Tencho Popov - Academia.edu (original) (raw)

Papers by Tencho Popov

НОВ ТИП СРЕБЪРНА ТРАХЕЯ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР АНДРОНИК II ПАЛЕОЛОГ ОТ ПЕРИОДА 1282 – 1294 г., 2024

МОНЕТА НА ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН (1257 -1277), ПРЕПЕЧАТАНА ВЪРХУ СРЕБЪРНО ЯДРО, 2023

The author studies an unknown silver coin of Tsar Constantine Asen (1257-1277), issued with the d... more The author studies an unknown silver coin of Tsar Constantine Asen (1257-1277), issued with the dies of the bronze type-"the tsar on a horse" over the silver trachy of Michael VIII Palaeologus with Andronicus II, issued without doubt after 1272.

Нов тип василикон на Андроник II c Андроник III , 2023

Публикува се за първи път уникален сребърен тип монета на Андроник II c Андроник III

Т. Попов Студии върху българското средновековно монетосечене с изводи за историята, с. 138-156, 2020

Coemperors coins by John Alexander with Michael Asen and John Shishman

Минало 2-3, 2022, с. 4-8, 2022

Засилването на научния интерес през XIX век към историята на кръстоносните походи и възникналите ... more Засилването на научния интерес през XIX век към историята на кръстоносните походи и възникналите като тяхна последица латински държавни формирования в Ориента естествено води и до първите обобщаващи публикации на печатите на латинските императори в Константинопол. През 1861 г. са публикувани три златни печата, определени от автора Р. Шалон като издания на Балдуин I, Анри (1206-1216) и Балдуин II (1228-1261) 1 , а през 1890 г. Г. Шлюмберже издава в нарочно изследване всички известни до момента печати на латинските императори. 2 С развитието на проучванията корпусът на печатите, създадени в латинския Ориент, се обогатява и това е отразено в последвалото през 1943 г. издание "Sigillographie de L'Orient Latin" 3. Прави впечатление, че във всичките трудове, посветени на сигилографията на латинската империята в Константинопол, не са публикувани печати на Роберт де Куртене (1221-1228) и Йоан де Бриен.(1231-1237) Тази празнота частично е запълнена през 1972 г., когато са публикувани два печата на Роберт де Куртене от колекцията Закос. 4 До настоящия момент печати на Йоан де Бриен (1231-1237) в качеството му на император в Константинопол не са известни 5. Сега се публикува за първи път печат от този латински император.

НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР, Bulgaria Mediaevalis 9, 2018

НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР тенчо ... more НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР тенчо попов/софия През 1961 г. при археологически разкопки на дунавския остров Пъкуйул луи Соаре е намерена колективна находка от 177 сребърни монети, сред които и сребърен грош "с името Тертер". Тази неизвестна дотогава за българската сред-новековна нумизматика монета е публикувана за първи път от откривателя на находката Петре Дякону през 1963 г. 1 , обаче в статията си той не прилага снимка, а само рисунка (фиг. 1). Според археолога надписът върху монетата е ΛΦΝΤΟY ΤΟV ΤΕΡΤΕΡΙ и това е достатъчно основание тя да се отнесе към мо-нетосеченето на Георги I Тертер. На следващата година монетата е публикувана в статия на румънски език, 2 но този път тя е илюстрирана не само с рисунка, а и с доста неясна снимка (фиг. 2); надписът тук е разчетен като ΛΦΝΤΟY ΤΟY ΤΕΡΤΕΡΙ, без тази промяна да е отразена на рисунката на монетата. В крайна сметка през 1978 г. П. Дякону лансира цялостна хипотеза за историческото раз-витие на деспотството на Добротица след присъединяването на Дръстър към неговите владения, като важна част от неговата аргументация е от нумизматич-но естество, произтичащо от намерената преди 17 години сребърна монета "с името Тертер" 3. Нека проследим неговата теза и използваните доводи. На първо време Дякону се опитва да анализира и преидентифицира два монетни типа, чието местонамиране според него е концентрирано в района на Дръстър и остров-ната крепост на Пъкуйул луи Соаре. Става дума за монетата с гръцки надпис ΔΕΣΠΟΤ и именни инициали, поставени един под друг-ΙΩ Τ (фиг. 7), пър-воначално определена от Никола Мушмов като издание на деспот Йоан Алек-сандър, преди избора му за цар, носеща неговия инициал ΙΩ и началната бук-ва на монетарницата-Търново 4 , а в последствие идентифицирана от Тодор Герасимов като издание на Иванко, сина на Добротица 5 , с текст: (Νόμισμα τοῦ) δεσπότου Ἰω(αννοῦ τοῦ) Τ(ομπροτίτζα), т.е. монета на деспот Йоан, син на Добро-тица. През 1975 г. румънският учен Николае Коновичи определя този монетен тип като издание на деспот Добротица, възприел по примера на българските царе, сръбските деспоти и румънските принцове владетелското име Йоан, и 1 П. Дякону, Една неизвестна монета на Георги Тертер, Арх 5/1 (1963) 41-42. 2 P. Diaconu, Monede rare şi inedite din epoca feudala de inceput descoperite la Pacuiul lui Soare şi imprejurimi (Dobrogea), Studii si cercetari de istorie veche 15/1 (1964) 143-148. 3 P. Diaconu, O formatiune statala la Dunarea de jos la sfi rsitul secolului al XIV-lea neconuscuta pina in present. Studii şi cercetari de istorie veche şi arheologie 29/2 (1978) 185-201. 4 Н. Мушмов, Нови монети на Ив. Александър като деспот, ИИД 14-15 (1937) 117-128. 5 Т. Герасимов, Монети на деспот Иванко, ИБАИ 13 (1941) 288-296.

