Pervoe opisanie Biblii i ee knig v pervom Bolgarskom carstve / Первое описание Библии и ее книг в первом Болгарском царстве (original) (raw)
Related papers
Кирило-Методиевски студии / Cyrillo-Methodian Studies, 2023
The article describes several rare linguistic phenomena observed in earliest Old Bulgarian inscriptions: (1) the sign for palatal consonants in the Temnić inscription which testifies to palatal accomodation of the liquid consonant l to the preceding velar k, (2) in the Bitola inscription, different rools of the use of letters for jers showing the work of two different scribes, (3) ending -i in a compound numeral дъва на десѧти ‘12’ otherwise known only in two manuscripts of the 11th c., (4) the construction въ + acc of nomen abstractum in the sence of a mode of action, and, in the Krepča inscription n° 2, (5) accusative form lět<о> ‘year’ indicating a specific point in the past (the form lěto ‘year’ with the same function occurs in a few eastern Slavic sources of younger date).
Развитие богослужебной литературы ВКЛ на примере издания первого белорусского Служебника 1583 г
Крупко, М. А. Развитие богослужебной литературы ВКЛ на примере издания первого белорусского Служебника 1583 г. // Архіўны дыялог : зборнік артыкулаў. Вып. 2 / рэдкал.: А. К. Дземянюк (адк.рэд.) [і інш.]. – Мінск : Колоград, 2024. – С. 399 - 406, 2024
С момента издания в типографии Мамоничей Служебника 1583 г. прошло более четырехсот лет. Православная и в целом христианская литургия – это уникальный памятник человеческой культуры, который демонстрирует удивительное постоянство. В христианском миропонимании подобная устойчивая форма воспринимается как символ вечности Церкви. Вместе с этим, на протяжении нескольких веков литургия прошла через десятки поколений священнослужителей, неоднократно переписывалась от руки, переиздавалась в разных типографиях. Служебник 1583 г. остается уникальным источником по реконструированию старобелорусского церковного богослужения, традиции которого поэтапно перенимались из античного мира, обеспечивая культурную преемственность.
"Bulgarisation" of Saints/" ПОБЪЛГАРЯВАНЕ " НА СВЕТЦИ-Старобългарска литература, 48,2013
As a rule, the ethnic origins of the saints do not influence the establishment, dissemination, and popularity of their cults. Yet, there are some historical circumstances in which the ethnicity of the saints is underlined. The cases of “Bulgarisation” of saints reveal alteration of the emphases of their cults. The claims from the Second Bulgarian Kingdom that the father of St. Demetrius of Thessaloniki was Bulgarian and that Constantine-Cyril and Methodius were of Bulgarian origin represented two early cases of this kind. Both claims seem to have been due to ideological motifs although they are likely to have occurred in different social strata. During the Ottoman period, new attitudes toward saints had been developed. Since in that period the ethnicity was identified with the religious denomination, the origin of the saints was not that important for different ethnic environments. Quite different are the ideas of the Bulgarian National Revival at the beginning of which, in 1862, Paisij of Hilandar emphasized the Bulgarian national ideals. Part of his national (and political) program is the chapter in his Istorija slavenobolgarskaja 229 dedicated to the saints of Bulgarian origin. In his list of Bulgarian saints, there are both saints of Bulgarian origin and saints to whom Bulgarian origin was additionally attributed. In the middle of the 19th century, particularly in the Bulgarian calendars with special sections on the Bulgarian saints, the number of saints with “Bulgarian origin” increased. Such saints and their imaged appeared also in other sources of that period. This tendency is a reflection of the struggle of the Bulgarian Church for independence.
РОЛЬ БИБЛИОГРАФИИ В ИНФОРМАЦИОННОМ ОБЕСПЕЧЕНИИ ИСТОРИЧЕСКОЙ НАУКИ, 2018
В статье рассмотрены библиографические указатели сравнительно молодой науки - палестиноведения. Дан сравнительный анализ трех первых опубликованных указателей: В.Н. Хитрово (1876), С. Пономарева (1877), Систематического каталога библиотеки ИППО (1907); их структуры, географических и предметных областей охвата материалов, видов включенных изданий и т.д. Они и в настоящее время не утратили актуальности в качестве неоценимого источника информации по палестиноведению.
Л. Бурова, М. Ендрева, Р. Килева-Стаменова (съст.). От средновековния немски до съвременния български език. Сборник в чест на проф. д-р Борис Парашкевов. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2019, с. 103-114. ISBN 978-954-07-4777-4, 2019
Between 1916 and 1919 a series of nine books of Bulgarian scholars, writers and poets was published in German within the framework of the "Bulgarian Library", founded by Professor Gustav Weigand. The books were published by Dr. Ivan Parlapanov, who from 1904 settled down in Leipzig, the city where he studied and became a doctor of pedagogics. The paper examines the prerequisites for the foundation of the library and makes a detailed analysis of the published books included in the series. There are also data on the life and work of the publisher, which are relatively little known to the modern reader.
