Nadia I Manolova | Sofia University "St. Kliment Ohridski" (original) (raw)
Papers by Nadia I Manolova
Öt évvel ezelőtt az Espiral alázattal, de határozottsággal azt a feladatot tűzte ki maga elé, hog... more Öt évvel ezelőtt az Espiral alázattal, de határozottsággal azt a feladatot tűzte ki maga elé, hogy tudományos, pedagógiai és kulturális cikkeket terjesszen a spanyol oktatási közösség körében a bulgáriai Oktatási Tanácsosi Iroda fennhatósága alá tartozó kiterjedt régióban, amely a szófiai székhellyel, hét országot foglal magába. Nagy és változatos terület, saját identitásokkal, kifinomult nyelvi és kulturális sokszínűséggel, amelyet ezen a platformon igyekszünk megismertetni a Spanyolországgal fenntartott oktatási kapcsolatok, valamint nyelvünk és kultúránk tanításának közös alapjaira támaszkodva. Az ötéves időszak után nem pihenhetünk a babérjainkon, ez az eredemény nem elegendő, és szeretnénk tovább fejlődni. Tisztában vagyunk a kiadvány szerény hozzájárulásával, de azzal a támogatással is, amelyet a tanároknak nyújt mindennapi életükben, olykor saját oktatási tapasztalataik és tudományos kutatásaik előadóivá válva. Köszönetet mondok mindazoknak, akik Horvátországból, Magyarországról, Moldovából, Romániából, Szerbiából, Törökországból és Bulgáriából hozzájárultak az Espiral megszilárdításához. Mostantól egy új csapat folytatja a projektet. Nagyon sok sikert kívánok, és bízom benne, hogy a folyóirat számrólszámra, évről évre egyre szilárdabb kapocsként szolgál a régió spanyol oktatási közösségei között. Éljen sokáig az Espiral. Acum cinci ani, Espiral și-a propus, cu modestie, dar cu hotărâre, să își asume sarcina de a promova articole academice, pedagogice și culturale în rândul comunității educaționale de limbă spaniolă din vasta regiune aflată în aria de competență a Departamentului pentru Educație din Bulgaria, care, având sediul la Sofia, se extinde în șapte țări. Un teritoriu întins și variat, cu identități proprii, de o excelentă diversitate lingvistică și culturală, pe care ne străduim să o facem cunoscută prin această platformă, pe baza relațiilor educaționale comune cu Spania și a predării limbii și culturii noastre. Ajunși la împlinirea acestui cincinal, nu ar trebui să ne mulțumim cu ceea ce am realizat, cu siguranță insuficient, și aspirăm să progresăm în continuare. Suntem conștienți de micile contribuții ale revistei, dar și de sprijinul pe care îl oferă cadrelor didactice în activitatea lor zilnică, devenind, în anumite ocazii, un amplificator al propriilor lor experiențe educative și cercetări academice. Mulțumirile mele se îndreaptă către toate persoanele care au contribuit din Croația, Ungaria,
Espiral, 2024
DIPLOMÁTICOS ESPAÑOLES, LOS BALCANES Y LOS BÚLGAROS EN LOS SIGLOS XVIII Y XIX
Надя Манолова-Николова, 2024
Известия на ОИМ-Брезник, т. V съдържа статии, посветени на няколко теми - Свято и магично; Общест... more Известия на ОИМ-Брезник, т. V съдържа статии, посветени на няколко теми - Свято и магично; Общество, култура, образование; Войните за национално обединение.
Надя Манолова-Николова, 2023
Статията разглежда най-основните пътища, по които в българската книжнина след Освобождението /187... more Статията разглежда най-основните пътища, по които в българската книжнина след Освобождението /1878 г./ до днес се натрупва информация за чумните и холерните епидемии в Османската империя. Дейността на мнозина български медици, етнолози, историци, сред които са д-р Христо Тантилов, проф. Христо Гандев, проф. Миладин Апостолов, проф. Минчо Георгиев и други е насочена към изучаване на историята на чумата и холерата по българските земи през 17-19 в. Защитава се мнението, че е необходимо да се разширяват съвместните изследвания на историци с учени от природните науки и медицината върху динамичните изменения, протичащи на ниво климат – епидемии – социални бедствия.
