MARRISM AND CHOMSKYANISM – THE PARADE OF IDOLS IN BULGARIAN LINGUISTICS/ МАРИЗЪМ И ЧОМСКИАНСТВО – МАРШЪТ НА ИДОЛИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ/ (original) (raw)
Related papers
Origin, Identity and Closure of the Archbishopric of Bulgaria in Ohrid Ivan Yovchev The theme about Archbishopric of Bulgaria in Ohrid is extremely relevant today, when disputes about its origin, identity and closure search the final resolution. This study is an attempt for a full disclosure of the truth on the basis of the available source materials. The main testimonies are the Chrysobulls of Basil II, which are a reliable historical source, although only their copies have reached us, not the originals. Undoubtedly, the Imperial Sigils played a very important historical role in the life of Bulgarian nation and church, drawing the border between Bulgarian and Greek nations. This helped Bulgarians to preserve and consolidate their national instinct and aspiration for spiritual sovereignty. Keywords: Archbishopric of Bulgaria in Ohrid, Chrysobulls (Sigils) of Emperor Basil II, Justinianа Prima, Historical Geography, Autocephaly
2013
The paper offers an overall view on the significance of Miklosich’s Die türkischen Elemente in den südost- und osteuropäishen Sprachen for the study of the Turkish loans in the Serbo-Croatian language and compares it with his other etymological studies from this perspective. The pioneering character of this Miklosich’s work from the methodological viewpoint is stressed and certain shortcomings and limitations are pointed out. On the basis of the selected Serbian lexical material and several examples of the etymology of Turcisms, the paper shows how and to what extent these studies have been used in later etymological dictionaries. The analysis indicates that even when these Miklosich’s studies are included in the list of the literature of the etymological dictionaries of the Serbian Turcisms, they are usually cited from the second-hand lexicographic sources, therefore their material and etymological explanations are not entirely incorporated in these dictionaries.
2019
The study attempts to trace the grammatical tradition of diathesis from the works of ancient Greek grammarians Dionysius Thrax and Apollonius Discolus through the Latin grammars and the commentaries on them to the Byzantine era and the first grammars of the Church Slavonic language – Adelphotes, Zyzanij, Smotryckyj, and Mrazović. The grammars of the Church Slavonic language take on the traditions of ancient and Byzantine grammatical thought of diathesis, but in turn try to adapt the legacy matrix to the classification of verbs in view of the Slavonic verb system. In this experience, they rely on the achievements of the Latin grammarians and the Latin school grammars from the period of the sixteenth to the eighteenth centuries, designed for the needs of the Western European and, in particular, the German classical language education.The third part of the study follows the formation of the concept of the diathesis in the Bulgarian Revival grammars as a result of multi-directional influences and factors – on the one hand, the ancient grammatical tradition of the diathesis that passed through the Byzantine and Church Slavic reception, on the other – the Western and Russian grammatical writings, and on the third one – the efforts of Bulgarian men of letters to achieve an adequate model of description of the Bulgarian verb. The application of such a diachronic method makes it possible to highlight both the inheritance that authors of Bulgarian grammars received at the beginning of the 19th century and the way in which they take advantage of it. The most important aspect of their understanding of the diathesis is their pragmatic approach as they neither aim at nor engage with unnecessary theoretization on the diathesis and its nature, but rather offer a concise and easy-to-learn content in their school grammars, which is essential for the education and the assertion of literary language.
ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ“ – БЪЛГАРИЯ, НАУЧНИ ТРУДОВЕ, ТОМ 53, КН. 1, СБ. А, 2015
The following paper analyses the correlation between written Bulgarian language and Bulgarian dialects during the 2nd and 3rd decades of the 19th century. It studies the knowledge and personal observations of Bulgarian writers and journalists on the Bulgarian Dialect Division during the National Revival period and their first attempts to define the main bipartition and tripartition of the Bulgarian language teritory (into eastern and western dialects and into Moesian, Thracian and Macedonian dialects). Presented are linguistic ideas, concepts and efforts to codify a standard Bulgarian language on the basis of the 19th-century Bulgarian vernacular.
