Учредяването на Съюза на народните читалища – пример за единство в различията / The establishment of the Union of People's Community Centers - an example of unity in differences (original) (raw)

Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване и нейното приложение в страната посредством читалищната мрежа

2021

Хармония в различията. Сборник с доклади от научната конференция "Хармония в различията", София, 10.12.2021 г., С., 2021, с. 675-686. ISSN 2367-7988 Обект на настоящата статия е представяне на някои от основните моменти на Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване (Конвенция за културното многообразие) и взаимовръзката между читалищната дейност и мерките за изпълнението й. Реализираните от страна на читалищата поредици от проучвания, обучителни семинари, кръжочни форми, фестивали, конкурси и др. са в унисон с идеите разписани в конвенцията. Популяризирането принципите на признаване на културното многообразие като наследство на човечеството, пряко кореспондира и с мисията на читалищата като гражданско сдружение призвано да подпомага изграждането на човека и да насърчи неговото израстване и развитие. Статията е базирана на доклад изнесен по време на научната конференция "Хармония в различията", проведена на 10 декември 2021 г. в гр. София.

Публичната комуникация като елемент от дейността на съвременното читалище

Публичната комуникация, разбирана като взаимен - двупосочен и многопосочен процес, който е свързан с обмена на информация между отделни създатели и потребители на услуги е важен елемент от дейността на всяка една културна организация. Този процес е наличен и в системата на читалищата. Популяризирането на тяхната дейност и разширяване кръга на заинтересованите от нея е от ключово значение в съвременното информационно общество. Използването на различен тип комуникационни канали и тяхното ефективно приложение в практиката се превръща в тема, която следва да намери своя отговор и място в ежедневната дейност на всяко едно читалище в страната. Настоящата статия съсредоточава вниманието си към част от тези въпроси. Статията е на базата на доклад изнесен по времена конференцията "Библиотеки - Четене - Комуникация", 17 ноември 2021 г., В. Търново

Промените в политическата обстановка на Балканите през първата половина на XIX в. като предпоставка за създаването на народните читалища - кратка характеристика

Единство и различия на интеркултурния модел. Сборник с материали. с., 2020, с. 7-17. ISBN 978-619-91616-0-9 Промените в политическата обстановка на Балканите през първата половина на XIX в. като предпоставка за създаването на народните читалища-кратка характеристика доц. д-р Венцислав Велев За начална година на създаването на българските читалища е възприето да се приема 1856 г. През първата й половина, последователно в три български града-Свищов, Лом и Шумен, възникват сдружения, с което се поставят и основите на бързо разгръщащото се читалищно движение. Като ареал то се разпростира във всички места населени с българи по цялата тогавашна Османска империя. През тези години обстановката в нея и по-конкретно в нейните балкански провинции е изключително напрегната и динамична. Като център на Балканите българските земи се явяват мястото, което фокусира вниманието на европейската дипломация за дълъг период от време. Очерталата се през първата половина на XIX в. нова обществено-икономическа и политическа ситуация катализира общи промени в целия регион. Всички те се явята основно като резултат на двете последователни Руско-Турски войни-от 1828-1829 г. и 1853-1856 г. Влияние оказва и обществения интерес към християнските народи проявен най-вече сред интелектуалците в Англия, Франция, Италия, Австро-Унгария и не на последно място в Русия. Призивът за обръщане внимание към живеещото в Османската империя християнско население, на неговите нужди от самостоятелно културно и политическо развитие все повече се споделя в европейската преса. В същото време, живеещите в обширната империя народи открито предявяват своите претенции за независимост, като пътя за нейното постигане преминава през различни етапи. Това кара дипломацията на Великите сили се ангажира с решаването на този казус. С пълна сила се разгаря т.нар. "Източен въпос". 1 Настоящата статия накратко ще проследи някои от основните моменти, които слагат сериозен отпечатък върху развитието на българското националноосвободително движение от средата на XIX в. и по-конкретно върху процесите катализирали желанието за национална и културна идентичност на българите през този период, част от което е и читалищното дело.

Кратка характеристика и структура на читалищната мрежа - исторически аспекти и съвременност

Кратка характеристика и структура на читалищната мрежа - исторически аспекти и съвременност // В. Осемнадесета национална научна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуникации" - 14-15 ноември 2019 г. В. Народна библиотека „П. Р. Славейков" - Велико Търново, В. Търново, 2020, с. 264-277, ISSN: 1313-8138 (print), ISSN: 2683-0981 (online), Темата за появата на първите читалища и оформената от тях мрежа в българските земи е обект на различни изследвания. Тяхното развитие и разпространение също предизвиква подчертан интерес. Още от самото начало, с този въпрос са се занимавали едни от видните дейци на българската наука, които същевременно са и сред ръководителите на читалищната мрежа в началото на ХХ в. Между тях могат да се видят и имената на Иван Шишманов, Петър Мутафчиев, Стилиян Чилингиров, Ячо Хлебаров и др. В по-ново време тематиката бива доразработена от Никола Кондарев, Петър Чолов, Станьо Сираков и др. Всички те разглеждат появата на читалищата като важен елемент от развитието на българската нация в периода на Възраждането. В последствие изградената мрежа става изключително широка и с важно значение за развитието на обществения, културен и просветен живот на българския народ.

