Радио Свободна Европа на български (1950-2004 г.) — Предавател България (original) (raw)

„Гласът на Свободна България“ излъчва от 1950 г. на къси вълни от Мюнхен, Германия. След 1957 г. станцията се нарича „Свободна Европа“ и излъчва на български до 2004 г.

Десетилетия наред Радио „Свободна Европа“ беше за българите надежда и прозорец към света. Американското правителство даваше милиони, за да държи този прозорец отворен. Комунистическите правителства хвърляха милиони, за да го запушат чрез заглушавания на предаванията. Но векът на глобалната информация идваше и заглушаванията не бяха ефикасни. * * Димитър Инкьов - писател и дисидент, работи в „Свободна Европа“ от 1966 до 1991 г.

През Втората световна война британските специални служби създават нелегалните радиостанции „Свободна и независима България“, „Станция на свободата“, „Васил Левски“ и „Нова Европа“. По подобен модел се съдава и Радио „Свободна Европа“. През 1948 г. Български национален комитет „Свободна и независима България“ с председател д-р Г. М. Димитров възстановява дейността си във Вашингтон, САЩ, а в Мюнхен е основан Български национален фронт „Свобода“.

В края на 1949 г. в САЩ е основана формално неправителствената организация „Национален комитет за свободна Европа“ (National Committee for a Free Europe), ръководена от директора на ЦРУ Алън Дълес. Тя е замислена като инструмент в борбата срещу съветската доминация в страните зад Желязната завеса, която трябва да се води с помощта и участието на самите източноевропейци. Комитетът има за цел създаването на радиостанции, които да излъчват свободна информация за Източна Европа и започва да набира средства чрез обществената кампания „Кръстоносен поход за свобода“ (Crusade for Freedom). На практика дейността на комитета се финансира от ЦРУ.

През 1950 г. започват работа първите предаватели на комитет „Свободна Европа“ в Лампертхайм и Холцхайм, Западна Германия. Предаванията на български език, обявявани като „Гласът на Свободна България“, започват на 11 август 1950 г. Първите програми са били записвани в студио в Ню Йорк, САЩ и излъчвани на къси вълни от предавателя в Германия. Първоначално американския комитет „Свободна Европа“ работи активно с Българския национален комитет и поддържа Г. М. Димитров, считан за предводител на българската емиграция. В следващите години американците решават, че д-р Димитров трябва да бъде сменен, тъй като поддръжниците му и самият той, не изпълняват изискванията, които са в интерес само на американската позиция.

Първият директор на българския отдел в Ню Йорк от 1951 до 1953 г. е Димитър Мацанкиев, български политик-земеделец, публицист и адвокат. Той идва от Лондон, където работи заедно с прочутата коментаторка на Би Би Си Влада Карастоянова. Неговото редовно седмично предаване „Аз обвинявам“ се спира на конкретни случаи на комунистически издевателства в страната. То дава надежда на хората в България, че извършваните политически престъпления се знаят, регистрират се в Америка и няма да останат ненаказани.

На 1 септември 1951 г. радиостанциите на „Свободна Европа“ започват предаване на новини на български език от Мюнхен. Открит е студийния комплекс, от който радиото излъчва в продължение на 40 години. Първите новинари са Стефан Груев и Евдоким Евдокимов, баща на по-късно световноизвестната балерина Ева Евдокимова. Говорителка и секретарка е Джилда Кьовеш, която по-късно започва да води и музикална програма. Стефан Груев остава в радиото само шест месеца. Той се връща в Париж и работи като репортер в голямото списание „Пари мач“. В новините са назначени Стефан Маринов, Евгени Силянов, бивш дипломат в Париж, потомък на изтъкнат български възрожденски род, както и известният литературен критик Асен Мандиков, сътрудник на списание „Мисъл“.

През 1955 година по-голямата част от българския отдел се премества от Ню Йорк в Мюнхен. Директор на българския отдел е вече бившият български посланик в Швейцария Милю Милев, скоро негов заместник става Силянов. В Ню Йорк остават няколко души, които да информират за Америка. Техен ръководител е един пълния с енергия, много способен и симпатичен български дипломат Георги Пенчев. В Мюнхен отделът е разделен на две - програма и новини. В програмата се пишат политически и културни коментари. Коментатори в програмата са литературният историк, поет и журналист Христо Огнянов, автор на редица книги за България. Димитър Ангелов, също бивш български дипломат, започва редовно да коментира вътрешната българска политика и проблемите на икономиката. За земеделието и проблемите на българското село отговаря Вакрел Янев, земеделец, бивш народен представител от групата на Никола Петков. Той се е спасил от затвора след разгромяване на опозицията, преминавайки нелегално с риск на живота си границата. Така нелегално е дошъл на Запад и един друг земеделец - Георги Кехайов, който, току-що завършил висше образование в Париж, идва на работа в радиото заедно с колегата си Кирил Панов. Външната политика е коментирана от двама души - Методи Захариев и Симеон Стоянов. Д-р Васил Иванов пише по икономически проблеми.

