Св. Алексий Човек Божи, св. Йоан Каливит и каноните на св. Йосиф Песнописец за тях. – Старобългарска литература, 51, 75–116. (original) (raw)

Старецът Йоан Светогорец и превод на св. Климент Охридски (Акатист на Пресвета Богородица). – В: Преславска книжовна школа. Т. 22, Шумен, 2022, 258–292.

JOHN THE ELDER OF MOUNT ATHOS AND A TRANSLATION OF ST. CLEMENT OF OHRID’S AKATHIST TO THE MOST HOLY MOTHER OF GOD Dimitar Kenanov (Summary) The study reveals the literary fate of the Old Bulgarian translation of the Akathist, a work of St. Clement of Ohrid, as a basis of the translation of John the Elder of Athos. The observations of a group of transcripts from XII – XIV centuries prove the uniformity and continuity in the literary work of a few generations of Old Bulgarian writers from Pliska, Preslav, Ohrid, Mount Athos. Keywords: Akathist, Most Holy Mother of God, hymnography, Old Bulgarian translations. В памет на на Мая Андреевна Момина. Студията Студията е част от ел. монография: Кенанов, Д. Книга за атонския старец Йоан". Т.1. Второ прераб. и допълн. изд., Велико Търново, 2022 г.: https://www.academia.edu/79049971/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0\_%D0%B7%D0%B0\_%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F\_%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86\_%D0%99%D0%BE%D0%B0%D0%BD\_https\_univt\_academia\_edu\_DimitarKenanov?fbclid=IwAR1jvbFmOClRjBBK-ePaEPUgGqFHCEI\_P0ze4Pz2SowlHPpkxuEiXl17X7o

Йовчева, М., Д. Димитров. Старобългарските канони за Пресв. Троица в контекста на византийската химнографска традиция. В: Св. Климент Охридски – пръв епископ на българския език. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 138–165

2020

The article reviews the hymnographic works, dedicated to the Holy Trinity, forming part of the weekly services in the Octoechos. The first part presents the already known Greek Triadika octomodal cycles of canons and stichera, according to the printed and manuscript Byzantine sources. This part of the article focuses on the (scope) composition and method of using the Biblical figures (comparisons, prefigurations, metaphors, etc.) in the most common ternary chants – the eight Octoechos canons of Metrophanes of Smyrna. The second part reviews two cycles of Old Bulgarian nontraslated octomodal canons, one of which – according to the acrostic in the canon for the 8th mode was written by St. Clemente of Ohrid, and the other, with a phrasal acrostic in the canon for the 8th mode, is anonymous. Studying the Bible quotes and references in these cycles enable, first, the comparison of the Old Bulgarian canons with the Greek ones of Metrophanes of Smyrna, in order to try to identify the influence of the Byzantine tradition on Old Bulgarian authors, second, the outlining of the specific way of reception of the biblical material, and third, the defining of the signs, of relevance for the assigning of the canons without an acrostic to one of these two cycles.

Третият превод на житието на св. Антоний Велики [The Third Translation of the Vita of St. Anthony the Great], – В: Светци и свети места на Балканите. Т.1. = Старобългарска литература, 47, 2013, 92–107.

Manuscript No 43 from the Museum of the Serbian Orthodox Church (14th c.) contains a unique copy of the Life of St. Antony (by Athanasius of Alexandria, BHG 140) in a translation different from the other two (from Preslav, 10th c., and from Tarnovo, 14th c.). This translation dates back to 13th-14th c. and it is known as “the third” translation in spite of the fact that it probably precedes the Middle Bulgarian one. In this article I discuss some linguistic features of this text in comparison to the other two in order to make a more precise assessment of the principles of translation and the estimated date of its origin. The research is focused on some of the ways of rendering the Greek definite article, substantival and declarative infinitives, and participles. Some of the most interesting features of the Middle Bulgarian language are also mentioned. The influence of the vernacular and the inclination towards readability and grammaticality are features the first and the third translations have in common (e.g. postposition of the attributive phrase, or use of predicative participles with a conjunction). It shares with the second translation other characteristics, typical for the Middle Bulgarian period – a very close adherence to the Greek original, use of inflexible and artificial means of expression, etc. (e.g. indeclinable иже, declarative infinitive, constructions accusativus cum infinitivo). The Life of St. Antony in MSPC 43 has probably come into existence in response to the need for a new translation. It is a good, readable translation, but it remained isolated after a new “official” translation appeared in the 14th c.

Най-късният руски препис на Климентовата служба за св. Алексий, Човек Божи от Самарската библиотека. – В: Русистика сегодня: традиции и перспективы, ред. А. Вачева, Т. Алексиева, Ц. Ралева, А. Радкова, К. Петрова, Н. Нечаева, И. Чекова, София: Тип-топ прес, 2017, 636–642.

