Българите и Великата китайска стена, ч. 1. Българите афанасиевци в Минусинската котловина (original) (raw)
Related papers
Българите и Великата китайска стена, ч. 2. Българите по земите на Централна Азия.
The Huns are the immortal topic of human pioneering spirits. They are the first Asiatic nomads to make the trans-continental expeditions, precursors to the Turks and the Mongols. Their impact was felt in ancient Rome as well as in ancient China. Chanyu then wrote to Han emperor, stating: "Han Chinese to the south and 'Hu' people to the north ...the so-called "Hu" meant the 'privileged son of the Heaven'... I [chanyu] want to renew the intermarriage with Han princess..."
Дунавските българи или само българите от Първото Българско Царство се характеризират със собствено-специфично народностно название, етноним с някои лексико-граматични варианти или малко на брой синоними при отделни народи от областта на Източна Европа, а така също и с конкретно-определен историко-етнически произход и принадлежност, непосредствено свързан с който е и техният расово-антропологичен тип. Специално произходът на дунавските българи е резултат от тяхната миграция към Балканите от Кавказ след разпадането на тукашната им държава Стара Велика България и се откроява достатъчно изчерпателно-ярко не само на фона на последните дни и погребенията на хан Кубрат и хан Аспарух, но и на някои световно значимо-съществени и даже знаменателни събития от тяхната кавказска история. Централно място сред тези знаменателни събития заема спасяването от българите на похитения от персите Кръст Господен. Всички тези събития са достатъчно подробно-недвусмислено осветлени и документирани от историческите извори. Обществено-политическото и културно-просветното влияние и приноси на българите за руския народ, държава и култура започват още от дунавските българи от Първото Българско Царство, а се продължават, разгръщат и приключват последователно-непрекъснато, но все пак разновременно-разноместно от северните, южните и волжските българи в Източна Европа.
Българите на територията на Средна Азия
Прародина на българските племена и народи е приалтайската Минусинска котловина. Тук, още преди края на 4-то хил. пр.н.е., отделилите се малко преди това от пратюркската етнолингвистична общност български родове и фамилии се съсредоточават, консолидират и обединяват в отделно-самостоятелно българско племе под ръководството и управлението на един-единствен върховен вожд, избиран по принцип от старейшините на родове и главите на фамилии.
БЕЛИНСКИЙ И СТРУВЕ: РОССИЙСКИЕ «АННИБАЛЫ ЛИБЕРАЛИЗМА» И УКРАИНСКИЙ ВОПРОС
В XIX в. отношение pусского общества к Укpаине и укpаинцам пpетеpпело существенную метамоpфозу. Если в пpедшествующий пеpиод (XVII — пеpвая половина XVIII в.) «чеpкасы» и «люди литовской земли» воспpинимались как pодственный, но все же весьма отличный от «пpиpодных pоссиян» наpод, то к началу XIX в. — пpежде всего в pезультате центpализатоpской политики Екатеpины II, в немалой степени пpопитанной унивеpсальным и космополитическим духом Пpосвещения, — подавляющая часть pусской обpазованной публики искpенне считала, что «малоpоссийское племя» есть часть единого pусского наpода, а незначительные культуpные отличия, пpисущие впpочем, только низшим социальным классам, есть всего лишь далекие отголоски былого pаздельного существования, нивелиpующиеся поступательным pазвитием общеpусской культуpы. Суть такого подхода хоpошо сфоpмулиpовал М.П.Дpагоманов. «Значение Малоpоссии в pусской истоpии и жизни до сих поp еще хоpошо не выяснено в общем сознании, — писал он. — На нее смотpят или как на одну из незначительных пpовинций России, котоpая ничем особенно не отличается от дpугих, или как на кpай, котоpый если и имел своеобpазную истоpию и сохpанил многие отличия, то эта истоpия и эти отличия имеют слишком местный интеpес, как, напpимеp, особенности истоpии и быта какого-нибудь бывшего казанского или астpаханского цаpства» 1. В то же вpемя пеpвые десятилетия XIX в. — это пеpиод господства общеевpопейского «pомантического напpавления», основные идеи котоpого коpенились — как весьма компетентно указывается в матеpиалах III Отделения собственной его импеpатоpского величества канцеляpии — «в стpасти нашего века отыскивать и поддеpживать дpевности, восстановлять наpодность в нpавах и литеpатуpе и пpименять к нашему вpемени быт дpевних пpедков каждого наpода. Ныне более, чем когда-либо, хотят быть фpанцузы фpанцузами, геpманцы геpманцами, pусские pусскими и т.д.» 2 Из этого спpаведливого суждения анонимный аналитик делает логический вывод: «Это напpавление, с одной стоpоны, весьма важное, могущее укpепить самостоятельность и силу наpода, с дpугой — поpождает источник внутpенних колебаний, ибо как владычествующие племена заботятся о восстановлении своей наpодности, так pавно заботятся об этом племена подвластные: поляки хотят быть поляками, малоpоссияне — малоpоссиянами» 3. Таким обpазом, сложившаяся в начале XIX в. ситуация была чpевата неизбежной культуpной коллизией: с одной стоpоны, значительная часть pусского общества была психологически и интеллектуально не готова увидеть в укpаинцах отдельный наpод и пpизнать за ними пpаво на отдельную национальную культуpу; с дpугой стоpоны, укpаинцы под флагом pомантизма начали уже не пpекpащавшуюся в дальнейшем боpьбу за свою особую национальную и культуpную идентичность.
Българи във войската на Александър Македонски
Историко-филологически анализ на етнонимите балакри, фалакри, перегрини Статията е публикувана в четири последователни броя на електронен вестник "Корени", бр. 9-12, 2010 г. 1. Балакри В известното произведение на Курций Руф за подвизите на Александър Македонски, на няколко пъти се среща едно име, което на български е предадено така: Балакър. Цитирам откъса, в който се разказва за разположението на войските на Александър Македонски в битката при Гавгамела, в която на войските на Дарий е нанесено съкрушително и окончателно поражение. И така, след като отвориха проходите на вала, заповяда войските да започнат да излизат. Същевременно подреждаше бойния ред. На десния фланг постави конниците от гвардията си. Началник им беше Клит [94]. Към него прибави отряда на Филота и постави в негово разпореждане командирите на другите конни отряди. Най-накрая постави отряда на Мелеагър [95] и след него фалангата. До нея разположи войниците с посребрените щитове. Началник им беше синът на Парменион-Никанор. В резерв постави войските на Кен и отрядите на орестите [96] и линцестидците [97]. Зад тях-Полиперконт и чуждестранните войници. Командирът на тази войска Аминта отсъствуваше. Командуваше ги синът на Балакър [98]-Филип, неотдавна привлечен като съюзник. Това бяха войските на десния фланг. 1
В Национальном архиве Республики Молдова хранятся документы, которые уже в течение нескольких десятилетий помогают историкам-болгаристам пролить свет на различные стороны переселения и развития болгарской этнической общности в Буджаке. Не смотря на это, все же еще остаются архивные материалы, к которым к сожалению, по различным причинам, еще не обращался взор исследователей. Здесь мы имеем ввиду прежде всего источники, которые были составлены в румынский период истории этого края, тогда когда Бессарабия входила в состав Королевской Румынии (1918-1940; 1941-1944). Среди таких неизвестных доселе источников можно назвать «Очерки коммун» или как их называли в то время румыны: «Monografiile comunelor», что можно перевести также как «Монографии коммун». Их составление было связано главным образом с инициативой правящих кругов Румынии, которые хотели получить как можно более полную информации историко-этнографического характера о каждом населенном пункте Бессарабии.
Българите за руския народ, държава и култура, гл. 3. Святое Крещение и Просвещение Великой Руси
В основата и началото на масовата християнизация и по-нататъшното напълно безвъзмездно и безкористно даване и предоставяне на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура стои женитбата на княз Владимир за българската княгиня Анна. Това знаменателно-велико не само за русите събитие обаче е съпроводено, допълнително подсилено и осигурено и чрез непосредствено-преките контакти на княз Владимир с цар Самуил от Охрид. От тук пък християнизацията на русите сравнително продължително време се подпомага, материално осигурява, ръководи и направлява в основно-главното от Охридската Патриаршия. Многобройни са свидетелствата и доказателствата за това, че именно, единствено и само дунавските българи християнизират русите и им дават българската книжнина, писменост и православна култура. По вид и характер тези свидетелства и доказателства са най-различни и разнообразни – религиозно-богословски, книжовно-текстологични и лингвистични, художествено-палеографски, архитектурно-строителни, художествено-живописни, нумизматични и др. Все пак и въпреки всичко най-голяма доказателна сила тук очевидно-безспорно притежават първата група свидетелства и доказателства, именно поради което тъкмо и единствено те се разкриват, разглеждат, синтезират и обобщават в по-нататъшното изложение. Християнизацията и даването на русите от българите на българската книжнина, писменост и православна култура е без всякакъв аналог в общочовешката история и култура. Това епохално-велико дело във вътрешно-национален план се отразява и проектира най-напред и преди всичко в самото полагане основите и начертаване насоките на образуване и изграждане докрай на самата руска народност. Всичко това обаче е възможно като такова, а и реалнообективно се осъществява единствено и само на основата и благодарение на първите две и много важни условия предпоставка за него, каквито са общият книжовен език и общата научно-художествена литература, които наред и заедно с общата православна вяра играят ролята съответно на обединително-съединителна връзка между източнославянските племена и родове, а по-нататък и надолу даже и между отделните социални индивиди в тях.