Milen Valchev/ Милен Вълчев | University of Veliko Tarnovo, Bulgaria (original) (raw)

Papers by Milen Valchev/ Милен Вълчев

ИСТОРИЧЕСКИ КРЪГОЗОРИ ИНТЕГРАЦИОННИ И ДЕЗИНТЕГРАЦИОННИ ПРОЦЕСИ В ЕВРОПА. ИСТОРИЧЕСКИ ПРОЕКЦИИ Материали от кръгла маса, проведена на 2 декември 2022 г. във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, 2023

The article aims to show the integration of Russian emigrants into the outlying parts of the Bul... more The article aims to show the integration of Russian emigrants into the outlying parts of the Bulgarian state in the 1920s. Svilengrad
itself was called Mustafa Pasha until 1912 and was part of the Ottoman
Empire. During the Balkan Wars, the town was completely burned down by
the Turkish army. A few years later, Svilengrad was flooded with Thracian
refugees fleeing from the Turkish and Greek excesses. Such a place was not
attractive for Bulgarian ofÏcials and specialists, including doctors, veterinarians, land surveyors, agronomists, technicians, and engineers. This gave Russian emigrants the opportunity to find a job and to help develop the public institutions in the region of Svilengrad.
Keywords: Russian emigration; Svilengrad District; Russian doctors; fire service.
ISSN 2738-747X (Print)
ISSN 2815-3405 (Online)

СБОРНИК С ДОКЛАДИ В СПИРАЛАТА НА ВРЕМЕТО: ПРОСТРАНСТВА, ХОРА, ИДЕИ, СЪБИТИЯ. НАЦИОНАЛНА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ, посветена на 75-годишнинаната от основаването на Историческия музей в Пловдив и на юбилейната годишнина на доц. д-р Василка Танкова , 2023

Abstract: The publication portrays the life of a doctor - white Russian émigré. Until his death... more Abstract: The publication portrays the life of a doctor - white Russian
émigré. Until his death, for almost 40 years, doctor Alexey Pavlovitch
Uspensky works only at one place in Bulgaria – the village of Elena in
the Haskovo region. Little has been known about him until recently. Years
ago reserchears made a list of doctors-white Russian émigrés who had
practiced in Bulgaria. Even the name of Uspensky is not to be found there.
For the rest of his life, Dr. Al. Uspensky remained loyal to the Russia that disappeared in the flames of the Civil War, but he was eternally grateful to Bulgaria, which became his second homeland. The White Immigrant managed to adjust to the difficult living conditions in the country and contribute to its progress, even on the modest scale of the village of Elena.
Публикацията има за цел да разкаже за живота и дело- то на един лекар-белоемигрант. До смъртта си, почти 40 години, д-р Алексей Павлович Успенски, работи на едно и също място в България – в хасковското с.Елена. За него доскоро не се знаеше почти нищо.
Няма го дори в списъка, изготвен от изследователи преди години, на
лекарите-белоемигранти, практикували у нас. До края на живота си д-р Ал. Успенски остава верен на онази Русия, която изчезва в пламъците на Гражданската война, но е вечно
признателен към България, която се превръща в негова втора родина.
Белоемигрантът успява да се адаптира към трудните условия на живот в страната и да допринесе за нейния напредък, дори и в скромните мащаби на село Елена.

ДАРИТЕЛСТВО И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ – ТРАДИЦИЯ И СЪВРЕМЕННОСТ, ISBN 978-619-245-433-3, 2024

The purpose of the publication is to tell about the role of Russian emigrants during the earthq... more The purpose of the publication is to tell about the role of Russian
emigrants during the earthquakes in our country in April 1928 and to reveal details of the charitable action of the Cossacks of the Don Corps, who lived in the country at that time.The beginning of the campaign was given by their commander - Lt. Gen. Fyodor Abramov, who issued a special order 4 days after the second destructive earthquake. The Cossacks collected among themselves a considerable sum and sent it to the Bulgarian Red Cross. The publication mentions other examples of Russian refugees' assistance to earthquake victims without the Bulgarian government making a special appeal to white emigrants.
Moreover, not once, not even in any document, does it even a hint that they were indebted to the society for the help our country had given them. The charity work after the earthquakes was entirely on the initiative of the white emigrants in Bulgaria.

Светът на българина през ХХ век / Сборник с доклади от Трета национална конференция, 2023

Когато стане въпрос за музика, Хасково най-често се свързва с две имена, известни в цял свят - на... more Когато стане въпрос за музика, Хасково най-често се свързва с две имена, известни в цял свят - на първата българска цигуларка-виртуоз Недялка Симеонова и на тенора Аспарух Лешников-Ари, известен още като „Рицаря на Горното Фа“. Техният живот и творчество са добре проучени. Двамата са обявени за почетни граждани на Хасково, издигнати им са паметници и се провеждат конкурси на тяхно име. Има и такива, които незаслужено са забравени, макар че също са дали своя не малък принос за развитието на българската музикална култура. Животът и творчеството им са покрити с булото на забравата.
Един от тях е Жельо Минчев. Той е сред първите родни оперни певци и един от основателите на Оперната дружба в България през 1908 г. Хасковлията се прославя и като голям майстор на изпълнението на народни песни. Минчев се проявява и като отличен вокален педагог. Той работи в продължение на две години с първия български оперен певец, получил световна популярност – Тодор Мазаров. Биографията на Желю Минчев е изпълнена с героични постъпки за освобождението на поробените българи, покорени сцени и възпитаници, с които може да се гордее не само той като учител, но и България.

