Stoyan Stavru | Bulgarian Academy of Sciences (original) (raw)

Books by Stoyan Stavru

монография, 2024

Европейското и българското законодателство определят като отпадък всяко вещество или предмет, от ... more Европейското и българското законодателство определят като отпадък всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Тази дефиниция свързва легалната дефиниция на отпадъка с една от основополагащите философски категории: свободата. Въпреки тази пряка референция и въпреки нарастващата значимост на отпадъците като проблем, с който трябва да се справят не само общинските власти, но и държавните регулации, въпросът за отпадъците не е бил обект на специфично философско изследване, което да акцентира върху възможните връзки между изхвърленото и притежаването. Освобождаването (изхвърлянето) като акт, стоящ в основата на понятието за отпадък, е действие, което се включва в съдържанието на собствеността и което по правило води до нейното прекратяване. Израз на интимната връзка между отпадъците и притежанието е и тенденцията за взаимното им нарастване: колкото повече неща се притежават, толкова повече неща се изхвърлят. Или казано още по-кратко: колкото повече, толкова повече. Причината за написването на настоящата монография е увереността, че изследването на различните начини за организиране на притежанието – с оглед процеса на изхвърляне на отпадъците, би могло да бъде от полза при изменението на съществуващите или създаването на нови регулации на собствеността.
В настоящото изследване се предлага едно специфично съчетаване на право и философия, при което юридическото понятие, което може да не е вярно, но е валидно в света на регулациите, се подлага на философски анализ. В този смисъл философията тук е „върху“ правото, като използваната базисна дефиниция за отпадък е легалната такава, а не тези, дадени от конкретно избран автор, било то юрист, или философ. Вярвам, че по този начин може да се даде максимален принос за развитието на съществуващите регулации, които изхождат от собствените се дефиниции, а тези дефиниции много рядко се подлагат на философски анализ. Това е специфичният подход, който се опитвам да развия и обоснова и в други свои публикации. Вярвам, че той е плодотворен. Изборът на този подход, от една страна, е обусловен от огромния регулационен потенциал на собствеността като централен институт на съвременното право. Собствеността – било то части, или собственост, често се посочва като „решение от крайна инстанция“ за справянето с един или друг проблем. Въпросът е дали тя може да предложи решение и на проблема с отпадъците. От друга страна, този избор до голяма степен е подсказан и от легалната дефиниция за отпадък, която включва в себе си един единствен актант и това е „притежателят“. След като притежателят е този, който създава отпадъците, като се освобождава от своите предмети, то той може да държи и решението за доброто управление на тези отпадъци. Именно това предположение стои в основата на настоящата монография.

Веднъж родило се, биоправото е ангажирано с едни от най-важните въпроси на човешкото съществуване... more Веднъж родило се, биоправото е ангажирано с едни от най-важните въпроси на човешкото съществуване: къде са границите на желанието на едно семейство да има свое дете, когато науката му позволява все повече възможности (какво е основанието да отхвърлим тези възможности); нужни ли са всички онези табута и ритуални практики, които отнемат телата на мъртвите, вместо да позволяват използването им като своеобразен материален ресурс за живите (например използването им като експонати за обучение, като произведения на изкуството и пр.)…

Едни от най-важните човешки ценности, които до скоро са следвали биологичните ограничения на човешкото тяло, днес се сблъскат с новите възможности на биомедицината и трябва да докажат своята валидност. Биоправните дилеми се превръщат в своеобразен тест за ценностна идентичност, търсейки решенията си в най-дълбоките пластове на правото.

И тъй като биоправото е неизменно свързано с биологичната даденост на човешкото тяло, опитите за преодоляване на последното и за виртуализация на личността поставят и последния, изглеждащ преждевременен и абсурден, но всъщност напълно предвидим въпрос: идва ли краят на БИОПРАВОТО?

С развитието на биотехнологиите и биомедицината редица понятия от социалната и правната сфера бях... more С развитието на биотехнологиите и биомедицината редица понятия от социалната и правната сфера бяха поставени пред изпитание. Учени от различни държави отвориха Кутията на Пандора и продължават да ни предлагат невъзможното. Вече няколко десетилетия биоетиката води своите битки за дефиниране на границите в науката. В началото тези битки бяха далеч от правото, а юристите следяха развитието им, водени единствено от личното си любопитство. Днес обаче те са част от живота ни и биоетиката е готова за тясно партньорство с правото: законно ли е отстраняването на здрав крайник като вид телесна модификация; може ли да отдавам под наем части от тялото си за татуирането на „телесна реклама“; баща или майка е трансексуалният мъж, който след промяна на пола е родил свое дете; кой притежава поколенията на генетично модифицираните растения и животни; кога възниква човекът в контекста на изключително развитата пренатална медицина…

В опитите на практикуващите юристи да се справят с тази лавина от въпроси се ражда БИОПРАВОТО.

