Істина і наука (original) (raw)
Related papers
Істинність і раціональна прийнятність
Актуальні проблеми філософії та соціології
У статті розглядається проблема співвідношення понять «істинність» і «раціональна прийнятність» за допомогою аналізу деяких ідей Г. Харта і Ю. Габермаса. Здійснений аналіз позицій, які представлені в філософії права Г. Харта і в концепції комунікативної філософії Ю. Габермаса. Також здійснена спроба осмислити ступінь відповідальності філософів за практичні наслідки тих теоретичних констатацій щодо співвідношення вказаних понять, які ними пропонуються. Автор приходить до висновку, що не можна обмежуватися лише констатацією відмінності цих понять, в тому числі, констатацією їх співвіднесеності або з дескриптивним, або з недескриптивним способами вживання мови. Це призводить до витіснення поняття істинності і до заміни його поняттям раціональної прийнятності в багатьох практичних контекстах. А тим часом поняття раціональної прийнятності містить в собі імператив прагнення до істини як свій «прихований параметр». Обгрунтовано, що аналіз проблеми співвідношенн...
РОЛЬ ПРОЄКТ-МЕНЕДЖМЕНТУ В УПРАВЛІННІ ЗАКЛАДАМИ КУЛЬТУРИ ТА ЗАПРОВАДЖЕННІ ПОДІЄВОГО ТУРИЗМУ , 2022
The article is devoted to the study of the advantages of the project approach in the management of cultural institutions. It is determined that project activity in the field of culture is an organizational and managerial activity carried out in order to solve cultural problems, given the time constraints. With the help of a project-oriented approach, it is possible to achieve a combination of traditional and innovative principles in culture, providing a variety of forms of its manifestation. In the field of culture, there are three types of projects - internal, "project in the middle of the sphere", socio-cultural. The interdepartmental project is aimed at implementing changes in the management structure of the cultural institution. Projects in the middle of the sphere focus on the internal events of the institution. Socio-cultural projects are aimed at the public. In order to intensify event tourism, cultural institutions should focus on cultural values that are valuable to society. The main obstacles to the implementation of the project approach in the management of cultural institutions are the low level of scientific and practical approaches to project activities, lack of best foreign experience. The role of project activities in the introduction of event tourism and improving the management of culture is to promote cooperation with government and other organizations, efficient use of resources, strengthening the flexible response to change. An example of the use of project management in the preparation of the holiday is given. Such a project should be aimed at preserving the traditions of the Ukrainian people. Its purpose is to strengthen the cultural potential of society. The main form of project implementation is a concert and a spectacle. Effective PR measures are a prerequisite for achieving the goal of the holiday preparation project. Information occasion - concert. Strategic goals can also be achieved with the help of project management tools. Such goals are to increase the scale of the holiday by 2024 and create conditions for event tourism. The holiday event will still become a national one. As part of this spectacle, guests are invited to get acquainted with historical events, learn the elements of national dances, playing musical instruments and more.
Постајање научног поимања стварности
У раду се разматра процес постајања научног појма стварности као доминантне онтолошко-епистемолошке парадигме човековог искуства стварног. Циљ рада је да покаже следеће: 1) да се критеријуми нормирања научног не налазе у сфери научног; 2) да се било који субјективни интерес који се у довољној мери представи као вансубјективни може посматрати као објективна чињеница; 3) да критеријуми нормирања идеје објективне стварности уједно модификују и наше метафизичке и епистемолошке претпоставке; 4) да развој научних идеја више личи на беспоштедну борбу интереса; 5) па је тиме имодификација наших онтолошко-епистемолошких претпоставки пре резултат стапања интересних хоризоната, а не ствар чисте и безинтересне радозналости.
