Yavor Shopov | Sofia University "St. Kliment Ohridski" (original) (raw)

Uploads

Papers by Yavor Shopov

"Много хора са се питали какво означава израза “Дилмано, дилберо” от известната народна песен “Ди... more "Много хора са се питали какво означава израза “Дилмано, дилберо” от известната народна песен “Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо?”. Очевидно е, че това са старинни български думи, чиито смисъл сме изгубили с времето и с прогресивното навлизане на литературния български в нашия бит.
Първият изследовател, който намери приемливо обяснение на смисъла на израза “Дилмано, дилберо” е Десислава Петкова. Това е част от нейната дипломна работа по Индология, която беше докладвана на един от най-престижните и компетентни научни форуми по индология провеждан някога у нас - Международната юбилейна конференция на специалност Индология на Центъра по Източни езици и култури на “Св. Климент Охридски”. Там тя ни обясни на хинди (индийски език) какво значи израза “Дилмано, дилберо”. Петкова докладва, че малкото име Дилмана означава приятелка, а дилберa - любима на хинди. Това беше толкова впечатляващо, че реших сам да проверя верността на превода и’. В същност на хинди дил манна означава “склонна да задоволява желания” (“dil mānnā - To act agreeable to one’s desire, to gratify one’s wish”), а дил-бар, в действителност означава “любима” (“dil-bar - Heart-ravisher, lovely, attractive, beloved; a sweetheart.”) според най- подробния речник на хинди (Shakespear, 1834). Едно от закономерните потъмнявания на звуците при преход от иранските езици (и български) в хинди е преходът на нашето Е в А (Шопов, и др., 2005), т.е. дилбер в български е фонетично еквивалентна дума на дил-бар в хинди. Така наистина се оказва, че свободния превод на Петкова е достоверен и максимално близък до значението на израза “Дилмано, дилберо” на хинди. Факта, че нейният превод не е дословен я е накарал да не го публикува в докладите на конференцията, където само е отбелязала, че “делбар= любим, възлюбен (отбелязвам значението и произношението само на фарси)” (Петкова, 2009).
Интересното е, че в случая този добре известен български народен израз е абсолютно неразбираем за нас, а има ясно значение на хинди. Петкова (2009) дава десетки подобни примери, но те не са единствените. Шопов, и др. (2005) доказват, че хиляди български фамилни имена, които са неразбираеми за нас сега имат ясно значение на хинди. Нещо повече - граматическите правила, по които се образуват фамилните ни имена са същите като тези в хинди (Шопов, и др., 2005).
На едно обсъждане в Софийския университет питах един индийски професор по славистика, който е женен за българка (и за това знае перфектно български и хинди) дали му е направило впечатление, че има твърде много общи по звучене и по значение думи в български и хинди. Неговият отговор беше: “ООО ДА, ТЕ СА НАД ХИЛЯДА, ПРИ ТОВА НЕ СА СЛУЧАЙНИ, А СА НАЙ-ВАЖНИТЕ - ТЕЗИ СВЪРЗАНИ С ДОМА, РОДА И СЕМЕЙСТВОТО. ТОВА СА ТАКИВА ДУМИ, КОИТО НЕ СЕ ПРЕДАВАТ КАТО ЧУЖДИЦИ ОТ ЕДИН ЕЗИК В ДРУГ. ВСИЧКИТЕ ВИ РЕДКИ РОДНИНСКИ ДУМИ СА СЪЩИТЕ В ХИНДИ. ГЛЕДАЙКИ НАС, ИНДИЙЦИТЕ СЕГА ВИЕ ВИЖДАТЕ ВАС ПРЕДИ ДВЕ ХИЛЯДИ ГОДИНИ. ДОКАТО ВИЕ СТЕ МНОГО ВЪЗПРИЕМЧИВИ КЪМ КУЛТУРНИ ЯВЛЕНИЯ, ИНДИЙЦИТЕ СА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КОНСЕРВАТИВНИ И НЕ СА СИ ПРОМЕНИЛИ ОБИЧАИТЕ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ 2000 ГОДИНИ”. В същност с това той отговори на загадката, защо в българския бит и фолклор има твърде много думи, чието значение сме загубили и ни звучат едновременно свои, но неразбираеми...
Заключение
Идеята на това изследване е да се намери произхода на неславянските думи в българския, които с лека ръка смятаме за турски и с всякакви средства се опитваме да изкореним от нашия език. Тези думи са безценно езиково наследство, криещо повече информация за древната история на българския народ, отколкото многотомните съчинения по българска история.
Пазете българският фолклор и езиковото ни наследство в народните ни песни, думи и изрази! Това е безценно наследство, което носи в себе си закодирана информация за българската история. Индийският език хинди е един от ключовете за разчитане и разбиране на това познание."

"Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и оста... more "Компютърен анализ на фамилните имена в телефонния указател на София за издирване на редки и остарели думи от прабългарски произход.

Я.Й.Шопов, Л.Т.Цанков, Т. Ялъмов, С. Шопова, Л. Ненчев, Г. Канканосян
Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.

Цел: Издирване на редки, остарели и изчезнали думи от прабългарски произход, включени във фамилните имена в телефонния указател на София. Търсене на сродни езици на прабългарския език.

Материал и методика: Използвана е електронна версия на телефонния указател на София, от който са отделени фамилните имена от явен неславянски произход. Те са съпоставени с известните редки и остарели думи в българския /1,2,3/, известните прабългарски думи /4/ и най-употребяваните думи в източно- иранските езици пушту и дари /5/ , индо- иранските езици хинди /6,7/, непали /8/ и санскрит /9/ и западно- иранския персийски език.

Исторически бележки: Още акад. Державин /10/ демонстрира, че етногенезисът на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ, направен от акад. Н. Марр /11/. Напоследък Петър Добрев /4, 12, 13,/ и някои други изследователи /14/ убедително доказаха, че прабългарите са индоевропейски народ от източноиранската група. Народите от тази група са наричани още ведически арийци (този термин няма нищо общо с измислената от хитлеризма суперраса). Те са изиграли ключова роля при формирането на индо- европейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите.

Основания за търсене на паралели между прабългарския език и иранските и индо-иранските езици.
Ведите са били разпространявани устно на ведически санскрит, който е синтетичен език от най-доброто от арийските наречия. Така езикът на арийците навлиза в езика на местното население и образува индо-иранските езици (хинди, непали и др.). Това ни дава основание да потърсим паралели на прабългарския и българския език от миналия век с тези групи езици. Това също показва, че прабългарите са били носители на ведическата религия в древни времена. Това ни накара да потърсим паралели между българската митология (от езически произход) и ведическите божества. Резултатът беше поразителен:- оказа се, че 8 от ведическите божества още битуват в българския народен фолклор, 16 ведически божества имат имена (на санскрит) от които на български се разбира ясно тяхната функция, 8 ведически божества имат имена, широко употребявани в българския. Така 32 ведически божества имат имена срещани или разбиращи се на български.
Според Теофилакт Охридски прабългарите са имали религия като скитите /15/. Скитите са ираноезични народи, говорещи на един и същ език /16/. Всички ираноезични народи са изповядвали религии, явяващи се разновидности на зороастризма. Основните различия в тях са в имената на боговете. Иранистът Абаев /17/ подчертава, че според Херодот общоскитските богове са 7, какъвто е началният брой на Адитите- водещият брой богове в митологията на ведическите арийци и в зороастризма. Според някои изследователи най-старите части на Авестата (свещената книга на зороастризма) са написани на бактрийски език, който е ирански език /18/. Според /19/ имената бактрийци и българи (балхара) са били използвани като синоними. Нещо повече, в самата Авеста (21-вата книга на авестата- Вендидат, глава I) върховният бог Ахурамазда изброява 16-те арийски страни, които е създал, между които на 4-то място е Бактрия, “държаща високо знамето” му, и дори страна, наречена Варна (област от древен Иран) /20/. Дори при съвременната миграция, когато едно старо име на град или област се появи на ново място, то това обезателно се дължи на миграция на население от старото място (затова на картата на Америка има десетки градове и села с имена Лондон, Париж, Москва и т.н.). По тази логика името Варна просто е донесено от зороастрийци (прабългари), които са живели в областта Варна в Иран (Ариана) в дълбока древност още преди миграцията им към северна Индия. Това е едно достоверно доказателство за етническата и езикова принадлежност на прабългарите към иранските народи и участието им в миграцията на източните иранци в колонизирането на северна Индия."

Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с друг... more Направен е пълен обзор на генетичните изследвания за произхода на българите и близостта им с други народи (по данни от 23 статии на 17 независими екипа). Изчислени са генетичните разстояния на българите с 80 народа и народности по бащина линия и с 35 по майчина линия. Предложено и мотивирано е въвеждане на етногенетически маркери, които са по-млади хаплотипове, характеризиращи връзките между народите след тяхното етническо обособяване. Показано е, че използването на етногенетическите маркери, дава по-прецизни резултати от конвенционалните методи за изчисляване на генетичните разстояния между народите. Демонстрирано е, че българите са едни от най-преките в Европа наследници на първите създатели и разпространителите на земеделието, което е в основата на цивилизацията. Доказано е, че съвременните българи са идентични с прабългарите. Те са индоевропейци, най-близки с народите от западна Европа и с наследниците на траките, а най-далечни със славяните

Въведение:През 8-10 хил. пр. Хр. индоевропейците са били един народ обитаващ централна и източна Европа. По време на неолита и енеолита Балканите са обитавани от индоевропейците (Всемирная история, 1955), още преди обособяването на отделните им клонове народи (иранци, траки, гърци, илири, келти, хети, немци, славяни, балти и т.н.). Това обяснява генетическата близост между всички индоевропейци, и особено между европейските им представители (Vernesi et al., 2004). Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съществувала преди хиляди години (Шопов, 2001).
Резултатите от пан-европейският генетичен проект и анализа на генофонда на човечеството по женска линия убедително доказаха, че дори съвременните българи са индоевропейци, но най- далечни от славяните (руснаците и поляците) и нямат никаква следа от тюркски гени (Димитров, 2002, Richards et al. (2000)).
Задълбочените изследвания за произхода на езика на древните българи (Марр (1925), Державин (1946), Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Шопов и др. (2002-б), под печат) показват, че езика на (пра)българите е от индо-иранската група на индоевропейските езици. От тези важни резултати следва, че през периода след V-IV хил. пр. Хр. българите са населявали иранското плато заедно с иранските народи. Многобройни археологически и исторически данни за древни българи на територията на днешен Иран са намерени от Шопов (2004). Това навежда на мисълта, че в резултат на Потопа в Черно море древно-българските племена се отделят от индоевропейците, като мигрират на юг през Мала Азия и в последствие се преселват в планината Загрос (сега в Иран), където отсядат не по-късно от 3900 г. пр. Хр. Това се потвърждава и от българските топоними (Шопов и др., 2005).
Цел: Целта на това изследване е проверка на съществуващите представи за произхода на българите и близостта им с други народи с помощта на последните фундаментални открития на генетиката и етногенетиката (Rosser et al., 2000 и др.).
Основните използвани методи са:
1. Археология.
2. Генетика.
3. Антропология.
4. Палеогеография (топоними).
5. Абсолютно радиовъглеродно датиране.
6. Океанология.
7. Исторически сведения.
Данни за разселване на индоевропейците: Най-старите обитатели на черноморското крайбрежие са били индоевропейците (Всемирная история, 1955, Wiik, 1999), (към които са принадлежали и древните българи). От индоевропейците се отделят иранските народи и се преселват в планината Загрос и Иранското плато (Ариана), между VI-IV хил. пр. Хр., а по-късно нахлуват по р. Инд (Пакистан) и Ганг в Индия (Шопов и др, 2007а). Те достигат на изток чак до делтата на Ганг (сега в Бангладеш). Вероятно това преселение е предизвикано от Потопа в Черно море (Шопов, 2001, Shopov et al., 2004, Шопов и др., 2007а). (Пра) българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5504 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датирано от (Shopov et al., 1996) в интервала 5600-5500 г. пр. Хр., което съвпада с независимите датировки на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997). От тези две датировки (които съвпадат в рамките на експерименталната грешка) следва, че Потопът е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Тогава е и началото на византийският календар (Шопов и др., 2007а).

Абсолютните датировки на Потопа (Shopov et al., 1996), датировките на потопа в Черно море (Dimitrov, 1982, Ryan et al., 1997) и изследванията на Wiik(1999) за разселването на индоевропейците показват, че Потопа е предизвикал разселването и обособяването на отделните клонове на индоевропейците. Преди 5500 г. пр. Хр. индоевропейците са обитавали значителна част от бреговете на Черно море (фиг.1). В резултат от Потопа след 5500 г. пр. Хр. настъпва постепенно отделяне и обособяване (фиг.2) на балтите, келтите, германците, иберите и славяните от индоевропейците (Wiik, 1999). Колкото по-близо във времето са се отделили два клона на индоевропейците, толкова по-близки са те по обичаи, бит и култура. Съдейки по българските топоними българите попадат в частта от индоевропейците която се е преселила в Мала Азия (Шопов и др., 2005).

Лингвинистични бележки: Езикът на древните българи е от източно-иранската група на индоевропейските езици (Добрев (1995), Шопов (1998, 2000, 2001, 2002a, 2003, 2004), Хнканосян (2002), Ненчев (2002), Шопов и др. (2002-б,в, 2005б, под печат)). Народите от тази група сa изиграли ключова роля при формирането на индоевропейската езикова общност, защото са колонизирали Индия и са занесли там ведическата култура и ведите. Те тръгват от общата територия на индо-европейците (около западният бряг на Черно море (Фиг.1.)) минават през Ирак (по археологически данни индоевропейците заселват гр. Самарра в Двуречието, Ирак около 5200 г. пр.Хр.), Иран, Пакистан, Афганистан, Узбекистан, Индия (Шопов, 2001) и стигат чак до Бангладеш и Китай. Това обяснява защо картата на топонимите в Индия образувани от българските етноними (Шопов, 2003) съвпада с картата на ведическите племена в Индия публикувана от индийски специалисти (The History and Culture of the Indian People, 1968). Тези топоними показват активни контакти на българите с индийците в много далечно минало, т.е. пряко участие на прабългарите в нашествието на ведическите народи в Индия и в процеса на индоевропеизация на местното население в Индия. Индийците произнасят името българин като балгхар(а) в резултат на закономерно езиково потъмняване (Шопов и др., 2002-в), а балхара е една от титлите на махараджата в Индия (Добрев, 1994). Украинците и до днес ни наричат балхари (Й.П.Шопов, частно съобщение).

Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало и че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най-древните доиндоевропейски народи”. Державин (1946) твърди, че българите имат общ прародител с хазарите, иберите, шумерите, кимерите (вид източни иранци) и италиките. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. На базата на палеолингвинистичните изследвания на Марр(1925). Последните генетични изследвания потвърждават тези негови концепции. Той твърди, че българите са протоиндоевропейци, т.е. българите са започнали да се формират като народ още преди формирането на индоевропейците (преди 9800 години). Концепциите на академик Державин (1946) са били в основата на курсовете по българска история преподавани в Софийския Университет по Сталиново време, когато Державин е бил президент на Всеросийската академия на науките. След това обаче те са били “забравени” много бързо по политически причини.

Материал и методика: Този обзор се базира на публикувани генетически изследвания за произхода на различни индоевропейски народи (вкл. и българи) публикувани в 23 статии от 17 независими международни екипа (много от които с участието на повече от 20 чуждестранни университети и институти във всеки екип). В нито една от тях не се говори за прабългари. Всички те изследват произхода на днешните българи. Те се базират на обработка на общо над 500 проби от ДНК на съвременни българи от всички краища на България. Това за пръв път позволява получаването на статистически достоверни и сигурни данни за произхода на българите. Ползвани са и публикувани археологически и исторически материали за индоевропейски народи.

Методика на генетичните изследвания
Генетичните изследвания за произхода на един народ се правят върху специално подбран съвременен генетичен материал. Пробите се подбират от различни краища на страната така, че да представляват представителна извадка за народа или народността, която се изследва (Calafell et al. , 1996). Включват се само хора с прародители между които няма чужденци
Генната информация се наследява от родителите по бащина линия от ДНК на У- хромозомите и по майчина линия от ДНК на митохондриите. Отделни фрагменти от ДНК от двата вида са характерни за индоевропейците, други за тюркските народи и т.н. В ДНК на индоевропейците има под-фрагменти характерни за славянските народи, други на индийските и т.н. След окончателното разшифроване на генофонда на човечеството през 2002 г. стана възможно изследването на произхода на отделните народи и групирането им по генетична близост.
При хората специфичната генетична информация, която може да бъде използвана за установяване на техният произход се предава без изменения по майчина линия (от майката на децата й) чрез митохондриалната ДНК или по бащина линия (от бащата на децата му) чрез Y- хромозомите. В човешкият зародиш митохондриалната ДНК идва от майчината яйцеклетка, а ДНК на Y-хромозомите от бащините сперматозоиди.
Човешката ДНК съдържа различни фрагменти, които се намират на точно определени позиции в нея. Те са резултат от различни тип...

Авангардни изследвания на древните българи, т.2, стр. 5-48, (2015), Sep 30, 2015

Y. Shopov (2015) Genetic data from archaeological remains of the ancient population of the Balkan... more Y. Shopov (2015) Genetic data from archaeological remains of the ancient population of the Balkans and its proximity to the Bulgarians. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.2, pp. 5-48.