345 раннохристиянски светци-мъченици от българските земи /І-ІV в./(345 Early-Christian Saints Martyrs from the Bulgarian Lands /І-ІV С./) София, 2011, 112 стр. 97 обр.

Георги Атанасов. 345 РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТЦИ-МЪЧЕНИЦИ ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (І - ІV В.) І. Дуросторум (Силистра) - провинция Втора Мизия. 1. Св. Дазий St Dasius и саркофагът (урната) с мощите на св. Дазий Доростолски The urn-casket of St. Dasius of Dorostorum (обр. 6), хранява в град Анкона с гравиран гръцки текст “На това място лежи светия мъченик Дазий от Доростол” 2, 3. Св. Юлий и св. Исихий. St.Julius and St. Isichius 5. Св. Валентиниан и св. Пасикрат St.Valentianian and St.Pasicrates и златен пръстен с камея, Early Christian Ring (обр. 10), върху която е гравирана котва, фланкирана с две риби, а под нея се чети ZHGAW, открита гроб на 4 посечени и горели християни. 6, 7, 8. Св. Маркиан, св. Никандър, св. Калиник. St.Marcian, St.Nicander, St.Kalinik 9, 10, 11. Cв. Максим, св. Дада и св. Квинтилиан St Maximus, St.Dada and St. Quintilian и Мартириумът The martyrium in Silistra с три аркосолия в Дуросторум (обр. 11). 12. Св. Емилиан Доростолски St.Emilian of Durostorum и надписът от ІV в. с името на vicus Гавидина/Гезидина (обр. 14), където е погребан. ІІ. Марцианопол (гр. Девня, Варненско) – провинция Втора Мизия. 13 Св. Мелитена. 14 - 16. Св. Теодот, св. Асклепиода и Св. Максим и техният маририум в Салтис (Σαλτυς) до Пловдив - Червената църква до Перущица? (обр. 18, 19). 17. Св. Севастиана. ІІІ. Одесос (Варна) – провинция Втора Мизия. 18. Св. Амплий. ІV. Нове (до гр. Свищов) – провинция Втора Мизия. 19. Св. Луп и мартириумът в Гробищната базилика extra muros (обр. 23-25). V. Рациария (до с. Арчар, Видинско) – провинция Крайбрежна Дакия. 20. Св. Хермес VI. Бонония (Видин) – провинция Крайбрежна Дакия. 21, 22, 23. Св. Гай, св. Хермес, св. Агей VІІ. Томи (Констанца) - провинция Скития. 24 - 29. Св. Макробий, св. Гордиан, св. Илия, св. Зотик, св. Лукиан и св. Валериан. 30 - 33. Св. Стратон, св. Валериус, св. Макробий и св. епископ Гордиан. 34 - 53. Св. Приск, св. Крескенс, св. Хиеронимианум, св. Евагрий, св. Денеготия, св. Фаустинус, св. Марциалис, св. Януариус, св. Александър, св. Еутропий, св. Пигра, св. Котиа, св. Санурнин, св. Спес, св. Кастус, св. Примус, св. Донатус, св. Дигна, св. Харистус, св. Апроксиматив. 54 - 62. Братята св. Аргеу, св. Нарцис, св. Марцелин и още мъчениците Клаудоний, Евгений, Родон, Диоген и Прима. 63. Св. Ефрем, епископ на Томи. 64 - 67. Св. Хрестос, Папус, Руфус и Патрициус. 68 - 70. Св. Марциалис, св. Викторус, св. Мурина. 71. Св. Марциан и други мъченици. 72 - 73. Св. Кириак и св. Паул. 74 - 79. Cв. Паула, св. Фелисиана, св. Феликс, св. Емилиус, св. Криспинус и св. Мартириус. 80 – 83. Св. Стратор (или Стратон), св. Мерона (Мерена или Марина), св. Родопиа (Родофия) и св. Содофа (Содефа). 84 - 92. Св. Зено (Зенон), Миниа (Минна), Виталис, Руфинус, Евангелиус, Урси (Уриу или Урсус), Агнес, Секунда и Кирил епископ. 93 - 137. Св. Марциан, св. Домнус, св. Диомед, св. Йоан, св. Сисиниус, св. Аурелиан, св. Емилиан и още 38 (или други 47 мъченици). 138 - 141. Св. Марцелина, св. Манир (Мана), Йоан и Петър. 142. Св. Теотим І – епископ на Томи. VІІІ. Халмирис – провинция Скития. 143, 144. Св. Епикрет и св. Астион и техният Мартириум под олтара на градската базилика (обр. 36-38). ІХ. Новиодунум (Исакча) - провинция Скития. 