С Л ФРАНК ОБ ОТНОШЕНИИ МЕЖДУ РЕЛИГИЕЙ И НАУКОЙ
В данной публикации вниманию читателя предлагается ранее не введенный в научный оборот архивный текст С.Л. Франка, посвященный проблематике взаимоотношений религии и науки. На постоянном хранении указанный текст находится в Бахметьевском архиве Колумбийского университета (США). В предваряющей архивный материал статье обозначено место, которое занимает публикуемый текст в творчестве отечественного философа и устанавливается приблизительная датировка его создания. Отдельное внимание уделяется анализу специфики взаимоотношений религии и науки, ар-тикулированной в философском наследии С.Л. Франка, указывается на генетическое срод-ство данной темы философской системе мыслителя в целом. Архивный текст «<Об отношении между религией и наукой>» сравнивается с такими ранее опубликованными работами С.Л. Франка, как «Религия и наука» (1925 г.) и «Религия и наука в современном сознании» (1926 г.). В результате сравнительного анализа и сопоставления смысловых структур указанных текстов было установлено, что в подавляющем большинстве смыс-ловые звенья рукописи «<Об отношении между религией и наукой>» совпадают со смысловыми звеньями работы «Религия и наука». Однако такая важная для архивной рукописи мысль о том, что кризис современного научного знания берет свое основание в нату-рализме и механицизме, находит свое наиболее полное выражение лишь в тексте «Религия и наука в современном сознании». Дан анализ позиции Франка по проблеме взаимоотношений науки и религии в свете его онтологической концепции панентизма, согласно которой Бог имманентно присутствует в мире (исследуемый наукой) и вместе с тем бесконечно трансцендирует его, в результате чего единственным способом Богопознания является «ученое неведение».
Религия и наука – противопоставяне или единение
Религия и наука – противопоставяне или единение, 2019
Изследването „Религия и наука – противопоставяне или единение“ разглежда тема, която е основна в рамките на Християнската апологетика, и за съжаление е винаги актуална. Често се смята, че науката е единственият сигурен път към истината, а религиозната вяра е близка до суеверието и спекулацията и е нещо, което не заслужава доверие. От това следва „естественият“ извод, че отношенията между религията и науката няма как да не са в дух на противопоставяне. Авторовото желание е да се покаже, че подобна позиция представлява неразбиране на природата на науката, както и тази на религията. Противно на подобни опростенчески позиции, науката и религията се разглеждат като пътища към познанието и истината. Наистина, православното богословие правилно осъзнава този проблем като по-скоро присъщ за Запада, като привнесен на православна почва, но дори и така, бидейки привнесен, той все пак е наличен и при нас. За свързаността на този проблем преди всичко със Запада съществуват различни причини, но като основни могат да бъдат посочени три. Първо, епигенезисът на съвременната наука е на Запад, а не на Изток, заради което проблемът за отношението ѝ към религията не се поставя със същата острота. Второ, за Изтока липсва такова категорично очертание между вярата и знанието, както е например при Тома Аквински († 1274), но двете, макар и различни, се разглеждат тясно свързани помежду си, като изпълващи се взаимно. И трето, източните свети отци се фокусират преди всичко върху смисъла на човешкия живот – постигането на единение и спасение в Бога. Те гледат на този свят като среда, в която възрастваме в познание за Бога, виждат го в перспективата на другия свят, който очакваме, когато Бог ще бъде „всичко у всички“ (1 Кор. 15:28). В този контекст на мисли те проявяват по-слаб интерес към всички неща, които биха ни оставили единствено в рамките на този свят. Затова от светското знание светите отци се съсредоточават главно върху онова, което има нравствена стойност за човека или води до познание за Бога. Главна насока, която се следва при написването на това съчинение е, доколкото е възможно, процесът да се осъществява в дух на вярност към Преданието на Църквата. Основен недостатък при някои изследвания по тази и подобна проблематика са, че прокарват опити за изкуствено примиряване на религията и науката на базата на определени философско-методологични похвати, вместо да се обърнат към Преданието; опитват се да омаловажават познавателната стойност на науката или пък да уеднаквяват същността и методите на религията и