A complete overview of the genetic studies of archaeological remains of ancient Neolithic and Eneolithic population in the Balkans is made. They are compared with the data from 996 DNA samples of modern Bulgarians from all over Bulgaria. It first allows obtaining accurate and statistically reliable
quantitative assessment of the origin of Bulgarians. The possibility that Thracians and Bulgarians are originated from local Neolithic and Eneolithic population in the Balkans is assessed. The results give an unambiguous and reliable information about the origin of Bulgarians, which can not be challenged by any other data, information and inferences.
It is demonstrated that:
-Modern Bulgarians are originated from the Indo-Europeans who have lived in the Balkans around 5500 BCE;
-Modern Bulgarians are closer to protobulgarians (which are the main component of modern Bulgarians), than to the Thracians and Slavs;
-Protobulgarians are typical Europeans belonging to the Indo-European group of nations;
-Protobulgarians (and Bulgarians) are direct descendants of the Neolithic and eneolitic population of the Balkans and caused its the great genetic similarity to modern Bulgarians. All genetic studies of bone material from archaeological excavations of Thracian burials showed that the tested Thracians are not of
local origin from the Balkans, and that they came here after the leaving of the eneolitic population from Balkans. The main European fragment of DNA, which occurs in about 40% of people in every European nation has never been found in Thracian’s DNA.

След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те... more След рекапитулация на съществуващите тези за произхода на българите напоследък бе показано, че те са древни индоевропейци (Добрев, 1994, Шопов и др, 2002), а не славяни с незначителен примес от прабългари (които били тюрки). Това се подтвърждава и от последните изследвания на генофонда на човечеството (Димитров, 2002). Академик Державин (1946) смята, че етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното доиндоевропейско минало заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ.
Основните използвани методи са:
1. Анализ на писмени сведения
2. Лингвинистичен анализ
3. Генетика
Разглеждането на формирането на индоевропейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индоевропейската общност съшествувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най-ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (1996). Потопа е станал в Черноморският басеин, тогава обитаван от индоевропейците, в това число и от предците на българите. Според Анонимния хронограф от 334 г. българите произхождат от внука на Ной Зиези. Димитров (2000-а) индентифицира Зиези с шумерския владетел Заггизи (2750-2726 пр. Хр.). Още по-ценни сведения за държавното устройство на ранните български държави откриваме в шумерските хроники за управлението на Шумер от кутиите (Шопов, 2000). Според Херодот народа утии е живял в Памир през V в.пр. н.е. П. Добрев (1994) показва, че ранната форма на името на един от прабългарските клонове - утигурите е утии, тъй като вместо окончанието -гури (означаващо народ) е използвано добре известното окончание -и за множественно число. Следвайки тази логика би следвало другия прабългарски клон - кутигури да се е наричал “кутии” (Шопов, 2000). В действителност такъв народ е населявал обширни територии от Двуречието в горното течение на р.Тигър още през IV-III хилядолетие преди Христа (Всемирная история, 1955). През 2495 г. преди Христа кутиите завладяват Шумер и Акад и ги управляват повече от един век (Авдиев, 1948). Този период от Шумерската история е известен с разцвет на стоителството и литературата. Кутиите са били наричани още гудеи или гутии. През 2360 г. до н.е. владетеля на Урук възстава и разбива “царя на кутиите Тирикана” (Авдиев, 1948). Можеби Тирикана не е малко име а титлата на командващия войската- таркана. При прабългарите боила таркан е бил втория престолонаследник (Добрев, 1995-б). Твърде вероятно е народа кутии да е еквивалентен на прабългарския клон кутигури. Титлата цар не е от руски произход, а е била употребявана още от кутиите. Срещана е в Шумер (Добрев, 1994) и в Египет като "шар" (Димитров, частно съобщение) със значение на император.
_______________________________________________________________________________________
*- Тук на базата на последните представителни генетически изследвания прабългарите са напълно индентифицирани със съвременните българи и затова навсякъде вместо употребявания по инерция термин "прабългари" се употребява коректния термин българи. Недопустимо е индийците преди повече от 20 века да са наричали нашите деди българи (по техният си начин), а ние да ги наричаме пра-, древни, черни и т.н. българи за да се дистанцираме от тях.

Според Добрев (1995-б) когато българите се пренасят отвъд Дунав те донасят със себе си изключително развита държавна система със 37 нива на държавните постове и разделение на обществото на 4 касти. Това кастово деление е подобно на индийското, с тази разлика, че при българите може да се преминава от по-ниска каста в по-висока по заслуги, което е един механизъм за стимул за по- добра служба. Тази изключително развита държавна структура показва изключителната си древност.
Изобилни сведения за българите, тяхната религия (Шопов и др., 2002), култура и държавност идват от древна Индия. Добрев (1994) подчертава, че управляващата династия в Индия се е наричала "Балхара". Димитров (2000-б) подчертава, че династията на империята Магадха (Балгадха) в древна Индия се наричала "Балкхара". Шопов и др., (2002). показват, че по лингвинистичните правила името Българ(ин) се поизнася от индийците като Балкхар(а) И днес украинците наричат българите "балхар" (Й. Шопов, частно съобщение). Самото име на страната ни се състои от две части- корена Бълг и -ария, което в същност представляват два последователни индо-ирански суфикса -ар (Добрев, 1994) и -ийа (Шопов и др., 2002). По същите правила корена Бълг преминава в Балкх, което пък е името на столицата и държава на българите до Памир.
Основния писмен документ за българската държава е Именника на българските канове (писан от самите тях). В него се твъди, че българската държава е създадена през 165 г. (според някой 153 г.) и че тя е пренесена отвъд Дунава. Няма никакви индикации за образуване на нова държава от Аспарух.
Българите са имали особена традиция да създават едновременно по няколко държави в различни части на света. Например Кубрат разделя България на 7 държави. Интересна е приликата на (пра)българските и персийските градове. Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина на индоевропейците (“Мадари” на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух). Тук е било нашето отечество до преди повече от седем хиляди и петстотин години, когато сме били част от индоевропейските племена (народи?) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).
Най ранните закони останали от дедите ни са Крумовите закони, които са били много справедливи и градивни, като корупцията е била третирана като държавна измяна и е наказвана със смърт. Това е гарантирало ефективно функциониране на държавата.
В българската държава никога не е съществувал феодализъм (Й. Шопов, частно съобщение). Българската държавна традиция датираща още от III хилядолетие преди Христа е либерално царство.

Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, , 2007

Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на... more Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на
глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при
разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени
сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е
заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето
на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова
тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия.
Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове
и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на
древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата.
Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните
българи.
Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури.
210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все
още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска
България (сега в Украина и Русия).
На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина
керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на
керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то
хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в
Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и
изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе
III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-
IV (3300-1800 г. пр. Хр.).
Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с
имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите
(Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и
местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас).
Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо-
европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр.
съвпадащ с началото на българския и византийския календар.
С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от
Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност
в Европа

Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от п... more Идентифицирани са 3 археологически пласта останки от древните българи в Иран. Най- ранният е от периода 3900-1700 г. пр. Хр. и е оставен от кутигурите (кутите). Пласта е представен в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия-IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Включва и текстове записани на глинени плочки.
Вторият пласт е от участието на древните българи в Ахеменидската персийска империя. Представен е във фризовете в Накш-е Ростам и Персеполис и в писмени исторически документи.
Третият пласт е от Сасанидската империя и е представен във фризовете в Накш-е Ростам. Този пласт свидетелства за династически връзки и еквивалентна културна традиция с Велики Булгар, Волжска и Дунавска България, но не и за пряко участие на монолитни български маси в Сасанидската империя

Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.6, Aug 29, 2016

We studied the megalithic rock complex Kozi kamak. It is shown that Kozi kamak and Belintash are ... more We studied the megalithic rock complex Kozi kamak. It is shown that Kozi kamak and Belintash are part of an extensive system of similar rock sanctuaries covering the Western Rhodopes up to the island of Samothrace. They were used to determine the astronomical time (day and hour). The geodetic and astronomical measurements show that these sanctuaries are used to determine the day of the vernal equinox to determine the beginning of the sowing since the early Bronze Age. This means that the builders of these rock sanctuaries were farmers and used the solar calendar, like protobulgarian calendar which has the same calendar system. This calendar system is presented here.
Според акад. Кирил Серафимов (1979) “По своите качества използваният от прабългарите в течение на много хилядолетия календар може да бъде отнесен към най-доброто, създадено от човечеството в тази област.”