2021
The article deals with the three patterns for an interpretation of language in its relation to the cultural hegemony, i.e. Gramscian, Voloshinian, and Pasolinian ones. As was shown, analysis of the language problem is the necessary precondition for justifying the unity of theoretical and practical elements within Marxist philosophy. The common feature for the aforementioned patterns was an attempt to answer a fundamental question: how it is possible to make explicit the relationship between ideology and relations of production by means of the materialist dialectics. A refusal to make language a fetish or an abstracted essence, a revealing that any sign systems are mediated by political ideologies, and an elaboration of the non-Saussurian structure of language was the core result of the suggested analyses. У статті розглянуто три моделі тлумачення мови в її стосунку до культурної гегемонії: ґрамшіанську, волошинівську та пазолінівську. Показано, що аналіз проблеми мови є необхідною передумовою обґрунтування єдності теоретичного й практичного компонентів філософії марксизму. Спільним для зазначених моделей був пошук відповіді на засадниче питання про те, як можливо експлікувати зв'язок між ідеологією та виробничими відносинами, послуговуючись засобами матеріалістичної діалектики. Наслідком цього аналізу стала відмова від теоретичної фетишизації мови як окремої сутності, виявлення ідеологічної опосередкованості знакових систем та розробка несосюрівської моделі структури мови.
Пловдивский университет им. Паисия Хилендарского Будучи плодом многолетнего интереса к теме о лингвистических параметрах отрицания в современном болгарском языке, настоящее исследование сосредотачивается на вопросе о специализированных негирующих маркерах (грамматических частицах и вспомогательных глаголах), при помощи которых образуются болгарские отрицательные формы, а именно: частица не (при глаголе), вспомогательный глагол няма и прохибитивный вербальный формант недей-ср., например, не дойде, не съм чел, няма да кажат, нямало да яде, недей да говориш и мн. др. Мы принимаем в качестве исходной идею о том, что эти маркеры функционируют в ядре поля функционально-семантической категории 1 п о л я р н о с т ь 2 (у И. Куцарова "статусность" 3), иными словами, это формальные показатели граммемы о т р и ц а т е л ь н о с ть, маркированного члена привативной оппозиции о т р и ц а т е л ь н о с т ь-н е о т р и ц а т е л ь н о с т ь в рамках морфологической категории э к з и с т е н ц и а л ь н ы й с т а т у с д е й с т в и я (р е з у л ь т а т а д е й с т в и я) и л и с о с т о я н и я (у Куцарова "статус") 4. Основная наша задача-представить формально-семантические специфики упомянутых грамматических маркеров, поискать убедительные аргументы в подтверждение концепции о грамматикализации отрицания в современном болгарском языке (см. Куцаров 2007; Чакырова 2019). I. Грамматическая частица не-основной негирующий оператор в современном болгарском языке 1 Мы пользуемся термином «функционально-семантическая категория» в русле концепции А. В. Бондарко-ср.: «Функционально-семантическая категория представляет собой систему разнородных языковых средств, способных взаимодействовать для выполнения определенных семантических функций» (Бондарко 1971, 8). 2 «Категорией полярности называется такая категория, элементы которой указывают, является ли данное высказывание утверждением или отрицанием» (Мельчук 1998, 147). 3 См. у И. Куцарова (Куцаров 1985). 4 Ввиду ограниченного объема настоящего текста, в дальнейшем изложении будем пользоваться кратким термином с т а т у с .
