ИЗСЛЕДВАНЕ НА СУБКУЛТУРИТЕ: КЛАСОВ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОДИ (original) (raw)
В марксизма съществуват два елемента, чийто смисъл и историческа развръзка се оказват коренно противоположни. Революционният елемент се разразява в младежките съчинения на Маркс, с времето се появява също и в зрелите му трудове, отново се среща и при най-значимите марксисти-Роза Люксембург, Ленин, Троцки-и сетното му проявление е при Д. Лукач. Появата му води до оформяне на значимо течение в човешката история. Той опитва да се противопостави на теоретичната философия, наблягайки на това, че оттук нататък въпросът не е да тълкуваме, а да променим света, и че трябва да преодолеем философията, осъществявайки я. Той е този, който отказва да постигне предварително една завършена диалектика и решение на историческия проблем и утвърждава, че комунизмът не е някакво идеално състояние, към което се насочва обществото, а действително движение, което отхвърля настоящото състояние на нещата; той е този, който специфично набляга на факта, че хората създават историята си във винаги предварително зададени условия и който ще потвърди, че еманципацията на работниците ще бъде дело на самите тях. Той е, който ще се окаже способен да разгледа Парижката комуна или Съветска Русия не просто като въстания, а като нови форми на живот, сътворени от действащите маси. Слабо ни интересува към момента дали това разглеждане си е останало частично и теоретично, доколкото гореспоменатите идеи не са нищо повече от изходни точки и доколкото поставят нови проблеми или пък неглижират други. Тук имаме, и някой трябва да е сляп, за да не го забележи, постулирането на един нов свят, проектът за една радикална обществена промяна, търсенето на условията за тази промяна на действителната история и на значението ѝ за положението и дейността на хората, които биха могли да я осъществят.
"Philosophical alternatives", 2012
One of the main differences between the Orthodox and Roman Catholic doctrine is the understanding of the interaction between the grace and the free will. One of the main sources for the Orthodox theology on this topic is the thirteenth book of Conferences written by St. John Cassian († c. 435). In the current work I make a full examination (according to the Latin original text) on the following problems: (1) the place of God‘s grace in the salvation of man, (2) the part that the free will of man takes, (3) the Orthodox teaching about the synergy (co-operation), excellently expressed in the Conference 13. This refers to many other important questions. Such issues are the will of God for the salvation of all men, the difference between foreknowledge and predestination, the beginning of men’s salvation and etc. Their examination in the context of St. John Cassian’s the Conference 13 proves indisputably the Orthodoxy of this text and its author. Keywords: divine grace, free human will, synergy (co-operation), foreknowledge in contrast to predestination, the beginning of men‘s salvation
Списание на Институт за модерността, 2018
English abstract - below. Резюме: Имаме ли право да мислим едно градско място като запазен „реликт” от стари времена? Как да подходим към части от града, които ни се струват „по-исторически” от останалите? Какво „е” Женският пазар през епохите? В този текст показвам, че такъв начин на мислене ни довежда до прибягване до механизми на невидимото като „традицията”, „духът”, „културата на”, разбирани като пронизващи историята есенции. Вместо това правя нещо като манифест за вглеждането в полиморфичността на социалните форми. Можем да изградим „историчността” на Женския пазар единствено изграждайки надлежно неговата история на непостоянство и преходност. Тогава важен започва да става противоположният въпрос: какво въобще осигурява устойчивостта на едно място като „Женския пазар” за над сто години? Изложените тук дилеми се отнасят не само до реконструирането на история за кое да е градско място, но по-общо за мисленето на всеки комплексен социален свят като наименуван обект. Отношението между име и обект занимава философите в много по-общ план. Моите разсъждения тук подкрепят резултатите на Славой Жижек и постструктуралистката дискурсна теория. ------- Abstract: The central marketplace of Sofia, known as the Women’s Market, is an urban place, popularly considered a living relic of times past and as the bearer of traditional forms of the everyday. This perception beguiles not just the ordinary inhabitants of the city but way too often also ethnologists and city historians. I show that uncritically using this understanding as a point of departure eventually leads one to rely on mechanisms of the invisible, such as “the tradition”, “the spirit”, or “the culture” of the market, in order to capture an essence of the urban place that is running through the historical ages and which is ‘always-just-beyond-the-determinable’ of one’s analytical gaze. Instead, I demonstrate here the importance of foregrounding the polymorphic nature of the social forms. We can construct the “historic nature” of the “100-years old marketplace of Sofia” only by duly reconstructing its history of change and transience. The dilemmas I examine here are applicable beyond merely to the writing of history of urban places. They are related to the thinking of any complex social world as a named object. The relationship between name and object has been the subject of debate on a much more abstract level in Philosophy. The arguments developed here lend support to the theoretical strand advanced by Slavoj Zizek and Poststructuralist Discourse Theory in that debate.
ЕРИХ ФРОМ БЯГСТВО ОТ СВОБОДАТА
Превел от английски ВЛАДИМИР ГАНЕВ ИЗДАТЕЛСТВО "ХРИСТО БОТЕВ" СОФИЯ 1992 ЕпсЬ Рготт Е5САРЕ РКОМ РКЕЕООМ ВооЬз / РиЬНсЬес! Ьу АУОП. Не^ УогЬ Соруг12Ь4,-1941, Ьу ЕНсЬ. Рготт роге^огс! II соруг!^г| ( © 1965 Ьу ЕпсН Рготт Владимир Ганев, превод, с/о ,1изаи1ог, 5оПа, 1992 15ВК 954-445-026-2 ПРЕДГОВОР Тази книга е част от едно по-широко изследване върху структурата на характера на съвременния човек и върху проблемите на взаимодействието между психологическите и социологическите фактори. Работата ми над тях продължава няколко години и вероятно завършването й би отнело значително повече .време, бегашното политическо развитие и свързаните с него опасности за най-великите постижения на съвременната култураиндивидуалността и изключителността на личността -станаха причина да прекъсна замисления в по-голям мащаб свой труд и да се съсредоточа върху една негова страна от съдбовно значение за културната и обществената криза на нашия ден: смисъла на свободата за съвременния човек. Задачата, която си поставям с тази книга, би била полека, ако можех да насоча читателя към едно завършено изследване на .структурата на характера на нашия съвременник, тъй като смисълът на свободата може да се разбере цялостно само на основата на анализа на тази структура. Принуден бях обаче да се позовавам често на идеи и заключения, без да ги развивам тъй, както бих направил, ако възможностите позволяваха. Други проблеми от особено важно значение само съм засегнал в хода на разсъжденията си, а понякога дори съм ги отминавал. Убеден съм обаче, че психологът трябва незабавно да откликва на онова, което може да допринесе за осъзнаване на настоящата криза, даже ако е принуден да жертва желанието си за разработка на един цялостен труд. Изясняването на значението на психологическите съображения за хода на съвременните събития според мен не означава надценяване ролята на психологията. Основната фигура на обществения процес е .личността с нейните желания и страхове, страсти и размисли, със склонността й към добро и зло. За да разберем динамиката на психологическите процеси в живота на личността, трябва да я разглеждаме в контекста на формиращата я култура. Целта на настоящата книга е да покаже, че съвременният човек, освободен от оковите на прединдивидуалистичното общество, което му гарантираше сигурност и същевременно го ограничаваше, не е постигнал свобода, в позитивен смисъл, за реализация на личността си, т. е. за изява на собствените си интелектуални, емоционални и чувствени възможности. Въпреки че му донесе независимост и рационалност, свободата го постави в изолация, която от своя страна стана причина за неговите страхове и безсилие. Изолацията е непоносима и го изправя пред алтернативата или да се избави от товара на собствената си свобода, като се отдаде на нов вид зависимост или подчинение, или да продължи по пътя към постигане на позитивната свобода, основаваща се на изключителността и на индивидуалността на човешката личност. Макар да е по-скоро диагноза отколкото прогноза, тази книга може да даде отражение върху поведението ни. Защото осъзнаването на причините за тоталитарното бягство от свободата е предпоставка за всяко начинание, целещо победа над тоталитарните сили. Изпреварвам удоволствието да благодаря лично на всички приятели, колеги и студенти, на които съм за.-дължен за тяхната подкрепа и градивна критика на собственото ми мислене. Читателят ще види отбелязани под линия авторите, на които съм много признателен за съдържащите се в книгата идеи. Искам специално да изразя благодарността си на хората, които имат непосредствен принос за настоящото издание. На' първо място, благодаря иа госпожица Елизабет Браун, която с препоръките и критичните си бележки оказа неоценима помощ за обнародване на книгата. Освен това дължа благодарност на господин Т, Удхаус за голямата му помощ в редактирането на ръкописа й на доктор А. Зайдеман за съдействието му във връзка, със засегнатите в книгата философски проблеми. Е. Ф. ПРЕДГОВОР II От публикуването «а тази книга изм-инаха почти двадесет и пет години. Излезлите досега двадесет и четири издания станаха достояние на професионалисти и непрофесионалисти, особено на студенти, и се радвам, че настоящото издание на Ейвън Лайбръри ще улесни достъпа на много повече читатели до книгата. Бягство от свободата е анализ на феномена човешки страх, породен от разрушаването на средновековния свят, в който независимо от многото опасности човекът се чувстваше сигурен и защитен. След вековни борби той успя да изгради свят на фантастично материално богатство. В някои райони на нашата планета хората създадоха демократични общности, а неотдавна постигнаха победа против нови тоталитарни замисли. Въпреки това, както се опитва да разкрие анализът в Бягство от свободата, нашият съвременник все още желае и се изкушава да отстъпи свободата си на диктатори от всякакъв тип или да я загуби, превръщайки се в едно малко винтче на машинатадобре нахранен, добре облечен, но автомат, а не свободен човек. След тези двадесет и пет години идва ред на въпроса, дали обществените и психологическите тенденции, на които се опира анализът в тази книга, продължават да съществуват, или постепенно губят значението си. Не може да има съмнение, че в последната четвърт на века причините за страха от свободата, за тревогите на човека и за желанието му да се превърне в автомат не само продължиха да действат, но и многократно се увеличиха. Най-важното събитие в това отношение е откриването на атомната енергия и възможната й употреба като разрушително оръжие. Никога в своята история човешкият род не е достигал пред прага-на пълното си унищожение, и то с плодове на собствения си труд. Сравнително скоро, по време на кубинската криза, стотици милиони хора от Америка и Европа в продължение на няколко дни не бяха сигурни дали те и техните деца ще осъмнат. Оттогава се полагат усилия за намаляване на подобна заплаха, но разрушителните оръжия още съществуват, съответните копчета са налице,^ налице са и дежурните, задължени да ги натиснат, ако се реши, че е необходимо. Страхът и безпомощността също са налице. Като оставим настрана ядрената, кибернетичната революция се осъществява по-бързо, отколкото мнозина биха' могли да предполагат преди двадесет и пет години. Навлизаме във втора индустриална революция, при която не само физическата енергия ла човекаръцете му, -но също така неговият мозък и реакциите на нервната му система вече са заместени от машината. В най-развитите индустриални страни, като например Съединените щати, възникват нови тревоги поради заплахата от растяща структурна безработица. Човек се чувства още по^малък -изправен не само пред гигантските заводи, но и пред шочти самоуправляващия се свят на компютрите, които мислят много по-бързо и често по-правилно от самия него. Другата опасност, вместо да намалее, се увеличи: демографският взрив. И в това отношение едно от постиженията на човешкия прогрес -успехите на медицината -доведе до такъв прираст на населението особено в развиващите се страни, че материалното производство изостава от темповете, с които нараства броят на хората. През миналите двадесет !и пет години се появиха колосални сили в обществото и,се увеличи заплахата за оцеляването на човечеството, а оттук -и тенденцията за бягство на човека от свободата. Въпреки това има оптимистични признаци. Диктатурите на Хитлер и на Сталин изчезнаха, в съветския блок, особено в по-малките държави, ясно се откроява тенденция за разширяваща се либерализация, въпреки че те си остават ултраконсервативни и тоталитарни. Съединените щати оказват съпротива на всички опити за разширяване влиянието на тоталитаризма. Направени бяха в-ажни* крачки към политическата и социалната независимост на чернокожнте и значението им е още по-внушително, кз-з се има предвид смелостта и дисциплината на хората -чернокожи и бели -в предната линия на тази борба. Тези факти показват, че присъщият на човешката природа стремеж към свобода, въпреки възможността да бъде подложен на корупция и насилие, I се утвърждава отново и отново. Й все пак не бива да се заблуждаваме, че опасностите от "бягство от свободата" са намалели или че не са по-големи днес, в сравнение с времето, когато излезе първото издание на тази книга. Дали това свидетелства, че теоретичните проврелия в социалната психология са безполезни, що се отнася до ефекта им върху човешкото развитие? Трудно е да се даде убедителен отговор на въпроса и е възможно специалистът в тази област да прояви неоснователен оптимизъм за обществената стойност на своята работа и на работата на колегите си. Без ни най-малко да се подценява тази възможност, убеждението ми в голямата роля на осъзнаването на индивидуалната и на обществената реалност се засили. Мога накратко да обясня защо. За мнозина изследователи на човека и на съвременността става все по-ясно съдбовното затруднение, пред което са изправени всички -фактът, че развитието на интелектуалните възможности на човека многократно надмина развитието на чувствата му. Човешкият мозък живее в двадесетия век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Болшинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове й идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг авторитет, който да дава смисъл на живота, освен самия човек. Той потиска ирационалните страсти на деструктивност, омраза, завист, мъст. Той се прекланя пред силата, парите, суверенната държава, нацията. Ценейки само на думи ученията на великите духовни водачи на човешкия род -Буда, пророците, Сократ, Исус, Мохамед, -той е превърнал идеите им в джунгла от предразсъдъци и идодопоклонничество. Как е възможно човечеството да се избави от самоунищожение при това несъответствие между инТелектуално-техническото си надрастване и емоционалната си -изостаналост? Доколкото мога да преценя, «ма само един отговор: все по-пълно осъзнаване на найсъществените истини на нашия обществен живот до степен да се предпазим от непоправими...
Резултати от eтнографско изследване на общностите в кв. Столипиново [пилотна фаза]
2016
Предоставяме тестовите материали от начален етап на подготовка на 1) сборник на български език със събеседвания с местни жители от кв. Столипиново, Пловдив, и 2) гид на английски език за активисти и хора на изкуството, целящи да работят там - партньори на Пловдив 2019 Европейска столица на културата, които поръчаха това изследване. За съжаление, те не бяха наистина ангажирани с проекта и след много административни отлагания и обвинения в кражба на средства той беше прекратен. Ние ще търсим начини да завършим книгата с разговори въпреки трудностите.
Bulgaria is a nation marked by deep social and political metamorphoses. As part of the post-communist transitional democracies and full member of the European Union, Bulgaria is officially considered a "consolidating democracy" and its progress is periodically assessed alongside other East and Central European states. What is argued in this paper is that the rights and freedoms belonging to all democratic citizens are not automatically transferred with the regime change. It will be shown that freedom is a cultural experience, deeply connected with national identity and a sense of historical self-consciousness. It will be shown how a distinction between political liberty and cultural freedom can help make sense of Bulgaria's rather complex contemporaneity, its totalitarian past and its crisis of national identity.