145 - 147. Св. Валериан, св. Макробий и св. Гордиан. 148 - 153. Св. Хераклиус и св. Паулус, св. Перегринус, св. Минериус, св. Акуилинус и св. Виктор. 154. св. Флавиан. 155 - 158. Св. Зотик, св. Атал, св. Камасий и св. Филип и техният Мартириум под олтара на базиликата в Никулицел (обр. 40-43). Х. Диногеция (с. Гарван, Тулченско) - Провинция Скития. 159 - 163. Фаустинианус, Марциалис, Януариус, Александър и Еупрепиус. 164-167. Св. Максимианус, Александър, Прокулус и Афранус. ХІ. Аксиополис (Черна вода) - Провинция Скития. 168 - 170. Св. Кирил, неговият Мартириум в крепостта Св. Кирил до с. Голеш Силистренско (обр. 48-51), св. Киндей и св. Зенон. 171. Св. Хермес. ХІІ. Берое (Пятра Фрикацей) - Провинция Скития. 172. Неизвестен по име мъченик (мъченици ?) и Мартириумът в некоропола на града (обр. 52). ХІІІ. Сингидунум (до Белград) - провинция Първа Мизия. 173, 174. Св. Хермил и св. Стратоник. ХІV. Сирмиум (Срем, Сремска Митровица) - провинция Панония. 175-177. Св. ап. Епе(ме)нет, Св. ап. Андроник и неговата помощница Юния. 178. Св. еп. Ириней. 179, 180. Св. Монтан и св. Максима. 181. Св. Анастасия. 182. Св. Димитър. 183. Св. Синерос и разкритият Мартириум в близките околности на града (обр. 58). 184- 188. Св. Клавдий, Кастор, Симфориян, Никостратус и Симплиций. 189-220. Св. Инокентий, св. Себастия и още 30 мъченици. ХV. Сердика (София) - провинция Вътрешна Дакия. 221-223. Три мартириума на неизвестни по име мъченици (обр. 60-64). ХVІ. Ремесиана (Бяла Паланка ?) - провинция Вътрешна Дакия. 224. Св. Никита епископ на Ремесиана. ХVІІ. Найсус (Ниш) – Провинция Вътрешна Дакия. 225. Неизвестен по име мъченик и Мартириумът в късноантичния некропол в Ягодин мала (обр. 67). ХVІІІ. Филипопол (Пловдив) - провинция Тракия. 226. Св. Ап. Ерма ( Хермес) . 227-266. Св. Север, св. Мемнос, и още Тридесет и осем мъченици от Филипопол и техният Мартириум до Източната порта (обр. 69, 72-73).267. Св. Евстатий. 268. Неизвестен по име мъченик и Мартириумът- октогон в квартал Коматево. ХІХ. Берое (Стара Загора) - провинция Тракия. 269. Св. папа Либерий. 270. Неизвестен по име мъченик и Мартириумът-тетраконха (обр. 76-77). ХХ. Анхиало (Поморие) - Провиция Хемимонт. 271. Св. Сотас. ХХІ. Маркели (Карнобат)- Провиция Хемимонт. 272. Незвестен по име мъченик (мъченици?) и Мартириумът под базиликата (обр. 80-82). ХХІІ. Воден (до гр. Ямбол)- Провиция Хемимонт. 273. Незвестен по име мъченик (мъченици?) и Мартириумът под базиликата (обр. 83-85). ХХІІІ. Адрианопол (Одрин) - Провиция Хемимонт. 274-276. Св. Север, св. Доротей и св. Филип. 277, 278 – 318. Св. Амон, св. Айтала и още св. 40 монахини - мъченици от Адрианопол ХХІV. Дризипара (Карищиран до Одрин) - провиция Хемимонт. 319. Св. Александър. ХХV. Лихнид (Охрид) - провинция Епир. 320. Св. Еразъм и Тетраконхата в м. „Плаошник” (обр. 87-88). 321. Св. Зосим. 322. Св. Антоний. ХХVІ. Тивериопул (Струмица ?) - Провинция Втора Македония. 323-337. Св. Петнадесет Тивериополски /Струмишки/ мъчениц. ХХVІІ. Берия - Верея. Провинция Македония. 338. Св. ап. Карп . ХХVІІІ. Едеса (Воден) - провинция Македония. 339-342. Св. Васа Солунска и децата й Теогниус, Агапиус и Пистус. ХХXIX. Лариса – провинция Втора Тесалия. 343. Св. Ахил и Базиликата на о. Св. Ахил в Преспанското езеро (обр. 91-93). ХL. Трикала – провинция Втора Тесалия. 344. Св. Икумений. ХL. Скопелос– провинция Втора Тесалия. 345. Св. Ригиний.