Календарът на древните българи е дълбоко вкоренен в нашите традиции и представи за света. При него годината започва в най-късия ден (зимното слънцестоене, сега около 21 декември). От този ден продължителността на деня започва да нараства. Според Старева (2005) “За народа Новата година започва на 20 декември.”, “Празникът се нарича още Идинажден, Млада година...”. Това показва, че все още у нас този ден се възприема като начало на годината. Затова според Панайотова (2007) тогава “спохожнякът ритуално пита домакините “Славите ли Млада Бога”, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.”
Календарът на древните българи е слънчев (Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999). Годината е започвала в най-късия ден (зимното слънцестоене, около 21 декември). Той е бил самостоятелна календарна единица - нулев ден, Ени-Алем. Сега се нарича Енин ден или Идинажден (Млада година, Млад ден, Идинак). Както много други празници на древните българи той е отъждествен с голям християнски празник, в случая с Игнажден, като според Стойнев (1994) празничната литургия на него “разкрива по-древния предхристиански мит за раждането на новото Слънце, на Младия Бог, календарно свързан с деня на зимното слънцестоене (22 дек.).” и “Игнажден се смята (в някой райони) за начало на прехода между старата и Новата година”. Този ден не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Той е бил ден за празнуване на Новата година. Останалите 364 дни от обикновената (невисокосна) година се разпределяли в четири еднакви тримесечия (сезона) по 91 дни или 13 седмици, съответстващи на астрономическите сезони зима, пролет, лято и есен (Съсълов, 1963, 1970, Вълчев, 1986, 1999). Това е позволявало годината, както и всеки сезон, да започват винаги в неделя - първия ден от седмицата на древните българи.
Първият месец от всеки сезон има 31 дни, останалите два - по 30. Всяка четвърта година (като се изключат някои корекции, за които ще стане дума по-късно) е високосна - от 366 дни. Тя се различава от обикновената единствено по това, че след шестия месец съдържа втори нулев ден (Ени-Джитем, "Слънчовден"), който е в най-дългия ден на годината - деня на лятното слънцестоене. Този ден ("Слънчовден") не е участвал в никой месец, не е бил включен и в никоя седмица. Сега той се свързва с Еньов ден, който е голям християнски празник, отъждествен с важен празник на древните българи, което позволява практикуването на старите езически обичаи и сега. Първоначално Еньов ден е съвпадал с лятното слънцестоене и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според Стойнев (1994) “Народното честване на Еньов ден отразява връзката му с деня на лятното слънцестоене” и “В основата на празника стои култът към Слънцето”. Древнобългарското тълкуване на Еньовден е като Еднажден, или езически – „Летен Игнажден”. Според народната вяра от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.
Още Димитър Съсълов (1963б) забелязва, че древнобългарските народни празници са близки по време до християнските празници на дунавските българи. Той обяснява този факт с това, че след насилственото покръстване и Борисовото клане в 866 г. българските обреди и обичаи, свързани със старата вяра, са били преосмислени, пригодени и разпределени към християнските празници с цел те да бъдат запазени в народното предание, без да се предизвикват подозрения и преследвания от страна на църквата.
Първото достоверно приравнение на прабългарския календар към днешния е извършено от Димитър Съсълов (1970). Неговият труд се оказва ключов в опитите за правилното разбирането на древно българския календар. Новата година в този календар не е фиксирана към определено събитие (например Рождество Христово при Григорианския календар), а е фиксирана към конкретна точка от орбитата на Земята при нейното въртене около Слънцето. Затова датата на този ден се мести спрямо Григорианския календар в следствие на прецесията на земната орбита (Шопов, 2013, 2013б) и целия календар на древните българи се мести спрямо Григорианския (и Юлианския) календар средно с 1 ден на всеки 58,32 години (Шопов, 2013б). По това древно българския календар е подобен на Иранския календар, в който Новата Година е в деня на пролетното равноденствие. Този ден е много важен за земеделските народи, т.к. по него те определят началото на сеитбата и другите сезонни селскостопански работи. За употребата на такъв тип календар са изградени много скални обсерватории (като Белинтаж, Кози камък и т.н.) на територията на днешните български земи. Затова те са представени в настоящето издание. Много от тези древни скални обсерватории са изградени така, че да служат за определяне на деня на пролетното равноденствие. Скалните обсерватории от този тип образуват цялостна система, простираща се от Асеновград, Пловдивско чак до остров Самотраки. Те са свързани чрез междинни скални обекти с жертвеници, между които има визуална връзка и по тази верига могат да се предават сигнали (например за пожари, нашествия и т.н.). Повечето от тези обсерватории са праисторически (например тези с изсечени скални ниши, Перперикон, Татул и т.н.). По това време тези земи са били обитавани от Индоевропейците (Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al., 2015) и вероятно те са изградили тези скални обсерватории. Повечето от съвременните европейски народи (без угро-фините), древните българи и траките са индоевропейци (Шопов, 2007, 2015, Nesheva et al., 2015) и затова в древността техните предци са имали идентични религии, като само имената на боговете им са се различавали. Календарът винаги е свързан с религиозните празници така, че това е сигурен белег за еднаква календарна система, за чието използване са изградени скалните обсерватории по нашите земи. По тази причина след идването на траките е днешните български земи през 2100- 2000 г. Пр.Хр. (Шопов, 2015) те продължават да използват праисторическите скални обсерватории за същото предназначение, въпреки хиатуса през който тези земи са били почти необитаеми. Тези скални обсерватории биха могли да бъдат използвани и за определяне на дните и празниците от календара на древните българи.

Laboratory of Archeo-geophysics www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html H... more Laboratory of Archeo-geophysics
www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html

Head: Dr. Yavor Shopov,
Phone (+3592)8161732, e-mail YYShopov@Phys.uni-sofia.bg
The laboratory was created in 2006 for the implementation of space technology (Ground penetrating radars) for the survey and geophysical exploration of archaeological sites in Bulgaria.

Scientific fields and experiments:

Methods:
The laboratory uses the following geophysical methods for search and non-destructive exploration of archaeological sites:

I. Radar methods
1. Ground penetrating radar (GPR) was developed by NASA to study the lunar ground for the needs of the US space program. Recently it became the most powerful archaeo- geophysical method.

II. Electrical resistance methods
2. Vertical electrical sounding (VES)
3. Electro profiling and Electrical tomography

III. Induction methods - use of military technology to search for mines
4. Pulse induction
5. Electromagnetic induction

IV. Electrostatic methods
6. A new archaeo-geophysical method called method of residual charge was developed at the Laboratory

Distinctive and representing interest instrumentation and experiments. Current research carried out in the laboratory:

GPR measurements on the mound Golyamata Kosmatka

The first successful GPR measurements on an archaeological site in the country were carried out in 2007 in the tomb on the mound "Golyamata Kosmatka". 60 scans of the walls and floor of the tomb in the mound "Golyamata Kosmatka" were measured with GPR. Each scan consisted of an average of 392 measurements on the different traces of penetration of the radar radiation in the depth, i.e., we made measurements about 23500 traces. The resolution of the resulting scans in the scan direction (i.e., the distance between the measurement traces) ranges from 1.3 to 1.7 cm.

To verify and supplement the data from the georadar, we performed also vertical electric sounding on depth from 1 to 14 meters above the detected unknown object. We found that the object starts at a depth of 6.50 m below the surface of the mound and reaches about 12 meters below it (the presumed level of the local terrain).
These measurements were conducted in collaboration with Dr. Georgi Kitov from the Archaeological Institute and Museum of BAS.
GPR measurements of the archaeological site near the village Yabulkovo
211 vertical profiles of 500 measurements each were scanned with GPR. Their resolution ranges from 2 to 6 cm. They cover 21 rectangular polygons. The registered anomalies were placed on the grid map of the site.

Vertical scans of all profiles covering two polygons (which were scanned in parallel routes every 50 cm) have been merged into three-dimensional databases. Then they were then cut into two-dimensional horizontal sections at different depths. In this way, 35 horizontal slices of two polygons of various depths with a thickness of 20 and 40 cm were calculated, covering depths from the surface up to a depth of 6 meters. The resulting two-dimensional maps of anomalies at different depths visualize the location of the surched archaeological objects beneath the surface.

Electro profiling of Omurtag's mound

We measured 8 profiles of electrical resistance and 8 vertical electrical soundings of Omurtag's mound near village of Sveshtari at a depth of 19 meters. We registered several anomalies of probable archaeological character. The obtained results were presented in 3-dimensional graphics and maps.
These measurements were performed in collaboration with prof. Diana Gergova from the Archaeological Institute and Museum at BAS
GPR measurements of buildings, utility lines, pipelines and other unknown underground objects.
GPR have applications in building construction, water, geotechnical engineering, engineering geology, mining, electricity, transportation, military, criminology, security and ecology. GPR allow non-destructive localization and identification of underground pipes of metal, plastic, ceramics, concrete and asbestos concrete.

