Svendsen, Lars. Filosofia do tedio. Rio de Janeiro: Jorge Zahar Ed., 2006, 190 p (original) (raw)
Related papers
2021
The article deals with the history of the Second All-Union Congress of Soviet Writers which was held in December 1954. It includes the results of an archive research study on planning and management of this crucial for the early «thaw» event. The presented documents are considered in the context of the official mass-media response, on the one hand, and from the perspective of the diaries and memoirs of writers who participated in the meeting, on the other hand. Статья посвящена истории Второго Всесоюзного съезда советских писателей, состоявшегося в декабре 1954 г. В ней представлены результаты архивных разысканий, связанные с организацией и экономическим планированием этого масштабного мероприятия. Рассматриваемые документы анализируются в контексте откликов на него официальной прессы, с одной стороны, и оценок, обнаруживаемых в дневниках и мемуарах писателей — участников съезда, с другой стороны.
Глебкин В.В. Категория скуки у Паскаля и Хайдеггера // Вопросы филологии. №1 (49), 2015. С. 34-45.
Утверждение, что философы в своей трактовке различных философских категорий осознанно или неосознанно опираются на возможности, предоставляемые им языком, звучит как трюизм, но часто игнорируется в конкретных исследованиях. В статье наличие непосредственных связей между семантической структурой слова на базовом уровне и его философскими интерпретациями продемонстрировано на материале сопоставления интерпретаций категории скуки Б. Паскалем и М. Хайдеггером. Несмотря на то, что многие исследователи воспринимают ennui и Langeweile как строго соответствующие друг другу понятия, внимательный анализ показывает наличие существенных особенностей в их семантической структуре. Интерпретации Паскаля и Хайдеггера в значительной степени исходят из этих особенностей, доводя их до концептуального оформления.
" Проблемите на философията " (1912), гл. 1. Явление и реалност, Бъртранд Ръсел (превод)
Има ли някакво знание в света, ко ето да е толкова сигурно, че никой разумен човек не би могъл да се усъмни в него? Този въпрос, който на пръв поглед може да не изглежда труден, е в действителност един от най-трудните въпроси, които бихме могли да си зададем. Веднъж осъзнали препятствията, които стоят на пътя на един категоричен отговор, ние ще се заемем с изучаване на философията, защото тя е просто един опит за отговор на такива фундаментални въпроси, но не небрежно и догматично, както правим в обикновения живот, а дори и в някои от науките, а критично, след проучване на всичко, което прави подобни въпроси озадачаващи, и след осъзнаването на цялата неяснота и объркване, които стоят в основата на нашите обикновени идеи. В ежедневния си живот приемаме определен брой неща за сигурни, които обаче ако бъдат погледнати по-внимателно, ще установим, че са толкова пълни с очевидни противоречия, че само един сериозен размисъл би ни дал възможността да осъзнаем в какво наистина бихме могли да повярваме. В търсенето на сигурност, е естествено да се започне с нашите настоящи преживявания, и в известен смисъл, няма съмнение, че ще извлечем знание от тях. Но всяко твърдение за нашите непосредствени преживявания ни позволява да разберем, че е много вероятно подобно твърдение да бъде погрешно. Струва ми се, че сега съм седнал на един стол, до една маса с определена форма, върху която виждам лист хартия с нещо написано или напечатано. Обръщайки главата си виждам през прозореца слънцето, сградите и облаците. Вярвам, че Слънцето е на около 93 милиона мили от Земята; че то е едно небесно тяло много пъти по-голямо, отколкото Земята; че благодарение на въртенето на Земята, то изгрява всяка сутрин, и ще продължи да го прави за неопределен период от време в бъдещето. Вярвам, че всеки друг нормален човек влизайки в стаята ми, ще види същите столове, маси,книги и документи, които виждам аз, и че масата, която виждам, е същата като масата, която усещам, че докосва ръката ми. Всичко това, изглежда сякаш толкова очевидно, че едва ли си струва да се казва,освен в отговор на някой човек , съмняващ се в това дали въобще знам нещо. Но това може да бъде с основание поставено под съмнение, и всичко това изисква много внимателно обсъждане, преди да можем да бъдем сигурни, че сме го представили във форма, която е изцяло истинна. За да опростим нашите трудности, нека концентрираме вниманието си върху масата. За окото тя е правоъгълна, кафява и лъскава, а на пипане е гладка,хладна и твърда; а при почукване, издава дървен звук. Всеки един друг, който вижда,усеща и чува ,звука от почукването по масата ще се съгласи с това описание, така че изглежда, като че ли никаква трудност не би възникнала; но веднага след като се