ЕРИХ ФРОМ БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА (original) (raw)

ЕРИХ ФРОМ БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА

Превел от английски ВЛАДИМИР ГАНЕВ ИЗДАТЕЛСТВО "ХРИСТО БОТЕВ" СОФИЯ 1992 ЕпсЬ Рготт Е5САРЕ РКОМ РКЕЕООМ ВооЬз / РиЬНсЬес! Ьу АУОП. Не^ УогЬ Соруг12Ь4,-1941, Ьу ЕНсЬ. Рготт роге^огс! II соруг!^г| ( © 1965 Ьу ЕпсН Рготт Владимир Ганев, превод, с/о ,1изаи1ог, 5оПа, 1992 15ВК 954-445-026-2 ПРЕДГОВОР Тази книга е част от едно по-широко изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори. Работата ми над тях продължава няколко години и вероятно завършването й би отнело значително повече .време, бегашното политическо развитие и свързаните с него опасности за най-великите постижения на съвременната култураиндивидуалността и изключителността на личността -станаха причина да прекъсна замисления в по-голям мащаб свой труд и да се съсредоточа върху една негова страна от съдбовно значение за културната и обществената криза на нашия ден: смисъла на свободата за съвременния човек. Задачата, която си поставям с тази книга, би била полека, ако можех да насоча читателя към едно завършено изследване на .структурата на характера на нашия съвременник, тъй като смисълът на свободата може да се разбере цялостно само на основата на анализа на тази структура. Принуден бях обаче да се позовавам често на идеи и заключения, без да ги развивам тъй, както бих направил, ако възможностите позволяваха. Други проблеми от особено важно значение само съм засегнал в хода на разсъжденията си, а понякога дори съм ги отминавал. Убеден съм обаче, че психологът трябва незабавно да откликва на онова, което може да допринесе за осъзнаване на настоящата криза, даже ако е принуден да жертва желанието си за разработка на един цялостен труд. Изясняването на значението на психологическите съображения за хода на съвременните събития според мен не означава надценяване ролята на психологията. Основната фигура на обществения процес е .личността с нейните желания и страхове, страсти и размисли, със склонността й към добро и зло. За да разберем динамиката на психологическите процеси в живота на личността, трябва да я разглеждаме в контекста на формиращата я култура. Целта на настоящата книга е да покаже, че съвременният човек, освободен от оковите на прединдивидуалистичното общество, което му гарантираше сигурност и същевременно го ограничаваше, не е постигнал свобода, в позитивен смисъл, за реализация на личността си, т. е. за изява на собствените си интелектуални, емоционални и чувствени възможности. Въпреки че му донесе независимост и рационалност, свободата го постави в изолация, която от своя страна стана причина за неговите страхове и безсилие. Изолацията е непоносима и го изправя пред алтернативата или да се избави от товара на собствената си свобода, като се отдаде на нов вид зависимост или подчинение, или да продължи по пътя към постигане на позитивната свобода, основаваща се на изключителността и на индивидуалността на човешката личност. Макар да е по-скоро диагноза отколкото прогноза, тази книга може да даде отражение върху поведението ни. Защото осъзнаването на причините за тоталитарното бягство от свободата е предпоставка за всяко начинание, целещо победа над тоталитарните сили. Изпреварвам удоволствието да благодаря лично на всички приятели, колеги и студенти, на които съм за.-дължен за тяхната подкрепа и градивна критика на собственото ми мислене. Читателят ще види отбелязани под линия авторите, на които съм много признателен за съдържащите се в книгата идеи. Искам специално да изразя благодарността си на хората, които имат непосредствен принос за настоящото издание. На' първо място, благодаря иа госпожица Елизабет Браун, която с препоръките и критичните си бележки оказа неоценима помощ за обнародване на книгата. Освен това дължа благодарност на господин Т, Удхаус за голямата му помощ в редактирането на ръкописа й на доктор А. Зайдеман за съдействието му във връзка, със засегнатите в книгата философски проблеми. Е. Ф. ПРЕДГОВОР II От публикуването «а тази книга изм-инаха почти двадесет и пет години. Излезлите досега двадесет и четири издания станаха достояние на професионалисти и непрофесионалисти, особено на студенти, и се радвам, че настоящото издание на Ейвън Лайбръри ще улесни достъпа на много повече читатели до книгата. Бягство от свободата е анализ на феномена човешки страх, породен от разрушаването на средновековния свят, в който независимо от многото опасности човекът се чувстваше сигурен и защитен. След вековни борби той успя да изгради свят на фантастично материално богатство. В някои райони на нашата планета хората създадоха демократични общности, а неотдавна постигнаха победа против нови тоталитарни замисли. Въпреки това, както се опитва да разкрие анализът в Бягство от свободата, нашият съвременник все още желае и се изкушава да отстъпи свободата си на диктатори от всякакъв тип или да я загуби, превръщайки се в едно малко винтче на машинатадобре нахранен, добре облечен, но автомат, а не свободен човек. След тези двадесет и пет години идва ред на въпроса, дали обществените и психологическите тенденции, на които се опира анализът в тази книга, продължават да съществуват, или постепенно губят значението си. Не може да има съмнение, че в последната четвърт на века причините за страха от свободата, за тревогите на човека и за желанието му да се превърне в автомат не само продължиха да действат, но и многократно се увеличиха. Най-важното събитие в това отношение е откриването на атомната енергия и възможната й употреба като разрушително оръжие. Никога в своята история човешкият род не е достигал пред прага-на пълното си унищожение, и то с плодове на собствения си труд. Сравнително скоро, по време на кубинската криза, стотици милиони хора от Америка и Европа в продължение на няколко дни не бяха сигурни дали те и техните деца ще осъмнат. Оттогава се полагат усилия за намаляване на подобна заплаха, но разрушителните оръжия още съществуват, съответните копчета са налице,^ налице са и дежурните, задължени да ги натиснат, ако се реши, че е необходимо. Страхът и безпомощността също са налице. Като оставим настрана ядрената, кибернетичната революция се осъществява по-бързо, отколкото мнозина биха' могли да предполагат преди двадесет и пет години. Навлизаме във втора индустриална революция, при която не само физическата енергия ла човекаръцете му, -но също така неговият мозък и реакциите на нервната му система вече са заместени от машината. В най-развитите индустриални страни, като например Съединените щати, възникват нови тревоги поради заплахата от растяща структурна безработица. Човек се чувства още по^малък -изправен не само пред гигантските заводи, но и пред шочти самоуправляващия се свят на компютрите, които мислят много по-бързо и често по-правилно от самия него. Другата опасност, вместо да намалее, се увеличи: демографският взрив. И в това отношение едно от постиженията на човешкия прогрес -успехите на медицината -доведе до такъв прираст на населението особено в развиващите се страни, че материалното производство изостава от темповете, с които нараства броят на хората. През миналите двадесет !и пет години се появиха колосални сили в обществото и,се увеличи заплахата за оцеляването на човечеството, а оттук -и тенденцията за бягство на човека от свободата. Въпреки това има оптимистични признаци. Диктатурите на Хитлер и на Сталин изчезнаха, в съветския блок, особено в по-малките държави, ясно се откроява тенденция за разширяваща се либерализация, въпреки че те си остават ултраконсервативни и тоталитарни. Съединените щати оказват съпротива на всички опити за разширяване влиянието на тоталитаризма. Направени бяха в-ажни* крачки към политическата и социалната независимост на чернокожнте и значението им е още по-внушително, кз-з се има предвид смелостта и дисциплината на хората -чернокожи и бели -в предната линия на тази борба. Тези факти показват, че присъщият на човешката природа стремеж към свобода, въпреки възможността да бъде подложен на корупция и насилие, I се утвърждава отново и отново. Й все пак не бива да се заблуждаваме, че опасностите от "бягство от свободата" са намалели или че не са по-големи днес, в сравнение с времето, когато излезе първото издание на тази книга. Дали това свидетелства, че теоретичните проврелия в социалната психология са безполезни, що се отнася до ефекта им върху човешкото развитие? Трудно е да се даде убедителен отговор на въпроса и е възможно специалистът в тази област да прояви неоснователен оптимизъм за обществената стойност на своята работа и на работата на колегите си. Без ни най-малко да се подценява тази възможност, убеждението ми в голямата роля на осъзнаването на индивидуалната и на обществената реалност се засили. Мога накратко да обясня защо. За мнозина изследователи на човека и на съвременността става все по-ясно съдбовното затруднение, пред което са изправени всички -фактът, че развитието на интелектуалните възможности на човека многократно надмина развитието на чувствата му. Човешкият мозък живее в двадесетия век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Болшинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове й идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг авторитет, който да дава смисъл на живота, освен самия човек. Той потиска ирационалните страсти на деструктивност, омраза, завист, мъст. Той се прекланя пред силата, парите, суверенната държава, нацията. Ценейки само на думи ученията на великите духовни водачи на човешкия род -Буда, пророците, Сократ, Исус, Мохамед, -той е превърнал идеите им в джунгла от предразсъдъци и идодопоклонничество. Как е възможно човечеството да се избави от самоунищожение при това несъответствие между инТелектуално-техническото си надрастване и емоционалната си -изостаналост? Доколкото мога да преценя, «ма само един отговор: все по-пълно осъзнаване на найсъществените истини на нашия обществен живот до степен да се предпазим от непоправими...