Prof Marin Drinov Publishing House of BAS, 2021

Living organisms and abiotic factors related to them that form together single ecosystems must be... more Living organisms and abiotic factors related to them that form together single ecosystems must be owned while respecting their moral significance. The moral significance of the “non-human life” and of “non-living nature” can be associated both with satisfying some specific human interests (individuals, communities, generations) and with respecting the inherent value of nature (living organisms, biological species, ecosystems, the Earth and the Outer Space). The value of life (biocentrism) must be kept not only and solely by means of universal protection of human embodiment (anthropocentrism) but also by ensuring the sustainable development of ecosystems (ecocentrism). And although it is beyond any doubt that human remains the main axis that every regulation of the possible forms of possession turns around it should be acknowledged that property is a sufficiently flexible tool by which a number of ecologically significant biocentric and ecocentric components can be included into the “human-nature” relation.
Compared to the traditional scope of property as a pool of the three classical powers: possession, use and disposal, ownership of nature is subject to restrictions with clearly outlined moral dimensions. It is precisely the ethical considerations that restrict ownership of living organisms and natural resources as in some cases the imposed restrictions considerably reduce the scope of ownership by transforming it into a possibility for contemplation (“aesthetic” property – for example: the ownership of a landmark landscape-thing), into a means of protection (“defensive” property – for example: the ownership of a nature reserve being kept in its natural state) and even into an obligation to take certain care (“husbandry-like” property – for example: the ownership of the mineral resources of huge economic and ecological value). The impact of morality on ownership leads to changes in latter’s essence: it starts to behave not merely as limited power (subjective right) but also as a responsibility, as an obligation.
This is particularly true when ownership is placed in an ecological context. The dynamics of life (the question concerning the natural cycles and climate) and peculiarities of living organisms (the question concerning their genetic uniqueness, biological sensitivity and presumed intelligence) require the establishment and application of a system of different property models which should be used as formats for interaction between people (humans/mankind) and their surrounding world (the Earth/Outer Space). In this text “property” will mean any claim to ownership made both with respect to the most commonly discussed forms of biological life (plants and animals) and also to the very boundary of life (viruses and microscopic life, including extraterrestrial life). Property over abiotic factors that make possible the existence of life is considerably more “traditional” but also tied to a number of new challenges. Owning them has its own moral dimensions both when it comes to the Earth’s natural resources and when the celestial bodies and asteroids in the Outer Space are the object of claims.
Regulation of the relations between man and nature by modeling the link between life and property in ecological context is possible thanks to ethics. It is precisely in the field of ecological ethics that the values upheld by man via the tools of property should be revealed. This will direct juridical regulations towards new models of possession of nature that take into account its moral significance. On the boundary between the bioethics and the ethics of natural resources one can sketch the outlines of an ethics committed to ecology in which the questions about the value of life are placed into the broader context of the ecosystems of the earth and even of extraterrestrial outer spaces. One of the things that bring together the natural components that fall within that broader ecological context is the circumstances that it is in the field of human possession. Nature, whether living or not, is possessed by humans and the legal entities established by them, thus rendering the issue of property and its moral dimensions a key one for every ecology. The existence of a system of moral views in the field of the so-called “proprietary ecology” – an ecology operating with the concept of property - could be the basis for establishing and applying specialized models of property integrated into a long-term policy of the state. Such an approach has the power to protect the nature in advance, thus preventing the necessity of implementing “emergency governance” in the difficult times of environmental crises that most likely lie in store for mankind. I believe this study – with its specific focus on the moral dimensions of property in ecology – has its share of contribution precisely to the attainment of that task which, although it remains theoretical in essence, can have numerous and important practical and applied consequences.

Incapacity to act of natural persons. Contemporary challenges (treatise)

This book is a study of civil-law matters of incapacity to act of natural persons in the context ... more This book is a study of civil-law matters of incapacity to act of natural persons in the context of the proposed reform of Bulgarian personal law. It examines the boundaries of the potential contained in the legal notion of interdiction as an approach of restriction and exclusion as well as the opportunities to have it replaced by a diverse set of supportive and inclusive legal tools. The leading method of the study is interdisciplinary as the solutions are sought and verified through the alternating perspectives of law and philosophy. The book is a challenge to specialists in different fields: lawyers, philosophers, sociologists, psychologists, psychiatrists, physicians, medical specialists. It would also intrigue anyone interested in the contemporary debate over the legal status of people with intellectual and volitional inabilities.

