Форми на работа на музеите с организациите за физическо развитие и спорт за сигурност и популяризиране на културно-историческото наследство на Шуменския регион (original) (raw)
Related papers
ОСИГУРЕНОСТ НА МЕМОРИАЛНИТЕ МУЗЕИ В ГРАД ШУМЕН, 2017
ОСИГУРЕНОСТ НА МЕМОРИАЛНИТЕ МУЗЕИ В ГРАД ШУМЕН Светлозар Стоянов, Милена Георгиева SECURITY OF MEMORIAL MUSEUMS IN THE CITY OF SHUMEN Svetlozar Stoyanov, Milena Georgieva Abstract: The topic presents the memorial museums in the city of Shumen, which preserve and interpret the historical knowledge for key personalities, families and events in the nation's destiny. Key words: Museums, memorial museums, Shumen city, security.
The contribution of UNESCO Member States of South-Eastern Europe to the Implementation of the Convention for the Safeguarding of the Intangible Cultural Heritage. A Jubilee Edition Dedicated to the 70th Anniversary of UNESCO. Sofia, 2016, p.17-31. ISBN 978-619-90617-0-1
Приносът на държавните, университетските и местните институции, както и на мрежата от музеи и читалища за опазване на нематериалното културно наследство и насърчаване неговата приемственост Доц. д-р Венцислав Велев Резюме: Въпросите свързани с реализирането на отделни принципи и създаването на цялостни стратегии насочени към опазването на нематериалното културно наследство на отделните народи все по-често стават обект на дискусии. В тази връзка от значение се явява и ролята и отговорностите на всички ангажирани с този процес. Приносът на държавните, университетските и местните институции е от съществено значение. Не на последно място трябва да се има и предвид и мястото на важните за българската културна идентичност читалища и музеи. Ключови думи: нематериално културно наследство; музейна мрежа; читалища; ЮНЕСКО; Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство; Конвенция 2003; държавна политика в сферата на нематериалното културно наследство; приемственост; традиция В днешния забързан, сложен и противоречив свят нашето общество е изправено пред решаването на поредица от нелеки задачи и предизвикателства. Те са свързани както с проблемите за физическото оцеляване на отделния индивид – група – общност, така и със запазването на тяхната идентичност, уникалност и значимост в рамките на развитието им, а и на обществото като цяло. В отделни години глобалните проблеми много често предоминират над локалните, но понякога животът и самата битност налагат локалното да постави своето изискване за първостепенност и приоритет. А
Политики на Министерството на културата насочени към активизиране на взаимодействията между библиотечната и музейната мрежи и тяхната роля за съхраняване, опазване и популяризиране на културното наследство (Акценти) // Деветнадесета национална научна конференция с международно участие "Библиотеки - четене - комуникации" - 17 ноември 2020 г.. Народна библиотека „П. Р. Славейков" - В. Т., 2021, с.34-44. ISSN:1313-8138 (print), ISSN: 2683-0981 (online) В доклада е представено взаимодействието между двете основни мрежи от библиотеки и музеи при осъществяването на процесите по идентификация, реставрация, консервация и експониране на движимто и недвижимо културно наследство, писмените паметници и архивни материали, като национално културно наследство и политиките на Министерството на културата в подкрепа на тези дейности. Съществен акцент в това взаимодействие е набелязването на пътища методи и мерки, свързани с практически действия по опазването на културното наследство и неговата пълна дигитализация. Ключови думи: културна политика, законодателство, Министерство на културата, библиотеки, музеи движимо и недвижимо културно наследство, писмени паметници, архивни материали
Известия на Исторически музей - Шумен, книга 15, Шумен - 2014 г.
Милена Андреева - НОВИТЕ ПЪТЕВОДИТЕЛИ „ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ-МУЗЕИ НА ШУМЕН”, 2014
Милена Андреева, Димитър Стойков. ЕДИН ШУМЕНЕЦ С ПРИНОС В НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ НА БЕЛЕНСКИЯ КРАЙ Milena Andreeva, Dimitar Stoikov. A CITIZEN OF REGION OF BELENE.....179 Милена Андреева. ЗА РОЛЯТА НА ПАНАЙОТ ВОЛОВ В ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦЕНТРАЛЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ В РУМЪНИЯ ОТ 1874 ДО НАЧАЛОТО НА 1876 ГОДИНА Milena Andreeva. THE ROLE OF PANAYOT VOLOV IN THE BULGARIAN REVOLUTIONARY CENTRAL COMMITTEE IN ROMANIA FROM 1874 TO THE BEGINNING OF 1876.................................................................................183 Милена Андреева. НОВИТЕ ПЪТЕВОДИТЕЛИ „ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ КЪЩИ-МУЗЕИ НА ШУМЕН” Milena Andreeva. THE NEW GUIDES “REVIVAL HOUSE-MUSEUMS OF SHUMEN”................................................................................................412
ПРОБЛЕМИ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ТРАКИЙСКАТА КУЛТУРА, КАЗАНЛЪК 2016/ PROBLEMS AND RESEARCHES OF THE THRACIAN CULTURE, KAZANLAK 2016/ ISSN: 1312-8256, 2016
Огърлиците са сред най-популярните и красиви накити през древността. Подобно на обеците, те са носени през всички епохи. Известни са под гръцкото си наименование μόννος или под латинското си monile – украшение, което се носи на врата. Среща се и друга гръцка разновид- ност õρμος, т. е. по-дълги огърлици, които висят върху гърдите (Planche 1872, 196). Регионалните музеи във Видин и Монтана съхраняват общо 8 броя златни огърлици и верижки. Шест от тях се намират във фонда на музея във Видин и две в Монтана. Те произхождат от гробни комплекси, сигур- но датирани през II–III век. Целта на настоящата статия е да представи с подробен каталог, пара- лели и илюстрации известните до момента златни огърлици и верижки от района на Северозападна България. Огърлиците от Северозападна България са характерни екземпляри за периода, открити в тракийските земи северно от Хемус, в провинциите Горна и Долна Мизия (обр. 1). Аналогии намират и в други римски провинции, както на Балканите, така и от Сирия и Египет. Източните традиции във формите и моделите преобладават при огърлиците, датиращи се в римския период. Още Б. Филов при обнародването на едно от най-големите накитни съкровища, обръща внимание на голямата зависимост на златарската промишленост в Северна България от сирийските изделия (Филов 1914, 5). Аналогии по отношение на типовете откриваме в накитите от Тортоза (Сирия) (Димитрова-Милчева 1980, 23). Присъщата на сирийското изкуство склонност към декоративност е намерила благо- приятна почва в нашите земи. Разпределянето им по типове и варианти в научната литература е в съответствие с основните елементи на огърлиците, а именно взаимно свързващите части, наличието на една или друга допълнителна декорация.