Надя Манолова-Николова , 2024
Статията разглежда съществуващи сведения за монашеското съсловие в района на Перник, Брезник, Тръ... more Статията разглежда съществуващи сведения за монашеското съсловие в района на Перник, Брезник, Трън и Пирот в периода XIV - XIX в.
Надя Манолова-Николова, 2024
Статията разглежда пътя, по който в историческата литература се утвърждава 1837 г. като рождена г... more Статията разглежда пътя, по който в историческата литература се утвърждава 1837 г. като рождена година на Васил Левски, като се изтъква противоречието памет - история.
Известия на Общински исторически музей - гр. Брезник, 2023
Материалите отпечатани в том ІV на "Известия на Общински исторически музей - Брезник" са доклади... more Материалите отпечатани в том ІV на "Известия на Общински исторически музей - Брезник" са докладите от научната конференция, проведена в града през есента на 2022 г. съдържанието е организирано в три основни дяла: За култа на Св. Петка Търновска, Общество, култура, образование, /ОКО/ и Войните за национално обединение. Читателите ще се запознаят с увлекателни текстове, които съдържат нови или малко познати документи и сведения за влиянието на култа към св. Петка в района на Западна България, за личности и фамилии, за поселищни истории и теренни наблюдения, както и за участието във войните за национално обединение от 1912 – 1913 г. Изключително интересни и много полезни са приложените снимки, внасящи допълнителна информация към статиите.
Известия на Общински исторически музей -Брезник, т. II, 2019
През октомври 2019 г. с инициатива от Общинския исторически музей – гр. Брезник се състоя научна ... more През октомври 2019 г. с инициатива от Общинския исторически музей – гр. Брезник се състоя научна конференция на тема „Общество, култура, образование“ или накратко ОКО, на която взеха участие известни изследователи в областите на историята, археологията, етнологията, фолклора, така също млади техни последователи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Видинския Регионален исторически музей, Кюстендилския Регионален исторически музей, Регионалния историческия музей в гр. Перник, Общинския исторически музей на гр. Брезник, дългогодишни краеведи. Научната конференция бе подкрепена от местното общинско ръководство и с финансиране от Министерството на културата. Т. II на Известията на ОбИМ-Брезник съдържа докладите от конференцията, с акценти относно 150-годишнината от основаването на първото светско училище в Брезник и 130-годишнината от рождението на Стоян Миленков, един от най-интересните български сатирици и музиканти през миналия ХХ в. а така също статии, свързани както с проучване на локалната история, така още с нумизматични, етноложки и културоложки наблюдения, и анализи. Изнесени бяха малко познати факти и обстоятелства, интересни обобщения и предложения, разширяващи познанието за приноса на брезничани и на жители от Западна България в модернизацията на българското общество.
За самоковския зограф Костадин Вальов, 2023
В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университ... more В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университет "Св. Климент Охридски" Резюме. В статията се публикува писмо от митрополита на Нишавската епархия Антим I, отнасящо се до самоковския зограф Костадин Петрович Вальов. Съдържанието на писмото позволява да се формулира хипотезата, че художникът е работил в гр. Трън, вероятно през 1853 или през първата половина на 1854 г. Документът дава информация за пребиваване на К. Вальов и в гр. Пирот през 1854 г. Така неговата биография се допълва, защото в нея за времето от 1845 до 1856 г. досега няма никакви сведения. Използвани са методите на сравнителния и съпоставителен анализ, както и изкуствоведски наблюдения на терен.
В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университ... more В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университет "Св. Климент Охридски" Резюме. В статията се публикува писмо от митрополита на Нишавската епархия Антим I, отнасящо се до самоковския зограф Костадин Петрович Вальов. Съдържанието на писмото позволява да се формулира хипотезата, че художникът е работил в гр. Трън, вероятно през 1853 или през първата половина на 1854 г. Документът дава информация за пребиваване на К. Вальов и в гр. Пирот през 1854 г. Така неговата биография се допълва, защото в нея за времето от 1845 до 1856 г. досега няма никакви сведения. Използвани са методите на сравнителния и съпоставителен анализ, както и изкуствоведски наблюдения на терен.
Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2017
Статията разглежда ранната история на митрополитската църква "Св. Неделя" в Соф... more Статията разглежда ранната история на митрополитската църква "Св. Неделя" в София. Въз основата на документи от ЦДА-София се проследява нейното преизграждане 1820 - 1821 г. Исторически преглед, Издание на Института за исторически изследвания при БАН. година LXXIII (2017) книжка 3–4
Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев. София, Издателство БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, с. 166 – 171. , 2015
За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ-началото на ХVІІІ век Надя Манолова-Николова, Мил... more За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ-началото на ХVІІІ век Надя Манолова-Николова, Милена Петкова-Енчева В: Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев. София, Издателство БАН "Проф. Марин Дринов", 2015, с. 166-171. След големите поражения от "черната смърт" през ХІV в., чумата продължава да бъде едно от най-страшните заболявания с огромна значимост за европейското социално развитие. Историята на чумните епидемии на Балканите е не по-малко динамична, но за съжаление малко изучавана по същество. Най-често появата на чумата се разглежда във връзка с избухването на войни, размирици и социално недоволство, но картината на нейното внезапно и разрушително действие по места е далеч по-сложна. Настоящата статия има за цел да въведе нова информация за епидемията от края на ХVІІ в., разпространила се сред балканските народи и взела много жертви. Нейното развитие може да се свърже с продължителната война между Османската империя и държавите от Свещената лига-Хабсбургската империя, Русия, Полша и Венеция (1683-1699 г.). Безспорно движението на войските, както и други обстоятелства във връзка с военните действия имат принос към разнасянето на заразната болест. Същевременно обаче, според друго по-общо твърдение, епидемията започва още през 70-те години на столетието (Тантилов 1941б: 91). Всъщност целият ХVІІ в. е изпълнен с жестоки прояви на чумната болест във всички части на Европа. Българските и балканските сведения, макар засега да не са обобщавани, представят същата картина (Panzac 1986: 9-12). Особено изявени са епидемиите от 40-те и 60-те години на века. През септември 1641 г. чумата се появила в Серес, продължила цяла година и дала повод на серския свещеник Синадинос да напише своите съвети и спомени от събитието, силно впечатляващи с дълбока искреност и достоверност (Първева 2011: 75-77). Според румънски източници през 40-те години епидемията се е разгърнала нашироко в Молдова чрез татарите (Тантилов 1941а: 66). Информацията от българите католици съобщава за многобройни загуби на свещеници, монаси и обикновено население в Никополско, Чипровци, Копиловци, Петокладенци, като в крайна сметка болестта се разпространила навсякъде. През 1643 г. епидемията е потвърдена със сведението, "че в София и другите турски градове
Многобройна е литературата за добиването на руди и метали, един от найдревните занаяти на Балкани... more Многобройна е литературата за добиването на руди и метали, един от найдревните занаяти на Балканите. Значителна част от изследванията са посветени на развитието на рударството през късносредновековната епоха и първите векове на османската власт. Именно тогава се разгръща експлоатацията на големите минни центрове в районите на Запданите Балкани, Македония, Етрополе, София, Чипровци, Берковица, Видин и мн. др. Чрез микроисторически анализ на един от тези центрове -Брезник, ще се опитам да разкрия особеностите в неговото стопанско съществуване за периода ХV-ХVІІ в. в един по-особен ракурс 1 .
Статията се публикува с известни изменения по изданието в сп. Балканистичен форум, Памет и забрава, № 1-2-3, 2009, с. 252 – 269. Електронно издание на Сп. Анамнеза, 2009, бр. 9. Към статията има много снимков материал! , 2009
Анализът на запазените сведения за манастира водят към няколко важни проблема, които засягат по-о... more Анализът на запазените сведения за манастира водят към няколко важни проблема, които засягат по-общия въпрос за функционирането на малките селски манастири през Възраждането и тяхната роля в местния духовен живот:
- Микроподходът открои връзката между манастира и митрополията, като част от мрежата на религиозно-духовното общуване през XVIII и XIX век; даде възможност да се очертае политиката на най-дълго управлявалия Нишавската епархия – митрополит Нектарий, от 1836 до януари 1853 г.