Introduction Archaeological Geophysics lab of Department of Physics of Sofia University is the on... more Introduction Archaeological Geophysics lab of Department of Physics of Sofia University is the only one in Bulgaria which develops new geophysical methods and equipment for study of archaeological objects and their dating (Shopov et al., 1993, Dermendjiev et al, 1996). This lab has equipment and specialists for using of broad range of archaeogeophysical methods. Here we demonstrate possibilities of these techniques for solving of various archaeological tasks.

Archaeogeophysical Methods This lab uses following archaeogeophysical methods for exploration and non- destructive investigation of archaeological objects:
I. Radar Methods
1. Ground penetrating radar (GPR) – This method was developed by NASA to study the lunar ground. Introduction of these space technology to archaeology makes GPR the most powerful archaeogeophysical technique (Conyers, 2004), but interpretation of GPR data is most complicated and requires very complex data computing. It is the most complicated and complex archaeogeophysical technique. GPR allows registration of so fine archaeological objects that are hard to see by eye and can be missed during archaeological excavations (Conyers, 2004).
Advantages: а. GPR is the only archaeogeophysical method which allows preparation of 2D slices (maps) of underground objects from various depths under the surface without their excavation (Conyers et al., 2004), (fig.1).
b.It is the only archaeogeophysical method which allows preparation of 3D reconstructions of the precise shapes and depths of underground objects (Conyers et al., 2004), (fig.2).
c.It allows precise determination of depths of the underground objects under the surface.
d.It allows visualization of the underground objects as radar images in real time during the measurements.
e.It allows simultaneous geophysical exploration and archaeological excavation of the registered anomalies.
f.It has highest resolution from all geophysical techniques.
g.It can be used for scanning of vertical walls and localization of unhomogeneities in it.
h.Registered signal can undergo further computing for extraction of invisible details from the raw scan and graphic display of the results.
i.It allows fast scanning of large area. It is effective for large scale exploration with high horizontal resolution.
j.It allows connecting of different archaeological excavations by GPR exploration of the space between them.
k.GPR exploration can be done through ice, asphalt, concrete etc. (Archaeological Geophysics lab website, 2007).
l.On rough terrains can be done step-by-step measurements which allows deeper penetration of the radar signal.
Disadvantages: а. Interpretation of the signal is extremely complicated (Conyers, 2004) and requires years of experience of GPR studies of archaeological sites.
b.Very high cost of the equipments.
c.It can not be used in conductive environment (like sea water) or salty soils.
d.Limited penetration depth which depend on the soil humidity. Usually it varies from 1 meter in wet soil to 17 m in buildings (Archaeological Geophysics lab website, 2007)
e.Archaeological applications of GPR require an expert of very unusual training in specific fields of geophysics, geology and statistical physics. Experience in other GPR applications can not be applied on archaeological sites and experts on them can not be easily trained in archaeological applications of GPR
GPR applications in archaeology (Archaeological Geophysics lab website, 2007) are nondestructive localization and mapping of cultural layers in following buried archaeological objects:
-tombs and burials
-tunnels, catacombs, mud- huts and underground channels
-walls of buildings
-fire places
-metal and ceramic artifacts and coatings
-cavities and defects in buildings
-caves, bunkers, caverns and karstic futures
-underground reservoirs and buried pipes.
Nondestructive stratification of:
-sediments, river and lake deposits;
-soil layers including ancient arable lands;
-water table;
-faults and land slides.
Nondestructive study and monitoring of archaeological objects, cultural heritage and underground communications.

Experimental part
Calibration Experiments: Large numbers of calibration experiments were made inside the building of Department of Physics of Sofia University (fig.3) and surrounding grounds with known underground communications (pipes, canals, tunnels, etc) before the start of the field GPR measurements. They demonstrated that this equipment works perfectly on open ground and inside buildings and visualize all known futures of the studied terrains (fig.3, 4). It can work 17 meters deep in dry environment (fig.4). This depth is 70 % deeper than the claims of the producer of this GPR unit and antenna.
GPR measurements of Bulgarian archaeological sites.
First GPR measurements on Bulgarian archaeological site (fig.5) were made in 2007 in the tomb “Golyamata Kosmatka“ (Shopov, in press). 60 scans of the walls and floor of the tomb were measured with resolution varying from 1,3 to 1,7 cm. Four groups of 5 parallel scans each were measured on the walls of the tomb on height from 0 to 250 cm. They were summed in a 3D data base. Then it was sliced in 15 slices (fig.6) of 20 nanoseconds (corresponding to a thickness of 75 cm if the radar beam pass through soil but to 3 m through air)
Obtained slices have resolution of 0.1 m. in horizontal, but 0.5m. in vertical direction. Scanned tomb camera was round, so obtained slices are segments of a circle (fig.6). So obtained 2D maps looks as prints of cylindrical seals (fig.5). They demonstrate that second unexcavated camera is located behind the west wall of the tomb. It is twice bigger than the camera in the excavated tomb.Scans of the walls of the tomb in the lowest scanning position suggest that the radar radiation penetrates trough homogeneous material (Fig. 7.А) at least 16 meters in all directions. Material of the walls is granite. It means that the whole tomb is embedded at least 50 centimeters deep in a granite square at least 35 meters in diameter. This does not mean that the square is circled. It can be extended in all directions but radar radiation can not reach its edges. The soil filling of the mound is detected through the granite wall of the tomb (Fig. 7.B) everywhere at over 50 cm above the floor.

GPR measurements of prehistoric archaeological sites.
Prehistoric sites are the most difficult archaeological objects for archaeogeophysical survey due to lack of metal objects in them. Most of the artifacts have the same chemical composition and physical properties as the surrounding ground. Especially stone artifacts have same properties as stones aground. So GPR is the most appropriate archaeogeophysical technique for survey of Neolithic settlements (fig.8) and is the only one usable for survey of Paleolithic sites.
GPR is most suitable geophysical technique for solving of most of the tasks of archaeological exploration. Before its development it was considered impossible to locate underground objects like plastic, terracotta, concrete and asphalt. GPR became the main technique for localizing and mapping of non-conductive, non-metal and non-magnetic objects. It can be used even for exploration of under-water objects in fresh water basins (Archaeological Geophysics lab website, 2007).Therefore in the last years it is the main focus of work of Archaeological Geophysics lab of Sofia University.

II. Electrical resistivity methods.
2. Electrical profiling. It measures profiles of the electric resistivity (fig.9). It allowed deepest geophysical exploration of a Bulgarian archaeological site at 19 meters below the surface (Shopov, 2007) but such measurements can be done even on 40 m. depth. It is most appropriate for searching of tombs, caves, tunnels or bunkers.
3. Vertical Electrical Probing- detects the same objects as electrical profiling serving for determination of the depth of the detected anomalies.
4. Electrical tomography (continuous electrical probing)- allows visualization of anomalies of the electric resistivity and of the objects creating it.
Although its great depth of operation these methods are extremely slow, laborious and expensive, have many limitations and interferences. So now Archaeological Geophysics lab abandons these methods except of Vertical Electrical Probing which sometimes can help GPR for determination of the depth of the detected anomalies.
III. Induction methods- use military technologies for location of mines.
5. Pulse induction- Allows localization of large metal objects on depth up to 6 meters. Its equipment emits powerful electromagnetic pulses and measures the inducted current in the underground objects between the pulses (Aittoniemi et al., 1986). It works through walls and stones. It allows very fast scanning and high precession of localization of the objects, but it doesn’t allow precise determination of the depth of the anomalies. Underground cables, rebar or metal nets mask objects and make impossible its use.

6. Electromagnetic Induction- Allows precise localization of small metal objects and determination of the metal building them by its conductivity (Gardiner, 1967). Works on shallow depth which varies from 0.3 up to 1 meter depending on the size of the found object. Its equipment emits electromagnetic field and measures the inducted current in the underground objects passing between its coils. It doesn’t allow determination of the depth of the anomalies. Underground cables, rebar or metal nets mask objects and make impossible its use.

The laboratory uses methods and equipment developed at the Physics Department. They are subject t... more The laboratory uses methods and equipment developed at the Physics Department. They are subject to three Bulgarian inventions, and one Canadian patent of our laboratory’s team. Some of the devices developed, and used by the laboratory have no analogues abroad, others are subject to numerous attempts of coping or modifing by other laboratories around the world.
The laboratory was created in 2001. In 2005 and 2006, a PhD student from the University of Bologna, Italy was trained for six months here within the European exchange program ERASMUS.