ON SEX, GENDER AND SEXISM IN THE BULGARIAN CULTURE AND LANGUAGE, 2021
The paper is provoked by the rejection and falsification of the messages of the Istanbul Convention in Bulgaria and other post-communist countries which caused a wave of homophobia. The author tries to prove that neither in the communist period nor in the post-communist period a real emancipation of women was achieved, the theme of homosexuality was a taboo (in the communist period), over-presented in the first decade of the transition and later stigmatize by the rise of the populist nationalistic discourse. During the communist period, the so called "Unions of the fighters against fascism" turned into the male clientelistic networks granted with many privileges and marginalizing female antifascists. The critical discourse analysis of the press (1976) reveals male dominance and silencing of women playing mostly a decorative role. After the democratic changes the same male actors (nomenclature and former state security officers) benefited from the privatization, but the so called "mugs" (wrestlers) presented the new masculinity in the media: women were extremely sexualized and the new femininity was presented by the prostitutes and the girls in the entertaining industry, the professional women were rarely mentioned. The second part of the paper is a gender analysis of the lexical and grammatical system of the Bulgarian language. The analysis of the dominating metaphors reveals the means of male dominance in the everyday speech. Although the Slav languages have morphemes to denote women's professions the media discourse prefers the male forms as more prestigious. The definite article and the plural forms serve to emphasise the male forms and to provide their euphony. Въведение Подтик да напиша тази статия ми даде отхвърлянето и фалшифицирането на посланията на Истанбулската конвенция 1 в претендиращия за патриотичен публичен дискурс като заплашваща устоите на семейството, пропагандираща хомосексуалност, гей бракове и всичко това обобщено от плашещата дума джендър (англ. gender-род), разграничаваща биологичен пол (sex) от социален пол (gender). Джендърът разграничава социалната полова идентичност на жените и мъжете от биологичната и включва и сексуалните малцинства. Да се твърди, че чистачката и собственичката на компания поради общия си биологичен пол имат една и съща социалнополова идентичност е неоснователно, колкото и да се твърди, че жените в Саудитска Арабия и САЩ имат също еднакви полови идентичности. Поразително е, че в Конвенцията (около 30 страници) само веднъж и само в един абзац се употребяват думите "социален пол" (gender) и "сексуална ориентация", докато в останалата част се поставя основната цел: "Да защитава жените от всички форми на насилие, преследва и премахва насилието над жени и домашното насилие". Конвенцията посочва уязвимите групи, които могат да са обект на социална дискриминация и насилие: Без всякаква дискриминация, основана на пол, цвят на кожата, социален пол, раса, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национални малцинства, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или бежанец, или на друг статут 2 .
Изучаване на български език в славянски контекст. // Solak, El., B. Popiołek, B. Todorović (red). Slowianskie przyjemności 2: Przekraczanie granic, red. Kraków, 27–29 октомври 2016., Kraków: Scriptum, 83 – 93. ISBN: 978-83-66084-20-9., 2016
The study aims to represent the advantages in learning Bulgarian by Slavic people, but also pays attention at the difficulties in that process. The conclusions, whether the border crossing between native language and the language which is learned, is easy or difficult, are based on my long experience in teaching not only Slavic but also non-Slavic students in the Department of Language Learning as well as in Bulgarian teaching missions abroad. Key words: Bulgarian Language as Foreign Language, Slavic Languages, language interference, language learning, methodology of Foreign language learning
The need to practice the "narrative" skills is argued with the fact that several grammatical categories, at least part of which are atypical for most languages (e.g. aspect and evidentiality), are marked simultaneously in the Bulgarian language. The cycle of work on the narrative passes through stages that are determined by the basic narrative types that exist in the Bulgarian language and in relation to the specific grammatical category learned by the trainees, leading to the respective type of narrative. Initially, it begins by transforming a dialogue into a narrative or retelling an already existing narrative. Further, it goes on to free narration without any text support . The stages are as follows: I stage: Narrative construction. Nonpast: Narrative present; Gnomic present; Phase II: Past: Narrative past; Historical present; Presentation of time sequences in a narrative; Tense switch. Stage III: Narrative genres. Speaker's identification of information source (evidentiality markers). Key words: "narrative" skills, Bulgarian as a foreign language, foreign language teaching methodology, text based approach, competence based approach Резюме. Необходимостта да се упражнява умението "разказване" се аргументира с факта, че при разказа на български език се маркират едновременно няколко граматични категории, част от които са нетипични за повечето езици (напр. вид и евиденциалност). Цикълът на работа върху умението разказване преминава през етапи, които се определят от основните наративни типове, които съществуват в българския език. При това даден тип разказ се поднася във връзка с усвоена от обучаващите се граматична категория, водеща за съответния тип разказ. Първоначално се започва с трансформирането на диалог в разказ или преразказването на вече съществуващ разказ. По-нататък се преминава към свободно разказване, без опора в познат текст, задаващ съжета. Етапите са следните: I етап: Усвояване структурата на разказа. Разказ в Неминал план; II етап: Разказване на история в Минал план. Разказване на история, която се отнася за миналото в Неминал план; III етап: Разказни жанрове. Оценка на говорещия за достоверността на изказването. Ключови думи: умението "разказване", български език като чужд, методика на чуждоезиковото обучение, подход, базиран на текст, подход, базиран на компетентност Комуникативният подход в чуждоезиковото обучение днес се е превърнал в