- Поставена на анализ е и връзката на малкия манастир с модерните знания. При обиколките ни в съседните села Смиловци, Славиня, Росомач и други, в църквите намирахме доста църковни книги с детски драсканици на букви и рисунки, така че килийни църковни училища е имало. На този фон светските книги от манастира сочат усилието да се надмогне това ниво, да се предложат нови идеи и знания за света, за механизмите по които той живее и общувал. Връзката с митрополията, която установихме най-вече по времето на Нектарий
и вероятно по-късно на Партений Нишавски, е подсилвала усещането в
манастирските люде за живот и работа в духа на модерното време.
Благодарение на тези обстоятелства, манастирът е останал в колективната
памет на местното население като едно от най-старите, но и едно от найважните свети места на Забърдието.
Сб. Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, с. 235 – 244. , 2016
Въпросите, свързани с холерната епидемия от 60-те години на ХІХ в. в Османската империя, разглед... more Въпросите, свързани с холерната епидемия от 60-те години на ХІХ в. в
Османската империя, разгледани през информацията на българския възрожденски
печат, открояват важни теми от социалната история и тази на всекидневието. Найосновните изводи, които могат да се направят въз основата на прегледа на българските
вестници от 1865, 1866 и 1867 г. са следните:
Холерната епидемия засяга най-вече пристанищните и големите градове по
българските земи във времето от 1865 и 1866 г. Проявите на болестта във вътрешността
са ограничени и протичат най-вече през 1865 г., а в селата те са съвсем спорадични.
Епидемията мобилизира централната власт и местните общности за борба с
холерата, като в редица селища, благодарение на взетите мерки, тя не се проявява.
С организирането на международната здравна конференция посветена на
холерата, българските земи, тогава част от Османската империя, се включват за първи
път в своеобразното световно наблюдение на тази епидемична болест, борбата с която
ще продължи и през ХХ в.
Надя Манолова-Николова, 2020
Статията разглежда биографията и дейността на първия български митрополит в Пирот, като използва ... more Статията разглежда биографията и дейността на първия български митрополит в Пирот, като използва малко познати документи. Публикувана е в сп. Македонски преглед, бр. 1, 2020, с. 51 - 74.
Надя Манолова-Николова, 2020
Статията разглежда основни моменти от живота на един от най-активните дейци на Българската екзарх... more Статията разглежда основни моменти от живота на един от най-активните дейци на Българската екзархия през 19 в. Използвани са малко познати документи за неговата дейност като водач на Нишавската епархия до Освобождението.
Годишник на РИМ -Пазарджик, том десети щевременно в ЦДА -София, НБКМ -БИА, ДА -Пазарджик, ДА -Пер... more Годишник на РИМ -Пазарджик, том десети щевременно в ЦДА -София, НБКМ -БИА, ДА -Пазарджик, ДА -Перник, Архива на Сърбия се пазят документи, които дават възможност да се изгради по-пълна картина на живота и дейността на митрополита. Не е без значение и фактът, че съвременната историческа наука разполага със сведения за редица духовници, свързани както помежду си, така и с Евстатий, което подпомага изграждането на по-цялостно знание за тях.