СВИЛЕНГРАД - 110 ГОДИНИ ДЪЛГО ЧАКАНАТА СВОБОДА, 2022

Abstract: In the publication are used archival documents and memories, most of which are being pu... more Abstract: In the publication are used archival documents and memories, most of which are being published for the first time. Zhelyu and Georgi Minchevi are the sons of Mihail Minchev - a revolutionary and the first mayor of Haskovo after the Liberation in 1878. The brothers, however, came out of the shadow of their glorious father. Georgi Minchev remains in history as a talented officer who participated in the liberation of Svilengrad and the capture of the Edirne Fortress during the Balkan War. Zhelyu Minchev also fought for the freedom of enslaved Bulgarians - as a chetnik and a volunteer in the 10th Rhodope Regiment. He wrote his name in golden letters in the history of Bulgarian culture as one of our first professional opera singers and a vocal pedagogue of European stature.
Keywords: Zhelyu and Georgi Minchevi, 10th Rhodope Infantry Regiment
Резюме: В публикацията са използвани архивни документи и спомени, повечето от които се публикуват за първи път. Желю и Георги Минчеви са синове на Михаил Минчев - революционер и първи кмет на Хасково след Освобождението
през 1878 г. Братята обаче излизат от сянката на своя славен баща. Георги Минчев остава в историята като талантлив офицер, участвал в освобождаването на Свиленград и превземането на Одринската крепост през Балканската война.
Желю Минчев също се бори за свободата на поробените българи - като четник и като доброволец в 10-ти Родопски полк. Той записва името си със златни букви и в историята на българската култура като един от първите ни професионални
оперни певци и вокален педагог от европейска величина.
Ключови думи: Желю и Георги Минчеви, 10-ти Родопски пехотен полк.

Ключевские чтения – 2022. Россия выбирает путь., 2022

После Октябрьской революции 1917 г. миллионы подданных Российской империи покинули страну, отказы... more После Октябрьской революции 1917 г. миллионы подданных Российской империи покинули страну, отказываясь принять новый общественно-политический строй. Многомиллионная эмигрантская волна, залившая Европу, была довольно разнородной – от крестьян и солдат до генералов Белой армии и аристократов. Страну покину-
ли и десятки тысяч специалистов, в т.ч. и множество врачей. Часть из них осела в Болгарии. По подсчетам исследователей в 1922 г. у нас проживало около 120 врачей и 12 профессоров медицины из бывшей Российской империи. Большинство из них прибыли в нашу страну как врачи в составе размещенных здесь военных формирований Белой армии. В Болгарии, где в то время было всего около 600 врачей, русских докторов встретили радушно. Все они нашли себе работу, многих из них отправили в места, которые их болгарские коллеги избегали – в пограничные районы и небольшие
горные селения, в Северо-Западную Болгарию. Русские медики не имели равных прав с болгарскими. Местные врачи пользовались преимуществом при занятии вакансий.

ИЗВЕСТИЯ НА МУЗЕИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ / PROCEEDINGS OF THE MUSEUMS IN SOUTH-EASTERN BULGARIA XXVII, 2021, 2021

The publication attempts to recreate life at Pyotr Wrangel Russian Gallipoli High School on the b... more The publication attempts to recreate life at Pyotr Wrangel
Russian Gallipoli High School on the basis of archival documents, newspapers and memoirs. In the autumn of 1923 the white emigrant school was housed in the arracks in Tarnovo-Seymen. Through its organized events, the high school gives locals the opportunity to touch, most of them for the first time, the little-known Russian culture. Not only the local but also Plovdiv press follows with interest the literary and musical contributions of Russian students. Due to lack of funds in 1926 the high school was closed.

РАЗВИТИЕ НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В СВИЛЕНГРАД И РЕГИОНА Исторически музей -Свиленград ISBN 978-954-92947-7-4, 2019

ИМПЕРИИ И ИМПЕРСКО НАСЛЕДСТВО НА БАЛКАНИТЕ. СБОРНИК В ЧЕСТ НА 70-ГОДИШНИНАТА НА ПРОФ. ЛЮДМИЛ СПАСОВ. ТОМ ΙI НОВО ВРЕМЕ И СЪВРЕМИЕ, 2019

