ТЕНЧО ПОПОВ СТУДИИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО МОНЕТОСЕЧЕНЕ С ИЗВОДИ ЗА ИСТОРИЯТА (original) (raw)

ОБЕЦИ С ФОРМА НА ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК ОТ СРЕДНОВЕКОВЕН ТЪРНОВГРАД: ГРАНИЦИ И ИЗМЕРЕНИЯ НА Т. НАР. „ТАТАРСКА ХЕГЕМОНИЯ“ В КУЛТУРАТА НА СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ

Сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Пламен Павлов, 2024

The article shares reflections on the curious but poorly developed issue of the material traces of the Eastern nomads in the Second Bulgarian Kingdom through the prism of the so-called "Tatar Hegemony". For this purpose, question mark-shaped earrings found in the medieval capital of Tarnovgrad were examined. Future studies and complex analyses of the discovered materials (jewels, armament, ceramics, coins) in the archaeological sites from the times of the Second Bulgarian Kingdom will allow more specifically to describe the syncretic manifestations of the "Tatar Hegemony" in the medieval Bulgarian times, whose political and cultural dimensions do not seem to match.

ИЗ ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ЛЕКСИКОГРАФИЯ («БЪЛГАРСКИ ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК» ОТ СТЕФАН МЛАДЕНОВ)

Современное развитие славянской лексикологии и лексикографии, 2022

В статията се разглеждат някои особености в реализацията на лексикографската концепция на Български тълковен речник от Стефан Младенов. Трудът предоставя многостранна и комплексна информация за българския словен състав и съчетава елементи на речници от други жанрове и типове: двуезичен, етимологичен, диалектен, ономастичен, правописен, етнолингвистичен, енциклопедичен и пр. Това обуславя неговия уникален характер и дава основание той да бъде определен като първи опит за създаване на универсален речник на българския език. Ключови думи: история на българската лексикография, лексикографска параметризация, тълковен речник, универсален речник, лексикографски принос на Стефан Младенов ИЗ ИСТОРИИ БОЛГАРСКОЙ ЛЕКСИКОГРАФИИ («БОЛГАРСКИЙ ТОЛКОВЫЙ СЛОВАРЬ» СТЕФАНА МЛАДЕНОВА) Диана БЛАГОЕВА Институт болгарского языка БАН (София, Болгария) В статье рассматриваются особенности реализации лексикографической концепции Болгарского толкового словаря Стефана Младенова. Словарь дает разностороннюю и комплексную информацию о болгарской лексике и сочетает в себе элементы словарей разных жанров и типов: двуязычных, этимологических, диалектных, ономастических, орфографических, этнолингвистических, энциклопедических и т.д. Этим определяется его уникальный характер. Можно сказать, что словарь Младенова является первой попыткой создания универсального словаря болгарского языка. Ключевые слова: история болгарской лексикографии, лексикографическая параметризация, толковый словарь, универсальный словарь, лексикографический вклад Стефана Младенова FROM THE HISTORY OF BULGARIAN LEXICOGRAPHY

ПРИНОСЪТ НА „СЛАВЕНОБОЛГАРСКИЙ ПРЕДРУЧНИЙ ПОСЛАТЕЛНИК ЗА НАСТАВЛЕНИЕ НА БОЛГАРСКИТЕ ЮНОШИ“ (1835) НА НЕОФИТ БОЗВЕЛИ И ЕМАНУИЛ ВАСКИДОВИЧ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ ЕПИСТОЛАРЕН СТИЛ

сп. Български език/ Bulgarian Language, 2022

Slavenobolgarskiy predruchniy poslatelnik za nastavleniе na bolgarskite yunoshi (1835) by the prominent Revival pedagogues Neofit Bozveli and Emanuil Vaskidovich is one of the first two published Modern Bulgarian manuals and textbooks on letter writing in the history of the Bulgarian didactic literature. Following the inherited classical structure of epistolary manuals that consists of a definition, purpose, classification, arrangement of the constituent parts and stylistic guidelines, this book provides examples of letter writing models, along with details on the theory of epistolary style. The article studies the unique system of practical advice and theoretical guidelines proposed by the authors, concerning the composition of well-worded and grammatically correct letters, on the one hand, and their composition and shaping in accordance with the existing formal rules, on the other. The subject of interpretation is Bozveli and Vaskidovich’s views regarding letter structure, components, and requisites, and the appropriate etiquette expressions matching the relevant requisites and the type of letter.

НИКОПОЛСКОТО СЪКРОВИЩЕ И НЕГОВАТА РОЛЯ ЗА СРЕДНОВЕКОВНАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ

Обществото на знанието и хуманизмът на XXI век, 2021

Резюме: Никополското съкровище се нарежда сред най-забележителните паметници на ювелирното изкуство и торевтиката в българските земи от периода на Късното средновековие. В научната литература е познато под формата на две сборни находки, открити съвсем случайно през 1915 и 1971 г. и с времето станали известни като Първо и Второ никополско съкровище. Предмет на настоящия доклад са именно интерпретацията и ролята на съкровището от гр. Никопол за средновековната българска история и култура. THE TREASURE OF NIKOPOL AND THE BULGARIAN MEDIEVAL HISTORY Abstract: The Treasure of Nikopol ranks among the most remarkable monuments of jewelry art and toreutics in the Bulgarian lands during the period of the Late Middle Ages. It is known in the scientific literature in the form of two collective finds, discovered in the years 1915 and 1971, which over time have become known as the First and Second Treasure of Nikopol. The subject of this paper is precisely the interpretation and the role of the treasure from the town of Nikopol for the Medieval Bulgarian history and culture.

ФУНКЦИОНАЛЕН ПОТЕНЦИАЛ НА TЕКСТ В ТЕКСТА В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ (ВЪРХУ МАТЕРИАЛ ОТ ВЕСТНИК „КАПИТАЛ“)

Научни трудове - Филология, том 61, брой 1, т. А, страници 207 – 218, 2023

The present study aims to explore the possibilities of incorporating precedent phenomena in journalistic articles from a functional perspective. Using intertextuality is a common technique in print media, as it provides numerous opportunities for interpretation, expanding the context of the message. The inclusion of quotes, as well as the adaptation of the form of the original language unit, offers a broader range of possibilities for enriching the content, expanding the semantics and allowing the reader to more tangibly feel the dialogue between texts.

ТЮДОРОВСКИЕ ПРИДВОРНЫЕ ГЛАЗАМИ ГОРОЖАН: ВИКОНТ МОНТЕГЮ НА СТРАНИЦАХ ХРОНИКИ ГЕНРИ МЕЙКИНА

Золотой век европейской монархии. Политическая культура Средневековья и раннего Нового времени, 2019

В средневековой Европе сложилась богатая символическая система, на основе которой в раннее Новое время развивался «язык» придворных и светских церемоний. Политические ритуалы, представлявшие гармонию членов политического тела, или же маскировавшие дисгармонию, «образы власти» в их многообразии многократно становились объектами исследования 1 . Сложнее изучать реакции зрителей на разворачивавшиеся перед ними красочные спектакли, а также оценивать степень их знакомства с этим языком. Насколько хорошо зрители -прежде всего, жители столичных городов -разбирались в тонкостях церемоний и насколько они их вообще интересовали? И в какой степени они опознавали участников этих церемоний? Последний вопрос особенно важен, учитывая то обстоятельство, что придворные участники церемоний зачастую вступали с горожанами в деловые отношения. Влияло ли это на восприятие церемоний или на интерес к ним? И привлекал ли особое внимание зрителей «их» патрон?