Корнелиус Касториадис - Двата елемента на марксизма и историческата им съдба (1975) 1 (из Въображаемата институция на обществото) - превод (original) (raw)

В марксизма съществуват два елемента, чийто смисъл и историческа развръзка се оказват коренно противоположни. Революционният елемент се разразява в младежките съчинения на Маркс, с времето се появява също и в зрелите му трудове, отново се среща и при най-значимите марксисти-Роза Люксембург, Ленин, Троцки-и сетното му проявление е при Д. Лукач. Появата му води до оформяне на значимо течение в човешката история. Той опитва да се противопостави на теоретичната философия, наблягайки на това, че оттук нататък въпросът не е да тълкуваме, а да променим света, и че трябва да преодолеем философията, осъществявайки я. Той е този, който отказва да постигне предварително една завършена диалектика и решение на историческия проблем и утвърждава, че комунизмът не е някакво идеално състояние, към което се насочва обществото, а действително движение, което отхвърля настоящото състояние на нещата; той е този, който специфично набляга на факта, че хората създават историята си във винаги предварително зададени условия и който ще потвърди, че еманципацията на работниците ще бъде дело на самите тях. Той е, който ще се окаже способен да разгледа Парижката комуна или Съветска Русия не просто като въстания, а като нови форми на живот, сътворени от действащите маси. Слабо ни интересува към момента дали това разглеждане си е останало частично и теоретично, доколкото гореспоменатите идеи не са нищо повече от изходни точки и доколкото поставят нови проблеми или пък неглижират други. Тук имаме, и някой трябва да е сляп, за да не го забележи, постулирането на един нов свят, проектът за една радикална обществена промяна, търсенето на условията за тази промяна на действителната история и на значението ѝ за положението и дейността на хората, които биха могли да я осъществят.