Papers by Stoyan Stavru

Принципът на автономията предполага не-принуда за повече или по-малко знание от това, което бихме... more Принципът на автономията предполага не-принуда за повече или по-малко знание от това, което бихме желали да имаме за себе си. Балансираното отношение в правото на информираност и неинформираност в сферата на (био)медицинските практики търси решение чрез оттегляне от директивното, с препоръката желаната информация да бъде вместена в контекста на доверен разговор, да бъде разбирана като информираност ”в процес”. Практиките на погребване на ембриони, практики на ръба на институционално утвърденото в последните години, по специфичен начин хвърлят светлина върху сложността на това отношение. С възможността за „ретроспективно осведомяване” (на клиента като засегнат родител) те заедно с това разширяват представата за една „стъпаловидна” информираност – информираността като процес. Принципът на автономията се оказва едновременно провокиран и утвърден

Стоян Ставру, 2024

Статията разглежда т.нар. "револвираща собственост" като метамодел на притежание, чиято структура... more Статията разглежда т.нар. "револвираща собственост" като метамодел на притежание, чиято структура позволява смяна (завъртане) на включените в нея разнородни компоненти, всеки от които може да постига различни цели по различни начини. Посочено е, че метамоделът на револвиращата собственост може да бъде използван при създаването и структурирането на модели на притежание върху определени вещи, които изискват отчитането на специфични социални и екологически съображения. В този контекст е направено и разграничението между ян собствеността ("класическата" частна собственост, използвана като инструмент за растеж чрез извличане и натрупване, аналог на т.нар. "екстрактивна" собственост) и ин-собствеността (ангажирано притежание, в чието съдържание се включва здравословен баланс между права и задължения, т.е. гъвкаво разпределение на различни компоненти, насочени към постигане на устойчиво равновесие, аналог на т.нар. "генеративна" собственост). Представена е тезата, че колкото по-бързо бъде преодолян "свещеният" характер на ян собствеността и той отстъпи от доминацията си чрез интегрирането на балансиращи ин компоненти, толкова по-лесно и по-ефективно юристите ще могат да предложат нови разнообразни модели на собственост. Откриването и признаването на комплексността на природата предполага и по-голяма сложност на съвременното вещно право. Време е вещното право да преосмисли своите непоклатими аксиоми и да потърси адекватно решение на съществуващите днес предизвикателства пред човечеството.

Ноосферные исследования, 2020

Социологически проблеми, 2013

Социологически проблеми, 2016

Страшния съд над текста в правото (два “литературни” вектора към добрия съдия и успешния прокурор... more Страшния съд над текста в правото (два “литературни” вектора към добрия съдия и успешния прокурор)“ – В: Макариев, Пл., В. Дафов (съст.) Битие и присъствие. Сборник в памет на доцент д-р Стоян Асенов. С. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, с. 134-157.

Filosofiya-Philosophy

The book consists of an Introduction, Three Parts (Part One “Lifetime and Society's Suffering... more The book consists of an Introduction, Three Parts (Part One “Lifetime and Society's Suffering: A Sociology of Generativity”; Part Two “The Generative World: Perspectives on Genetic Phenomenology” and Part Three “Promulgation of Generative Time: Towards a Phenomenological Critique of Biocapitalism”) and Epilogue. As the exhibition progresses, there is an increasing relevance of the subject of research, reaching a socio-analytical and critical review of fully presented events in contemporary times such as the global pandemic caused by COVID-19 (2020 – 2022) and the war in Ukraine (2022 – 2023). Special emphasis in the review are the socalled “aporias” of the category of property when it is applied to one's own body. They are the subject of exposition in Chapter Seven, entitled “Biocapitalism and the World of Life”.

Социологически проблеми, 2016

Сандра, животните и бъдещето на правата 8 САНДРА, ЖИВОТНИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА ПРАВАТА СТОЯН СТAВРУ Ин... more Сандра, животните и бъдещето на правата 8 САНДРА, ЖИВОТНИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА ПРАВАТА СТОЯН СТAВРУ Институт за изследване на обществата и знанието, БАН Abstract The article looks at the different approaches to the issue of animal rights in the context of the Sandra case. By the end of 2014, most of the world's media reported an unprecedented lawsuit in Argentina. This is the 29-year-old orangutan Sandra, born in 1986 in Germany and living in the Buenos Aires Zoo in 1994. In the judgment, Sandra was recognized by the Argentine Court as a representative of so-called "non-human subjects ". The article considers different varieties of somatic and cognitive arguments in favor of animal rights, regulatory and abolitionist approaches, the possibility of justifying so called shared rights between humans and animals, as well as the idea of animal rights as "membership rights". "Живите същества, от които някои чрез зачатие се издигат до стъпалото на по-големи животни,...

