ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ДИСПУТ В ПРОСТРАННО ЖИТИЕ НА КИРИЛ И AUDIETUR ET ALTERA PARS (original) (raw)

Mircheva,B. ЗА ПРОЛОЖНИТЕ ЖИТИЯ НА КОНСТАНТИН-КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Palaeobulgarica, 2023

The article focuses on three prologue texts dedicated to the Slavic first teachers Constantine-Cyril the Philosopher and Methodius. The earliest of them is the Prologue Life of the Two Brothers, which probably arose in the 10th century and is preserved in three complete texts, the last of which was discovered and published by prof. Rumyana Pavlova. The contribution of R. Pavlova to the correct interpretation of a basic passage of the work is highlighted. The second part of the study provides information about new copies of the Prologue Lives of the two brothers, which became known thanks to digitized manuscripts and library inventories on the website of the Russian State Library.

В. С. КИСЕЛКОВ — ПАНОНСКИТЕ ЛЕГЕНДИ: КИРИЛ И МЕТОДИЙ

1923

> 1 1 В, град Солун живееше някой благороден и бо гат човек, 110 име Д а в, който заемаше длфМ$иоргта помощник на военачалника Той беше правоверен н ивпжлняваше точно всички божи заповеди, както ^ня кога Иов Като жив е сжс съпругата си, родиха му се седем деца, от които най-малко беше седмото, фи лософа Консгантин, нашия наставник и учител К о гато майка му ги роди, дадоха го на дойка, за да го откжрми, обаче, докле се откжрми, дечего не рачи да се отдаде на чужда гравд, освен на майчината си Това стана по божие усмотрение, за да бжде отхра нена с чисто мляко добрата фиданка от добрия ко рен След това тези добри родители се обрекоха да се не сжбират и така, като брат и сестра, проживяха в Господа 14 години, и докато ги раздели смжртта, те не нарушиха този оброк Когато (бащата) щеше да умира, майката оплакваше това дете, говорейки За нищо не се грижа, освен аа този единствен младенец -как ще бжде отгледан' -А той й каза Вярвай ми, жено, надея се на Бога, че той ще му даде такжв баща и настойник, който се грижи и за всички хри стияни -Това се и сбадна бтантин) излезе на полето с тях, като взе своя крагуй; щом го пусна, по божие усмотрение излезе вятър, грабна (крагуя) я го отнесе Поради това детето из падна в униние и печал, та два дни не яде Със своето человеколюбие милостивия Бог като не му позволяваше ла привиква на земни удоволствия, на време го улови. както в старо време улови Плакида (във време) на лов с елен, така и гогова (улови във време на лов) с крагуй Като поразмисли в себе си върху суетата на този живот, (Константин) окайваше себе си, гово рейки Такъв ли е този живот, та вместо радост да иде пе^ал ? От днес ще хвана други пат, който е по-добър от досегашният, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот! -Подтикнат от тази (ми съл), той си стоеше у дома, като изучаваше науст книгите на Григория Богослов На сгената нарисува кръст и такава похвала написа на Григория* О Григорий, но тяло човек, а по душа ангел! Макар но тя ло да си човек, но се яви ангел, защото твоите уста като един от серафимите прославят Бога и просвеща ват вселената чрез тълкуванието на правата вяра. Затова приеми и мене, който коленича пред тебе с любов и вяра, приеми ме и ми бъди учител и просве тител ! -Така се обричаше (Константин) Изучавайки много от беседите (на Григория) п техния дълбок смисъл, (той) изпадаше в униние, когато не можеше да ги разбере основно (В Солун) имаше един чужденец, който разбира ше граматиката (Константин) отиде при него и, като падна пред нозете му и му се огдаде, молеше го . До* брп деецо, рече, научи ме иа граматическото изкуство! -А той, понеже беше погребал таланта си, му отгово ри* Юноше, не си хаби труда, защото отдавна сън се зарекъл, щото през живота си да не уча никого на него -Като му се кгапяше изново, детето му ду-Ьгаше със сълзи на очи* Вземи целия ми дял, що ми се пада от бащиния ми дом, ала ме научи! -Но като не иска да го послуша онзи (чужденец, дете то) си отиде у дома и се отдаде на молитва, та дано постигне желанието на своето сърце И скоро Бог изпълни волята на боещия се от него (Константин).

"КИПРСКАЯ ПОЛИТИЯ" АРИСТОТЕЛЯ И ЦАРСКАЯ ВЛАСТЬ НА КИПРЕ

ΠΕΝΤΗΚΟΝΤΑΕΤΙΑ. Исследования по античной истории и культуре. Сборник, посвященный юбилею Игоря Евгеньевича Сурикова / Под ред. О. Л. Габелко, А. В. Махлаюка и А. А. Синицына. – СПб.: Издательство РХГА, 2018. – 464 с. : ил., [16] с. ил. ISBN 978-5-88812-887-9, 2018