опитваме да бъдем по-точни нашите проблеми започват. Въпреки, че вярвам, че масата в действителност е едноцветна , частите, които отразяват светлината, изглеждат много по-ярки от други части, както и някои части изглеждат бели, заради отразената светлина. Знам, че ако аз се преместя , частите които отразяват светлината ще бъдат различни, така че очевидното разпределение на цветовете на масата ще се промени. От това следва, че ако няколко човека наблюдават масата в един и същ момент, няма да има и двама от тях, които да виждат едно и също разпределението на цветовете, защото никой от двамата , не би могъл да я види от същата гледна точка, а всяка промяна в гледната точка , води до промяна в начина, по който светлината се отразява. За повечето практически цели тези разлики са маловажни, но за художника те са най-важното: художникът трябва да се отучи от навика да мисли, че нещата изглеждат сякаш имат
Заглавието на тази книга, разбира се, перифразира Аристотел. Човекът е колкото „политическо”, толкова и историческо животно. Не само защото е плод на дълга еволюция, а и защото има нужда непрекъснато да премисля и да преживява миналото си, да се съмнява в своите знания за него, да му търси най-подходящото място в своето битие. Друго подзаглавие, може би по-банално, би могло да бъде „Исторически и историографски размишления”. По форма събраните тук текстове са най-разнообразни. Става дума за изследвания, есета, интервюта, слова, предисловия, становища. Има и един донос - от чужбина. На прима виста това може да изглежда хетерогенно и хаотично. Всъщност, съдържанието е критично организирано главно в орбитата на два основни акцента – „деидеологизацията” и депрофесионализацията на писането за миналото. Според автора те отразяват водещите тенденции в онова, което следва да се определи като българска историография от началото на третото хилядолетие. Книгата съдържа следните текстове: ПРЕДГОВОР; „ВСЕКИ НАРОД ПОЧИТА СВОЯТА СТАРИНА И РЕВНОСТНО Я ИЗУЧАВА...” Размисли по случай 175-годишнината от рождението на проф. Марин Дринов; КАКВА БЕШЕ – И ДА Я БЪДЕ ЛИ ОТНОВО? (Историческата школа в Приморско 1978-1999); АКАДЕМИИТЕ НА НАУКИТЕ В СЪЗДАВАНЕТО, ОПАЗВАНЕТО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА ЗНАНИЕ; 145 ГОДИНИ БАН – ПОСТИЖЕНИЯ, ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА, ПЕРСПЕКТИВИ; ДА ЖИВЕЕ КЛАСИКАТА!; НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ И ОБЕДИНИТЕЛНИ ПРОЕКТИ ПРЕЗ БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ; ТРАКИЯ ВЪВ ВЪЗРОЖДЕНСКИТЕ ТЪРСЕНИЯ НА МОДЕРНА БЪЛГАРСКА ИДЕНТИЧНОСТ; ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ В ПОЛИТИКАТА НА БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ; „НАЛЕЖАЩИ РАЗМИШЛЕНИЯ” (Към предисторията на Църковно-народния събор 1871); КОЯ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА РЕПУБЛИКА?; „КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК НА ВСЕСЛАВЯНСКОТО ЗДАНИЕ” (Към проблема за „Българския проект”); И НА ШИПКА НЕ ВСИЧКО Е СПОКОЙНО; СТЕФАН СТАМБОЛОВ – БАЛКАНСКИЯТ РИШЕЛЬО?; СТОЯН ЧОМАКОВ И СТЕФАН СТАМБОЛОВ; Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ - РУСОФОБ ИЛИ РУСОФИЛ?; “ВИЙ ПРЪВ СТЕ ПОБОРНИК ПО МАКЕДОНИЯ” (Югозападната българска земя във възгледите и делото на д-р Стоян Чомаков); «ВЪЗСТАНИ, МОЯ ВОЛЙО» (Любен Каравелов и Стоян Чомаков – родство и отношения, прилики и единодействия); УЧАСТИЕТО НА Д-Р СТОЯН ЧОМАКОВ В СЪЕДИНЕНИЕТО; „С ПОЛЯЦИТЕ ВИНАГИ СМЕ СЕ РАЗБИРАЛИ ...” (Страници от историята на българо-полската взаимност); „ИМАМЕ ГРЯХ КЪМ ТУРЦИТЕ” ИЛИ „ТУРЦИТЕ СА НИ ВИНОВНИ”?; ИСТОРИЦИТЕ – ЖРЕЦИ НА КЛИО ИЛИ НЕЙНИ ГОСПОДАРИ?; ХУБАВО Е ДА ИМАШ „ГОЛЯМ БРАТ” – НО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО; САНСТЕФАНСКИЯТ МИР БЕ ЕДНО МНОГООБЕЩАВАЩО НАЧАЛО; НЕ ДА ДУХАМЕ В ПЛАТНАТА; ЧОВЕКЪТ Е ИСТОРИЧЕСКО ЖИВОТНО; СЪЕДИНЕНИЕТО Е ШЕДЬОВЪРЪТ НА НОВАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ; ДЕНЯТ НА НЕЗАВИСИМОСТТА; ДНЕВНИК НА ИСТОРИКА. Кратки мнения по актуални въпроси; БЕЛЕЖКИ
Целью настоящей статьи является создание коллективного портрета преподавателей кафедры философии Петербургского-Петроградского университета периода с 1819 по 1917 г. На основе широкого спектра опубликованных и архивных источников, а также справочных ресурсов побиографике Петербургского университета были проведены максимально корректные подсчеты структуры и численного состава кафедры и средних чисел, связанных с жизнью и научной карьерой. Они позволили составить комплексную картину истории философии в университете и сообщества петербургских философов, провести сравнение с общеуниверситетскими особенностями развития науки и жизни ученого сообщества, на основании просопографических данных показать специфику положения философов в составе университетской корпорации.