the cultural stratum accumulated
from habitation on the hill. In both cross-sections were detected anomalies of high electric resistance, marking the courses of the fortification features. Traces of habitation from the 1st millennium BC were discovered in the southern foot of the hill.
ARCHAEOLOGICAL SURVEY ON SITES ON THE TERRITORY OF THE VILLAGES OF SOTIRYA AND TOPOLCHANE, MUNICI... more ARCHAEOLOGICAL SURVEY ON SITES ON THE TERRITORY OF THE VILLAGES OF SOTIRYA AND TOPOLCHANE, MUNICIPALITY OF SLIVEN
Petar Leshtakov, Emil Nankov, Alexandrina Tsoneva, Yordanka Ilieva, Dian Dryanovski
The archaeological survey comprised parts of the territories of the villages of Sotirya and Topolchane, situated along the western periphery of the mountainous chain Grebenets. Seven archaeological sites were registered belonging to a wide chronological span, from the end of the 6th until the 1st millennium AD.
Three of the sites, located on river banks along the course of Sotirska River, present settlements from the Late Neolithic, Late Chalcolithic periods, as well as a multi-layered fortified settlement dated to the Early Bronze and Early Iron Ages.
Observations made on Sites 1, 2 and 6 have great bearings on the history of inland Thrace during the 4th c. BC. The archaeological finds indicate permanent habitation in the region during the Classical and the Hellenistic periods, as well as the existence of a dynastic center related to the Odrysian kingdom. The discovered inscribed lead sling bullets and the iron arrowheads testify to a battle between military detachments from the army of Philip II of Macedon with that of an Odrysian dynast. The settlement in the locality “Oreshaka” (Site 6) may be connected with the rich tumular burials near the villages of Topolchane and Kaloyanovo.
Posters by Alexandrina Ts.
Обектът е разположен върху естествено укрепен хълм на десния бряг на р. Сотирска, на 1,5 км южно ... more Обектът е разположен върху естествено укрепен хълм на десния бряг на р. Сотирска, на 1,5 км южно от селото. Представлява многослойно селище, в което се откриват находки и керамика, отнасящи се към РБЕ, РЖЕ, КЖЕ и Римската епоха. По периферията на източния склон на възвишението е регистриран линеен каменен разсип от отбранителна стена с дължина ок. 40 м и ширина 5-6 м, която вероятно може да се свърже с обитаването през РБЕ или РЖЕ.
При геофизичното изследване са използвани геомагнитен и електросъпротивителен метод. В северната част на проучената площ са регистрирани две успоредни линейни аномалии (с вероятен антропогенен произход) ориентирани СИ-ЮЗ. Те се локализират върху тесния провлак/естествен подход към хълма и е възможно да представляват вкопани съоръжения с отбранителни функции. В южната част на проучената площ са засвидетелствани две линейни аномалии, сключващи прав ъгъл с ориентация СИ-ЮЗ и СЗ-ЮИ. Те кореспондират с каменния разсип от източната крепостна стена, и вероятно са останки от трасето на северната и западната крепостни стени.
Чрез електромагнитната томография са разграничени два пласта, като горният с дебелина 0,50-1 м вероятно представлява културен пласт от обитаването на обекта, а долният, характеризиращ се със значително по-ниски стойности на електричното съпротивление, коренни скали съставени от пясъчници. В горната зона на двата профила се наблюдават аномалии с много високи стойности на електричното съпротивление, вероятно маркиращи трасетата на фортификационните съоръжения.
В южното подножие на укрепения хълм се откриха следи от обитаване през втората половина на I хил. пр. Хр.
Резултатите от недеструктивното изследване, потвърдиха направените през 2015 г. теренни наблюдения. Уточняването на хронологията на каменното фортификационно съоръжение и съпътстващите го структури ще бъде цел на археологическо проучване през следващия сезон.
Books by Alexandrina Ts.
Pavúk, P., Klontza-Jaklová, V., Harding, A. (eds.) ΕΥΔΑΙΜΩΝ. Studies in honour of Jan Bouzek. Opera Facultatis philosophicae Universitatis Carolinae Pragensis vol. XVIII, pp. 439-455., 2018
This article brings new data to the subject of “appliqué” wares from inland Thrace by discussing ... more This article brings new data to the subject of “appliqué” wares from inland Thrace by discussing a fragment of a large vessel (now in the Archaeological Museum in Sandanski, inv. no.1666, but reportedly originating from the region near the village of Banya, Karlovo district, in south central Bulgaria), best identified as a crater, with an appliquéd Dionysiac scene. Observations are made on its fabric, morphology, function and iconography. These craters, of which there are 49 examples in Romania (e.g. Romula, Apulum, Porolissum, Potaissa, Soporu de Câmpie, Durostorum, Tomis) and only a few in Bulgaria (Philippopolis, Pavlikeni, Butovo, Hotnitsa, Pernik, Dolna Banya, Dolna Kremena), Serbia (Kosmaj [Singidunum]) and Greece (Philippi, Rhamnous, Isthmia, Corinth), are often related to the cult of Dionysus because his iconography in association with them is ubiquitous. Based on the Dionysiac imagery the function of these vessels is frequently defined as cult, emerging as votive dedications, burial gifts or even urns, as attested by examples dating to the 2nd and 3rd c. A.D. Although the use of craters as receptacles of cremated human remains is uncommon, the personal name of certain Bithus, son of Teres, scratched with a sharp instrument on the rim of the vessel, testifies to such a practice. Thus the publication of this unusual example, which is presented here for the first time, refines our understanding of the life and afterlife of these enigmatic vessels.