The article examines the importance of the beauty in nature conservation. Attention is drawn to t... more The article examines the importance of the beauty in nature conservation. Attention is drawn to the particular ethics of the closeness between the neighbouring buildings in the city, which requires that they fit into one common appearance of shared life. The existing legal framework in Bulgaria on the protection of nature landmarks is presented as a landscape that must be preserved beyond the economic logic of property. The article concludes with the importance of Adorno in understanding and applying landscape regulations as a form of territory based on the existence of a political and moral community.

The article addresses the issue of tolerance through the prism of individual and collective right... more The article addresses the issue of tolerance through the prism of individual and collective rights. In the era of spiritual relativism there are some possible ways to regulate the difference, denoted conditionally as outnomy, pronomy, antinomy and hipernomy. The focus is on the strategy which most closely corresponds to the current tasks of law in its relation to the ethical concepts of good and evil.

The article examines the importance of memory for the existence and recognition of subjectivity a... more The article examines the importance of memory for the existence and recognition of subjectivity as an agent (subject) of socially significant interactions. The main focus is on tracking the difference between the biological and digital "format" of the memory, as well as the implications of the more frequent reliance on digital memory on account of biological memory. Biological memory transforms the personal past into a fundamentally intimate experience, while the digital one treats it as an "objectively" existing record that can be copied and analyzed.

The article deals with the question of humankind's attitude towards natural elements that are... more The article deals with the question of humankind's attitude towards natural elements that are not subject to our control. Water (rivers) and air (winds) are presented as special natural components that exhibit a specific type of "freedom" in their physical movements. James Lovelock's theory of the "good" Gaia and Peter Ward's theory of the "bad" Medea are compared, and a continuation of this metaphor is sought in Bruno Latour's works. The pragmatic potential of Latour's idea about the political role of nature which escaped Leviathan's control – an idea contrasted with the possibility of a proprietary approach and the recognition of new forms of (quasi) property – is critically discussed.

монография, 2024

Европейското и българското законодателство определят като отпадък всяко вещество или предмет, от ... more Европейското и българското законодателство определят като отпадък всяко вещество или предмет, от който притежателят се освобождава или възнамерява да се освободи, или е длъжен да се освободи. Тази дефиниция свързва легалната дефиниция на отпадъка с една от основополагащите философски категории: свободата. Въпреки тази пряка референция и въпреки нарастващата значимост на отпадъците като проблем, с който трябва да се справят не само общинските власти, но и държавните регулации, въпросът за отпадъците не е бил обект на специфично философско изследване, което да акцентира върху възможните връзки между изхвърленото и притежаването. Освобождаването (изхвърлянето) като акт, стоящ в основата на понятието за отпадък, е действие, което се включва в съдържанието на собствеността и което по правило води до нейното прекратяване. Израз на интимната връзка между отпадъците и притежанието е и тенденцията за взаимното им нарастване: колкото повече неща се притежават, толкова повече неща се изхвърлят. Или казано още по-кратко: колкото повече, толкова повече. Причината за написването на настоящата монография е увереността, че изследването на различните начини за организиране на притежанието – с оглед процеса на изхвърляне на отпадъците, би могло да бъде от полза при изменението на съществуващите или създаването на нови регулации на собствеността.
В настоящото изследване се предлага едно специфично съчетаване на право и философия, при което юридическото понятие, което може да не е вярно, но е валидно в света на регулациите, се подлага на философски анализ. В този смисъл философията тук е „върху“ правото, като използваната базисна дефиниция за отпадък е легалната такава, а не тези, дадени от конкретно избран автор, било то юрист, или философ. Вярвам, че по този начин може да се даде максимален принос за развитието на съществуващите регулации, които изхождат от собствените се дефиниции, а тези дефиниции много рядко се подлагат на философски анализ. Това е специфичният подход, който се опитвам да развия и обоснова и в други свои публикации. Вярвам, че той е плодотворен. Изборът на този подход, от една страна, е обусловен от огромния регулационен потенциал на собствеността като централен институт на съвременното право. Собствеността – било то части, или собственост, често се посочва като „решение от крайна инстанция“ за справянето с един или друг проблем. Въпросът е дали тя може да предложи решение и на проблема с отпадъците. От друга страна, този избор до голяма степен е подсказан и от легалната дефиниция за отпадък, която включва в себе си един единствен актант и това е „притежателят“. След като притежателят е този, който създава отпадъците, като се освобождава от своите предмети, то той може да държи и решението за доброто управление на тези отпадъци. Именно това предположение стои в основата на настоящата монография.

