Българско национално радио, БНР — Предавател България (original) (raw)

Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радиоуслуги, който осъществява радио дейност на основание Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), Закона за електронните съобщения и действащото законодателство. Днес БНР създава и разпространява две национални програми: „Хоризонт“, „Христо Ботев”; девет регионални радиостанции: Радио Благоевград, БНР Бургас, Радио Варна, Радио Видин, Радио Кърджали, Радио Пловдив, Радио София, Радио Стара Загора, Радио Шумен, предавания на чужди езици онлайн - Радио България, както и предавания на турски език за отделни региони на страната. Българското национално радио предава на УКВ (FM), средни вълни, от спътник и онлайн; радиото има тематични музикални канали и публикува подкасти чрез онлайн-платформата „Бинар“.

История на Българското радио

Начало на радиоразпръскването в България

Началото на радиоразпръскването в България е поставено през ноември 1929 г., когато група инженери, начело с техника Георги Вълков построяват радиопредавател в Инженерната работилница в София. През последната седмица на месец ноември в ефир за първи път прозвучават думите „Ало, ало, Радио София!“.

В началото на 1930 г. интелектуалци, общественици и инженери основават в град София съюз на радиолюбителите „Родно Радио“. Съюзът започва редовни излъчвания през юни с предавателя на Първа инженерна дружина. През 1934 г. със съдействието на министъра на железниците, пощите и телеграфите Стоян Костурков е включен по-мощен радиопредавател в кв. „Лагера“. Оттогава софийския предавател се нарича „Радио София“. През същата година започва предаване Радио Варна.

На Международната радиоконференция, проведена през 1934 г. в Люцерн, Швейцария, България получава три честоти за радиоразпръскване: 352.9 м. за София, 235.1 м. за Варна и 214 м. за Стара Загора.

1935: Държавното Радио София и първата българска радиомрежа

В началото на 1935 г . е приет нов закон за радиото. На 18 юни 1935 г. за главен ръководител на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима Сирак Скитник - поет, художник и театрален критик. В екипа му са Димитър Ненов - музикален уредник, Йордан Стубел - завеждащ литературно-драматичните предавания, Александър Джаджев - завеждащ информационните предавания, Есто Везенков - завеждащ професионално-стопанския отдел, д-р Васил Спасов - завеждащ народната музика, инж. Иван Ганчев - завеждащ студията, инж. Неделчо Узунов - завеждащ предавателите, Стефан Янчулев - уредник на спортния отдел, и Здравка Добрева - предавания за семейството. Говорители - Мария Попова, Петър Витанов, Венча Добрева, Ксения Дабнишка, Цветанка Антонова и Невена Куманова. Създава се радиопрограмна служба. Първи уредник на дискотеката на грамофонните плочи на Радио София е музикантът Любомир Романски.

На 21 май 1936 г. трите радиостанции едновременно започват да излъчват като част от първата българска национална радиомрежа с равнопоставени радиопрограмни служби в София, Варна и Стара Загора. През пролетта на 1937 г., на конгреса в Берлин, България е приета за член на Международния съюз за радиоразпръскване. На 17 ноември 1937 г. са осъществени първите пробни предавания на новия радиопредавател край село Вакарел, а на 8 декември същата година се състои официалното отриване и започва редовната експлоатация на станцията. Със започване на излъчванията от Вакарел, в Европа започват ясно да се чуват емисиите на Радио София, излъчвани на вълна 352.9 м / 850 kHz с мощност 100 kW.

През 1938 г. започва строеж на нова сграда на Радио София на бул. „Драган Цанков“ № 4, в тогавашната вилна зона на София. Основния строеж е завършен през 1941 г., след което, германската фирма Telefunken оборудва новия радиодом с най-модерни за времето си технологиии. Новите студиа, открити през 1942 г. са сочени като най-модерни на Балканите. Също през 1942 г. сигналът на службата „Точно време“ от Астрономическата обсерватория започва да се излъчва по Радио София. През зимата на 1943-44 г. по време на английските бомбардировки над София, бомба пада и събаря задната част на първо студио. Радиото е евакуирано в училището на софийското село Нови хан. Екипът на Радио Варна също е евакуиран - в близкото село Игнатиево.