A CLAY CALYX–CUP WITH AN APPLIQUÉ IMAGE OF DIONYSUS FROM HERACLEA SINTICA , 2019
This article provides new information about the territorial distribution of the calyx-cups from t... more This article provides new information about the territorial distribution of the calyx-cups from the Middle Strymon valley and inland Thrace by discussing an unpublished fragment of a calyx-cup with an emblema of Dionysus’ head (inv. # 125, figs. 1 – 2) from the area of Heraclea Sintica near the village of Rupite, municipality of Petrich. The fragment, now stored in collection of Museum of History in Petrich, was collected by school children from the club „Young Historian“ during informal walks in the area of Kozhuh Mount, before the first excavations on the site by Prof. A. Milchev in 1958. Based on examples from secure stratified contexts from sites in inland Thrace (Sboryanovo, Pistiros) and Macedonia (Amphipolis, Vergina) the grey clay calyx-cup from Heraclea Sintica can be dated to the last quarter of the fourth century BC.
ΕΥΔΑΙΜΩΝ STUDIES IN HONOUR OF JAN BOUZEK, 2018
SHUMEN UNIVERSITY FACULTY OF HUMANITIES DEPARTMENT OF HISTORY AND ARCHAEOLOGY STUDIA ACADEMICA ŠUMENENSIA, 2016
Написването на тази статия е продиктувано от публикуването на 120 фрагмента, идентифицирани като ... more Написването на тази статия е продиктувано от публикуването на 120 фрагмента, идентифицирани като римска чернолакова керамика, произхождащи от археологическите проучвания на Хераклея Синтика през 2007-2013 г. С цел да се увеличи полезността и да се подчертае значимостта на статията на С. Александрова преразглеждаме някои от принципите залегнали при създаването на типологията на керамиката, както и разширяваме сравнителната база, от която нейната статия е необяснимо лишена въпреки наличието на редица типологии в специализираната литература. Поставените цели са изпълнени посредством повторна идентификация на 29 диагностични фрагменти (Кат. №№1-29; Tабла I-IV), подлежащи на компаративен анализ със съществуващи типологии на керамика, като за основа са използвани публикуваната графична и фотодокументация на всеки отделен фрагмент. Съзнателно се акцентира изключително върху фрагменти, които притежават и двата типа документация с цел постигането на по-прецизна идентификация. Разграничени са две хронологически групи, отнесени към ранноелинистическата и късноантичната епохи. С оглед липсата на информация относно абсолютната хронология и стратиграфския контекст на керамиката приоритет е отдаден на паралели от Хераклея Синтика, публикувани в резултат на проучванията на проф. А. Милчев и М. Домарадски, от непосредствения хинтерланд в лицето на Партикополис, както и от обекти по долината на р. Вардар – Стоби, Скупи, Исар-Марвинци и Хераклея Линкестис. Идентифицираните керамични форми са представени в каталога и подробно дискутирани в изложението. Обръщайки внимание върху керамичната продукция от Хераклея Синтика, се надяваме, че създаваме една стабилна основа в опитите да се очертаят нейното икономическо развитие и историческа трансформация от македонска колония в римски град.
НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЕРГАМСКАТА АПЛИКИРАНА КЕРАМИКА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА Емил Нанков, Александ... more НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ПЕРГАМСКАТА АПЛИКИРАНА КЕРАМИКА ОТ ХЕРАКЛЕЯ СИНТИКА
Емил Нанков, Александрина Цонева (резюме)
Тази статия е принос към изучаването на керамичните традиции по долината на Средна Струма чрез публикуването на няколко неизвестни досега фрагменти от типа „пергамско аплике“, открити в региона на Хераклея Синтика до с. Рупите, Петричко. Материалите, намиращи се във фонда на Исторически музей – гр. Петрич, са открити при оборка от местни доброволци от клуб „Млад историк“, най-вероятно по време на първите археологически проучвания на обекта, проведени от проф. А. Милчев през 1958 г. Предметите обект на анализ представляват един керамичен калъп за направата на реле- фен растителен орнамент и два фрагмента с релефни изображения – театрална маска и глава на Дионис (Кат. № № 1 – 3, табло 1 – 2). С оглед на последвалите археологически проучвания в района на Хераклея Синтика, които продължават и до днес, съсредоточени върху територията на елинистическия и римския град, смятаме, че те могат да послужат при изучаването на културните взаимодействия в долината на Средна Струма след средата на II в. пр. Хр. Дискутираните тук за първи път находки, разгледани също така и в контекста на резултатите от разкопките на М. Домарадски в Хераклея Синтика и на крепостта до с. Първомай, Петричко, както и тези на Д. Стоянова-Серафимова в тракийското селище, предхождащо Самуи- ловата крепост до с. Ключ, Петричко, илюстрират по категоричен начин, че вносът на пергамска керамика достига до Югозападна Тракия посредством средното течение на р. Струма и долното течение на р. Струмешница. Вносът на пергамска керамика, в това число и на калъпи, в региона на Североизточна Македония може да се интерпретира като следствие на това, че селищните агломерации по долините на тези реки бързо успява да разшири своята икономическа база чрез включване в една по-широка мрежа от доставчици на керамична продукция, особено след превръщането на Македония в римска провинция през 148 г. пр. Хр.