Културни влияния и предпоставки за възникването на българските читалища и тяхната роля в конструирането на българската национална идентичност

Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" Философски Факултет Книга Докторанти, 2016

Текстът разглежда зараждането на читалищата в контекста на културните влияния през българското Възраждане, обемащо прехода от традиционно към модерно общество и от народ към нация. Привнасянето на чуждия опит в организирането на модерни институции в специфичните условия на не-свобода води до появата на първата българска гражданска организация. Според наличните свидетелства българските читалищата възникват като инициатива на местните общности, в отговор на променените обществени нагласи и нови потребности. Чрез многостранната си дейност, те представляват опит да се запълни огромният вакуум в публичното пространство и да се компенсира липсата на модерни образователни и културни институции. Развитието им в предосвобожденската епоха е своеобразна културна политика в служба на сформирането на българската национална идентичност и консолидирането на българския народ в нация. Всички техни културно-просветни дейности са изява на стремежа за самообразование и наваксване на западноевропейското кохерентно развитие към модерна държавност с присъщите ѝ публични институции и национални граници. The paper examines the emergence of "chitalishta" (bulgarian community centers) in the context of the European cultural influences during the Bulgarian National Revival which incorporates the transition from traditional to modern society and from folk to nation. The penetration of foreign experience in the process of founding modern institutions in the specific conditions of non-freedom leads to the emergence of the first Bulgarian civil organization. According to the historical sources the Bulgarian chitalishta /community centers/ grow as an initiative of the local communities in a response to the changed social perspectives and new demands. Through their multilateral activities, they represent an attempt to fulfill the immense vacuum in the public sphere and to compensate for the lack of modern educational and cultural institutions. Their development in the period before the Liberation of Bulgaria is a kind of cultural policy in the service of the formation of the Bulgarian national identity and the consolidation of the Bulgarian folk into nation. All their cultural activities are a manifestation of the will for self-education and catching up on western coherent development into a modern political state with its inherent public institutions and national boundaries.

«ЦЕНТР ПОЧТИ ВСЕГО»: ФИЛИАЛ ВУЗА В МАЛОМ СЕВЕРНОМ ГОРОДЕ (на примере ХМАО И ЯНАО) / «THE CENTRE OF ALMOST EVERYTHING»: AN AFFILIATED UNIVERSITY BRANCH IN A SMALL NORTHERN TOWN (on the example of KHANTY-MANSI and YAMALO-NENETS AUTONOMOUS OKRUGS)

Рассматривается феномен «образовательного бума» на Тюменском Севере в 1990–2000-е гг., выразившийся, в частности, в масштабной «филиализации» малых северных городов, когда едва ли не в каждом из них появились филиалы высших учебных заведений. Филиал вуза представлял собой сетевую структуру, объединяющую широкий спектр разнообразных акторов: администрация базового вуза, преподаватели-«вахтовики», студенты и родительское сообщество, органы муниципального образования, представители местных промышленных предприятий, бизнес-сообщества и т.д. Иначе говоря, филиал прямо или косвенно был связан со всеми важнейшими сторонами жизни малого северного горо-да, встроен в мозаику его повседневных коммуникаций. Функции филиалов крупных государственных вузов не ограничивались предоставлением образовательных услуг. В рассматриваемый период филиал являлся одним из мест сборки локального сообщества. Кроме того, благодаря деятельности вузов-ского филиала налаживались каналы связей между малым северным городом и «землей». Деятельность филиалов в период «бума» 1990–2000-х гг. до сих пор не получила взвешенной всесторонней оценки. Если в отношении вузовских филиалов о чем-то и можно сказать с уверенностью, то лишь о том, что на какое-то время они стали важной частью социального ландшафта малых северных городов, тем его элементом, без учета которого общая картина вряд ли будет полной The author focuses on educational boom in the Tyumen North in 1990–2000s which was manifested in particular with a wide-scale «branching» of the small northern towns when higher school branches were established in almost each of them. А higher school branch is a network structure which incorporates a wide range of actors such as «basic» university management, rotation lecturers, students and parents' community, municipal board, representatives of local industrial enterprises, business community etc. In other words, an affiliated branch was closely connected to almost every aspect of the life in a small northern town. It was built into the mosaic of the town’s everyday life. The functions of a higher school branch were not limited to rendering educational services. During the period under consideration, it was an assembly location of the local community. Among other things, communication paths between а small northern town and remote areas were provided through the activities of an affiliated branch. The activities of the higher school branches in the period of the booming education in the Tyumen North have still not received a comprehensive evaluation. If anyting could be said for sure about the affiliated branches is that they were an important part of a small northern town’s sociocultural landscape.

СОЮЗЫ ЧТОБЫ И ДАБЫ: РУССКАЯ СИНТАКСИЧЕСКАЯ ОСОБЕННОСТЬ В ЦЕРКОВНОСЛАВЯНСКОЙ НОРМЕ

ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ – БЪЛГАРИЯ НАУЧНИ ТРУДОВЕ, ТОМ 59, КН. 1, СБ. A, 2021 – ФИЛОЛОГИЯ, 2021

The Conjunctions chtoby 'so that, in order to' and daby 'so that, in order to' arose almost simultaneously in Russian (the first, most likely, in Church Slavonic texts), moreover, in the period from the 15th to the 17th centuries there was no strict distinction between them, although there hadalready been a tendency for more frequent use of chtoby in administrative and everyday texts, and ofdaby in Church Slavonic texts. On the other hand, the data of modern languages (19 th-21 st centuries), both Russian and Church Slavonic, indicate that at some point chtoby was finally ousted from the "synodal" Church Slavonic, and daby in Russian already was already perceived as a "bookish" and archaic conjunction. The author puts forward the thesis that the roots of the named functional and stylistic differentiation should be sought in the 18th century, the period when separate Church Slavonic and Russian literary languages were born.