През 1941 г. Радио София е предавало общо 230 035 минути. Това значи, че високата мачта на предавателя във Вакарел е отпращала по българските и чужди земи всеки ден в продължение на 630 минути или 10½ радиопрограма. От тия предавания през 1941 г. на музиката се падат 151 583 минути (65.9% от общите предавания), от които минути 102 991 (или 44.78% от общото предаване) са зъпълнени от грамофонни плочи. На говора се падат 61 263 (26.63%), от тия минути 2801 са изговорени на чужди езици. Смесени предавания от музика и говор имаме през същата година общо 17 189 минути (4.74%) Програмата на Радио София през 1941 г. е била със средна продължителност 10 часа дневно, от които 65.9 % музика, 26.6 % говор. На 5 март 1943 г. почива Сирак Скитник и на негово място за няколко месеца директор на Радио София става Йордан Стубел. След него директор е писателят Константин Константинов.

Българското Радио Скопие (1941-1944 г.)

Радио Скопие излъчва като българска районна радиостанция от средата на април 1941 г. Радиото в град Скопие започва излъчване на 27 януари в тогавашната Югославия с предавател на средни вълни. Веднага след като германците превземат Скопие, по нареждане на Радиоотдела на Германската легация в София, немски екип ръководен от д-р Лане, овладява радиостанцията и започва предавания на немски език. Няколко дни по-късно там е командирован български екип, който започва предавания на български език. За директор на Радио Скопие първоначално е назначен Енто Везенков, заменен през 1942 г. от Димитър Гюзелев - и двамата са българи, родени и живеещи в Скопие. Предаванията се излъчват на средни вълни 426 m / 704 kHz, имат следното разписание:
8:00 - 9:30 ч.: Немска програма: текст и музика 12:30 - 13:45 ч.: Новини от Радио София 16:00 - 18:00 ч.: Немска програма: текст и музика 18:00 - 18:30 ч.: Радио Скопие - народна музика, около 8 минути беседа и 5-6 минути новини и съобщения

От 16 август 1941 г. немските програми сутрин и следобед спират и на тяхно място се препредава програмата на Радио София. След тази промяна, през есента на 1941 година програмата на Радио Скопие изглежда така:
6:45 - 8:30 ч.: Препредаване на Радио София 12:30 - 13:45 ч.: Препредаване на Радио София 18:30 - 19:30 ч.: Радио Скопие - предимно музикална програма 19:30 - 21:00 ч.: Препредаване на Радио София 21:00 - 21:30 ч.: Радио Скопие - музика и вести

По-късно тази тази схема се променя: Скопие - от 17:00 до 18:00 ч. има собствена програма, след което до 20:15 ч. предава Радио София. С известни варианти програмата продължава и в следващите години, като през 1942-43 г. българското радио в Скопие има екип от около 20 души, който излъчва в ефир множество различни програми и народна музика. В предаванията на Радио Скопие най-силната част са автентичната и самобитна народна музика, предавания за селското стопанство, детски радиочас, емисията „Труд и радост“ и историческите предавания. Станцията работи до напускането на българската администрация през август 1944 г.

Вижте още: Български радиостанции по време на Втората световна война (1939-1945 г.)

Радио София след 9.IX.1944 г.

Рано сутринта на

9 септември 1944 г., след извършен въоръжен преврат, Кимон Георгиев прочита по Радио София прокламация на Отечествения фронт. За директор на радиото е назначен Орлин Василев, скоро заменен от завърналият се от Москва Карло Луканов, ръководил радиото 1947 г. Радиото се превръща в идеологическа институция на новата Отечественофронтовска власт. На 2 август 1945 г. Георги Димитров изпраща писмо от Москва с указание до Карло Луканов: „Мобилизирайте всичките свои сили и следвайки указанията на ЦК по конкретните въпроси, направете радиото действително мощен фактор в днешното голямо политическо сражение на отечественофронтовската демокрация с тъмните сили на фашизма и реакцията …“ Директорът на Радио София до 1944 г. Йордан Стубел, ръководителя на Радио Скопие Есто Везенков и известният говорител на радиото по царско време Петър Витанов са осъдени от Народния съд като врагове на народа и изпратени в трудов лагер.

На 12 септември 1944 г. е създадено Министерство на пропагандата, към която е прехвърлена дирекция „радиоразпръскване“. Към края на годината дирекцията има следните отдели: музикален; художествен; осведомителен; технически (с отделения за вътрешни предавания и звукозаписване, за външни предавания и озвучаване и служба подържане и работилници); отдел софийски радиопредаватели (с отделения за подържане предавател Вакарел и служба за подържане предавател Павлово); отдел технически измервания и проучвания и радио-лаборатория (с отделения радиовръзки и радиозасичане и технически измервания и радио-лаборатория); отдел отстраняване на радиосмущения и контрола на радиослушателите (с отделение за отстраняване на радиосмущенията и контрола на радиоприемните антени, служба за контрола на радиослушателите и бюро приходи и контрола). Радио Варна и Радио Стара Загора са външни служби към Министерството на пропагандата с програмни технически отделения. След 11 септември 1945 г. министерството е преименувано в Министерство на информацията и изкуствата, а Дирекция на радиоразпръскването се пъководи от Карло Луканов. Районните станции минават на пряко подчинение на дирекцията.