ОБРАЗИ НА БОГАТСТВОТО И БЕДНОСТТА В БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА ПРЕЗ ХІХ ВEK
Studia litteraria Serdicensia, 2023
This paper looks at a series of “fearful” translated fictional texts around the short story “The Facts in the Case of M. Valdemar” (1856) by Edgar Allan Poe that appeared in the periodicals after the end of the Crimean war (1853-1856), offered by authors such as Todor Shishkov, St. S. Bobchev, Konstantin Fotinov, Hristo Vaklidov, Nikola Mihaylovski, Dimitar Blaskov, Pandeli Kisimov, et al. These texts corresponded to the old human interest in horror and extra-natural that gain new force in the mid 19 century in Bulgarian literature. In this context, their similarities with the Gothic novel are traced. Some transformations of the originals in the process of translation are marked, such as the shift from anti-Catholic line to anti-Greeka and also their influence on the original Bulgarian fiction from that time.
В настоящото изложение се предлага нов превод на първите девет глави и на глава 19. от Шеста книга на Историята на Георги Пахимер (1242 – ок. 1310), които представляват най-ценният съвременен на събитията извор, наред с поемата на Мануил Фил (ок. 1275 – ок. 1345), за смутните 1278–1280 г. в историята на възобновеното Българско царство. Основанията са две – новото тексткритично издание на първите шест книги та Историята на Пахимер от А. Файе през 1984 г., който се опира на по-надеждния ръкопис Barberinianus gr. 203 (C), а не на Monacensis gr. 442 (А) и Vaticanus Barberinianus gr. 198 (В), по който е направен преводът в ГИБИ Х през 1980 г. И второ –желанието на автора да актуализира въпроса за предлагането на нови и/или осъвременени преводи на исторически извори за българската история. Стъпили на достиженията на предишните поколения филолози и историци, съвременните имат възможност да обогатят и прецизират постигнатото от тях. The paper offers a new translation of the first nine chapters and of the chapter 19 of the Sixth Book of the History of Georgius Pachymeres (1242–1310), which is the most valuable contemporary source, along with the poem of Manuel Philes (cf. 1275–1345), about the troubled 1278–1280 years in the history of the resurrected Bulgarian kingdom. The reasons are two. The first one is the new textcritical edition of the first six books of Pachymeres’ History made by A. Failler and V. Laurent in 1984, which is based on the more reliable manuscript Barberinianus gr. 203 (C) and not of Monacensis gr. 442 (A) and Vaticanus Barberinianus gr. 198 (C), from which the translation in GIBI X was made in 1980. The second one is the author’s wish to raise the question of offering new and/or updated translations of historical sources of Bulgarian history. On the basis of the achievements of previous generations of philologists and historians, the contemporary ones have the opportunity to enrich and refine what they have done.
В памет на дядо ми Салих, който обичаше да слуша разкази за миналото. И се просълзяваше, докато слушаше. На моята баба Хабибе, която безкрайно обичам. На майка ми Айше, която обичам толкова, колкото място има в сърцето ми. Посвещавам тази книга и на моите колеги и приятели, без които нито тази книга, нито моят живот щяха да са същите. • • • Изразявам благодарността си към колегите и приятелите за неоценимата им помощ със съвети, препоръки, забележки, литература и идеи в хода на работата ми по тази монография, а именно: Надя СЪДЪРЖАНИЕ ПРОЛОГ • I. ОГЛЕДАЛОТО НА ИСТОРИЯТА • 1 │ Историческият контекст: Османската империя през първата половина на XVIII век • 2 │ Историографията за първата османска печатница • 3 │ Извори на изследването • II. ПЪРВИЯТ ОСМАНСКИ ПЕЧАТАР: ЖИТИЕ И БИТИЕ • 1 │ Жизнен път и професионална кариера • 2 │ Личността на Ибрахим Мютеферика • 3 │ Личната библиотека на Ибрахим Мютеферика • 4 │ Битът на Ибрахим Мютеферика • 5 │ Портрет и автопортрет • III. ПЪРВАТА ОСМАНСКА ПЕЧАТНИЦА: ВОДЕВИЛЪТ НА НАЧАЛОТО • 1 │ Разкриване на печатницата • 2 │ Антагонисти и протагонисти • 3 │ Печатницата -поглед отвътре • 4 │ Правният статут на печатницата • IV. ИЗДАНИЯТА НА ПЪРВАТА ОСМАНСКА ПЕЧАТНИЦА • V. ИЗДАТЕЛСКАТА ПОЛИТИКА НА ИБРАХИМ МЮТЕФЕРИКА • 1 │ Дървото на познанието: Традиционната османска концепция за знанието • 2 │ Издателската концепция на Ибрахим Мютеферика • VI. ЧИТАТЕЛИТЕ И ТЪРГОВСКИЯТ УСПЕХ НА ПЕЧАТНИЦАТА • 1 │ Османската читателска аудитория през първата половина на XVIII век • 2 │ Печатните издания на Ибрахим Мютеферика и читателите • 3 │ Търговският успех/неуспех на първата османска печатница • VII. ОСМАНСКАТА ПЕЧАТНА КУЛТУРА • 1 │ Ръкописният стереотип и печатната култура • 2 │ Османското книгопечатане и печатна култура след Ибрахим Мютеферика • 3 │ Османската печатна култура -два века по-рано, два века по-късно • ЕПИЛОГ • ПРИЛОЖЕНИЯ • БИБЛИОГРАФИЯ • РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК •