ЗАЛІЗНІ ЗВІЗДИЦІ ІЗ СЕРЕДНЬОВІЧНИХ ПАМ'ЯТОК БУКОВИНИ / RELIGIOUS ARTEFACTS (ZVIZDYTSI) FROM THE MEDIEVAL PLACES OF THE BUCOVINA // Церква-наука-суспільство: питання взаємодії. Матеріали XVII Міжнар. наук. конф. – К., 2019. – С.41-44. (original) (raw)
Related papers
Міжнародний вісник: культурологія, філологія, музикознавство - International Journal. Culturology. Philology. Musicology, 2018
Iconographic sources on the history of Ukrainian music are rarely investigated. A unique case is the attraction of new medieval monuments of musical culture. Purpose of the article. Explore musical instruments from the frescoes of the Ascension Church in the village of Luzhany and determine if these instruments could be used in ancient Ukrainian lands in real life. The methodology of the research is to apply mainly descriptive and comparative methods of iconographic and archaeological sources — scientific novelty. For the first time two musical instruments from the unique medieval frescoes of the Ascension Church in the village of Luzhany, the most ancient temple of Ukrainian Bukovina, have been described and studied. Conclusions. Frescoes depicting musicians from the Ascension Church of the village of Luzhany are ranked in line with two other medieval masterpieces of the iconographic Ukrainian musical heritage – frescoes of St. Sophia Cathedral in Kyiv and the Holy Trinity chapel in Lublin. In our study, it has been proved that one of the two musical instruments depicted. Namely, the Byzantine lyre was used in neighboring territories, in the Black Sea steppe, in Opole, in Novgorod, and the Pskov region, and therefore it is quite likely that it was also used in Bukovyna. If the existence in Byzantine lyre of Bukovina looks quite realistic, then the second musical instrument, the "strumento di porco," pig's head psaltery, could well be used in local music practice. However, if in the first case there is an obvious eastward, most certainly Byzantine in-fluence, then the second musical instrument was invented in Spain and, accordingly, there is a western musical influence here. Key words: frescoes from the village of Luzhany, Byzantine lyre, psaltery, iconography, archeology.
Баштиник 6, неготин 2003, стр. 42-66.
Апстракт: Као и у неким претходним радовима и овом приликом се доказу-је да је данашњи простор североисточне Србије и северозападне Бугарске, насе-љен српским племеном Тимочана, у разматрано време је представљао јединствену област као баштина српских династа колена жупана Десе који су валирали изме-ђу Србије и Бугарске. Доказује се и да су успели да се уз помоћ својих Немањићких рођака и бугарске властеле успну на трон Бугарске при чему су јој присаједињава-ли своју баштину са седиштем у Видину. Видинска епархија и њене митрополије су се нашла између три патријаршије: српске, бугарске и византијске.
Живојин Андрејић - СРБИЈА И СВЕТИ САВА ИЗМЕЂУ ВИЗАНТИЈЕ, УГАРСКЕ И БУГАРСКЕ
Братство XIII, 2009, стр. 43-76.
Апстракт: Овај рад је расправа о Србији и политичкој улози Св. Саве у односима са суседима и Византијом од средине XI до средине XIII века. Посебани акценат се ставља на место, улогу и значај Саве Немањића у византијско-источно-православном свету. Између осталог се доказује да су његова остварења била далеко већа него што се у светској и нашој науци сматра и поготову, у вези с тим, да је постао српско-бугарски патријарх 8. априла 1235. године.
Olexandra Buzko, Valeryi Sayenko ON THE ORIGIN OF «THE ART OF SCYTHIA» BY MARIYA VYAZMITINA, 2016
In 1948 a new employee joins the Scythian and Antique Archaeology Department of the Institute of Archaeology. It is art critic and archaeologist MariyaVyazmitina. She is assigned to Scythian art, Scythian animal style. With the mission to work with the materials and texts she is sent to Leningrad, whereof she writes letters to her friend, art critic Mariya Novytska. These letters are kept in the personal fund of Mariya Vyazmitina and are occasionally published in fragments. It fell out that the work "The Art of Scythia" has remained the domain of the fund of the Scientific Archive of the Institute, although the manuscript is a valuable scientific work. It appears in the interesting context of the new leadership of the Scythian and Antique Archaeology Department in the name of Oleksiy Terenozhkin replacing Lazar Slavin and Iryna Fabricius.
ПРОБЛЕМИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА, КАЗАНЛЪК 2016/ PROBLEMS AND RESEARCHES OF THE THRACIAN CULTURE, KAZANLAK 2016/ ISSN: 1312-8256, 2016
Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са носени през всички епохи. Известни са под гръцкото си наименование μόννος или под латинското си monile – украшение, което се носи на врата. Среща се и друга гръцка разновид- ност õρμος, т. е. по-дълги огърлици, които висят върху гърдите (Planche 1872, 196). Регионалните музеи във Видин и Монтана съхраняват общо 8 броя златни огърлици и верижки. Шест от тях се намират във фонда на музея във Видин и две в Монтана. Те произхождат от гробни комплекси, сигур- но датирани през II–III век. Целта на настоящата статия е да представи с подробен каталог, пара- лели и илюстрации известните до момента златни огърлици и верижки от района на Северозападна България. Огърлиците от Северозападна България са характерни екземпляри за периода, открити в тракийските земи северно от Хемус, в провинциите Горна и Долна Мизия (обр. 1). Аналогии намират и в други римски провинции, както на Балканите, така и от Сирия и Египет. Източните традиции във формите и моделите преобладават при огърлиците, датиращи се в римския период. Още Б. Филов при обнародването на едно от най-големите накитни съкровища, обръща внимание на голямата зависимост на златарската промишленост в Северна България от сирийските изделия (Филов 1914, 5). Аналогии по отношение на типовете откриваме в накитите от Тортоза (Сирия) (Димитрова-Милчева 1980, 23). Присъщата на сирийското изкуство склонност към декоративност е намерила благо- приятна почва в нашите земи. Разпределянето им по типове и варианти в научната литература е в съответствие с основните елементи на огърлиците, а именно взаимно свързващите части, наличието на една или друга допълнителна декорация.
Великая Российская революция (1917–1922) затронула все сферы повседневной жизни людей, вынуждая их адаптироваться к новым условиям существования, в т. ч. и в интеллектуальном аспекте. Изучение биографии провинциального историка и архивиста Н.М. Чернавского позволило выделить на его примере две стратегии интеллектуальной адаптации к советской идеологической среде. Стратегия «попутчика» предполагала взгляд на государство как на равноправного партнера, с которым возможно сотрудничество в рамках проектов, не требующих от интеллектуала полного признания большевистской идеологии. В качестве обоснования необходимости сотрудничества с советской властью выступали ее успехи в деле экономического и культурного развития страны. Стратегия «подмастерья» («ученика») предполагала отношение к государству как к наставнику, в чьи задачи входит разъяснение и контроль за усвоением стандартов мышления и мировосприятия, отраженных в официальной идеологии. Интеллектуал при этом воспринимал себя в качестве ученика, обязанного понять и освоить новые для него идейные конструкции, сама адаптация сравнивалась с ученичеством, предполагающим возможность принятия и штрафных санкций.