След 1944 г. националният предавател край село Вакарел започва да се нарича предавател „Христо Ботев“, също като коминтерновската станция „Христо Ботев“. Поради липса на резервни части, този предавател работи с половин мощност - около 50 kW, а предавателите във Варна и Стара Загора с номинална мощност 2 kW, работят с едва едва 1/3 от мощността си. През 1945 г. група ентусиасти, под ръководството на инж. Георги Несторов, започват опити за конструирането на нов предавател на основата на стария еднолампов предавател от времето на „Родно Радио“ в софийския квартал Павлово.

През 1946/47 започват първите опитни излъчвания на предавател София-II, ремонтиран със Съветски резервни части. На 15 март 1948 г. този предавател влиза в редовна експлоатация, излъчвайки на средни вълни 391.1 м/767 kHz с мощност 15 киловата. Така е поставено началото на Втора програма на Радио София.

В края на 1944 г. България преминава на страната на съюзниците и Българската войска заедно със Съветската армия участва в сраженията с германските войски на територията на Югославия и Унгария. Новото българско правителство и Министерството на отбраната създават късовълнова радиостанция „Фронт и Родина“, по подобие на московската „Фронт-Тил“. До края на военните действия през 1945 г., радиостанцията излъчва съобщения за намиращите се на фронта български воѝни, поздрави от техните близки, както и вести от фронта. Радиостанцията се намира на площада с колелото на трамвай № 2, зад Радио София. След войната техниката и екипите на „Фронт и Родина“ се прехвърлят към новосъздадената главна редакция „Предавания за чужбина“, а предавателят е наречен „Родина” и започва редовни излъчвания на 12 европейски езика. На 18 декември 1948 г., в чест на V-ти конгрес на БКП, преработената станция заработва с нова мощност от 3 kW. Тогава започва да се използва и наименованието „София III” за късовълновия предавател на Радио София. На 1 ноември 1944 г. е създаден е Държавен радиохор - първият професионален смесен хор при Радио София, който след десет години се преименува в Българска хорова капела „Светослав Обретенов“. През август 1948 г. година е създаден оркестърът към Радио София. На 1 май 1948 г. е въведено автоматично обявяване на точното време по Радио София.

През 1950 г. главната дирекция за радиоразпръскване сключва договор с унгарската фирма Standard за ремонтиране на предавател „Христо Ботев“ - Вакарел. На 24 февруари 1954 г. съоръжението е пуснато в редовна експлоатация с възобновена мощност от 100 kW. Основно са ремонтирани предавателят на къси вълни „София III”, който след декември 1951 г. работи с 15 kW мощност и предавателите на районните радиостанции - от 1951 г. Радио Стара Загора излъчва с 20 kW, а от 1952 г. Радио Варна с мощност 10 kW. Междувременно, през 1952 г. Съветският съюз построява нова радиопредавателна станция на къси вълни край село Столник, а през 1956 г. от ГДР е доставен и пуснат в експлоатация нов предавател, излъчващ на вълна 506 м / 594 kHz за района на град Плевен с мощност 60 kW.

На 1 октомври 1953 г., в 21:25 ч. по първа програма на Радио София за първи път прозвучава сигналът на Съветското Радио, последвам от думите: „Говорит Москва, Говори София! Добър вечер, драги слушатели! Започваме нашето предаване за трудещите се от Народна Република България …“ Оттук нататък дълги години Радио София ще излъчва всеки петък половинчасовите предавания, изпратени от Радио Москва.
Предаванията на Радио София на руски език („Говорит София“) се излъчват всяка седмица по Първа програма на Всесъюзното радио на СССР - през 60-те години всяка неделя от 18:00-18:30 ч., през 80-те години в сряда от 15:15-15:45 ч., като част от рубриката „Гласове на приятелите“ („Голоса друзей“).