науката. Тук се избягва такъв подход. Религията има наднаучна, но не и противонаучна същност. Вместо да се правят опити двете да бъдат нагаждани една към друга, трябва да се покаже, че основната причина, която стои зад негативните възгледи, насочени срещу възможността за единение между тях, не е в силата на рационалните аргументи, които се изтъкват, нито в различието между религия и наука, а в отношението на хората към Бога. Ако то е враждебно, отношенията религия и наука ще преминават от враждебност до безразличие; ако то е благоприятно, ще бъде възможно и единението между тях. Обсъжданият въпрос е източник на конфронтация точно заради повече или по-малко измислени противопоставяния като „вяра или знание“, „вяра или разум“, „естествено или свръхестествено“ „еволюция или сътворение“, но тези противопоставяния, характерни за секуларизираната (била тя понякога и „богословска“) мисъл не са така характерни за светоотеческата такава. В иследването се желае да се демонстрира, че християнството не е чуждо на познанието, разумността, и опита, но ги изисква. А науката се разглежда не като някаква секуларна дейност на човека, която трябва да се „примири“ с християнството, но като такава, която е благословена от Бога и ни носи познание за Него и за света, в който живеем и който Той е сътворил за нас. Затова и често се правят позовавания на свети отци и вярващи учени, които са осъзнали този факт и които биха могли да разчупят у нас оковите на съмнението. Разбира се, едва ли е обосновано да се твърди, че е възможно да се намери решение на всеки един проблем, свързан с религията и науката, или че може да се изгради някаква стройна система, по която да се разрешават всички противоречия. В крайна сметка знанието и възможностите на хората са ограничени и оттам и възможните решения, които могат да бъдат предложени. А и за православието, което не е схоластично по своята природа, не е характерен стремеж всяко едно нещо да се рамкира и поставя в някаква схема. Именно от подобни опити възникват проблеми между религията и науката, като се измислят половинчати решения – на реални или измислени проблеми, само и само да се даде някакъв отговор, вместо просто да се замълчи там, където на този етап не се е достигнало до истината или липсва пълна възможност за интерпретирането ѝ. В този живот и в този свят винаги ще остават неизяснени въпроси – по които ние можем да разсъждаваме и да придобием някакво знание, но не и да дадем пълните отговори. И трябва да приемем този факт. „Защото донейде знаем… но, кога дойде съвършеното знание, тогава това „донейде“ ще изчезне“ (1 Кор. 13:9-10). Безспорно в последните няколко века в света се наблюдава сериозен подем на науките във всяко едно отношение. Тези обаче, които са очаквали, че това ще доведе до края на религията, са останали особено разочаровани. Научният прогрес по никакъв начин не подрива вярата в Бога. Изясняването на природните процеси довежда до повече причини за възхита пред Създателя. Не науката враждува с религията, или религията с науката, а истината с неистината, знанието с незнанието, вярата с неверието.
КУЛЬТУРА І МИСТЕЦТВО: СУЧАСНИЙ НАУКОВИЙ ВИМІР
НАКККІМ, 2019
Культура і мистецтво: сучасний науковий вимір : матеріали IIІ міжнар. наук. конф. молодих вчених, аспірантів та магістрів, 5–6 груд. 2019 р. М-во культ. України; Нац. акад. кер. кадрів культ. і мистец. Київ: НАКККіМ, 2019. 200 с. Збірник матеріалів присвячено актуальним питання експертної діяльності в галузі культури і мистецтва, соціокомунікаційним процесам в інформаційній, бібліотечній й архівній справі, традиціям та сучасним напрямам сценічного й аудіовізуального, а також музичного мистецтва. До того ж висвітлено теоретико-практичний міжкультурний потенціал соціокультурної послуги, практики дизайну і реклами, аналізовано стан, проблеми і перспективи хореографічної культури у державотворчому процесі. Рекомендовано науковим співробітникам, працівникам бібліотек, викладачам і студентам вищих навчальних закладів та широкому коло читачів.
Православље бр. 1086 (15.6.2012.), 22–24
Независно од (зло)употребе науке у (не)потребном сукобу са религијом, посебан проблем представља чињеница да се саме научне теорије умножавају готово геометријском прогресијом, доводећи једна другу у питање.
Сыртыпова Сурун-Ханда Дашинимаевна, д.и.н., в.н.с. Лаборатория экологии аридных территорий Института проблем экологии и эволюции им. А.Н. Северцова (ИПЭЭ) РАН,