Регионален исторически музей - Разград. Културно-историческото наследство - памет за бъдещето. с.618-634, 2019

През 1999 г. беше публикувана сребърна имитативна монета, изсечена в годините на османското завою... more През 1999 г. беше публикувана сребърна имитативна монета, изсечена в годините на османското завоюване на Българското царство 1. За съжаление авторите на каталога не са приложили нейните метрични характеристики, нито са направили научен коментар. В последните години станаха известни около 15 монети от въпросното монетосечене, което налага този първи опит за неговото научно третиране. Сребърните имитации могат условно да се разделят на два типа, въпреки че са относително хомогенни като иконография, метрични параметри и начин на изработка. Първият тип е изработен с повече подробности в иконографията, което позволява да се направи извод за използвания прототип, а именно венецианския матапан. При втория тип гравьорите са опростили допълнително изображението и то е толкова схематично и грубо, че първообразът не може да бъде разпознат. Фиг. 1 Имитация на венецианския матапан-тип I. Лявата фигура с ореол. При тип I на аверса са представени две фигури в цял ръст, като лявата е изобразена с ореол. Облеклото изглежда еднакво. Между фигурите е разположен дълъг жезъл, като неговият връх е неясен. В 1 РАДУШЕВ,A.,ЖЕКОВ,Г. Каталог на българските средновековни монети IX-XV век, С.1991, с.228