На 2 юли 1955 година край Пловдив започва излъчването на радиопредавател „Сребрю Бабаков” - така се слага началото на Радио Пловдив. През същата година започва работа нов радиопредавателен център в местността Боровец край Варна. Там са монтирани един средновълнов предавател „Tesla” - 30 kW и един късовълнов предавател, също „Tesla” - 18/30 kW. През 1957 г. започват редовните програми на Радио София на испански език, а от 1959 г. програмите на турски език започват да се транслират чрез нови предаватели в Шумен и Кърджали. През 1959 г. обема на програмите, излъчвани от двете програми на Радио София, предавания за чужбина и регионалните станции е средно 50 часа в денонощие.

Радио София изпраща свои кореспонденти в Москва, Берлин, Кайро и Атина. Предаванията на арабски език са увеличени от 75 минути на 120 минути дневно.

На 3 март 1960 г. е създаден естрадния оркестър на Радио София, негов пръв диригент е Емил Георгиев. През 1961 г. оркестърът е преименуван в Симфоничен оркестър на Българското радио и телевизия.

На 7 май 1961 г. в София започва редовната експлоатация на първите УКВ-радиопредаватели в България. Те излъчват от телевизионната кула в София - Първа програма на 67.28 MHz и Втора програма на 69.26 MHz. През 1962 г. Българското радио излъчва средно 32 ч. в денонощие програми за страната и 18 ч. за чужбина. I-ва програма се излъчва от предаватели София-Павлово 1484 kHz

, Плевен 593 kHz

, Шумен 692 kHz

; II-ра програма - София-Вакарел 827 kHz

; Радио Пловдив 746 kHz

; Радио Стара Загора 1223 kHz

; Радио Варна 1124 kHz

; три УКВ-предавателя (два в София и един в Пловдив). Районните радиостанции препредават програмите на Радио София и излъчват средно по два часа дневно местна програма. Предаванията за чужбина се излъчват на 11 езика на къси вълни от радиопредавателни центрове Костинброд и Столник.

През ноември 1962 г. VIII конгрес на БКП приема до края на четвъртата петилетката да се изгради национална предавателна мрежа. С постановление № 88 от 11 юли 1963 г. е създадено държавното предприятие „Радио и телевизия“ към Министерство на съобщенията. То има за задача поддържането на всички радио- и телевизионни обекти в страната, развитие на покритието на страната с радио- и телевизионни програми и на радиорелейната мрежа. На 22 декември 1964 г. е прието Решение на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшно развитие на Българското радио и телевизия“, с което е създадена Главна дирекция „Българско радио и телевизия“ към Комитетa за култура и изкуство.

През 60-те започва изграждането на национална УКВ и телевизионна предавателна мрежа, първите по-големи обекти от която са: РРТС връх Ботев (1965 г.), РРТС Франгата - Варна (1966 г.), РРТС Слънчев бряг (1967 г.), РРТС Петрохан (1968 г.), РРТС вр. Виден (1969 г.), РРТС вр. Стръмни рид (1970 г.).

1966: Българско радио

През втората половина на 60-те години в радиото започват да се търсят нови композиционни форми и нови предавания. Това е нов етап етап, в който радиожурналистът влиза в студиото на живо. Първият пример за блоково предаване, водено на живо е музикално-информационият „от 6 до 8“. През 1966 г. се появява и седмичното предаване „Хоризонт - радиостанция на младежта“, излъчвано всеки вторник по I-ва програма на радиото. В следващите години предаването се нарича „Хоризонт на вълните на младостта“ и „Супер събота“. През 1969 г. за района на София е включен УКВ-предавател София-3, излъчващ на УКВ 71.45 MHz/4.20 m.

1971: „Хоризонт“, „Христо Ботев“, „Орфей“

През октомври 1970 г. започва да се излъчва всекидневната рубрика „България - дела и документи“. Предаването започва всяка сутрин в 7:15 с възрожденската песен „Откак се е, мила майно ле, зора зазорила …“ и дълги години представя събитията, случили се на този ден, в силно патетичен стил.

От 4 януари 1971 г. I-ва програма на Българското радио носи името „Хоризонт“. Новата програма е информационна и музикална. Музиката присъства чрез всички стилове, форми и жанрове. Ясно е изразен акцентът върху забавната музика, чиито изпълнения в програмата са конструирани така, че да хармонират със силния информационен поток. Програмата е разделена на блокови предавания от по няколко часа. Новините на „Хоризонт“ се излъчват на всеки час, а традиционно в 20:30 ч. е Централният осведомителен бюлетин на Българското радио.

