Диляна Денчева | Sofia University "St. Kliment Ohridski" (original) (raw)

Papers by Диляна Денчева

сп. "Българска реч", кн.1, 2018

The following paper discusses four translatology cases, to be more precise – use of polisemous wo... more The following paper discusses four translatology cases, to be more precise – use of polisemous words with more than one meaning actualized in the original text. Further focus is placed on the solutions of the translator. The study also highlights the importance of connotative meaning in literary translation.
Key words: translation, polisemy, connotative meaning

The aim of the study is to establish which language units in Bulgarian could be defined as expres... more The aim of the study is to establish which language units in Bulgarian could be defined as expressive and what is their frequency and function in public speech. The source material for the study was excerpted mainly from national TV and radio programs during the years 2018-2021. The analysis reveals that the most frequent expressive units in the contemporary Bulgarian public language are phrases, metaphors and words of Turkish origin. Their function in public speech is mainly rhetoric, with several examples of poetic meanings resulting in occasional metaphors and creative innovations. The paper concludes with the discussion of the socio-cultural reasons behind the specifics of contemporary Bulgarian expressive units.

Българистични четения - Сегед 2019, 2019

The following paper discusses the use of stylistic devices in Bulgarian forum , to be more precis... more The following paper discusses the use of stylistic devices in Bulgarian forum , to be more precise-in the comment sections of newspaper articles about the elections for European Parliament and members of European Parliament. The analysis of empirical material shows that the forum writers use stylistic devices such as different kinds of metaphors, phrases, phraseological innovations, proverbs etc. identical to the stylistic devices used in literature even in its art forms such as poetry. The focus is placed also on the image of members which is definitely negative.

Българска реч, кн.2-3, 2020

The paper discusses connotation and its participation in building of metaphorical meaning. It foc... more The paper discusses connotation and its participation in building of metaphorical meaning. It focuses particularly on animal names, used as words of an invective. The study proposes a new partition of connotations, namely motivated connotations and intuitive connotations. After analyzing the data this study found out that intuitive connotations are more frequent in building invective metaphors.

SLAVICA LODZIENSIA 1, 2017

Българо-турските езикови отношения имат дълга и сложна история, която започва с поглъщането на дъ... more Българо-турските езикови отношения имат дълга и сложна история, която започва с поглъщането на държавата България от Османската империя. По време на петвековното османско владичество в българския език проникват множество думи от османския турски език, а чрез неговото посредничество и редица думи от арабски и персийски произход, всички те окачествявани като турцизми в съвременната българска лексикология. В периода на българското Възраждане осъзнаването на езиковата принадлежност е съществен елемент от формирането на българското национално самосъзнание. Процесът на изграждане на книжовния български език започва именно в този период-в него се установяват и кодифицират книжовноезиковите норми, а по отношение на турцизмите се зараждат силни пуристични тенденции. Съзнателното прочистване на езика от турските заемки се засилва още повече след Освобождението, а голяма част от тези, които остават да функционират в българския език, са подложени на силна пейоризация и получават стилистична маркираност. М. Стаменов посочва, че причината за това следва да се търси в процеса на "дисимулация", т.е. на оттласкване (архаизация) и отблъскване (пейоризация) на българската от османската турска култура [Стаменов 2011: 165]. Според него "семантичното и стиловото "падение" на турцизмите е израз на еднозначната като насока ориентация на носителите на българския език през последните 133 години да се разграничат от османското минало чрез начините на употреба на езика си" [Стаменов 2011: 170]. Силата на процеса е толкова голяма, че същият автор говори за "системна пейоризация в големи мащаби" на турските заемки у нас [Стаменов 2011: 44].

сп. "Българска реч", кн.1, 2018

The following paper discusses four translatology cases, to be more precise – use of polisemous wo... more The following paper discusses four translatology cases, to be more precise – use of polisemous words with more than one meaning actualized in the original text. Further focus is placed on the solutions of the translator. The study also highlights the importance of connotative meaning in literary translation.
Key words: translation, polisemy, connotative meaning

The aim of the study is to establish which language units in Bulgarian could be defined as expres... more The aim of the study is to establish which language units in Bulgarian could be defined as expressive and what is their frequency and function in public speech. The source material for the study was excerpted mainly from national TV and radio programs during the years 2018-2021. The analysis reveals that the most frequent expressive units in the contemporary Bulgarian public language are phrases, metaphors and words of Turkish origin. Their function in public speech is mainly rhetoric, with several examples of poetic meanings resulting in occasional metaphors and creative innovations. The paper concludes with the discussion of the socio-cultural reasons behind the specifics of contemporary Bulgarian expressive units.

Българистични четения - Сегед 2019, 2019

The following paper discusses the use of stylistic devices in Bulgarian forum , to be more precis... more The following paper discusses the use of stylistic devices in Bulgarian forum , to be more precise-in the comment sections of newspaper articles about the elections for European Parliament and members of European Parliament. The analysis of empirical material shows that the forum writers use stylistic devices such as different kinds of metaphors, phrases, phraseological innovations, proverbs etc. identical to the stylistic devices used in literature even in its art forms such as poetry. The focus is placed also on the image of members which is definitely negative.

Българска реч, кн.2-3, 2020

The paper discusses connotation and its participation in building of metaphorical meaning. It foc... more The paper discusses connotation and its participation in building of metaphorical meaning. It focuses particularly on animal names, used as words of an invective. The study proposes a new partition of connotations, namely motivated connotations and intuitive connotations. After analyzing the data this study found out that intuitive connotations are more frequent in building invective metaphors.

SLAVICA LODZIENSIA 1, 2017

Българо-турските езикови отношения имат дълга и сложна история, която започва с поглъщането на дъ... more Българо-турските езикови отношения имат дълга и сложна история, която започва с поглъщането на държавата България от Османската империя. По време на петвековното османско владичество в българския език проникват множество думи от османския турски език, а чрез неговото посредничество и редица думи от арабски и персийски произход, всички те окачествявани като турцизми в съвременната българска лексикология. В периода на българското Възраждане осъзнаването на езиковата принадлежност е съществен елемент от формирането на българското национално самосъзнание. Процесът на изграждане на книжовния български език започва именно в този период-в него се установяват и кодифицират книжовноезиковите норми, а по отношение на турцизмите се зараждат силни пуристични тенденции. Съзнателното прочистване на езика от турските заемки се засилва още повече след Освобождението, а голяма част от тези, които остават да функционират в българския език, са подложени на силна пейоризация и получават стилистична маркираност. М. Стаменов посочва, че причината за това следва да се търси в процеса на "дисимулация", т.е. на оттласкване (архаизация) и отблъскване (пейоризация) на българската от османската турска култура [Стаменов 2011: 165]. Според него "семантичното и стиловото "падение" на турцизмите е израз на еднозначната като насока ориентация на носителите на българския език през последните 133 години да се разграничат от османското минало чрез начините на употреба на езика си" [Стаменов 2011: 170]. Силата на процеса е толкова голяма, че същият автор говори за "системна пейоризация в големи мащаби" на турските заемки у нас [Стаменов 2011: 44].