Nadia Manolova-Nikolova, 2020
?Que hicieron contra una epidemia mortal¿
Öt évvel ezelőtt az Espiral alázattal, de határozottsággal azt a feladatot tűzte ki maga elé, hog... more Öt évvel ezelőtt az Espiral alázattal, de határozottsággal azt a feladatot tűzte ki maga elé, hogy tudományos, pedagógiai és kulturális cikkeket terjesszen a spanyol oktatási közösség körében a bulgáriai Oktatási Tanácsosi Iroda fennhatósága alá tartozó kiterjedt régióban, amely a szófiai székhellyel, hét országot foglal magába. Nagy és változatos terület, saját identitásokkal, kifinomult nyelvi és kulturális sokszínűséggel, amelyet ezen a platformon igyekszünk megismertetni a Spanyolországgal fenntartott oktatási kapcsolatok, valamint nyelvünk és kultúránk tanításának közös alapjaira támaszkodva. Az ötéves időszak után nem pihenhetünk a babérjainkon, ez az eredemény nem elegendő, és szeretnénk tovább fejlődni. Tisztában vagyunk a kiadvány szerény hozzájárulásával, de azzal a támogatással is, amelyet a tanároknak nyújt mindennapi életükben, olykor saját oktatási tapasztalataik és tudományos kutatásaik előadóivá válva. Köszönetet mondok mindazoknak, akik Horvátországból, Magyarországról, Moldovából, Romániából, Szerbiából, Törökországból és Bulgáriából hozzájárultak az Espiral megszilárdításához. Mostantól egy új csapat folytatja a projektet. Nagyon sok sikert kívánok, és bízom benne, hogy a folyóirat számrólszámra, évről évre egyre szilárdabb kapocsként szolgál a régió spanyol oktatási közösségei között. Éljen sokáig az Espiral. Acum cinci ani, Espiral și-a propus, cu modestie, dar cu hotărâre, să își asume sarcina de a promova articole academice, pedagogice și culturale în rândul comunității educaționale de limbă spaniolă din vasta regiune aflată în aria de competență a Departamentului pentru Educație din Bulgaria, care, având sediul la Sofia, se extinde în șapte țări. Un teritoriu întins și variat, cu identități proprii, de o excelentă diversitate lingvistică și culturală, pe care ne străduim să o facem cunoscută prin această platformă, pe baza relațiilor educaționale comune cu Spania și a predării limbii și culturii noastre. Ajunși la împlinirea acestui cincinal, nu ar trebui să ne mulțumim cu ceea ce am realizat, cu siguranță insuficient, și aspirăm să progresăm în continuare. Suntem conștienți de micile contribuții ale revistei, dar și de sprijinul pe care îl oferă cadrelor didactice în activitatea lor zilnică, devenind, în anumite ocazii, un amplificator al propriilor lor experiențe educative și cercetări academice. Mulțumirile mele se îndreaptă către toate persoanele care au contribuit din Croația, Ungaria,
Espiral, 2024
DIPLOMÁTICOS ESPAÑOLES, LOS BALCANES Y LOS BÚLGAROS EN LOS SIGLOS XVIII Y XIX
Надя Манолова-Николова, 2024
Известия на ОИМ-Брезник, т. V съдържа статии, посветени на няколко теми - Свято и магично; Общест... more Известия на ОИМ-Брезник, т. V съдържа статии, посветени на няколко теми - Свято и магично; Общество, култура, образование; Войните за национално обединение.
Надя Манолова-Николова, 2023
Статията разглежда най-основните пътища, по които в българската книжнина след Освобождението /187... more Статията разглежда най-основните пътища, по които в българската книжнина след Освобождението /1878 г./ до днес се натрупва информация за чумните и холерните епидемии в Османската империя. Дейността на мнозина български медици, етнолози, историци, сред които са д-р Христо Тантилов, проф. Христо Гандев, проф. Миладин Апостолов, проф. Минчо Георгиев и други е насочена към изучаване на историята на чумата и холерата по българските земи през 17-19 в. Защитава се мнението, че е необходимо да се разширяват съвместните изследвания на историци с учени от природните науки и медицината върху динамичните изменения, протичащи на ниво климат – епидемии – социални бедствия.
Надя Манолова-Николова , 2024
Статията разглежда съществуващи сведения за монашеското съсловие в района на Перник, Брезник, Тръ... more Статията разглежда съществуващи сведения за монашеското съсловие в района на Перник, Брезник, Трън и Пирот в периода XIV - XIX в.
Надя Манолова-Николова, 2024
Статията разглежда пътя, по който в историческата литература се утвърждава 1837 г. като рождена г... more Статията разглежда пътя, по който в историческата литература се утвърждава 1837 г. като рождена година на Васил Левски, като се изтъква противоречието памет - история.
Известия на Общински исторически музей - гр. Брезник, 2023
Материалите отпечатани в том ІV на "Известия на Общински исторически музей - Брезник" са доклади... more Материалите отпечатани в том ІV на "Известия на Общински исторически музей - Брезник" са докладите от научната конференция, проведена в града през есента на 2022 г. съдържанието е организирано в три основни дяла: За култа на Св. Петка Търновска, Общество, култура, образование, /ОКО/ и Войните за национално обединение. Читателите ще се запознаят с увлекателни текстове, които съдържат нови или малко познати документи и сведения за влиянието на култа към св. Петка в района на Западна България, за личности и фамилии, за поселищни истории и теренни наблюдения, както и за участието във войните за национално обединение от 1912 – 1913 г. Изключително интересни и много полезни са приложените снимки, внасящи допълнителна информация към статиите.