Веднъж родило се, биоправото е ангажирано с едни от най-важните въпроси на човешкото съществуване... more Веднъж родило се, биоправото е ангажирано с едни от най-важните въпроси на човешкото съществуване: къде са границите на желанието на едно семейство да има свое дете, когато науката му позволява все повече възможности (какво е основанието да отхвърлим тези възможности); нужни ли са всички онези табута и ритуални практики, които отнемат телата на мъртвите, вместо да позволяват използването им като своеобразен материален ресурс за живите (например използването им като експонати за обучение, като произведения на изкуството и пр.)…

Едни от най-важните човешки ценности, които до скоро са следвали биологичните ограничения на човешкото тяло, днес се сблъскат с новите възможности на биомедицината и трябва да докажат своята валидност. Биоправните дилеми се превръщат в своеобразен тест за ценностна идентичност, търсейки решенията си в най-дълбоките пластове на правото.

И тъй като биоправото е неизменно свързано с биологичната даденост на човешкото тяло, опитите за преодоляване на последното и за виртуализация на личността поставят и последния, изглеждащ преждевременен и абсурден, но всъщност напълно предвидим въпрос: идва ли краят на БИОПРАВОТО?

С развитието на биотехнологиите и биомедицината редица понятия от социалната и правната сфера бях... more С развитието на биотехнологиите и биомедицината редица понятия от социалната и правната сфера бяха поставени пред изпитание. Учени от различни държави отвориха Кутията на Пандора и продължават да ни предлагат невъзможното. Вече няколко десетилетия биоетиката води своите битки за дефиниране на границите в науката. В началото тези битки бяха далеч от правото, а юристите следяха развитието им, водени единствено от личното си любопитство. Днес обаче те са част от живота ни и биоетиката е готова за тясно партньорство с правото: законно ли е отстраняването на здрав крайник като вид телесна модификация; може ли да отдавам под наем части от тялото си за татуирането на „телесна реклама“; баща или майка е трансексуалният мъж, който след промяна на пола е родил свое дете; кой притежава поколенията на генетично модифицираните растения и животни; кога възниква човекът в контекста на изключително развитата пренатална медицина…

В опитите на практикуващите юристи да се справят с тази лавина от въпроси се ражда БИОПРАВОТО.

Prof Marin Drinov Publishing House of BAS, 2021

Living organisms and abiotic factors related to them that form together single ecosystems must be... more Living organisms and abiotic factors related to them that form together single ecosystems must be owned while respecting their moral significance. The moral significance of the “non-human life” and of “non-living nature” can be associated both with satisfying some specific human interests (individuals, communities, generations) and with respecting the inherent value of nature (living organisms, biological species, ecosystems, the Earth and the Outer Space). The value of life (biocentrism) must be kept not only and solely by means of universal protection of human embodiment (anthropocentrism) but also by ensuring the sustainable development of ecosystems (ecocentrism). And although it is beyond any doubt that human remains the main axis that every regulation of the possible forms of possession turns around it should be acknowledged that property is a sufficiently flexible tool by which a number of ecologically significant biocentric and ecocentric components can be included into the “human-nature” relation.
Compared to the traditional scope of property as a pool of the three classical powers: possession, use and disposal, ownership of nature is subject to restrictions with clearly outlined moral dimensions. It is precisely the ethical considerations that restrict ownership of living organisms and natural resources as in some cases the imposed restrictions considerably reduce the scope of ownership by transforming it into a possibility for contemplation (“aesthetic” property – for example: the ownership of a landmark landscape-thing), into a means of protection (“defensive” property – for example: the ownership of a nature reserve being kept in its natural state) and even into an obligation to take certain care (“husbandry-like” property – for example: the ownership of the mineral resources of huge economic and ecological value). The impact of morality on ownership leads to changes in latter’s essence: it starts to behave not merely as limited power (subjective right) but also as a responsibility, as an obligation.
This is particularly true when ownership is placed in an ecological context. The dynamics of life (the question concerning the natural cycles and climate) and peculiarities of living organisms (the question concerning their genetic uniqueness, biological sensitivity and presumed intelligence) require the establishment and application of a system of different property models which should be used as formats for interaction between people (humans/mankind) and their surrounding world (the Earth/Outer Space). In this text “property” will mean any claim to ownership made both with respect to the most commonly discussed forms of biological life (plants and animals) and also to the very boundary of life (viruses and microscopic life, including extraterrestrial life). Property over abiotic factors that make possible the existence of life is considerably more “traditional” but also tied to a number of new challenges. Owning them has its own moral dimensions both when it comes to the Earth’s natural resources and when the celestial bodies and asteroids in the Outer Space are the object of claims.
Regulation of the relations between man and nature by modeling the link between life and property in ecological context is possible thanks to ethics. It is precisely in the field of ecological ethics that the values upheld by man via the tools of property should be revealed. This will direct juridical regulations towards new models of possession of nature that take into account its moral significance. On the boundary between the bioethics and the ethics of natural resources one can sketch the outlines of an ethics committed to ecology in which the questions about the value of life are placed into the broader context of the ecosystems of the earth and even of extraterrestrial outer spaces. One of the things that bring together the natural components that fall within that broader ecological context is the circumstances that it is in the field of human possession. Nature, whether living or not, is possessed by humans and the legal entities established by them, thus rendering the issue of property and its moral dimensions a key one for every ecology. The existence of a system of moral views in the field of the so-called “proprietary ecology” – an ecology operating with the concept of property - could be the basis for establishing and applying specialized models of property integrated into a long-term policy of the state. Such an approach has the power to protect the nature in advance, thus preventing the necessity of implementing “emergency governance” in the difficult times of environmental crises that most likely lie in store for mankind. I believe this study – with its specific focus on the moral dimensions of property in ecology – has its share of contribution precisely to the attainment of that task which, although it remains theoretical in essence, can have numerous and important practical and applied consequences.

