The Feast of the Dormition in the Orthodox Liturgical Tradition (The theological content of the feast, based on the hymnography and patristic texts of the Church) (original) (raw)
Related papers
The paper is present the teaching of St. John of Damascus for the Mother of God, which Is connectet by his Christology, because the Venerable’s Theotokology is a part from his Christology. The Hymnographian texts which are in the base of this texts, they are above all things the canons of Resurrecion of the eights voices, the Dogmatics and the canons which was wrote of St. Jonh of Damascus for the biggest fests of God and Theotokos. The text is accept to the protection of the Theotokian Dogmat of st. John of Damascus, which is a result of Incorporation of the Logos. The Theotokian Dogmat, sanctity and the ever virginity are in connetion with this, because She was born the Incarnate Logos. Текстът представя учението на св. Йоан Дамаскин за Божията майка като подчертава връзката му с Дамаскиновата христология, тъй като теотокологията на преподобния е част от неговата христология. Изследваните химнографски текстове, които са в основата на този текст, са преди всичко възкресните канони на осемте гласа, догматиците и каноните, писани от св. Йоан Дамаскин на големите Господски и Богородични празници. В изследването се акцентира на защитата на Богородичния догмат от св. Йоан Дамаскин, който е следствие от Въплъщението на Словото. Богородичният догмат, приснодевството и светостта на Божията майка са във връзка с това, че тя даде плът на Бог Слово.
Chudesata na Presveta Bogorodica v kulturata na balgarskoto Vazrajdane. Sofia, 2012
Култът към Богородица и вярата в нейното чудотворство Чудеса на Богородица/1. Текстове 2. Систематичен преглед на чудесата Изображения на чудеса на Богородица Чудотворни икони на Богородица, почитани през Възраждането Бачковска, Рилска, Роженска, Троянска, Ловешка, Арбанашка, Варненска, Търновска, Несебърска, Либяховска, Калоферска, Перущщенска, Кричимска, Горноводенска, други
The article discusses factors, having impact on the selection of the rhythmic and melodic models in St. Clement of Ohrid’s oktoechos canons. The available data outlines a trend for using a limited quantity of repeating hymns. St. Clement of Ohrid’s preferences within the scope of most often used classic models of аnastasimos (resurrectional) and stauroanastasimos canons in the Oktoechos or of the canons, dedicated to the most honoured movable and immovable feasts. Apart from heirmoi’s popularity, another signifcant criterion is St. Clement of Ohrid’s poetic concept, regarding the idea thematic and notional focus of the canticle and of the entire canon. The choice of models, and especially the more rare hymns used, which are widely encountered in the Oktoechos and are missing in the Menaia and Triodia canons, shows that the Old Bulgarian writer relied on already translated heirmoi in the main hymnographic collections, and not on the existing Slavonic Heirmologion. In their content, the heirmoi, used by St. Clement, were more or less close to the Biblical canticle, to which they were related, as in most cases they quoted whole parts of its text or referred to it. There are no heavily dogmatic or theological heirmoi, presenting the Christian ideas through complex allegories. Generally St. Clement’s selection of rhythmic and melodic patterns may be explained by the specifcities of the early stage of development of Old Bulgarian hymnography, taking into consideration the role of these hymns as exegesis, available to a wider and less educated audiences.
Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Философско исторически факултет, Пловдив Св. Августин Ипонски и неговите богословски възгледи във връзка с развитието на римокатолическата мариология Abstract: Текстът на изследването представя и акцентира върху по-важните ас-пекти от учението за Божията майка на св. Августин Ипонски. Във връзка с така поставената тема са разгледани и тези от богословските възгледи на св. Августин, които са основа, върху която той изгражда своята мариология, а именно учението на св. Августин за прародителския грях, благодатта и свободната воля, триадо-логия и христология. Според автора на изследването учението на св. Августин за св. Богородица е в същността си православното учение и се различава от ри-мокатолическата мариология, която започва да се развива в различна посока от православното учение едва през Средновековието. Въведителни думи В православното богословие когато се изследват текстове във връзка с християнските деноминации съществуват два противоречиви подхо-да. При първия преобладава критичното отношение към инославните с абсолютно отричане на основните богословски предпоставки в тяхното учение, докато при втория подход преобладава твърде толерантното от-ношение под влияние на икуменическото движение, което през различ-ните години е било по-силно или по-слабо в църквата. Същите подходи в известна степен може да имаме и по отношение на отците на църквата и църковните писатели на Изток и на Запад: или пристрастно "защитавай-ки" православното учение в техните възгледи, или акцентирайки дебело върху грешките им, ако са от латинските отци или от западните църков-ни писатели. В православния духовен живот, както изобщо в живота на *
Житийната история на св. Алексий Човек Божи и св. Йоан Каливит (Колибар) показва отчетлива близост. Двамата праведници живеят в крайна бедност в бащините си домове, без да са разпознати от близките си, а основното послание на техния духовен избор е поставянето на любовта към Бога над семейно-родовите отношения. Близостта в земния им живот е отбелязвана многократно в справочници и изследвания, като обикновено се подчертава, че житието на Йоан Каливит е послужило за източник на житието на Алексий Човек Божи. В процеса на системното проучване на химничната прослава за този светец сред православните славяни се убедих, че приликата между него и Йоан Каливит е типологична. Въпреки осезаемото сходство между тях, всеки от светците посвещава живота си на различни форми на аскеза, има свои избори и изпитания. В няколко съществени аспекта двамата праведници се различават. Алексий е единственото и изпросено с горещи молитви дете на своите родители, докато Йоан е третият син в дома на сановника Евтропий. Алексий се жени и тайно в нощта на сватбата напуска дома си, а Йоан твърде млад със съдействието на монаха акимит отива в манастир. И двамата напускат родния си дом, но организирането и целта на бягството им са от различно естество. Причината за драматичното завръщане при Йоан е скръбта по родителите му, докато Алексий се връща в Рим по волята на Бога. Най-същественото различие между двамата е в начина, по който се разкриват пред своите близки. Йоан признава приживе на своята майка кой е, като ѝ показва златното си евангелие, докато Алексий е разкрит посмъртно чрез знаменията в града и оставения от него свитък. Фактът, че св. Йосиф Песнописец създава за всеки от двамата светци по един канон на 2-и глас със съвпадащи ирмоси дава възможност да се изследват съпоставително тези две произведения.