Известия на Общински исторически музей -Брезник, т. II, 2019
През октомври 2019 г. с инициатива от Общинския исторически музей – гр. Брезник се състоя научна ... more През октомври 2019 г. с инициатива от Общинския исторически музей – гр. Брезник се състоя научна конференция на тема „Общество, култура, образование“ или накратко ОКО, на която взеха участие известни изследователи в областите на историята, археологията, етнологията, фолклора, така също млади техни последователи от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Видинския Регионален исторически музей, Кюстендилския Регионален исторически музей, Регионалния историческия музей в гр. Перник, Общинския исторически музей на гр. Брезник, дългогодишни краеведи. Научната конференция бе подкрепена от местното общинско ръководство и с финансиране от Министерството на културата. Т. II на Известията на ОбИМ-Брезник съдържа докладите от конференцията, с акценти относно 150-годишнината от основаването на първото светско училище в Брезник и 130-годишнината от рождението на Стоян Миленков, един от най-интересните български сатирици и музиканти през миналия ХХ в. а така също статии, свързани както с проучване на локалната история, така още с нумизматични, етноложки и културоложки наблюдения, и анализи. Изнесени бяха малко познати факти и обстоятелства, интересни обобщения и предложения, разширяващи познанието за приноса на брезничани и на жители от Западна България в модернизацията на българското общество.
За самоковския зограф Костадин Вальов, 2023
В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университ... more В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университет "Св. Климент Охридски" Резюме. В статията се публикува писмо от митрополита на Нишавската епархия Антим I, отнасящо се до самоковския зограф Костадин Петрович Вальов. Съдържанието на писмото позволява да се формулира хипотезата, че художникът е работил в гр. Трън, вероятно през 1853 или през първата половина на 1854 г. Документът дава информация за пребиваване на К. Вальов и в гр. Пирот през 1854 г. Така неговата биография се допълва, защото в нея за времето от 1845 до 1856 г. досега няма никакви сведения. Използвани са методите на сравнителния и съпоставителен анализ, както и изкуствоведски наблюдения на терен.
В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университ... more В памет на проф. д.изк. Елена Василева Попова Проф. д-р Надя Манолова-Николова Софийски университет "Св. Климент Охридски" Резюме. В статията се публикува писмо от митрополита на Нишавската епархия Антим I, отнасящо се до самоковския зограф Костадин Петрович Вальов. Съдържанието на писмото позволява да се формулира хипотезата, че художникът е работил в гр. Трън, вероятно през 1853 или през първата половина на 1854 г. Документът дава информация за пребиваване на К. Вальов и в гр. Пирот през 1854 г. Така неговата биография се допълва, защото в нея за времето от 1845 до 1856 г. досега няма никакви сведения. Използвани са методите на сравнителния и съпоставителен анализ, както и изкуствоведски наблюдения на терен.
