Bulgarian State Tradition and its Delivery to Europe. The Deluge: Oldest Written Evidences and Migrations of Bulgarians. Yavor Y. Shopov, Petko Dimitrov, Dimitar Dimitrov and Bono Shkodrov-Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, (2007) PART 1 (original) (raw)
Related papers
The author of the article singles out the stages of the Volga Bulgar’ migration from the northern–east provinces of the Saltovskaya culture area toward the Middle Volga River region. The assumption is based on the culture–chronological stratigraphy of the early – and pre-Mongolian ancientries (VIII–XIII centuries), developed by the author. Presumably, there were two waves of turkisation in the Middle Volga river region’s history: the first one is connected with the post-Huns circle of the peoples (the Khazars, the Oghuns, the Bolgars), the second one is called Late Turkisation (the Kipchaks ?). The contacts between the Bulgars and the Ugorians, the Volga and Cis-Urals Finns, the Slavs had been lasted for almost 600 years. Автором статьи на основе разработанной им культурно–хронологической стратиграфии древностей ранних и домонгольских (VIII–XIII вв.) волжских болгар выделяются этапы их миграции из северо–восточных провинций территории салтовской культуры на Среднюю Волгу. Предполагается, что в истории Среднего Поволжья имели место две волны тюркизации: первая – связана с населением пост-гуннского круга (хазары, огузы, болгары), вторая – позднетюркская (кыпчакская?) тюркизация. Длительные, почти 600–летние контакты болгары имели с уграми, поволжско–приуральскими финнами, а также славянами.
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа.
Avant-garde Research of Ancient Bulgarians, v.1, pp. 3-23, , 2007
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа
Изследвана е най-древната писменна версия на Библейската история за Потопа записана на глинени таблички от кутиите (2478–2441 г. пр. Хр. по Ниппурската хронология) намерени при разкопки на град Ниппур владян от кутиите. На тези таблички са записани и най- древните писмени сведения за древните българи. Там се твърди, че Ноевият ковчег наречен magur (кораб - къща) е заседнал в планината Нисир, в земите на кутиите, вероятно имайки предвид техните земи по времето на написването на табличките. Това поставя въпроса къде точно са били земите на кутиите? Затова тук са използвани техните топоними за точното определяне на териториите им на картата на Азия. Обработени са 6 900 000 топонима от целия свят. Издирени са 8448 етнонима (имена на градове и местности (топоними) и водни басейни (хидроними)), образувани с основа родовите имена на древните българи (кутигури, утигури, Дуло и т.н.) в Евразия. Те са нанесени прецизно на картата. Получените карти позволяват да се очертаят с голяма точност районите, в които са живели древните българи. Доказано е, че кутиите (кутите) в Иран са идентични с прабългарското племе (клон) кутигури. 210 от топонимите и хидронимите в Иран са образувани на базата на етнонима Кути. 68 от тях все още съществуват не само в Иран, но също в България, на територията на Велики Булгар или Волжска България (сега в Украина и Русия). На повъхноста на сондажа Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) е намерената обилна фина керамика (правена от кутиите) имаща мотиви на орнаментацията им много сходни с тези на керамиката от Елешница, Ракитово и Тлачене от културата Караново I (първа половина на VI-то хилядолетие пр. н.е.) и от Кърча на Румънския бряг на Дунава. Подобна керамика се появява и в Хаджилар (V-II) в Анатолия. За разлика от другите, керамиката от Годин тепе V е глазурирана и изработена на грънчарско колело. Идентифицирани са останки от кутигурите (кутиите) в Сиалк тепе III (3900-3000 г. пр. Хр.), Годин тепе V (3200-3000 г. пр. Хр.) и VI (3500-3200 г. пр. Хр.) и тепе Яхия- IV (3300-1800 г. пр. Хр.). Намерени са и много топоними в Иран, Пакистан, Индия и Бангладеш, които съвпадат с имената на основните градове, планини и върхове в България, които са наименовани от прабългарите (Варна, Бургас, Мадара, Балкан и т.н.). Някои от тях образуват името на многобройни селища и местности (до 43 топонима с едно и също име, което се среща и у нас). Мотивирана е хипотезата, че отделянето и обособяването на отделни народи от индо- европейците е иницирано от Потопа в Черно море, който е датиран в интервала 5600-5500 г. пр. Хр. съвпадащ с началото на българския и византийския календар. С помощта на топоними е потвърдена тезата, че древните българи мигрират в Европа от Кушанската империя след нейното разпадане. Тогава те поставят началото на българската държавност в Европа. http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294895/Bulgarian\_State\_Tradition\_and\_its\_Delivery\_to\_Europe.\_The\_Deluge\_Oldest\_Written\_Evidences\_and\_Migrations\_of\_Bulgarians.\_Yavor\_Y.\_Shopov\_Petko\_Dimitrov\_Dimitar\_Dimitrov\_and\_Bono\_Shkodrov http://uni-sofia.academia.edu/YavorShopov/Papers/1294972/\_.\_-\_
Ezikov Svyat (Orbis Linguarum), 2019
is preliminary study of the only extant manuscript of the historical tractate, written by the catholic arcbishop Petar Bogdan Baksič (1601–1674) in Latin and rediscovered in 2017, aims to reveal the methodological principlesof the author, the structure and the historical sources of the text. In the treatise there is evidence about the date of its creation (1666) as well as about the main historical sources used by the author. These sources include some well known historical works written by Caesar Baronius, Antonio Bonfini, Martin Cromer, Mauro Orbini, the popular Luca Wadding’s Annales Minorum,dogmatical works and hagiographical accounts of authors such as Charles Vialart, Sixtus of Siena, Pietro de’ Natali, Ivan Tomko Marnavič, Latin translations of medieval ecclesiastical histories, etc. The article claims that the main goal of the author was to offer a historical account of the catholicism in the Bulgarian lands, mainly in the region around Chiprovez, called "fatherland&quo...
2021
The paper describes the dynamics of the ethnic and cultural situation in Bolgar lands in 12th–4th century with an emphasis on the late nomads' role in the processes. Known archaeological traces of newly arrived ethnic groups which settled in these lands in the reviewed chronological period are summarized in the paper. Attention is drawn to certain scarcely known anthropological data which additionally shed light on these migration waves. A conclusion was rightfully drawn on the necessity of complex approach in the study of the late Bolgar Middle Ages through attraction and interpretation of the maximum amount of scientific evidence of historical, archaeological and anthropological origin.
Journal of Bulgarian Language, 2018
This paper analyses the characteristics of the Old Bulgarian translation and the linguistic features of the Vita of St. Blaise of Amorion in the context of the earliest translations of Old Bulgarian collections that include texts for each day of the month. The author produces evidence that the translation was made at the very beginning of the 10 th century using an unpreserved version of the Byzantine original. The lexical features of the Vita identify the translation as belonging to the Preslav Literary School.