Минало 2019/3, с.4-16, 2019

Неиздавани монети на Солунската империя, Никея и късна Византия Тенчо Попов Късното византийско м... more Неиздавани монети на Солунската империя, Никея и късна Византия Тенчо Попов Късното византийско монетосечене продължава да ни изненадва с нови монетни типове-в последните години на различни аукциони бяха предложени уникални по своята рядкост монети, които позволиха да се направят важни за историята изводи. Вече имахме възможност да публикуваме легитимационното първо монетосечене на солунския деспот Мануил Комнин Дука с неговия сюзерен-българския цар Йоан II Асен, както и аналогичната монета на епирския деспот Михаил II Дука-също така деспот на българския цар 1. Също така обнародвахме сребърна трахея от неизвестното досега монетосечене на Йоан IV Ласкарис с неговия съимператор Михаил Палеолог, както и рядък василикон на Андроник II с неговия внук Андроник III, издаван за кратко през втората половина на 1321 г. след сключването на мирния договор между двамата от Регион. 2 С настоящата статия ще продължим публикуването на редки и неизвестни късновизантийски монети-две медни скифати на солунския император Йоан Комнин Дука от неговото голямомодулно монетосечене, сребърна конкавна трахея от Андроник II, издадена преди обявяването на Михаил IX за негов съимператор през 1295 г., неизвестен тип сребърен василикон с надпис Α(Υ)ΤΟΚΡΑΤΟΡΕΣ ΡOΜEΟΝ, както и сребърен василикон на Йоан V Палеолог. Монетосеченето на солунската империя/деспотство традиционно създава затруднения при неговата идентификация-това се дължи на съвпадащите имена на солунските владетели със синхронно управляващите никейски императори и използването на утвърдени иконографски сцени, представени върху монетите. Същевременно изящният стил на солунските гравьори, ясно разпознаваем върху монетните изображения, и разликите в императорските портрети 3 позволиха в последните десетилетия да се изгради относително безалтернативна хронологическа и типологическа идентификация на солунското монетосечене, като неговото многообразие често се обогатява от нови монетни типове. 4 Началото на солунското монетосечене се отнася към времето на превземането на града през 1224 г. и последвалото прокламиране на Теодор Комнин Дука за император, а неговият край настъпва с отказа от императорската титла и възприемането на деспотско достойнство от Йоан Комнин Дука през 1242 г., когато градът с околните му територии, 1 ТЕНЧО ПОПОВ,Нов монетен тип-цар Йоан ІІ Асен коронясва Мануил Комнин Дука. Минало, С. 2013, кн.4, с.17-21, ТЕНЧО ПОПОВ, Нов извор за историята на Солун след 1230 г. Юбилеен сборник Божидар Димитров, Известия на НИМ, т XXVIII, С.2016, с. 287-290, TENTSCHO POPOW, Zwei neue numismatische Quellen für die Geschichte von Thessaloniki und Epiros nach 1230. Proceeding of the 23rd International Congress of Byzantine Studiess, Thematic Sessions of Free Communications, Belgrade,2016,p. 779-780 2 ТЕНЧО ПОПОВ, Две уникални късновизантийски сребърни монети, Минало, С. 2017, кн.3, с.4-9 3 За разлика от никейските императори, изобразяани с характерната двуостра брада, солунските владетели са носели заоблени бради, а Йоан Комнин Дука често е и голобрад. 4 Така например известните нискомодулни трахеи / серия 3/ през 1999г. са 25 типа: M. HENDY.

ЦАР ИВАН АСЕН II (1218-1241). СБОРНИК ПО СЛУЧАЙ 800-ГОДИШНИНАТА НА НЕГОВОТО ВЪЗШЕСТТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕСТОЛ, 2019

LAUDATOR TEMPORIS ACTI STUDIA IN MEMORIAM IOANNIS A. BOZILOW VOL.II, 2018

Монетосеченето на Георги I Тертер повече от сто години след откриването на първите образци сребър... more Монетосеченето на Георги I Тертер повече от сто години след откриването на първите образци сребърни и медни монети е обект на непрекъсваща научна дискусия. И понеже се оспорва фактът, че именно Георги I Тертер е издателят на въпросните монети, остава открит въпросът за началото на средновековното сребърно монетосечене в България. В тази статия ще се опитаме да внесем малко повече нумизматични аргументи в спора за издателя на сребърните монети с надпис ΓΕωΡΓΗΕ DVX ΓΕωΡΓΗ, както и ще лансираме нова гледна точка относно неговото медно монетосечене с оглед на появата на нов, неизвестен меден тип с името на този български цар.

Статията е публикувана в сп. Минало,2015, кн 1, стр. 4-24

списание Минало, София,2013, кн.4, с.17-21

Уникална монета променя представите ни за историята на Солун след битката при Клокотница през 123... more Уникална монета променя представите ни за историята на Солун след битката при Клокотница през 1230 г.

Нова идентификация на спорните монети на претендента Мицо. Публикувано в списание Минало,София, ... more Нова идентификация на спорните монети на претендента Мицо.
Публикувано в списание Минало,София, 2014, кн.2,с.8-17

Conference Presentations by Tencho Popov

Proceeding of the 23rd International Congress of Byzantine Studies, Thematic Sessions of Free Communications, Belgrade, 2016, 2016

zwei Münzen enthüllen die Geschichte von Epyros nach 1230 Wissenschaftlicher Bericht, Kongress ... more zwei Münzen enthüllen die Geschichte von Epyros nach 1230

Wissenschaftlicher Bericht, Kongress für Byzantinistik, Beograd, August 2016, Abteil Numismatik

Books by Tencho Popov

Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г., 2023

THESSALONIKI AND EPIROS UNDER THE SUPREMACY OF TSAR IWAN II ASEN AFTER 1230

СТУДИИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО МОНЕТОСЕЧЕНЕ С ИЗВОДИ ЗА ИСТОРИЯТА, 2020

Студии върху няколко спорни български средновековни монетосечения. При интерес - tnpopov@gmail.com

НОВ ТИП СРЕБЪРНА ТРАХЕЯ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР АНДРОНИК II ПАЛЕОЛОГ ОТ ПЕРИОДА 1282 – 1294 г., 2024

МОНЕТА НА ЦАР КОНСТАНТИН АСЕН (1257 -1277), ПРЕПЕЧАТАНА ВЪРХУ СРЕБЪРНО ЯДРО, 2023

The author studies an unknown silver coin of Tsar Constantine Asen (1257-1277), issued with the d... more The author studies an unknown silver coin of Tsar Constantine Asen (1257-1277), issued with the dies of the bronze type-"the tsar on a horse" over the silver trachy of Michael VIII Palaeologus with Andronicus II, issued without doubt after 1272.