Институт за исторически изследвания - Българска академия на науките, 2017
Статията разглежда ранната история на митрополитската църква "Св. Неделя" в Соф... more Статията разглежда ранната история на митрополитската църква "Св. Неделя" в София. Въз основата на документи от ЦДА-София се проследява нейното преизграждане 1820 - 1821 г. Исторически преглед, Издание на Института за исторически изследвания при БАН. година LXXIII (2017) книжка 3–4
Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев. София, Издателство БАН „Проф. Марин Дринов“, 2015, с. 166 – 171. , 2015
За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ-началото на ХVІІІ век Надя Манолова-Николова, Мил... more За чумната епидемия на Балканите в края на ХVІІ-началото на ХVІІІ век Надя Манолова-Николова, Милена Петкова-Енчева В: Културна и медицинска антропология. Сб. В чест на проф. Минчо Георгиев. София, Издателство БАН "Проф. Марин Дринов", 2015, с. 166-171. След големите поражения от "черната смърт" през ХІV в., чумата продължава да бъде едно от най-страшните заболявания с огромна значимост за европейското социално развитие. Историята на чумните епидемии на Балканите е не по-малко динамична, но за съжаление малко изучавана по същество. Най-често появата на чумата се разглежда във връзка с избухването на войни, размирици и социално недоволство, но картината на нейното внезапно и разрушително действие по места е далеч по-сложна. Настоящата статия има за цел да въведе нова информация за епидемията от края на ХVІІ в., разпространила се сред балканските народи и взела много жертви. Нейното развитие може да се свърже с продължителната война между Османската империя и държавите от Свещената лига-Хабсбургската империя, Русия, Полша и Венеция (1683-1699 г.). Безспорно движението на войските, както и други обстоятелства във връзка с военните действия имат принос към разнасянето на заразната болест. Същевременно обаче, според друго по-общо твърдение, епидемията започва още през 70-те години на столетието (Тантилов 1941б: 91). Всъщност целият ХVІІ в. е изпълнен с жестоки прояви на чумната болест във всички части на Европа. Българските и балканските сведения, макар засега да не са обобщавани, представят същата картина (Panzac 1986: 9-12). Особено изявени са епидемиите от 40-те и 60-те години на века. През септември 1641 г. чумата се появила в Серес, продължила цяла година и дала повод на серския свещеник Синадинос да напише своите съвети и спомени от събитието, силно впечатляващи с дълбока искреност и достоверност (Първева 2011: 75-77). Според румънски източници през 40-те години епидемията се е разгърнала нашироко в Молдова чрез татарите (Тантилов 1941а: 66). Информацията от българите католици съобщава за многобройни загуби на свещеници, монаси и обикновено население в Никополско, Чипровци, Копиловци, Петокладенци, като в крайна сметка болестта се разпространила навсякъде. През 1643 г. епидемията е потвърдена със сведението, "че в София и другите турски градове
Многобройна е литературата за добиването на руди и метали, един от найдревните занаяти на Балкани... more Многобройна е литературата за добиването на руди и метали, един от найдревните занаяти на Балканите. Значителна част от изследванията са посветени на развитието на рударството през късносредновековната епоха и първите векове на османската власт. Именно тогава се разгръща експлоатацията на големите минни центрове в районите на Запданите Балкани, Македония, Етрополе, София, Чипровци, Берковица, Видин и мн. др. Чрез микроисторически анализ на един от тези центрове -Брезник, ще се опитам да разкрия особеностите в неговото стопанско съществуване за периода ХV-ХVІІ в. в един по-особен ракурс 1 .
Статията се публикува с известни изменения по изданието в сп. Балканистичен форум, Памет и забрава, № 1-2-3, 2009, с. 252 – 269. Електронно издание на Сп. Анамнеза, 2009, бр. 9. Към статията има много снимков материал! , 2009
Анализът на запазените сведения за манастира водят към няколко важни проблема, които засягат по-о... more Анализът на запазените сведения за манастира водят към няколко важни проблема, които засягат по-общия въпрос за функционирането на малките селски манастири през Възраждането и тяхната роля в местния духовен живот:
- Микроподходът открои връзката между манастира и митрополията, като част от мрежата на религиозно-духовното общуване през XVIII и XIX век; даде възможност да се очертае политиката на най-дълго управлявалия Нишавската епархия – митрополит Нектарий, от 1836 до януари 1853 г.
- Поставена на анализ е и връзката на малкия манастир с модерните знания. При обиколките ни в съседните села Смиловци, Славиня, Росомач и други, в църквите намирахме доста църковни книги с детски драсканици на букви и рисунки, така че килийни църковни училища е имало. На този фон светските книги от манастира сочат усилието да се надмогне това ниво, да се предложат нови идеи и знания за света, за механизмите по които той живее и общувал. Връзката с митрополията, която установихме най-вече по времето на Нектарий
и вероятно по-късно на Партений Нишавски, е подсилвала усещането в
манастирските люде за живот и работа в духа на модерното време.
Благодарение на тези обстоятелства, манастирът е останал в колективната
памет на местното население като едно от най-старите, но и едно от найважните свети места на Забърдието.
