Старецът Йоан Светогорец и превод на св. Климент Охридски (Акатист на Пресвета Богородица). – В: Преславска книжовна школа. Т. 22, Шумен, 2022, 258–292. (original) (raw)
Related papers
От моите системни издирвания на преводаческите трудове, дело на преп. светогорски старец Йоан (XIII–XIV в.) и неговата школа, се убедих не само в обширните Йоанови филологически знания и дарове, но и в прилагането на методическия принцип – първичният текстови резултат да се подлага пак на системна обработка и сверяване с гръцки извод/изводи. Около 1328–1330 г. на Св. гора/Атон с изключителен авторитет се прославя основателят на благодатния византийско-български исихазъм препод. Григорий Синаит (†1346 г.), за когото четенето на духовни книги е неотменимо духовно делание на монаха. Разумното и благочинното четене включва набор от аскетически съчинения. На първо място сред книгите „за безмълвието и молитвата” е поставена „Лествицата” . Тогава сигурно и старецът Йоан се заема да пренапише лествичния преславски превод/СПП, сторен вероятно от св. Йоан Екзарх Български. Редактирането се извършва по гръцки извод на „Небесна Лествица“ – издаден от Софроний пустинник/еремит по ръкопис от Атонския манастир „Ватопед“. Първоначалният вариант на превода е запазен предимно от сръбски преписи/1360–1370 г., два от които са изготвени от хилендарския монах Йосиф-Дамян. Окончателна обработка на старцевия превод-редакция/РСП по друг гръцки извод извършва монах/тах Марко. В отзив за научно изследване на П. А. Сирку (Сирков) проф. Марин Дринов препоръчва по Марковия труд да бъде изучен преводаческият опит на стареца Йоан и неговата школа, от която израства последният търновски патриарх св. Евтимий. Автограф на тах Марко е „Лествица” № 48 от сбирката на Ал. Ф. Гилфердинг (РНБ – Санкт Петербург). По водни знаци ръкописът е от 1343–1348 г. (по уточнителните бележки на Владимир Мошин). Ценна приписка е оставена на л. 250б –251а. Доскоро ми беше трудно да определя еднозначно отношението на монах Марко към съдържанието на приписката – дали в нея споделя позицията си на преводач и редактор, сверяващ готов превод по гръцки извод или той е само двуезичен (български, гръцки) граматик и представя приписка, съставена от атонския старец Йоан. Сега съм убеден, че монах Марко не само е устроител/сверител на онаследения Йоанов превод, но е автор на приписката. Тя е програмен текст, където се извежда категорична оценка за благодатната природа на духовния опит в „ Небесна Лествица” и заедно с това се заявяват преводачески принципи, спазвани от стареца Йоан – основоположник на исихастката Атонска и Търновска преводаческа школа.
Статията е посветена на неизвестен до момента трети славянски превод на „Сказанието на Афродитиан за чудото, което стана в персийските земи“. Този превод е част от състава на Словото за Рождество Христово, приписвано на Йоан Дамаскин (BHG 1912, CPG 8067). Предполага се, че това слово е произнесено през VIII в. на 25 декември в Палестина. До момента са известни 16 негови славянски преписа, които не са били обект на проучване. Те са поместени под датата 25 декември в състава на календарни сборници и са с български, сръбски и ресавски правописни особености. Предполага се, че то е било преведено в средата на XIV на Атон от южнославянски монаси. В статията се публикува за първи път третият превод на Афродитиановото сказание по Ръкопис 2/23 от сбирката на Рилския манастир, XV в., като също за първи път - с паралелен гръцки текст по изданието на Б. Котер.
Manuscript No 43 from the Museum of the Serbian Orthodox Church (14th c.) contains a unique copy of the Life of St. Antony (by Athanasius of Alexandria, BHG 140) in a translation different from the other two (from Preslav, 10th c., and from Tarnovo, 14th c.). This translation dates back to 13th-14th c. and it is known as “the third” translation in spite of the fact that it probably precedes the Middle Bulgarian one. In this article I discuss some linguistic features of this text in comparison to the other two in order to make a more precise assessment of the principles of translation and the estimated date of its origin. The research is focused on some of the ways of rendering the Greek definite article, substantival and declarative infinitives, and participles. Some of the most interesting features of the Middle Bulgarian language are also mentioned. The influence of the vernacular and the inclination towards readability and grammaticality are features the first and the third translations have in common (e.g. postposition of the attributive phrase, or use of predicative participles with a conjunction). It shares with the second translation other characteristics, typical for the Middle Bulgarian period – a very close adherence to the Greek original, use of inflexible and artificial means of expression, etc. (e.g. indeclinable иже, declarative infinitive, constructions accusativus cum infinitivo). The Life of St. Antony in MSPC 43 has probably come into existence in response to the need for a new translation. It is a good, readable translation, but it remained isolated after a new “official” translation appeared in the 14th c.
Житийната история на св. Алексий Човек Божи и св. Йоан Каливит (Колибар) показва отчетлива близост. Двамата праведници живеят в крайна бедност в бащините си домове, без да са разпознати от близките си, а основното послание на техния духовен избор е поставянето на любовта към Бога над семейно-родовите отношения. Близостта в земния им живот е отбелязвана многократно в справочници и изследвания, като обикновено се подчертава, че житието на Йоан Каливит е послужило за източник на житието на Алексий Човек Божи. В процеса на системното проучване на химничната прослава за този светец сред православните славяни се убедих, че приликата между него и Йоан Каливит е типологична. Въпреки осезаемото сходство между тях, всеки от светците посвещава живота си на различни форми на аскеза, има свои избори и изпитания. В няколко съществени аспекта двамата праведници се различават. Алексий е единственото и изпросено с горещи молитви дете на своите родители, докато Йоан е третият син в дома на сановника Евтропий. Алексий се жени и тайно в нощта на сватбата напуска дома си, а Йоан твърде млад със съдействието на монаха акимит отива в манастир. И двамата напускат родния си дом, но организирането и целта на бягството им са от различно естество. Причината за драматичното завръщане при Йоан е скръбта по родителите му, докато Алексий се връща в Рим по волята на Бога. Най-същественото различие между двамата е в начина, по който се разкриват пред своите близки. Йоан признава приживе на своята майка кой е, като ѝ показва златното си евангелие, докато Алексий е разкрит посмъртно чрез знаменията в града и оставения от него свитък. Фактът, че св. Йосиф Песнописец създава за всеки от двамата светци по един канон на 2-и глас със съвпадащи ирмоси дава възможност да се изследват съпоставително тези две произведения.
2020
The article reviews the hymnographic works, dedicated to the Holy Trinity, forming part of the weekly services in the Octoechos. The first part presents the already known Greek Triadika octomodal cycles of canons and stichera, according to the printed and manuscript Byzantine sources. This part of the article focuses on the (scope) composition and method of using the Biblical figures (comparisons, prefigurations, metaphors, etc.) in the most common ternary chants – the eight Octoechos canons of Metrophanes of Smyrna. The second part reviews two cycles of Old Bulgarian nontraslated octomodal canons, one of which – according to the acrostic in the canon for the 8th mode was written by St. Clemente of Ohrid, and the other, with a phrasal acrostic in the canon for the 8th mode, is anonymous. Studying the Bible quotes and references in these cycles enable, first, the comparison of the Old Bulgarian canons with the Greek ones of Metrophanes of Smyrna, in order to try to identify the influence of the Byzantine tradition on Old Bulgarian authors, second, the outlining of the specific way of reception of the biblical material, and third, the defining of the signs, of relevance for the assigning of the canons without an acrostic to one of these two cycles.