Нов тип василикон на Андроник II c Андроник III , 2023

Публикува се за първи път уникален сребърен тип монета на Андроник II c Андроник III

Т. Попов Студии върху българското средновековно монетосечене с изводи за историята, с. 138-156, 2020

Coemperors coins by John Alexander with Michael Asen and John Shishman

Минало 2-3, 2022, с. 4-8, 2022

Засилването на научния интерес през XIX век към историята на кръстоносните походи и възникналите ... more Засилването на научния интерес през XIX век към историята на кръстоносните походи и възникналите като тяхна последица латински държавни формирования в Ориента естествено води и до първите обобщаващи публикации на печатите на латинските императори в Константинопол. През 1861 г. са публикувани три златни печата, определени от автора Р. Шалон като издания на Балдуин I, Анри (1206-1216) и Балдуин II (1228-1261) 1 , а през 1890 г. Г. Шлюмберже издава в нарочно изследване всички известни до момента печати на латинските императори. 2 С развитието на проучванията корпусът на печатите, създадени в латинския Ориент, се обогатява и това е отразено в последвалото през 1943 г. издание "Sigillographie de L'Orient Latin" 3. Прави впечатление, че във всичките трудове, посветени на сигилографията на латинската империята в Константинопол, не са публикувани печати на Роберт де Куртене (1221-1228) и Йоан де Бриен.(1231-1237) Тази празнота частично е запълнена през 1972 г., когато са публикувани два печата на Роберт де Куртене от колекцията Закос. 4 До настоящия момент печати на Йоан де Бриен (1231-1237) в качеството му на император в Константинопол не са известни 5. Сега се публикува за първи път печат от този латински император.

НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР, Bulgaria Mediaevalis 9, 2018

НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР тенчо ... more НУМИЗМАТИЧНИ АРГУМЕНТИ ПРОТИВ ХИПОТЕТИЧНОТО МОНЕТОСЕЧЕНЕ НА ДРЪСТЪРСКИЯ ДЕСПОТ ЙОАН ТЕРТЕР тенчо попов/софия През 1961 г. при археологически разкопки на дунавския остров Пъкуйул луи Соаре е намерена колективна находка от 177 сребърни монети, сред които и сребърен грош "с името Тертер". Тази неизвестна дотогава за българската сред-новековна нумизматика монета е публикувана за първи път от откривателя на находката Петре Дякону през 1963 г. 1 , обаче в статията си той не прилага снимка, а само рисунка (фиг. 1). Според археолога надписът върху монетата е ΛΦΝΤΟY ΤΟV ΤΕΡΤΕΡΙ и това е достатъчно основание тя да се отнесе към мо-нетосеченето на Георги I Тертер. На следващата година монетата е публикувана в статия на румънски език, 2 но този път тя е илюстрирана не само с рисунка, а и с доста неясна снимка (фиг. 2); надписът тук е разчетен като ΛΦΝΤΟY ΤΟY ΤΕΡΤΕΡΙ, без тази промяна да е отразена на рисунката на монетата. В крайна сметка през 1978 г. П. Дякону лансира цялостна хипотеза за историческото раз-витие на деспотството на Добротица след присъединяването на Дръстър към неговите владения, като важна част от неговата аргументация е от нумизматич-но естество, произтичащо от намерената преди 17 години сребърна монета "с името Тертер" 3. Нека проследим неговата теза и използваните доводи. На първо време Дякону се опитва да анализира и преидентифицира два монетни типа, чието местонамиране според него е концентрирано в района на Дръстър и остров-ната крепост на Пъкуйул луи Соаре. Става дума за монетата с гръцки надпис ΔΕΣΠΟΤ и именни инициали, поставени един под друг-ΙΩ Τ (фиг. 7), пър-воначално определена от Никола Мушмов като издание на деспот Йоан Алек-сандър, преди избора му за цар, носеща неговия инициал ΙΩ и началната бук-ва на монетарницата-Търново 4 , а в последствие идентифицирана от Тодор Герасимов като издание на Иванко, сина на Добротица 5 , с текст: (Νόμισμα τοῦ) δεσπότου Ἰω(αννοῦ τοῦ) Τ(ομπροτίτζα), т.е. монета на деспот Йоан, син на Добро-тица. През 1975 г. румънският учен Николае Коновичи определя този монетен тип като издание на деспот Добротица, възприел по примера на българските царе, сръбските деспоти и румънските принцове владетелското име Йоан, и 1 П. Дякону, Една неизвестна монета на Георги Тертер, Арх 5/1 (1963) 41-42. 2 P. Diaconu, Monede rare şi inedite din epoca feudala de inceput descoperite la Pacuiul lui Soare şi imprejurimi (Dobrogea), Studii si cercetari de istorie veche 15/1 (1964) 143-148. 3 P. Diaconu, O formatiune statala la Dunarea de jos la sfi rsitul secolului al XIV-lea neconuscuta pina in present. Studii şi cercetari de istorie veche şi arheologie 29/2 (1978) 185-201. 4 Н. Мушмов, Нови монети на Ив. Александър като деспот, ИИД 14-15 (1937) 117-128. 5 Т. Герасимов, Монети на деспот Иванко, ИБАИ 13 (1941) 288-296.

Регионален исторически музей - Разград. Културно-историческото наследство - памет за бъдещето. с.618-634, 2019

През 1999 г. беше публикувана сребърна имитативна монета, изсечена в годините на османското завою... more През 1999 г. беше публикувана сребърна имитативна монета, изсечена в годините на османското завоюване на Българското царство 1. За съжаление авторите на каталога не са приложили нейните метрични характеристики, нито са направили научен коментар. В последните години станаха известни около 15 монети от въпросното монетосечене, което налага този първи опит за неговото научно третиране. Сребърните имитации могат условно да се разделят на два типа, въпреки че са относително хомогенни като иконография, метрични параметри и начин на изработка. Първият тип е изработен с повече подробности в иконографията, което позволява да се направи извод за използвания прототип, а именно венецианския матапан. При втория тип гравьорите са опростили допълнително изображението и то е толкова схематично и грубо, че първообразът не може да бъде разпознат. Фиг. 1 Имитация на венецианския матапан-тип I. Лявата фигура с ореол. При тип I на аверса са представени две фигури в цял ръст, като лявата е изобразена с ореол. Облеклото изглежда еднакво. Между фигурите е разположен дълъг жезъл, като неговият връх е неясен. В 1 РАДУШЕВ,A.,ЖЕКОВ,Г. Каталог на българските средновековни монети IX-XV век, С.1991, с.228