Сб. Послания на историята. Юбилеен сборник в чест на професор Мария Радева. София, УИ „Св. Кл. Охридски”, 2016, с. 235 – 244. , 2016
Въпросите, свързани с холерната епидемия от 60-те години на ХІХ в. в Османската империя, разглед... more Въпросите, свързани с холерната епидемия от 60-те години на ХІХ в. в
Османската империя, разгледани през информацията на българския възрожденски
печат, открояват важни теми от социалната история и тази на всекидневието. Найосновните изводи, които могат да се направят въз основата на прегледа на българските
вестници от 1865, 1866 и 1867 г. са следните:
Холерната епидемия засяга най-вече пристанищните и големите градове по
българските земи във времето от 1865 и 1866 г. Проявите на болестта във вътрешността
са ограничени и протичат най-вече през 1865 г., а в селата те са съвсем спорадични.
Епидемията мобилизира централната власт и местните общности за борба с
холерата, като в редица селища, благодарение на взетите мерки, тя не се проявява.
С организирането на международната здравна конференция посветена на
холерата, българските земи, тогава част от Османската империя, се включват за първи
път в своеобразното световно наблюдение на тази епидемична болест, борбата с която
ще продължи и през ХХ в.
Надя Манолова-Николова, 2020
Статията разглежда биографията и дейността на първия български митрополит в Пирот, като използва ... more Статията разглежда биографията и дейността на първия български митрополит в Пирот, като използва малко познати документи. Публикувана е в сп. Македонски преглед, бр. 1, 2020, с. 51 - 74.
Надя Манолова-Николова, 2020
Статията разглежда основни моменти от живота на един от най-активните дейци на Българската екзарх... more Статията разглежда основни моменти от живота на един от най-активните дейци на Българската екзархия през 19 в. Използвани са малко познати документи за неговата дейност като водач на Нишавската епархия до Освобождението.
Годишник на РИМ -Пазарджик, том десети щевременно в ЦДА -София, НБКМ -БИА, ДА -Пазарджик, ДА -Пер... more Годишник на РИМ -Пазарджик, том десети щевременно в ЦДА -София, НБКМ -БИА, ДА -Пазарджик, ДА -Перник, Архива на Сърбия се пазят документи, които дават възможност да се изгради по-пълна картина на живота и дейността на митрополита. Не е без значение и фактът, че съвременната историческа наука разполага със сведения за редица духовници, свързани както помежду си, така и с Евстатий, което подпомага изграждането на по-цялостно знание за тях.
Nadia Manolova-Nikolova, 2020
?Que hicieron contra una epidemia mortal¿
Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, 2014
Книгата е сборник от статии за историческото минало на районите на Перник, Брезник, Радомир, Трън... more Книгата е сборник от статии за историческото минало на районите на Перник, Брезник, Радомир, Трън, Годеч, Цариброд (дн. Димитровград) и Пирот за периода XV - XIX в. Целта на статиите е да се разкриват регионалните исторически особености, които се синхронизират времево с общите процеси в българското общество през ХV-ХІХ в. Текстовете доказват, че местните специфики придават още по-голям колорит на националната история, като същевременно очертават нови въпроси, предмет на дискусии и бъдещи проучвания.
Надя Манолова-Николова, Пенка Желева, 2014
Книгата е сборник от статии за историческото минало на районите на Перник, Брезник, Радомир, Трън... more Книгата е сборник от статии за историческото минало на районите на Перник, Брезник, Радомир, Трън, Годеч, Цариброд/дн. Димитровград/ и Пирот за периода XV - XIX в. Целта на статиите е да се разкрият регионалните исторически особености, които се синхронизират времево с общите процеси в българското общество през този период. Текстовете доказват, че местните специфики придават още по-голям колорит на националната история, като очертават нови въпроси, предмет на дискусии и нови проучвания.
Este libro está dirigido a especialistas interesados en la historia de las relaciones entre los p... more Este libro está dirigido a especialistas interesados en la historia de las relaciones entre los pueblos de los Balcanes y España en los siglos XVIII y XIX. Los textos también pueden resultar de interés a estudiantes – hispanistas, historiadores, etnólogos y muchos otros de cara a ampliar sus fuentes de investigación en este campo. Los autores pretenden así mismo atraer la atención de los lectores que tienen curiosidad sobre la historia de las relaciones entre las dos penínsulas europeas – la Ibérica y la Balcánica.