Ексцерптите от Диалозите на Псевдо-Кесарий в Тълковната Палея. (Excerpts from the Pseudo-Caesarius Erotapokriseis in the Palaea interpretata) (original) (raw)

Известия на Научен център “Св. Дазий Доростолски”, 2, 2007, 183–196.

Преводът на Диалозите на Псевдо-Кесарий, възникнал през Х в. в България, е известен единствено в руски преписи от ХV-ХVІ в. Очевидно разпространяван в минимално количество копия, пазен в едва няколко скриптория и/или частни колекции, текстът попада в Русия с посредничеството на един дефектен кодекс без начало и край, който дава началото на руската ръкописна традиция на Диалозите на Псевдо-Кесарий, позната ни днес чрез дванадесет преписа. Значителният период от пет века между възникването и реалното разпространение на съчинението поставя въпроса за ролята и функцията на подобен тип сложни като език и съдържание богословски паметници, доколко те са изолирани и непознати за читателската аудитория. Отговор на тези въпроси дават ексцерптите в Тълковната палея. Те свидетелстват, че Диалозите на Псевдо-Кесарий са се намирали в една и съща ръкописна колекция с палейните източници – старобългарски преводни и оригинални съчинения, възникнали през ІХ-Х в. – която съставителят на Тълковната палея е имал на разположение за създаването на своя компилативен труд. Този факт се подкрепя от извършените наблюдения относно разположението на фрагментите, принципите на ползването и редактирането им, които ясно показват, че ексцерптите са свързани с работа de visu с оригинала (което в голяма степен се отнася и за останалите източници на Тълковната палея). Този оригинал едва ли е единственото копие от Диалозите на Псевдо-Кесарий, евентуално намиращо се в Русия през ХІІІ в. По-вероятно би било предположението, че с посочения набор от писмени източници би могъл да разполага по-скоро някой преславски манастир през Х в., със своите подготвени книжовници за сложен замисъл като Тълковната палея, със своите традиции да се превеждат компилации и да се създават от тях нови.