Минало 2019/3, с.4-16, 2019

Неиздавани монети на Солунската империя, Никея и късна Византия Тенчо Попов Късното византийско м... more Неиздавани монети на Солунската империя, Никея и късна Византия Тенчо Попов Късното византийско монетосечене продължава да ни изненадва с нови монетни типове-в последните години на различни аукциони бяха предложени уникални по своята рядкост монети, които позволиха да се направят важни за историята изводи. Вече имахме възможност да публикуваме легитимационното първо монетосечене на солунския деспот Мануил Комнин Дука с неговия сюзерен-българския цар Йоан II Асен, както и аналогичната монета на епирския деспот Михаил II Дука-също така деспот на българския цар 1. Също така обнародвахме сребърна трахея от неизвестното досега монетосечене на Йоан IV Ласкарис с неговия съимператор Михаил Палеолог, както и рядък василикон на Андроник II с неговия внук Андроник III, издаван за кратко през втората половина на 1321 г. след сключването на мирния договор между двамата от Регион. 2 С настоящата статия ще продължим публикуването на редки и неизвестни късновизантийски монети-две медни скифати на солунския император Йоан Комнин Дука от неговото голямомодулно монетосечене, сребърна конкавна трахея от Андроник II, издадена преди обявяването на Михаил IX за негов съимператор през 1295 г., неизвестен тип сребърен василикон с надпис Α(Υ)ΤΟΚΡΑΤΟΡΕΣ ΡOΜEΟΝ, както и сребърен василикон на Йоан V Палеолог. Монетосеченето на солунската империя/деспотство традиционно създава затруднения при неговата идентификация-това се дължи на съвпадащите имена на солунските владетели със синхронно управляващите никейски императори и използването на утвърдени иконографски сцени, представени върху монетите. Същевременно изящният стил на солунските гравьори, ясно разпознаваем върху монетните изображения, и разликите в императорските портрети 3 позволиха в последните десетилетия да се изгради относително безалтернативна хронологическа и типологическа идентификация на солунското монетосечене, като неговото многообразие често се обогатява от нови монетни типове. 4 Началото на солунското монетосечене се отнася към времето на превземането на града през 1224 г. и последвалото прокламиране на Теодор Комнин Дука за император, а неговият край настъпва с отказа от императорската титла и възприемането на деспотско достойнство от Йоан Комнин Дука през 1242 г., когато градът с околните му територии, 1 ТЕНЧО ПОПОВ,Нов монетен тип-цар Йоан ІІ Асен коронясва Мануил Комнин Дука. Минало, С. 2013, кн.4, с.17-21, ТЕНЧО ПОПОВ, Нов извор за историята на Солун след 1230 г. Юбилеен сборник Божидар Димитров, Известия на НИМ, т XXVIII, С.2016, с. 287-290, TENTSCHO POPOW, Zwei neue numismatische Quellen für die Geschichte von Thessaloniki und Epiros nach 1230. Proceeding of the 23rd International Congress of Byzantine Studiess, Thematic Sessions of Free Communications, Belgrade,2016,p. 779-780 2 ТЕНЧО ПОПОВ, Две уникални късновизантийски сребърни монети, Минало, С. 2017, кн.3, с.4-9 3 За разлика от никейските императори, изобразяани с характерната двуостра брада, солунските владетели са носели заоблени бради, а Йоан Комнин Дука често е и голобрад. 4 Така например известните нискомодулни трахеи / серия 3/ през 1999г. са 25 типа: M. HENDY.

ЦАР ИВАН АСЕН II (1218-1241). СБОРНИК ПО СЛУЧАЙ 800-ГОДИШНИНАТА НА НЕГОВОТО ВЪЗШЕСТТВИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕСТОЛ, 2019

LAUDATOR TEMPORIS ACTI STUDIA IN MEMORIAM IOANNIS A. BOZILOW VOL.II, 2018

Монетосеченето на Георги I Тертер повече от сто години след откриването на първите образци сребър... more Монетосеченето на Георги I Тертер повече от сто години след откриването на първите образци сребърни и медни монети е обект на непрекъсваща научна дискусия. И понеже се оспорва фактът, че именно Георги I Тертер е издателят на въпросните монети, остава открит въпросът за началото на средновековното сребърно монетосечене в България. В тази статия ще се опитаме да внесем малко повече нумизматични аргументи в спора за издателя на сребърните монети с надпис ΓΕωΡΓΗΕ DVX ΓΕωΡΓΗ, както и ще лансираме нова гледна точка относно неговото медно монетосечене с оглед на появата на нов, неизвестен меден тип с името на този български цар.

Статията е публикувана в сп. Минало,2015, кн 1, стр. 4-24

списание Минало, София,2013, кн.4, с.17-21

Уникална монета променя представите ни за историята на Солун след битката при Клокотница през 123... more Уникална монета променя представите ни за историята на Солун след битката при Клокотница през 1230 г.

Нова идентификация на спорните монети на претендента Мицо. Публикувано в списание Минало,София, ... more Нова идентификация на спорните монети на претендента Мицо.
Публикувано в списание Минало,София, 2014, кн.2,с.8-17

Proceeding of the 23rd International Congress of Byzantine Studies, Thematic Sessions of Free Communications, Belgrade, 2016, 2016

zwei Münzen enthüllen die Geschichte von Epyros nach 1230 Wissenschaftlicher Bericht, Kongress ... more zwei Münzen enthüllen die Geschichte von Epyros nach 1230

Wissenschaftlicher Bericht, Kongress für Byzantinistik, Beograd, August 2016, Abteil Numismatik

Солун и Епир под върховната власт на цар Йоан II Асен след 1230 г., 2023

THESSALONIKI AND EPIROS UNDER THE SUPREMACY OF TSAR IWAN II ASEN AFTER 1230

СТУДИИ ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО СРЕДНОВЕКОВНО МОНЕТОСЕЧЕНЕ С ИЗВОДИ ЗА ИСТОРИЯТА, 2020

Студии върху няколко спорни български средновековни монетосечения. При интерес - tnpopov@gmail.com