The site is situated on a naturally defensible hill along the right bank of Sotirska River. It fe... more The site is situated on a naturally defensible hill along the right bank of Sotirska River. It features a multilayered settlement from the Early Bronze, Early and Late Iron Age, and the Roman period. Geo-magnetic and electrical resistivity methods were applied. In the northern part two parallel linear anomalies were registered which could be part of subterranean features related to fortification. In the southern part were detected two linear anomalies, corresponding to the stone fill from the eastern fortification wall. By means of geo-electric cross-sections two layers were distinguished, representing the cultural stratum accumulated
from habitation on the hill. In both cross-sections were detected anomalies of high electric resistance, marking the courses of the fortification features. Traces of habitation from the 1st millennium BC were discovered in the southern foot of the hill.
ARCHAEOLOGICAL SURVEY ON SITES ON THE TERRITORY OF THE VILLAGES OF SOTIRYA AND TOPOLCHANE, MUNICI... more ARCHAEOLOGICAL SURVEY ON SITES ON THE TERRITORY OF THE VILLAGES OF SOTIRYA AND TOPOLCHANE, MUNICIPALITY OF SLIVEN
Petar Leshtakov, Emil Nankov, Alexandrina Tsoneva, Yordanka Ilieva, Dian Dryanovski
The archaeological survey comprised parts of the territories of the villages of Sotirya and Topolchane, situated along the western periphery of the mountainous chain Grebenets. Seven archaeological sites were registered belonging to a wide chronological span, from the end of the 6th until the 1st millennium AD.
Three of the sites, located on river banks along the course of Sotirska River, present settlements from the Late Neolithic, Late Chalcolithic periods, as well as a multi-layered fortified settlement dated to the Early Bronze and Early Iron Ages.
Observations made on Sites 1, 2 and 6 have great bearings on the history of inland Thrace during the 4th c. BC. The archaeological finds indicate permanent habitation in the region during the Classical and the Hellenistic periods, as well as the existence of a dynastic center related to the Odrysian kingdom. The discovered inscribed lead sling bullets and the iron arrowheads testify to a battle between military detachments from the army of Philip II of Macedon with that of an Odrysian dynast. The settlement in the locality “Oreshaka” (Site 6) may be connected with the rich tumular burials near the villages of Topolchane and Kaloyanovo.
Обектът е разположен върху естествено укрепен хълм на десния бряг на р. Сотирска, на 1,5 км южно ... more Обектът е разположен върху естествено укрепен хълм на десния бряг на р. Сотирска, на 1,5 км южно от селото. Представлява многослойно селище, в което се откриват находки и керамика, отнасящи се към РБЕ, РЖЕ, КЖЕ и Римската епоха. По периферията на източния склон на възвишението е регистриран линеен каменен разсип от отбранителна стена с дължина ок. 40 м и ширина 5-6 м, която вероятно може да се свърже с обитаването през РБЕ или РЖЕ.
При геофизичното изследване са използвани геомагнитен и електросъпротивителен метод. В северната част на проучената площ са регистрирани две успоредни линейни аномалии (с вероятен антропогенен произход) ориентирани СИ-ЮЗ. Те се локализират върху тесния провлак/естествен подход към хълма и е възможно да представляват вкопани съоръжения с отбранителни функции. В южната част на проучената площ са засвидетелствани две линейни аномалии, сключващи прав ъгъл с ориентация СИ-ЮЗ и СЗ-ЮИ. Те кореспондират с каменния разсип от източната крепостна стена, и вероятно са останки от трасето на северната и западната крепостни стени.
Чрез електромагнитната томография са разграничени два пласта, като горният с дебелина 0,50-1 м вероятно представлява културен пласт от обитаването на обекта, а долният, характеризиращ се със значително по-ниски стойности на електричното съпротивление, коренни скали съставени от пясъчници. В горната зона на двата профила се наблюдават аномалии с много високи стойности на електричното съпротивление, вероятно маркиращи трасетата на фортификационните съоръжения.
В южното подножие на укрепения хълм се откриха следи от обитаване през втората половина на I хил. пр. Хр.
Резултатите от недеструктивното изследване, потвърдиха направените през 2015 г. теренни наблюдения. Уточняването на хронологията на каменното фортификационно съоръжение и съпътстващите го структури ще бъде цел на археологическо проучване през следващия сезон.