Scientific fields and experiments:

Study of global climate changes in the past.
The main activity of the laboratory is the study of global climate changes in the past, and solar influences on them. Until recently, variations of solar radiation reaching the surface of the Earth (insolation), could only be calculated theoretically from orbital variations of Earth's orbit, causing a change in the distance from any point on the Earth's surface to the Sun, resulting in a change in the amount of solar radiation reaching the Earth's surface. But their calculations require many incorrect assumptions, leading to significant inaccuracies in the results (50% of the variation in the theoretical curves do not match this in the experimental records).
Therefore the team of our laboratory was developed an indirect index of insolation (Figure 10), which is obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites along the growth axis of their crystals (Figures 10, 11,12). Absolute dating of these calcites allows measurement records of insolation (Figure 10) in the last 250,000 years. So far these are the only experimental records of insolation. They are widely used in studies of global climate change in the past.
Study of regional climate changes.
An important activity of the laboratory is the study of regional climate changes using flowstone calcites as natural climatic stations. For this purpose, the laboratory has developed indirect indices of annual temperature and annual rainfall, which are obtained from measurements of the distribution of the luminescence of the organic acids in flowstone calcites.
Using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas
Part of the research of our laboratory is dedicated to using luminescence for search, field and laboratory diagnostics of minerals, oil and gas. This includes:

a. Development of a new method, techniques, and apparatus for registration of luminescence of minerals and its spectrum in the field conditions.
The known method for the search of minerals by their luminescence in field conditions uses portable continuous UV sources to observe only fluorescence of minerals. The disadvantage of this method is the low brightness of the sources and the inability to observe phosphorescence of minerals and its attenuation. For observing and registration of these phenomena we developed a new method "Impulse photography luminescence". For the use of this method in field conditions we developed and patented a fundamentally new equipment, that can record images of fluorescence or phosphorescence separately or together. We proposed a new system for field diagnostic of minerals using luminescence which led to finding deposits of many new minerals for Bulgaria.
With the development of the new technique "Time-resolved photography of phosphorescence", field studies and registration of phosphorescence attenuation and the color change of phosphorescence with time in the presence of several luminescent centers in the sample became possible. This appeared to be particularly useful to distinguish phosphorescence of inclusions of oil and natural gas (Figure 15) from that of humic and fulvic acids (Figure 11) in calcite under field conditions, which can be used for oil survey.

b. Research on the spectra of the luminescence of the minerals in the laboratory
The diagnostics of minerals by their luminescence sometimes requires a detailed study of the spectra, the nature and properties of their luminescence by selective excitation with laser emission with different wavelengths. This is achievable only in laboratory conditions. At such measurements Raman spectra of the samples are obtained as well, which are very effective for diagnostics of microscopic mineral agregates and inclusions.

Studies of records of contamination and migration of toxic metals and of groundwater acidity.

The luminescence of some samples flowstone calcite is induced by toxic elements. Some of them even have annual zonality (Figure 15) due to variations in the acidity of the groundwater, which causes variations in the solubility of some toxic elements such as uranium, lead, etc.

On Figure 16 is shown fine zonality of the fluorescence in a flowstone calcite upon irradiation with short-wave UV (left) due to uranium impurities. Fine fluorescent zonality upon irradiation with long-wave UV (right) is due to impurities of rare earth elements in the same sample.
Dating of fluorescent records
Luminescent records required development of a new dating method due to lack of any dating method with the precision corresponding to their high resolution and precision. The apparent annual cyclicity of records allows calculating the average annual growth rate of the flowstone by determining the average annual period (in pixels) using time series analysis. This procedure was set at the base of a fundamentally new dating method called "Autocalibration dating."
Autocalibration dating of time series with unknown uneven time step uses time- frequency mathematical spectral analysis or Fourier transformation to determine the mean time step of the time series and to determine the time interval from the beginning to the end of the time series. If the beginning of the time series is known it can be dated using its thus obtained duration. The method is applicable to the dating of any natural materials with cyclic structure and was recognized for invention. So far this is the only dating method based entirely on a numerical method.

The Orbital theory presumes that the solar irradiance was constant during geological periods of t... more The Orbital theory presumes that the solar irradiance was constant during geological periods of time. Recent studies demonstrated that this presumption is not precise. Direct satellite measurements of the solar constant demonstrated that it varies with time as much as 0.4% during the observation time span (Hickey et al., 1980), but there are experimental data suggesting that it varied much greater during geological periods. Stuiver & Braziunas (1989) demonstrated that longer solar cycles are more than one order of magnitude stronger, than the solar cycles covered by direct measurements. Increasing of the ice volume and the related sea level change during glaciations produces changes in the inertial moment of the Earth and resulting changes in the speed of Earth’s rotation (Tenchov et al., 1993). Orbital variations cause also some deformation of the solid Earth and redistribution of the Ocean masses (Morner, 1983). In result theoretical Milankovich curves can be used only for qualita...

changes of the speleothems from Savi (TS) and Frasassi (AN) cave, show a mainly positive trend du... more changes of the speleothems from Savi (TS) and Frasassi (AN) cave, show a mainly positive trend during the Holocene (range of values between -5 and -10‰); on the contrary the trend of Carburangeli cave (PA) stalagmite is negative. The laser induced luminescence of the spelothems of Savi cave shows the highest values during the fi rst part of the Holocene probably infl uenced by the soil and forest development. The lowest values are those of the last 1.5 ka. From an overall view, these data seem to fi t with the present day knowledge of the climatic and environmental changes of Italy. Nevertheless some problematic aspects arise suggesting further research work.

There is strong evidence of a major flooding of the Black Sea area ca. 7500-7600 cal yr BP (Dimit... more There is strong evidence of a major flooding of the Black Sea area ca. 7500-7600 cal yr BP (Dimitrov et al. (1979) and Dimitrov (1982)). There is convincing evidence of a mass migration of people out of this general area to India (Gimbutas, 1985, Kortlandt 1990, Quintana-Murci 2004, Shopov and Yalamov, 2004, Shopov, 2008). This paper will examine the evidence for the flooding triggering the migration and also examine the extent of the migration. Possibility this event is the "Biblical Flood". Critical analysis of the new geological and archeological data and the ancient Flood mits can relate the Black Sea Flood to the Noah’s Flood (Ryan & Pitman, 1998; Dimitrov & Dimitrov, 2004). In the last 10 years there was a number of expeditions in the Black Sea searching for remains of preflood settlements around the former sea coast, now about 100 meters below the sea level (fig.1). Several of them were led by prof. Robert Ballard who located remains of Titanic. Figure 1. Coastal li...

International Journal of Speleology, 2004

Santa Barbara (Iglesias, Sardinia) is a world renown mine cave system, because it hosts perhaps t... more Santa Barbara (Iglesias, Sardinia) is a world renown mine cave system, because it hosts perhaps the best display of barite crystals developed within natural cavities (Forti & Perna, 1981; 1983; Hill & Forti, 1997). The karst system consists of two large subvertical voids (presently not interconnected) developed just in contact with a polysulphide vein in the San Giovanni mine. The caves host huge still active calcite and/or aragonite speleothems partially covering the euhedral barite crystals. Along the vertical shaft connecting the mine gallery with the upper cave a 6 meters thick depositional sequence has been exposed. It consist from bottom (bedrock) to top of: (a) a calcitearagonite subaqueous speleothem (cave clouds); (b) an earthy layered sediment with sudden colour changes ranging from black to orange; (c) a layer consisting of honey to hazel-brown barite tabular crystals up to 7 cm high and (d) a calcite-aragonite vadose speleothem (flowstone) which represents the still acti...

ABSTRACT Available from the Minor Planet Center.

Авангардни изследвания на древните българи, т.2, стр. 5-48, (2015), Sep 30, 2015

Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, , 2007

Бюлетин на института по Древни цивилизации, бр.6, Aug 29, 2016

Laboratory of Archeo-geophysics www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html H... more Laboratory of Archeo-geophysics
www.phys.uni-sofia.bg/bul/departments/ucsrt/agpl/index.html

Scientific fields and experiments:

Methods:
The laboratory uses the following geophysical methods for search and non-destructive exploration of archaeological sites:

II. Electrical resistance methods
2. Vertical electrical sounding (VES)
3. Electro profiling and Electrical tomography

III. Induction methods - use of military technology to search for mines
4. Pulse induction
5. Electromagnetic induction

IV. Electrostatic methods
6. A new archaeo-geophysical method called method of residual charge was developed at the Laboratory

Distinctive and representing interest instrumentation and experiments. Current research carried out in the laboratory:

GPR measurements on the mound Golyamata Kosmatka

Electro profiling of Omurtag's mound

Scientific fields and experiments:

Studies of records of contamination and migration of toxic metals and of groundwater acidity.

International Journal of Speleology, 2004

ABSTRACT Available from the Minor Planet Center.