II-ра програма е наречена „Христо Ботев“, а III-та програма - „Орфей“. Новата литературно-музикална програма има стремежа да срещне своите слушатели с по-сложните естетически изяви и проблеми в изкуството. На 28 май 1971 г. по програма „Орфей“ за първи път в България се излъчва стереофонично, като предаванията първоначално са само в неделя, от 18:30 до 19:30 ч.

На 7 юни 1971 г. с указ на президиума на Народното събрание Главна дирекция на Българското радио и телевизия при комитета за култура се преобразува в Комитет за телевизия и радио (КТР) при Министерски съвет.

През 1972 г. е открита новата сграда на Българското радио в София, на булевард „Драган Цанков” № 4, точно до старата, построена през 1942 г. Проекта на новата сграда е на арх. Георги Стоилов. През същата година започва да се излъчва седмичното предаване „Разговор с вас”. Това е един от първите опити, вместо говорителите, пред микрофона на радиото да застанат журналистите, с актуалните за деня проблеми, поднесеи с искреност и емоционалност. В следващите 25 години, всеки петък между 16 и 19 часа, водещата Божана Димитрова става една от емблемите на Българското радио.

На 1 февруари 1973 г. е открита регионалната радиостанция Радио Шумен, а на 11 декември същата година и Радио Благоевград. На 9 септември 1974 г., в чест на тридесет-годишнината от социалистическата революция, започват денонощните излъчвания на програма „Хоризонт“.

През 1977 г. е открита IV-та програма на Българското радио - „Знание“. Новосъздадената програма има образователен профил и излъчва ежедневно от 10 до 12 часа и от 14 до 16 часа на УКВ вълните на трета предавателна мрежа „Орфей“, както и на средни вълни в София на 774 kHz.

На 7 септември 1981 г. („случайно съвпадение” с юбилея на диктатора Живков, който на този ден навършва 70 години) е пуснат екплоатация първият в България предавател, излъчващ в обхвата 87.5-108 MHz. Предавателят е японско производство - NEC и излъчва програма „Хоризонт“ на Българското радио на честота 103.45 MHz за района на София с мощност 10 kW. През 1982 г. Българското радио осигурява следното покритие на населението: програма „Хоризонт“ на средни вълни: 95% покритие през деня и 78% нощем, Програма „Христо Ботев“ на средни вълни: 87% денем и 77% нощем. На УКВ 65-74 MHz: „Хоризонт“ и „Христо Ботев“: 81%, Програма Орфей: 61% покритие. След 1983 г. са пуснати предаватели, излъчващи в новия УКВ обхват (87.5-108 MHz) от връх Ботев, Бургас и Варна, като през 1988 г. е достигнато около 39% покритие на населението в този обхват. През 1988 г. започва излъчване на програма „Христо Ботев“ в София на 92.9 MHz. Предавателят е български, произведен от НИИС и работи с мощност 300 W.

През 80-те за първи път излизат в ефир предаванията „Преди всички”, „Добър ден”, „Неделя 150”, „Хора, пътища, автомобили”, „Спорт и музика”, станали емблематични за Българското национално радио. На 3 януари 1984 г. започва излъчването на първият нощен блок в ефира на България - „Нощен „Хоризонт“” с водещи тогава Константин Тилев и Петър Пунчев, днес управители на Радио FM+. Още от първото предаване работят отворените телефонни линии, на които слушателите, без режисура, могат свободно и спокойно да изразяват мнението си по проблеми, които вълнуват обществото ни. Първото излъчване на обедният информационен блок „12 плюс три” е на 4 януари 1989 година.

На 6 март 1990 г. Деветото обикновено Народно събрание приема решение за временния статут на Българската телевизия и Българското радио, съгласно което двете организации се обособяват като самостоятелни институции. През 1991 г. е приет и Закон за радиото и телевизията, а от 24 март 1992 г. името на „Българското радио“ е променено на „Българското национално радио”. На 10 септември 1996 г. в бр.77 на „Държавен вестник” е обнародван Закон за радиото и телевизията, който регламентира Българското национално радио (БНР) като национален автономен информационен и културен институт.

От 1 април 1993 г., заради финансови съкращения, са закрити литературно-музикалната програма „Орфей“ и научно-образователна програма „Знание“, излъчващи чрез трета УКВ мрежа. Предаванията им са включени в програма „Христо Ботев“, която от художествено-публицистична се разширява в политематична програма. „Хоризонт“ запазва формата си като информационно-музикална програма. През 1998 г. се закрива и регионалната програма „Ефир София“.

Графични знаци на БНР, 1994-2009 г.