От 1957 г. предаванията за отделните езици излъчват под общото име Радио „Свободна Европа“ за народите на Източна Европа (Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България). През 1959 г. започва своите предавания и Радио „Свобода“ за народите на Съветския съюз.

В началото на 60-те години часовете на радиопредаванията се увеличават, радиото предава ежедневно от 18 до 24 часа българско време и се въввеждат сутрешни новини, от 6 до 9 часа. Отделът на новините се разширява с още хора: Владимир Найденов, Любен и Люба Мутафови, Тим Крез, Живко Пъчилов, Нели Попова, Нора Пандезова, Янко Миновски, Валентина Василева, Кирчо Василев. Създаден е отдел „Монитор“, записващ денонощно предаванията на радио „София“ и отпечатващ всяка сутрин бюлетин за редакторите. Негов началник е Сава Савов.

В повечето от източноевропейските комунистичеки държави слушането на Радио „Свободна Европа“ е било незаконно и се е правело тайно. В периода 1951-1988 г. предаванията на радиостанцията са силно заглушавани от от българските власти. Държавна Сигурност е следила отблизо дейността на българската редакция и поддържала агентура там.

Към 1966 г. директор на българската редакция е Мильо Милев, негов заместник - Евгени Силянов. И двамата са бивши български дипломати. В радиото започват работа Димитър Инкьов (известен с псевдонима Велко Верин), Калоян Калоянов, Рада Николаева, Васил Сербезов, Румен Трайчев, Георги Славов и Душко Петров. Милев остава директор на радиото до 1970 г. След него директор е Методи Захариев - до 1984 година, след него, Кирил Панов до 1990 г. Шест месеца директор е Алекс Алексиев, наследен от Румен Трайчев, който организира прехвърлянето на радиото през 1995 г. в Прага и после в София.

В началото на 70-те радиостанциите „Свободна Европа“ и „Свобода“ попадат в центъра на общественото внимание в САЩ, когато става ясно, че ЦРУ безконтролно финансира частни организации, извършващи нелегална дейност (радиостанциите на практика са нелегални). Решено е от 1974 г. Конгресът официално да продължи финансирането чрез държавния бюджет на САЩ. Комитета за външни отношения, начело с Уилям Фулбрайт създава ново федерално тяло - Борд за международно радиоизлъчване (Board for International Broadcasting, IBB), което управлява РСЕ/РС, „Гласът на Америка“ и други радиостанции. „Свободна Европа“ и „Свобода“ придобиват официален статут на американски радиостанции, като мисията им е да популяризират демократичните ценности и институции чрез разпространяването на информация за текущите събития и коментари към тях. Главната цел на радиостанциите е не само да информират слушателите си за актуалните събития, но и да провокират либерализирането на т.нар. сателитни страни и да предизвикат естествената смърт на комунистическата система. В името на тази цел радиостанциите се предоставят алтернатива на контролираните и обсебени от комунистическата партия средства за масова информация.

От 1977 г. в българската редакция на РСЕ работи Владимир Костов. До края на юни тази година той е кореспондент на Българското радио и телевизия в Париж, където иска политическо убежище. Става международен скандал. Българските власти твърдят, че той е отвлечен, но скоро се разбира, че Костов доброволно е избрал да остане във Франция. На 26 август 1978 г. срещу него е извършено покушение с чадър, при което Костов оцелява.

От ноември 1975 до юни 1978 г. Радио „Свободна Европа“ излъчва 137 остро-критични към режима в България емисии „Задочни репортажи за България“ по текстове на българския писател в емиграция Георги Марков, който от 1972 г. работи в Би Би Си - Лондон и сътрудничи с „Дойче Веле“. На 7 септември 1978 г. Марков е ранен с изстреляна от чадър отровна капсула, от което няколко дни по-късно умира. Случаят става известен като „Български чадър“. Според ръководителят на предаванията на Би Би Си за Източна Европа Питър Френкел „Няма никакво съмнение, че политическите предавания на Марков за чужди радиостанции са обезпокоили значително някои български ръководители. Той става много популярен в България със седмичните си коментари, в които осъждаше корупцията на българските ръководители. Фактът, че познаваше интимния живот на някои от тях, им предаваше особена достоверност. На вълните на радио „Свободна Европа“ и „Дойче Веле“ той звучеше изцяло антикомунистически.“

През 1982 г. в българската редакция в Мюнхен започва работа известният журналист Румяна Узунова. През 1988-1989 г. тя прави близо 400 интервюта с представители на зараждащата в България се опозиция. През тези две паметни за най-новата българска история години тя става един от катализаторите на политическите процеси всред опозиционно настроените българи. Неуморна е със стотиците си интервюта и репортажи, отличаващи се с професионализъм и експресивност. Издирва десетки дейци на антикомунистическата съпротива, някои от тях излизащи от затвора, дава думата в предаванията си на създателите и активистите на новопоявяващите се неформални организации – на Независимото дружество за защита правата на човека, Движението за права и свободи, клуб „Екогласност“, КТ „Подкрепа“, Клуб за защита на гласността и преустройството, както и на представителите на възстановяваните една подир друга стари политически партии и на модерните либерални политически клубове. В доклад на Шесто управление на Държавна сигурност Румяна Узунова е описана като „най-настойчива“ от всички в „Свободна Европа“, и още: „Освен вземане на информация и подготовка на дискредитиращи страната ни предавания, тя насочва и завършва по същество „вербовъчна“ дейност спрямо някои дейци на клуба.“ Независимо от опасността да бъде арестувана от комунистическите власти, Румяна Узунова идва в България през 1989 г. за да отрази международния екофорум в София. Тя използва статута си на чуждестранен журналист, за да бъде не само отразяващ пристрастно събитията свидетел, но и участник и организатор. Българският поет Дамян Дамянов я определя в „Литературен фронт“ като „една безродница със род, но оплют от нейните уста“. Блага Димитрова я описва като „много добра журналистка – оперативна, със сърце, настойчиво търси и взема интервюта от активистите“. От 1991 г. Узунова ръководи българското бюро на „Свободна Европа“.

На 18 март 1991 г. за първи път на вълните на РСЕ е излъчено „Студио България“ от София. През 90-те в редакцията работят журналистите Георги Стойчев, Милен Минчев, Георги Коритаров, Екатерина Бончева, Иво Инджев, Красимир Лаков, Татяна Ваксберг, Диана Иванова, Стояна Георгиева, Румяна Червенкова, Асен Гешаков, Антони Георгиев, Васил Чобанов и други. Никола Кръстев води от Ню Йорк предаванията „Студио Манхатън“ и „Верижна реакция“, водещи на обедното предаване „Светът в 13“ са Емилиян Лилов и Георги Папакочев.

През септември 1992 г. Временния съвет за радиочестоти и телевизионни канали издава на Радио „Свободна Европа“ лицензии за излъчване на УКВ в големите градове в България, като благодарност за огромната ѝ роля за осъществяване на демократичните промени в страната. 1994 г. на УКВ честотите на „Свободна Европа“, в свободното от политически програми време, започва излъчване радиото за класическа музика „Класик ФМ“ радио.

През 1995 г. централата на Радио „Свободна Европа“ е преместена от Мюнхен в Прага. До 2000 г. оригиналната българска програма на РСЕ е по 6 часа дневно, след това е намалена наполовина. Предавания на „Свободна Европа“ се излъчват съвместно с bTV - „Блиц“ на Георги Коритаров и „Студио България“ по ТВ „Европа“.

През 2003 г. американския конгрeс решава да прекрати финансирането на 10-те езикови редакции на страните, които ще бъдат приети в НАТО за сметка на програми за други, по-размирни части на света. От 2004 г. Радио „Свободна Европа“ прекратява излъчване на български език, а на УКВ честотите в България започва излъчване Радио „Нова Европа“.

От началото на 2019 г. българската редакция на „Свободна Европа“ е възстановена във вид на уеб-сайт на www.svobodnaevropa.bg .

Звуков архив:

„Чуй“ - документален филм за Радио Свободна Европа (2014):

„This Is Radio Free Europe“ - документален филм за Радио Свободна Европа (1964):

„Crusade for Freedom“ - пропаганден филм за Радио Свободна Европа (1957):

Документи от архива на „Държавна сигурност“:

Източници:

— Някога, в '89-та - интервюта и репортажи от архива на журналистката от радио „Свободна Европа“ Румяна Узунова, Фондация „Д-р Желю Желев“, София, 2007 г.

— Румяна Узунова , Проект ОМДА
— Аудиозаписи от интервюта на Румяна Узунова през 1988-1989 г. , Проект ОМДА
— Гласът на промените , Българската 1989-та
— Проект за архив на Радио „Свободна Европа“ , Институт за изследване на близкото минало
— Проект „Декомунизация“
— Държавна сигурност.com
— „Шесто управление срещу неформалните организации в България 1988-1989 г.“, Фондация „Д-р Желю Желев“, София, 1999 г.
— „Двубой в ефира“ (Архивите говорят), Филип Панайотов, София, 1980 г.