Лекция на доц. Явор Шопов, президент на комисията по Физикохимия и хидрогеология на карста на Меж... more Лекция на доц. Явор Шопов, президент на комисията по Физикохимия и хидрогеология на карста на Международния съюз по Спелеология (UIS).
Лекцията започва с видовете скали, в които се срещат пещери и процесите, които водят до образуването на пещери в карстови и некарстови райони. Тя включва повърхностните карстови форми - видове, начин на образуване, места на срещане и връзката им с геологията на скалите и пещерите под тях. Това знание е полезно за търсене на нови пещери. Тя включва също механизмите на разтваряне на карстовите скали и връзката им с климата, геологията и орудяванията в района.

Засяга структурата и морфологията на пещерните системи и връзката им с геометрията на водосбора, еволюцията на водната циркулация и на релефа. Включва пещери в некарстови райони (ерозионни, вулканични и др. пещери). Ще научите как се раждат, живеят и умират пещерите, за колко време става това и какво остава от тях.

Лекцията включва и вторичните карстови форми (вторични пещерни образования) и информацията, които те носят за процесите и условията, при които са се образували, за промените на климата и околната среда в миналото. Лекторът ще ви запознае с механизмите на образуване на красиви и причудливи пещерни образования като пещерни цветя, пещерно мляко, пещерни бисери, хеликтити, коралити и много други интересни форми на минералните агрегати, които се срещат само в пещери, но дори и там те са изключително редки. Ще научите за причините за оцветяване на вторичните пещерни образования и за информацията, която крие цвета им. Ще видите как изглежда светенето (фосфоресценцията, флуоресценцията и катодолуминесценцията) на различни пещерни минерали и ще научите какво ни показва то за глобалните промени на Земята.

Ще научите как живите организми, човека и микроорганизмите влияят върху процесите в пещерите.

Лекцията е подготвена на основата на серия от образователни презентации по карст и спелеология, които са създадени от Италианското спелеоложко дружество (SSI) по проект на Международния съюз по Спелеология (UIS) през 2009 г. Целта на тези презентации е те да позволят теоретично обучение на спелеолози на съвременно световно ниво. Затова те са подготвени от водещи италиански и чуждестранни специалисти по всяка тема, която е включена в тях. Явор Шопов е участвал в изготвянето на няколко от тези презентации. Те са допълнени от Явор в неговата лекция със слайдове за български пещери. За актуалност на лекцията към днешна дата той е включил още няколко допълнителни теми, които не са засегнати в проекта на SSI и UIS. Затова лекцията ще бъде интересна не само за курсисти, но и за опитни пещерняци и спелеолози. Всеки ще може да види или научи нещо ново от тази презентация, която е подготвена с помощта на опита и знанията на голям брой чуждестранни специалисти по карст и спелеология.

На 19.02.2016 г. Институтът по Древни цивилизации внесе в Министерството на Науката и Образование... more На 19.02.2016 г. Институтът по Древни цивилизации внесе в Министерството на Науката и Образованието (МОН) становище за промяна на концепцията за произхода на българите, прабългарите и древността на българската държава в учебниците по история, Вх.№ 09-62/19.02.2016 г. То подкрепя становището на Института по история на БАН по въпроса и предлага следните промени в съдържанието на учебниците за училищата:

Терминът “прабългари” да се замени с “древни българи”.
Произходът на древните българи е индоевропейски.
Титлата на българските владетели е „кан”.
Да се изучава Волжска България.
Да се разшири познанието за иранския древен свят.
Началото на българската държавност да бъде положено в 165 г.
Да се отмени периодизацията на първа, втора и трета българска държава, която не е уместна.
8.) В съвременния български език са запазени и се използват няколко хиляди думи от прабългарски произход, които се срещат също в индо - иранските езици. Повечето от тях погрешно са били обявени за турцизми.
9.) Древните българи са имали един от най-точните и най-древните календари. През 70-те години на XX-ти век той е бил предложен от ЮНЕСКО за световен календар, защото е изключително удобен за използване.

Относно дебата за замяната на термина “турско робство” Институтът по Древни цивилизации смята, че е от особено значение правилно да се употребява терминологията, използвана от авторите, които са били свидетели на тази епоха. Има неизброимо количество исторически писмени източници използващи масово термините “робство” и “иго”. Затова не е редно сега въпросният термин да бъде заменен в учебниците с други термини, независимо от каквито и да е съображения.

Geologic data suggests an exceptionally large natural catastrophe in the Black Sea region 7500- 7... more Geologic data suggests an exceptionally large natural catastrophe in the Black Sea region 7500- 7600 yrs. ВР. Salt waters of Mediterranean Sea flooded the Black sea (which was fresh water lake at that time). We present a number of climatic (Shopov et al., 1996), oceanographic (Dimitrov et al., 1979, 1982) and archaeological (Dimitrov & Dimitrov, 2004, Shopov et al. 2004, 2007) evidences that the Noah’s Flood happened in the Black Sea.
8000 – 9000 cal 14С years BP Black Sea was a fresh water lake with coasts 90 – 120 m below the recent sea level. A catastrophic extremely rapid flooding of the Black Sea by the Mediterranean Sea waters happened during the last interglacial warming. It produced deposits of geocatastrophic type- sapropels. They consist of up to 2 meters thick deposit of dead organic matter from the sweet- water organisms killed by the invasion of ocean waters with 380/00 salinity. Its age obtained by 14С dating of numerous samples is 7500- 7600 years ВР. This extremely rapid sea level rising flooded 160,000 square kilometers (fig. 1) in less than one year and destroyed settlements of the early civilizations around the Black Sea coast. At that time here were settled Indo-Europeans. Catastrophic flooding of the region initiated their migration and separation in groups like German, Thracian, Illyrian, Greek, Arian, etc. tribes (Shopov et al. 2004, 2007). We traced migration of some of the Arian tribes all the way from Black Sea region to India using toponims and hydronames formed on the base of their ethnic names. This migration is supported by archaeological data and linguistic analysis. Accordingly these data migration of the Vedic Arians to India was initiated by the flooding of the Black sea in result of breaking of the Bosporus dividing wall. Probably this happened in result of activation of seismo- tectonic processes in the region.
Numerous archaeological evidences suggesting, that this catastrophe is exactly the Noah’s Flood are found around the former sea coast, far below the sea surface.

References:
Dimitrov P. S. (1982) Radiocarbon datings of bottom sediments from the Bulgarian Black Sea Shelf. Bulg. Acad. Sci. Oceanol. 9:45-53
Dimitrov P. S., Govberg LI, Kuneva-Abadzhieva VI. (1979) Marine Quaternary deposits of the peripheral region of the shelf from the western part of the Black Sea. Oceanol. Bulg. Acad. Sci. 5:67-78
Dimitrov P., D. P. Dimitrov (2004) The Black Sea, The Flood and the Ancient Myths. Slavena, Varna, 91 pp.
Shopov Y.Y., L. Tsankov, L.N. Georgiev, A. Damyanova, Y. Damyanov, E. Marinova, D.C. Ford, C.J. Yonge, W. MacDonald, H.P.R. Krouse (1996) Speleothem Luminescence proxy Records of Annual Rainfall in the Past. Evidences for "The Deluge" in Speleothems."- in book "Climatic Change- the Karst Record", Ed. by S.E. Lauritzen. KWI , Bergen, p. 155-156
Shopov Y., Yalamov T. (2004) The oldest written version of the flood story and its relevance to the migrations of the ancient Bulgarian (invited paper)- Abstracts of Varna workshop on “Assesment of the Black Sea Sedimentary System Since the Last Glacial Extreme”, Assemblage Project of EC, 23-26 October 2004, Ed. by D. Solakov, p. 27.
Shopov Y. Y., P. Dimitrov, D. P. Dimitrov and B. Shkodrov. (2007) Bulgarian State Tradition and its Delivery to Europe. The Deluge: Oldest Written Evidences and Migrations of Bulgarians. Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23.
More Info: Extended Abstracts of LIMPACS-3 International Conference of IGBP, PAGES, 5-8 March 2009, Chandigarh, India, pp.126-127.