P. A. Evdokimov The Cypriot Politeia of Aristotle and Royal Power in Cyprus There are just a few remained fragments of Aristotle's lost Cypriot politeia in the excerpts of later periods. It is worth noting, that all these extracts are anyway devoted to the problem of royal power (one explains the difference between the terms basileus and anax and another one gives some information concerning some particular personalities from the royal dynasty of Pafos); we should also take into account the one fragment from Politics, where he mentions a complot against Evagoras I the Salaminian. Some interesting traits connect “political” works of Stagiritus with Cyprus: his friendship with Eudemus the Cypriot, the devotion of Protrepticus to Cypriot ruler Themison, Clearchus from Soloi as Aristotle's student in the Lyceum and Theophrastus, who also turned his attention to the phenomenon of royal power in Cyprus – not to mention Isocrates' Orationes and other facts of the late 5th – 4th centuries B. C. , which made the island closer to a number of Athenian intellectuals and politics of than time. Both works of Aristotle devoted to megalonesoi (Crete and Cyprus) were named in a quite similar manner, i.e. Ton Cyprion politeia and Ton Creton politeia – that means that without going deep in the details and peculiarities connected with each individual polity, the author deals with common features of all the polities in these islands (seen from aside Cypriot polities looked much similar to each other, as like as Cretan ones did). It is possible to suppose that it was namely the unique institute of royal power which attracted Aristotle's attention in Cyprus, so some general thoughts made in his Politics could be deduces by taking into account Cypriot political reality – and it is probably the passage where the Stagirite defines several types of royal power (Arist. Polit. ΙΙΙ. 12-14, 1285 b). When the philosopher deals with the royal power of the heroic times, it fits well to Cypriot realia known both from archaeological evidences and written tradition: military function of Cypriot kings as war-leaders, their close connection with cult (as king-priests in Pafos of elsewhere), scepters as signs of power, and especially important role as patrons of crafts (first of all mining bronze-production and metallworking). Published in: ΠΕΝΤΗΚΟΝΤΑΕΤΙΑ. Исследования по античной истории и культуре. Сборник, посвященный юбилею Игоря Евгеньевича Сурикова / Под ред. О. Л. Габелко, А. В. Махлаюка и А. А. Синицына. – СПб.: Издательство РХГА, 2018. – 464 с. : ил., [16] с. ил. ISBN 978-5-88812-887-9

ЖИТИЈЕ СВЕТОГ ПЕТРА КОРИШКОГ - СИЛАЗАК ВИСИНА

Силазак висина, као мотив библијског порекла, инкорпорира се, на различите начине, у дела српске црквене књижевности. У овом раду, на теоријском плану вођени просторним и временским преплитањима, дефинишемо и објашњавамо силазак висина у Житију Светог Петра Коришког Теодосија Хиландарца. Уочено је да реално, на симболичком плану, објашњава метафизичко, док је присутан уплив метафизичког у реално. Наиме, Петар, током свог земаљског живота, узлази ка висинама (и као анђео на земљи живи), док паралелно висине силазе ка њему. Сам феномен силаска висина тумачи се и преко односа висине – низине. Сама тема представља особеност Житија Светог Петра Коришког, а која пружа могућности и за друге аспекте проучавања.

АЎТАШКОЛА ПА-ВІЛЕНСКУ: КІЕЎ — МЕНСК — ВІЛЬНЯ — БРУСЕЛЬ

АЎТАШКОЛА ПА-ВІЛЕНСКУ, 2020

Фелікс Акерман: АЎТАШКОЛА ПА-ВІЛЕНСКУ. Падарожжы і прыгоды нямецкага гісторыка, ст. 255-296. Пераклад з нямецкай Алены Талапілы. © Suhrkamp Verlag Berlin, 2017 All rights reserved by and controlled through Suhrkamp Verlag Berlin. © Фелікс Акерман, 2020 © Алена Талапіла, пераклад на беларускую мову, 2020 © Logvino literatūros namai, 2020

ЕКСПЕРТНА ДІЯЛЬНІСТЬ У ВИЩІЙ ОСВІТІ: ПІДХОДИ І КРИТЕРІЇ

На сьогодні актуальним є розроблення критеріїв, методології та технології оцінки якості вищої освіти. Зважаючи на це, потребує аналізу питання провадження експертної діяльності з оцінки якості вищої освіти та залучення відповідних фахівців щодо її здійснення. Аналіз останніх досліджень і публікаційзасвідчує, що проблема експертизи в освіті недостатньо досліджена, особливо підготовка експертів освітньої діяльності та визначення їх компетенцій. Експертиза в освіті – це перевірка відповідності умов здійснення освітнього процесу, пропонованих освітньою установою, державним і місцевим вимогам у частині будівельних норм і правил, санітарних і гігієнічних норм, охорони здоров'я, обладнання навчальних приміщень, матеріально-технічного забезпечення навчального процесу, освітнього цензу педагогічних працівників. Закономірно, що до освітньої експертизи у вищій освіті активно залучаються досвідчені фахівці, науково-педагогічні працівники вищих навчальних закладів, поле діяльності яких окреслюється проведенням ліцензійної та акредитаційної експертизи. Таким чином, постає питання організованого відбору, професійного навчання та фахової й особистої відповідальності кваліфікованих експертів.