Th e publication focuses on the role and place of the Russian emigration between the two wars in ... more Th e publication focuses on the role and place of the Russian emigration between the two wars in the Harmanli region. Th is is a little-known page in the history of this region. A handful of articles that indirectly address the issue of white immigration in Harmanli are known. In the 1920s,
a Russian military school and a mixed secondary school were located in Harmanli District. A Russian General commited suicide in Harmanli, and his compatriot managed to protect BGN 5 million from Mityo Ganev’s gang. For decades Dr. Alexei Uspensky had been treating for fr ee the residents of the village of Elena, located in the Harmanli region. White-immigrant offi cers were among the fi rst players at Harmanli Sokol Football Club. One of them – Friedrich Klüd even reached the national team of Bulgaria. Th e publication covers those and other events of the life of Russian emigration in Harmanli between the two world wars in an attempt to draw a line between facts and legends.
Keywords: Russian emigration, Harmanli, Mityo Ganev, Doctor Uspenski, Karateev, Gallipoli high school, Friedrich Klüd

ISSN-1312-1979 Сборник Тракия, том IX, Хасково, с.173-180 , 2019

После Октябрьского переворота в 1917 г. около 30 000 бывшие поданики Российской империи, не приня... more После Октябрьского переворота в 1917 г. около 30 000 бывшие поданики Российской империи, не принявшие большевистский режим, оказались в Болгарии в качестве эмигрантов. В то же время в балканскую страну хлынула другая, еще более крупная волна беженцев - тысячи болгары, бежавшие вместе с семьями из Греции и Турции, в чьих пределах после Первой мировой войны остались исконно болгарские земли. Чтобы спастись от этнической чистки, проводимой соседними странами, большинство беженцев из Восточной и Западной Фракии, добрались до родины в одной рубашке. Русские эмигранты тоже бедствовали, но подали руку помощи братьям по судьбе. Об одной такой кампании по сбору средств в конце 1924 и начале 1925 г. рассказывает выходившая на русском языке в Болгарии газета "Кубанец - Алексеевец" - издание Кубано-Сергеевского военного училища, которое в то время находилось в маленьком городке Тырново-Сеймен в Хасковской области. Три года спустя Болгарию потрясло сильное землетрясение. Погибли 123 человека, более 600 были ранены, а 73 000 здания - разрушены. Командир Донского корпуса в Болгарии ген.-лейтенант Федор Абрамов выдал приказ о сборе денежных средств №6/ 22.04.1928 г., в котором подчеркивает: "Большое бедствие постигло приютившую нас Болгарию. Много сел и городов разрушено землетрясением до основания... Нужна помощь. Наш долг немедленно оказать ее, в меру наших сил и возможности.
... Одновременно с высылкою денег прилагать список тех казаков, которые отказались внести свою долю на помощь болгарам. Пусть каждый из русских вспомнит, что Болгарское Правительство ежемесячно отпускает в помощь русским ветеранам, инвалидам, учащимся студентам, на содержание русских гимназий, детских садов и санаторий для туберкулезных - всего до миллиона лев в месяц. Это великая жертва со стороны болгарскаго народа.
Казаки, умейте быть признательными."
В своей публикации в мае болгарская газета "Мир" сообщает о конце кампании в помощь пострадавших от Чирпанского землетрясения и общая сумма средств, собранная казаками и предоставленная Болгарскому красному кресту.

В: Музейни летописи - 90 години музейно дело град Хасково, 2018 г, с. 128-140/ , 2018

RESUME В 1923 г. казармы расформированного 30-ого шейновского полка в болгарском городке Тырново-... more RESUME
В 1923 г. казармы расформированного 30-ого шейновского полка в болгарском городке Тырново-Сеймен (ныне Симеоновград) были заняты иностранным училищем. Речь идет о русской смешанной гимназии, которой основали 2 года тому назад в Галлиполи бежанцы, покинувшие родину в поисках спасения от красного террора. В Галлиполи сначала была расквартирована большая часть эвакуированной из Крыма армии генерала Петра Врангеля. На кораблях плывшие в Константинополь, наряду с военными, садились и много гражданских. В лагере для русских эмигрантов недалеко от Галлиполи оказались тысячи детей. Голодные и необразованные. Для их спасения сначала был открыт пункт бесплатной раздачи пищи с детским садом, который 7 февраля 1921 г. перерос в пятиклассную гимназию. 29-ого июня того же года на специальном торжественном собрании галлиполийской гимназии было присвоено имя главнокомандующего Петра Врангеля. Год после основания училище было переброшено из Турции в Болгарию - в г. Пловдив, а в 1923 году оно разместилось в Тырново-Сеймен.
Галлиполийское училище было среди ведущих учебных заведений русской эмиграции в Болгарии в период между двумя мировыми войнами. При нем был создан и получил известность во всей Болгарии школьный струнный оркестр под руководством преподавателя Бориса Колчановского. Позднее его пригласили продолжить свою концертную деятельность во французском городе Кане.
Училище в Тырново-Сеймен просуществовало только три года и в 1926-ом было закрыто из-за нехватки денежных средств. Гимназия, однако, оставила неизгладимый след в жизни тырново-сейменцев на десетилетия вперед, дав им возможность прикоснуться к мало знакомой им европейской культуре.