Geological data suggest an exceptionally large natural catastrophe in the Black Sea re... more Geological data suggest an exceptionally large natural catastrophe in the Black Sea
region 7500-7600 yrs. ВР. Before it Black Sea was a fresh water lake with coasts 90–120 m
below the recent sea level. This catastrophic rapid flooding of the Black Sea by the
Mediterranean Sea waters was dated in numerous samples by 14С at 7 560 ±50 cal. yrs BP. It
flooded 160000 km2 and destroyed settlements of the early civilizations around the Black Sea
coast. At that time here were settled Indo-Europeans.
359

We mapped the migration of some of the Vedic tribes all the way from the Black Sea
region to India by precise positioning of the established 4399 toponims and hydronames
formed on the base of their ethnic names derived from processing and linguistic analysis of 6
900 000 toponims and hydronames on the maps of India, Pakistan, Bangladesh, Afghanistan,
Uzbekistan and Iran.
We make critical analysis of the available geological and archeological data related to
the Black Sea Flood in order to establish its reliability and to refine its dating and extend. We
demonstrate that timing of the start of formation of sapropel sediments; the formation of
hydrogen sulfide zone in the Black Sea as result of decomposition of the sapropel deposits;
the appearance of the first marine organisms and the abrupt replacement of the Black Sea
freshwater dinocysts by a Mediterranean population coincide in the frames of the
experimental error of the dating, with the best age estimate of 7 160 ±50 radiocarbon years
BP= 7 560 ±50 cal. yrs BP. It allows us to relate it with the major human migrations at 7500
yrs. ВР as traced and dated by paleolinguistic analysis and archeology. We present a number
of climatic, oceanographic, linguistic, calendar, geographic and archaeological evidences
suggesting that these events are related. Catastrophic flooding of the region appear to initiate
migration of Indo-Europeans and their separation and differentiation in groups like German,
Thracian, Illyrian, Greek, Arian, etc. tribes. Thus it strongly affected the development and
history of all Indo-European people. The scale of this natural catastrophe suggests that this
was perhaps the largest human migration produced by a natural disaster. This work examines
the evidence for the flooding triggering this migration and also examines the extent of that
migration.
The timing of the Black Sea Flood as determined by marine evidences and the timing of
the start of the massive migration out of the Black Sea region coincides in the frames of the
experimental error and is the same as the beginning of the Bible chronology (Creation of the
World), i. e. 5500 years B.C. and also as the beginning of the Byzantine and ancient
Bulgarian calendars (5505 years B.C.). This suggests that this catastrophic event was so
dramatic and had so great consequences for great number of people, to be used as the
beginning of the time counting by the people leaving in approximate vicinity to the affected
region. At that time all Indo- Europeans (including the ancestors of the ancient Greeks and
Bulgarians) were settled at the Black Sea coast, so it is quite reasonable to presume that their
chronology starts from the Black Sea Flood as far as this was the most dramatic natural
phenomena they faced in their history. It is reasonable to suggest that the migration out of the
Black Sea region was initiated by the Black Sea Flood as far as it flooded a significant part of
this densely populated region. This submerging of 160 000 square kilometers was caused by a
rapid rise of the Black Sea level with about 100 meters. It left homeless and without food
supply great part of the Indo Europeans settled around the former sea coast. Therefore this
most dramatic disaster in the human history forced them to migrate out of this dangerous
region. This way the Black Sea Flood played major role in the Indo Europeans history.
We provide vast range of data demonstrating that Black Sea Flood triggered an out-
migration from the Black Sea area into India with major repercussions for present population
characteristics as established by comparative genetic studies.
Acknowledgements: This research has been funded by grant 02-337 by the National
Science Fund of Bulgarian Ministry of Education and Science
More Info: XIX Congress of The Carpathian-Balkan Geological Association Thessaloniki, Greece, 23-26 September 2010 ABSTRACTS VOLUME, Editors: Alexandros Chatzipetros, Vasilios Melfos, Peter Marchev, Iskra Lakova, Geologica Balcanica 39. 1–2., 2010, pp. 358-359

Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени та... more Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия.
Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи.
Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия).
На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.).
Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас).
Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар.
С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.

Keywords: Black Sea Flood, human migrations, Indo-Europeans, Holocene, sea level Introduction The... more Keywords: Black Sea Flood, human migrations, Indo-Europeans, Holocene, sea level
Introduction
There is evidence of a major flood in the Black Sea area ca. 7500–7600 cal BP (Dimitrov, 1982) and evidence of a mass migration of people out of this general area (Gimbutas, 1985; Kort-landt, 1990). This paper examines the evidence for a flood that triggered this migration, and it also examines the extent of the migration.
Shopov et al. (1996) found evidence that high rainfall flooded the Black Sea basin at 5600–5500 cal BP. Dating based on two independent data sets: (I) Shopov et al. (1996) at 5600–5500 cal BP and (II) Dimitrov (1982) coincide within experimental error, supporting the statements of Shopov et al. (1997) and Ryan et al. (1997) that a catastrophic flooding occurred in the Black Sea region at that time. Ryan et al. (2007) later revised their interpretation, placing the time of rapid inundation at about 8,300 cal BP or earlier. Although it does not exclude possibility of further sea level rising at 5600–5500 cal BP.

Evidence of People in the Area and the Timing of their Migration
Paleolinguistic evidence
` The oldest inhabitants of the Black Sea coast were the ancient Indo-Europeans (Gimbutas, 1985; Kortlandt, 1990; Wiik, 1999). Before 5500 BC, Indo-Europeans inhabited a significant part of the brackish water Black Sea coast. Separation and differentiation of the Indo-Europeans into groups like German, Thracian, Illyrian, Greek, Arian, etc. started just after 5500 BC (Wiik, 1999), after the Black Sea flooded as dated by our geological evidence. Therefore, we can state that the differentiation of the Indo-Europeans and their migration out of the Balkan Peninsula may have been initiated by a ca. 7,5 00 cal BP Black Sea Flood (Shopov et al., 2007). According to Derjavin (1946), ancient Bulgarians belong to the old proto-Indo-Europeans, so their migrations can be used to trace the dispersal of Indo-Europeans in their early stages of development (Shopov et al., 2005a).

Archaeological evidence
A unique ancient plate was discovered on the bottom of the Black Sea about 100 meters below the sea surface in the location of the old shoreline at the shelf periphery. It was found buried by sedi-ment indeep water making it unlikely it was dropped from the sea surface. Its age can be even older than Neolithic, because it is not ceramic but there is no way to obtain an absolute age for this plate that is carved from a solid piece of sandstone.
It is suggested that this artifact was on the sea shore before the Black Sea flooded (Shopov et al., 2007). So, it is believed to have been made and used by the pre-flood population of the Black Sea coast. Eight signs of an ancient script on this plate coincide with signs scratched upon Vinča pottery, while eight other signs coincide with those found on many of artifacts excavated from sites in southeastern Europe and dating between 6000 to 4500 BC (Ager, 1998).

Materials and methods
In order to trace the locations and migrations of the ancient Indo-European branches, we developed a new method for reconstructing boundaries (or more precisely the maximal expansion) of ancient societies by plotting the toponyms and hydronyms (geographic names of large water bodies) formed from their ethnic names on the map (Shopov et al., 2005a; Shopov, 2007).
This study is based on the processing of 6,900,000 toponyms and hydronyms from using GIS and the precise positioning of the established 4399 toponyms and hydronames formed from the ethnic names of Bulgarians and their branches (Shopov et al., 2005a) on the maps of Europe and Asia.
Even now, during modern migrations, when the name of an old city or district appears in a new place, it is always due to the migration of population from the old place to the new, which is called by the same name. For example, the map of the North America is abundant with names of cities like London, Paris, Moscow, etc. because these places were founded by people coming from the original cities. Indeed, ancient Bulgarians carried with them some characteristic toponyms all the way from the Balkans to Bangladesh and back (Shopov et al., 2005a, Shopov, 2007). Written sources demonstrate that their migration along this path lasted at least 3100 years, but archaeologi-cal data Sammara, Sialk tepe and Godin tepe. suggest that it started far before the appearance of the script and any historical records and may have been initiated by the Black Sea flooding (Sho-pov et al., 2007).

Results
Ancient Bulgarians were not homogenous but consisted of well-defined branches or clans—Kutiguri (Kuti), Utiguri (Uti), Onoguri, Kuchi-Bulgar, Kupi-Bulgar, Kotrags, and dynastic clans (Dulu). Each of these ethnonyms produced hundreds of toponyms and hydronyms across In-dia, Pakistan, Bangladesh, Afghanistan, Uzbekistan, and Iran, which tend to cluster in relatively small parts of these countries. There are 2251 toponyms and hydronames in Pakistan formed from the ethnic names of Bulgarians and their branches; 647 such toponyms appear in India, and 186 in Bangldadesh (Shopov, 2007).
Our study suggests that migrations from the Black Sea due to the flooding of the region were extensive and far reaching, suggesting a migration of large number of people, coming from a vast region, pointing on flooding of large lands.

Conclusions
In conclusion, we provide some data demonstrating that flooding of the Black Sea region at 5600–5500 BC may have initiated a separation and differentiation of the Indo-Europeans into groups like German, Thracian, Illyrian, Greek, Arian, etc. The same or another Black Sea flood triggered an out-migration from the Black Sea area.
More Info: Extended. Abstracts of Sixth Plenary Meeting and Field Trip of INQUA 501-IGCP 521 “Black SeaMediterranean Corridor During the Last 30 ky: Sea Level Change and Human Adaptation”, Rhodes, Greece, 27 September - 5 October 2010, 195 – 198.