Incapacity to act of natural persons. Contemporary challenges (treatise)

This book is a study of civil-law matters of incapacity to act of natural persons in the context ... more This book is a study of civil-law matters of incapacity to act of natural persons in the context of the proposed reform of Bulgarian personal law. It examines the boundaries of the potential contained in the legal notion of interdiction as an approach of restriction and exclusion as well as the opportunities to have it replaced by a diverse set of supportive and inclusive legal tools. The leading method of the study is interdisciplinary as the solutions are sought and verified through the alternating perspectives of law and philosophy. The book is a challenge to specialists in different fields: lawyers, philosophers, sociologists, psychologists, psychiatrists, physicians, medical specialists. It would also intrigue anyone interested in the contemporary debate over the legal status of people with intellectual and volitional inabilities.

Принципът на автономията предполага не-принуда за повече или по-малко знание от това, което бихме... more Принципът на автономията предполага не-принуда за повече или по-малко знание от това, което бихме желали да имаме за себе си. Балансираното отношение в правото на информираност и неинформираност в сферата на (био)медицинските практики търси решение чрез оттегляне от директивното, с препоръката желаната информация да бъде вместена в контекста на доверен разговор, да бъде разбирана като информираност ”в процес”. Практиките на погребване на ембриони, практики на ръба на институционално утвърденото в последните години, по специфичен начин хвърлят светлина върху сложността на това отношение. С възможността за „ретроспективно осведомяване” (на клиента като засегнат родител) те заедно с това разширяват представата за една „стъпаловидна” информираност – информираността като процес. Принципът на автономията се оказва едновременно провокиран и утвърден

Стоян Ставру, 2024

Статията разглежда т.нар. "револвираща собственост" като метамодел на притежание, чиято структура... more Статията разглежда т.нар. "револвираща собственост" като метамодел на притежание, чиято структура позволява смяна (завъртане) на включените в нея разнородни компоненти, всеки от които може да постига различни цели по различни начини. Посочено е, че метамоделът на револвиращата собственост може да бъде използван при създаването и структурирането на модели на притежание върху определени вещи, които изискват отчитането на специфични социални и екологически съображения. В този контекст е направено и разграничението между ян собствеността ("класическата" частна собственост, използвана като инструмент за растеж чрез извличане и натрупване, аналог на т.нар. "екстрактивна" собственост) и ин-собствеността (ангажирано притежание, в чието съдържание се включва здравословен баланс между права и задължения, т.е. гъвкаво разпределение на различни компоненти, насочени към постигане на устойчиво равновесие, аналог на т.нар. "генеративна" собственост). Представена е тезата, че колкото по-бързо бъде преодолян "свещеният" характер на ян собствеността и той отстъпи от доминацията си чрез интегрирането на балансиращи ин компоненти, толкова по-лесно и по-ефективно юристите ще могат да предложат нови разнообразни модели на собственост. Откриването и признаването на комплексността на природата предполага и по-голяма сложност на съвременното вещно право. Време е вещното право да преосмисли своите непоклатими аксиоми и да потърси адекватно решение на съществуващите днес предизвикателства пред човечеството.

Ноосферные исследования, 2020

Социологически проблеми, 2013

Социологически проблеми, 2016

Страшния съд над текста в правото (два “литературни” вектора към добрия съдия и успешния прокурор... more Страшния съд над текста в правото (два “литературни” вектора към добрия съдия и успешния прокурор)“ – В: Макариев, Пл., В. Дафов (съст.) Битие и присъствие. Сборник в памет на доцент д-р Стоян Асенов. С. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2022, с. 134-157.

Filosofiya-Philosophy

The book consists of an Introduction, Three Parts (Part One “Lifetime and Society's Suffering... more The book consists of an Introduction, Three Parts (Part One “Lifetime and Society's Suffering: A Sociology of Generativity”; Part Two “The Generative World: Perspectives on Genetic Phenomenology” and Part Three “Promulgation of Generative Time: Towards a Phenomenological Critique of Biocapitalism”) and Epilogue. As the exhibition progresses, there is an increasing relevance of the subject of research, reaching a socio-analytical and critical review of fully presented events in contemporary times such as the global pandemic caused by COVID-19 (2020 – 2022) and the war in Ukraine (2022 – 2023). Special emphasis in the review are the socalled “aporias” of the category of property when it is applied to one's own body. They are the subject of exposition in Chapter Seven, entitled “Biocapitalism and the World of Life”.

Социологически проблеми, 2016

Сандра, животните и бъдещето на правата 8 САНДРА, ЖИВОТНИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА ПРАВАТА СТОЯН СТAВРУ Ин... more Сандра, животните и бъдещето на правата 8 САНДРА, ЖИВОТНИТЕ И БЪДЕЩЕТО НА ПРАВАТА СТОЯН СТAВРУ Институт за изследване на обществата и знанието, БАН Abstract The article looks at the different approaches to the issue of animal rights in the context of the Sandra case. By the end of 2014, most of the world's media reported an unprecedented lawsuit in Argentina. This is the 29-year-old orangutan Sandra, born in 1986 in Germany and living in the Buenos Aires Zoo in 1994. In the judgment, Sandra was recognized by the Argentine Court as a representative of so-called "non-human subjects ". The article considers different varieties of somatic and cognitive arguments in favor of animal rights, regulatory and abolitionist approaches, the possibility of justifying so called shared rights between humans and animals, as well as the idea of animal rights as "membership rights". "Живите същества, от които някои чрез зачатие се издигат до стъпалото на по-големи животни,...

The article examines the importance of the beauty in nature conservation. Attention is drawn to t... more The article examines the importance of the beauty in nature conservation. Attention is drawn to the particular ethics of the closeness between the neighbouring buildings in the city, which requires that they fit into one common appearance of shared life. The existing legal framework in Bulgaria on the protection of nature landmarks is presented as a landscape that must be preserved beyond the economic logic of property. The article concludes with the importance of Adorno in understanding and applying landscape regulations as a form of territory based on the existence of a political and moral community.

The article addresses the issue of tolerance through the prism of individual and collective right... more The article addresses the issue of tolerance through the prism of individual and collective rights. In the era of spiritual relativism there are some possible ways to regulate the difference, denoted conditionally as outnomy, pronomy, antinomy and hipernomy. The focus is on the strategy which most closely corresponds to the current tasks of law in its relation to the ethical concepts of good and evil.

The article examines the importance of memory for the existence and recognition of subjectivity a... more The article examines the importance of memory for the existence and recognition of subjectivity as an agent (subject) of socially significant interactions. The main focus is on tracking the difference between the biological and digital "format" of the memory, as well as the implications of the more frequent reliance on digital memory on account of biological memory. Biological memory transforms the personal past into a fundamentally intimate experience, while the digital one treats it as an "objectively" existing record that can be copied and analyzed.

The article deals with the question of humankind's attitude towards natural elements that are... more The article deals with the question of humankind's attitude towards natural elements that are not subject to our control. Water (rivers) and air (winds) are presented as special natural components that exhibit a specific type of "freedom" in their physical movements. James Lovelock's theory of the "good" Gaia and Peter Ward's theory of the "bad" Medea are compared, and a continuation of this metaphor is sought in Bruno Latour's works. The pragmatic potential of Latour's idea about the political role of nature which escaped Leviathan's control – an idea contrasted with the possibility of a proprietary approach and the recognition of new forms of (quasi) property – is critically discussed.

The study examines the growing political importance of bioethics in the modern world, while the p... more The study examines the growing political importance of bioethics in the modern world, while the power of humanity reaches unknown boundaries. The theoretical concepts of Hans Jonas (the new ethics of responsibility) and David Koplow (the moral question concerning the eradication of variola as a virus causing smallpox disease) are explored with respect to the place of viruses as living organisms within the concept of biodiversity. The question how to solve the contradiction between a) the unprecedented fight against COVID-19 and b) the affiliation of SARS-CoV-2 to the national wealth of the Republic of Bulgaria, is subject to moral and legal analysis.

Con el aumento de los problemas ecológicos y, sobre todo, con el aumento de la intensidad de los ... more Con el aumento de los problemas ecológicos y, sobre todo, con el aumento de la intensidad de los cambios climáticos, desfavorables para el ser humano, cada vez más frecuente se plantea la pregunta sobre la protección de la naturaleza frente las influencias del ser humano. Esto plantea también preguntas de carácter ético y jurídico, incluso tales que poseen el potencial de cambiar la estructura subjetiva del derecho existente hoy día. 1 Teniendo en cuenta el estado de la naturaleza los cambios estructurales pueden ser aceptadas como " medidas desesperadas " , exigidas por la situación en que nos encontramos

With the increase of the ecological problems and most of all with the increase of the adverse to ... more With the increase of the ecological problems and most of all with the increase of the adverse to human beings climate changes, the question of nature protection from human impact is (more) often raised. This brings a number of ethical and legal questions, including those with the potential to change the subjective structure of the currently existing law. 1 Taking into account/ the state of nature, the proposed " structural changes " in the law could be regarded as " extreme measures " required by the " desperate situation " in which we have put ourselves. 1. Brief review of the facts After the breakthrough in 2008, when Ecuador became the first country with a constitution recognizing rights of nature 2 , and after the adoption of the December 7 th , 2010 Bolivian Law on the Rights of Mother Earth (Law of Mother's Earth Rights 3), which recognizes 7 basic rights in favor of nature, including the right to life, the right to diversify, the right to water, etc., the question for the rights of nature was also raised in Europe. A Draft-Directive on (protection of) the rights of nature is prepared 4 which aims at proposing a new legal framework for the European ecological legislations. A system of material and procedural rights of nature is proposed. According to art. 4, p.1 of the Draft-Directive nature, which includes, but is not limited to earth, ecosystems, natural communities, species and the atmospheric climate, has a legal personhood (is a subject of law). The Draft-Directive recognizes the basic rights of nature arising from "its inherent dignity as the source of life". It is stated that the protection of the remaining part of nature can only be achieved if we transcend from a legal framework that protects nature post-factum (through various administrative mechanisms for appealing of decisions concerning nature) towards proactive legislation, providing nature with legal personhood (civil rights that can be exercised on behalf of and in the interest for nature before the latter being damaged). Piecemeal legal protection is not enough – a fact that is evidenced by the state of nature decades after the adoption of the existing environmental legislation. If we recognize priority of nature over economy: " After all, which came first, life or the economy? " asks Mumta Ito 5 , therefore we should give nature the greatest protection that law can offer – the rights and legal personality. This protection has already been given to the economy by recognizing the legal personality of corporations-companies are rights holders and the legal nature of 1 The transition from "natural" rights to the "rights of nature" see. detail Nash, R. The Rigths of Nature. Ahistory of Enviromental Ethics. London, 1989, p. 13-32. The focus of this article is on the existing regulations which recognize rights for nature or of its particular components. 2 In art. 10, sentence 2 of the Constitution of Ecuador from 2008 it was announced that nature shall be the subject of those rights that the Constitution recognizes for it. The text of the Constitution of Ecuador is available online at the following address: http://pdba.georgetown.edu/Constitutions/Ecuador/english08.html. However, actual implementation of rigths of nature continues to be a subject of discussion in Ecuador. See Arias, M. Conversation With Natalia Greene About The R i g h t s O f N a t u r e I n E c u a d o r (9 м а р т 2 0 1 5) , a v a i l a b l e a t t h e f o l l o w i n g a d d r e s s :

Resumé: Little would remain of man without the face. But why is the face so important? To find th... more Resumé: Little would remain of man without the face. But why is the face so important? To find the meaning of the face it suffices to ask ourselves what would we lose if we had no faces? The face is full of significant symbols and centers of meaning. Smile and tears live on the face. The sparkle of the eyes and the taste of the tongue are all there. The wrinkles on the forehead and the softness of the cheeks. The beauty of the lips and the pride of the chin. The curiosity of the nose and the fluttering eyelashes of flirtation The article discusses the importance of the human face and its future in the world of technology of Posthuman era. Little would remain of man without the face. But why is the face so important? To find the meaning of the face it suffices to ask ourselves what would we lose if we had no faces? The face is full of significant symbols and centers of meaning. Smile and tears live on the face. The sparkle of the eyes and the taste of the tongue are all there. The wrinkles on the forehead and the softness of the cheeks. The beauty of the lips and the pride of the chin. The curiosity of the nose and the fluttering eyelashes of flirtation. A number of facial muscles provide a huge quantity of information about the emotional state, current intentions and attitudes of the man. Recognizing and decoding that information is key for the survival of a " social animal " which the human is considered to be. Therefore, the evolutionary development has favored the survival of humans who paid attention and recognized the faces of the others 1 , of their tribesmen. Thus, the face has been more and more precisely mapped into our brains as the part of the bodies of the people surrounding us that determines sociality. The face has played an important role upon the formation of humanity. [Bernard, 2005] The good recognition of the face used to ensure a full-on communication, especially in the pre-verbal era of human relationships. Verbal communication is only possible thanks to the senses situated on or around the face: sight and hearing. But what is the socio-cultural role of the face and its philosophical interpretation?

Prof. Marin Drinov Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences, 2021

AUTHOR’S ABSTRACT