Документовање савремених миграција. Балканолошки институт САНУ (original) (raw)
Related papers
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.
Съдържание Предговор / 13 Част първа. Външна миграция в България / 23 1. Външномиграционни политики на централната власт в България и тяхното въздействие върху механичното движение и териториалното (пре)разпределение на населението по време на войните и през 20-те години на ХХ в. / 23 1.1. Задачи и извори на изследването / 24 1.2. Миграционна ситуация / 35 1.3. Външномиграционни политики / 43 Имиграционни политики по решаването на проблемите с българите бежанци / 44 Имиграционни политики, засягащи руските и арменските бежанци / 56 Емиграционни политики по изселване на гръцкото и турското население / 62 Външномиграционни политики, засягащи трудовата миграция / 65 1.4. Количествени измерения на въздействието на българските външномиграционни политики върху механичното движение и териториалното (пре)разпределение на населението / 73 Етническа структура на имиграционния поток и нейното въздействие 73 Динамика на имиграционните потоци / 89 Пространствена насоченост на бежанските потоци от българско етническо население / 93 Концентрация на бежанците и имигрантите / 114 Въздействие на политиките, засягащи трудовата имиграция / 119 Въздействие на споразуменията за размяна на население с Гърция и Турция / 120 Въздействие на Закона за емиграцията върху обема на трудовата емиграция / 126 1.5. Заключение / 133
Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, , 2007
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа
Биљана СТОЈИЋ Историјски институт Београд Александра КОЛАКОВИЋ Балканолошки институт САНУ Београд
Гргур Јакшић и пропагандна активност Србије у Француској (1912–1913), 2012
Апстракт: У раду су приређена два извештаја Гргура Јакшића, који је током 1912. и 1913. године био ангажован од стране Министарства иностраних дела да, уз помоћ својих пријатељских веза међу интелектуалцима у Француској, ради на пропагирању и одбрани српских ставова и интереса. Приређени документи су део Хартија Гргура Јакшића, које се налазе у оквиру Одељења посебних фондова Народне библиотеке Србије.
Наташа Ракић, О идентитету миграната на примеру романа Поријекло Саше Станишића
Наслеђе, 2024
У свом аутофиктивном књижевном тексту Поријекло (2019) Саша Станишић се бави питањем (не)могућности јасног дефини сања идентитета мигранта у немачком друштву. Ношен вихором рата деведесетих година прошлог века из родног Вишеграда ка Хајделбергу, тада успутној станици, а сада дому, искусио је шта значи бити странац. Кроз колаж личних искустава, сећања и фикције, Станишић тематизује амбивалентан однос између сопства и Другог, близине и даљине, прошлости и садашњости који се оцртава у процесу изградње и одржања идентитета поје динца. Ослањајући се на студијe миграције, а на примеру романа Поријекло, у раду ће се трагати за механизмима помоћу к
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294895/Bulgarian\_State\_Tradition\_and\_its\_Delivery\_to\_Europe.\_The\_Deluge\_Oldest\_Written\_Evidences\_and\_Migrations\_of\_Bulgarians.\_Yavor\_Y.\_Shopov\_Petko\_Dimitrov\_Dimitar\_Dimitrov\_and\_Bono\_Shkodrov http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/\_.\_-\_