В края на 90-те години Българското национално радио се стреми да отговори на очакванията да бъде модерното обществено европейско радио. Въпреки появилата се конкуренция от много частни радиостанции, програмите на националното радио продължават да са лидери по слушаемост в цялата страна. Всички студия на радиото са преоборудвани по най-високи технологични стандарти, а УКВ мрежите на радиото се разгръщат, за да достигат до максимален брой слушатели с отлично качество. През 1998 г. Радио Пловдив става първото българско радио, излъчващо на живо по интернет, а по-късно през същата година стартира и 24-часовото излъчване на програма „Хоризонт“ на живо по интернет, както и предаванията по интернет на Радио България.

21-ви век

На 6 февруари 2001 г. регулаторният орган НСРТ избира поета и преводач Иван Бориславов за нов генерален директор на БНР. По-голямата част от служителите на Националното радио се обявяват категорично против избирането му за директор поради некомпетентност и заплашват със стачни действия. Бориславов влиза на новото си работно място с помощта на полицията, която избутва протестиращите журналисти. На 14 февруари 2001 г. и.д. директорът на програма „Христо Ботев” Георги Василски започва гладна стачка с искане за оставка на Иван Бориславов. На 18 февруари 2001 г., в резултат на прекалено остри въпроси от страна на Лили Маринкова, интервюираният по телефона Иван Бориславов получава инфаркт и е приет по спешност в „Пирогов”. На 19 март 2001 г. НСРТ утвърждава нов управителен съвет на БНР, за временно изпълняващ длъжността директор е назначен композитора Александър Бързицов. Следват уволнения, новият управителен съвет затваря студиата на радиото и пуска в ефир свое студио. На 4 април Върховния административен съд (ВАС) обявява решението на НСРТ за избора на Иван Бориславов за незаконно, а на 28 май НСРТ избира с консенсус Поля Станчева за нов генерален директор на БНР.

На 11 май 2007 г. Съветът за електронни медии избра Валерий Тодоров за генерален директор на Българското национално радио. На 7 юли 2007 г. започва излъчване на новата регионална програма за столицата Радио София. На 22 януари 2009 г. е открита регионалната станция Радио Видин, на 31 май 2012 г. - Радио Бургас, на 9 май 2016 г. - Радио Кърджали.

През 2008-2010 г. Българското национално радио значително разшири покритието си в обхвата на Ултракъсите вълни, като включи в действие над 60 нови предавателни станции в цялата страна. На 6 април 2010 г., с цел оптимизиране на разходите си, БНР съкрати голяма част от предавателите си на средни вълни. На 19 юли 2012 г. стартира интернет-програмата на Радио Бинар (www.binar.bg), първоначално с три тематични звукови потока, които впоследствие стават седем, добавят се подкасти и видео съдържание.

След 31 януари 2012 г. е прекратено излъчването на къси вълни на предаванията за чужбина на БНР - Радио България. Причините за спирането са както финансови, така и породени от желанието на БНР да бъде в крак с времето. Повечето европейски радиостанции също престават да излъчват на къси вълни. Предаванията за чужбина продължават да се публикуват като аудиофайлове в сайта на БНР, а от 2015 до 2017 г. работи и 24-часов онлайн аудио-поток с програмите на Радио България 11 езика. От 1 юни 2017 г. предаването на Радио България по интернет е прекратено. През юни 2017 г. регионалната радиостанция Радио Бургас е преименувана в „БНР Бургас“.

През лятото на 2021 г. Радио България възобнови звуковите емисии на чужди езици като подкасти в сайта на БНР. През юни 2022 г. спира предаването онлайн на тематичните музикални канали на Радио Бинар, през октомври е подновено, по през февруари 2023 отново спира.

Българско национално радио

София 1040, бул. „Драган Цанков“ 4
тел.: +359 2 93361
електронна поща: [email protected]
уеб-сайт: www.bnr.bg ,БНР във Facebook

Автор на статията: Михаил Щербак (Predavatel.com), по материали от: Божидар Методиев - „70 години Българско Национална Радио”, www.bnr.bg , 2005 г.; проф. Веселин Димитров - „История на радиото в България - краят на XIX век - 1944 г.”, Витраж - София, 1994 г.; сп. „Сердика”, в-к „Радио-преглед”, „Радио-телевизионен преглед”, „Радио, Телевизия, Електроника”, „Телевизия-Радио” Последна актуализация: 2022 г.

Звуков архив на БНР:

Звуков архив на БНР програма „Хоризонт“:

Звуков архив на БНР програма „Христо Ботев“: