За научната етика при социализацията на културното наследство (original) (raw)
Related papers
Авторката определя и изследва няколко фази на процеса на социализация като аргументирано мотивира определена последователност – издирване и придобиване на културни ценности (с акцент върху методите, проблемите, собствеността и др.); идентификация, регистрация и документиране на културните ценности (с внимание върху субектите на опазването на наследството, проблемните зони и др.); консервация и реставрация на културните ценности (принципи, видове и приложимост в страната); научна социализация (методологичен апарат, научна етика); достъп до наследство (видове, интерпретации на наследство, публиките и наследството). -- The author defines and explores several phases of the process of socialization, arguing a certain sequence - searching for and acquiring cultural values (with an emphasis on methods, problems, property, etc.); identification, registration and documentation of cultural values (with attention to the subjects of heritage protection, problem areas, etc.); conservation and restoration of cultural values (principles, types and applicability in the country); scientific socialization (methodological apparatus, scientific ethics); access to heritage (types, interpretations of heritage, audiences and heritage).
„Живото наследство“ на Росица Чуканова: Възможности за музеефикация и социализация
ПРОБЛЕМИ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, ТОМ 4 / CULTURAL HERITAGE ISSUES, VOL. 4 LIVING HERITAGE TOMORROW, 2022
Студията е посветен на Росица Чуканова (1883 – 1969 г.) – известна радетелка за опазване и съхраняване на автентични елементи от народното творчество (шевици, тъкани и орнаменти) от края на 20-те до края на 60-те години. Нейни заслуги са стилизирането на художествената традиционна тъкан, предаването на везбената традиция на колективи от обучени последователки, системното ѝ социализиране като модерно изкуство чрез многобройни изложби, както и превръщането ѝ в художествена индустрия с широко предлагане на пазара. Подходите към избрания обект на изследване са на историческата наука и на науките за културното наследство. В доклада въз основа на документален анализ ще бъде реконструирана биографията на Чуканова и ще бъде представено съвременното състояние на нейната колекция от шевици, базирана на творческо осмисляне на народни мотиви и третирана като културна ценност. Ще бъдат коментирани възможните подходи за нейната евентуална музеефикация и дигитализация.
Између жеља и могућности - етичке дилеме у приступу конзервацији и рестаурацији археолошке керамике
РАД МУЗЕЈА ВОЈВОДИНЕ 63, 2021
У раду се разматрају разлози за етичку дилему конзерватора који спроводе третмане конзервације и рестаурације на археолошкој керамици, као и потенцијална решења овог проблема. Често се догађа да се конзерватори у свом послу, при захтеву кустоса за конзервацијом и рестаурацијом одређеног предмета, сукобљавају са начелима своје професије, што смо у прилици да видимо у радовима у којима се на неки начин тражи оправдање за упуштање у конзерваторски третман и поставља питање да ли је за тим поступком уопште било потребе. Кључне речи: конзервација и рестаурација, етика, археолошка керамика
Дебрюне, Н., Ж. Назърска. „Живото наследство“ на Росица Чуканова: възможности за музеефикация и социализация. – В: Дебрюне, Н., съст. Living Heritage Tomorrow. София: За буквите-О писменехь, 2022, с. 202-251 , 2022
Вече повече от година човечеството е изправено пред предизвикателство да търси много отговори но въпроси свързани пряко с неговото оцеляване. Настъпилата в световен мащаб пандемия не само промени установения с години стереотип на живот, но наложи да се възприеме ново отношение и нагласа при вземането на решения на местно, регионално и субрегионално, национално и световно ниво. Разработването на нови стратегии и политики, както и конкретни планове за тяхното изпълнение се оказа задача от първостепенно значение. Прилагането на нови подходи свързани с опазването и съхраняването на наследеното от миналото НКН също е част от този процес. В рамките на своите компетенции Секретариата по прилагането на Конвенцията за нематериално културно наследство на ЮНЕСКО разработи поредица от насоки, които бяха обсъдени и предложени за апробирани в страните членки по конвенцията. Всички те са насочени към въвеждането на нови мерки целящи опазването и популяризирането на НКН в условията и на пандемична обстановка. Обект на разработка са и действия, насочени към обединяване на усилията на международната общност в тази посока. Спецификата на дейностите за съхраняване на нематериалното културно наследство, която цели опазване не само на самия елемент, но и на неговия носителживия човек, предразполага вземането на спешни мерки в тази посока. Заложеното в конвенцията и препоръките за нейното прилагане разбиране за "крехкия характер" на НКН се наложи да бъде отново повторено и повече от всякога засилено в неговото приложение. Дискусиите по този въпрос и тяхното обобщение се превърна във важна част от работата на световната общност за преодоляване на последиците от пандемията и за набелязване на нови мерки свързани с работата в тази посока и занапред. Разработената от ЮНЕСКО нова уеб платформа "Living heritage experiences and the COVID-19 pandemic" е насочена към обобщаване и представяне на добри практики от различните държави насочени към опазване и социализиране на НКН. В основата на статията е доклад изнесен по време на конференция „Устойчиви политики за интегрално съхраняване на материалното и нематериално културно наследство“ - Малко Търново, 7-8 юни 2021 г., организирана от УниБИТ
Дигитализация на културни ценности в български музеи и архиви (Актуално състояние)
Хармония в различията / Harmony in Diversity, 2020
The article presents the results of a survey among 42 Bulgarian museums and archives, conducted online in May and June 2020 as part of a thesis research in the BA in “Information Resources of Cultural and Historical Heritage” at the SULSIT. The research hypothesis was that museums and archives in Bulgaria were aware of the benefits of digitizing cultural heritage, but faced a number of difficulties, of which the main were: lack of appropriate equipment, limited funding, and insufficiently qualified staff. The main findings of the study confirm the research hypothesis. Museum and archive collections in Bulgaria are digitized to a relatively low degree. In comparative terms, the digitization in the archives is at a more advanced stage than that in the museums, on account of the nature of the cultural heritage items preserved in both types of organizations.
Размисла за етиката на светинаумовото чудотворство и на народниот дух
Godišen zbornik - Filozofski fakultet na Univerzitetot, Skopje, 2020
Поаѓајќи од тоа дека не е доволно само да се тргаш од злото, туку дека суштината е тргајќи се од злото и да го тргнеш злото, а тоа го можеш само кога ќе почнеш добро да постапуваш, долично на човека како Божји храм-станува јасно зошто и како една етика на практично дејствување, како што тоа е случајот со свети Климент, прераснува во една етика на духовно обликување на просторот и луѓето каде што се живее. Дека на свети Климент му поаѓа од рака доказ е и случајот со свети Наум, па затоа не треба да нè чуди што освен што е прогласен за светец, многу почесто се нарекува и "чудотворец". "Чудотворец" може да се стане ако одредена група, одредени "исцеленија", ги прогласи како Божјо чудо, или кога, разбирајќи ја етиката на своите учители Кирил и Методиј, но пред сè Климент, тие ви стануваат појдовница за создавање простор во кој човекот ќе дојде до она што го прави човек-духовен простор во кој тој ќе се најде себе си отворајќи се за Духот. Притоа, не нарушувајќи го идентитетот, ниту Божји, ниту монашки, ниту канонски, и отворајќи простор за градење цркви на чии ѕидови ќе се даде простор за антиципативно коментирање на светот, но и простор за оние кои ќе влезат во нив гледајќи ги фреските, иконите, слушајќи го Божјото слово, да дојдат до себе како храм Божји, но универзално етички граден-е резултатот кој ја потврдува оваа етика на чудотворство, етика на народниот дух. Ваков етички квалификатив на Наумовиот животен резултат е и предмет на анализа на овој текст.
Императивот одговорност: враќањето на етиката во науката
Godišen zbornik - Filozofski fakultet na Univerzitetot, Skopje, 2021
Во екот на самозадоволството од техничко-технолошкиот прогрес во 20 век, како да се заборави дека науката и философијата започнуваат со чудењето, зачуденоста. Чудењето, секако, во себе содржи и димензија на незнаење. Незнаењето, барем според Аристотел, е незнаење на причината која луѓето се обидуваат да ја дознаат. Така се раѓа науката, се отпочнуваат научните процеси, кои се слични и за време на решавањето на геометриски, астрономски или проблеми од современата генетика. Но, забрзаниот развој на техниката во 20 век едновремено му остави на човекот и една сосема нова морална ситуација на ширење на научните и технолошките достигнувања, еден процес кој е незапирлив антрополошки феномен затоа што тоа е онтолошка одредница со која настапува современиот човек. Општеството, заедницата, навистина има тешка задача да балансира меѓу научната слобода на изразување и одговорноста за чување на социјалните норми и општествените вредности. Постоечките претежно хетерономни забрани, иако потребни, не се доволни доколку кај самите научници не биде развивана свест дека треба да се следат општите хуманистички морални начела и начелата на научната критичност, особено принципот одговорност.